Решение № 9 от 06.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№9 гр. София, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Николов

Членове:

Силвия Б. Русева

Михаела П. Михова при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова в присъствието на прокурора Е. Р. З. като разгледа докладваното от Николай Николов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100606963 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXI-ва от НПК

С присъда от 29.05.2025 г., постановена по НОХД № 12414/2023 г., Софийски районен съд – Наказателно отделение, 93 състав е признал подс. Д.

М. М. за виновен в извършване на престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, вр. чл.42а, ал. 1, вр. ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК му наложил наказание „ПРОБАЦИЯ“ за срок от ЕДНА ГОДИНА, състояща се в следните пробационни мерки:

- на осн. чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК, вр. чл. 42б, ал. 1 от НК – „задължителна регистрация по настоящ адрес“ – гр. София, бул. „********, с периодичност два пъти седмично за срок от една година.

- на осн. чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК, вр. чл. 42б, ал. 2 от НК – „задължителни срещи с пробационен служител“ за срок от една година, които да се провеждат в пробационна служба, на чиято територия е настоящият адрес на осъдения.

С обжалваният акт, подс. Д. М. М. е осъден да заплати направените по делото разноски.

Срещу описания съдебен акт е подадена жалба от защитника на подс. Д.

М. М. – адвокат Х.. Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционната присъда е неправилна, необоснована и незаконосъобразна. Сочи се, че неправилно първоинстанционният съд е оценил доказателствения материал и въз основа на предположения е приел подзащитния му за виновен.

С жалбата се моли подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по обвинението, за което е предаден на съд.

С жалбата не се депозират искания за събиране на доказателства.

В разпоредително заседание на 11.11.2025 г., въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е решил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се 1 налага разпит на подсъдимата и свидетели, изслушване на експертизи и ангажиране на други доказателства.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на СГП счита за неоснователна въззивната жалба. Посочва, че първоинстанционната присъда била правилна и обоснована, като почивала на верен анализ на доказателствата по делото. Пледира същата да бъде потвърдена.

Повереникът на частния обвинител – адв. Г. моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Счита, че първоинстанционният съд е направил правилен анализ на събраните доказателства при постановяване на присъдата и намира същата за обективна и мотивирана.

Моли за потвърждаване на обжалвания акт и присъждане на разноските по делото.

Частният обвинител И. К. поддържа становището на неговия повереник.

Защитникът на подсъдимия – адв. Х. моли въззивната жалба да бъде уважена и атакуваната присъда да бъде отменена. Излагат се доводи за недоказаност на извършителството на инкриминираното деяние. В заключение, моли подс. Д. М. да бъде оправдан.

Подс. Д. М. М., в своя защита се придържа към становището на неговия защитник.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба ‚ както и тези изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейното изменение или отмяна, поради което намира, че постановената присъда следва да бъде потвърдена, по следните съображения:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, установяваща се от събраната доказателствена съвкупност, обсъдена в мотивите на присъдата.

За да потвърди обжалваната присъда, настоящият съдебен състав приема, въз основа на събраните по делото доказателства, следната фактическа обстановка:

Вечерта на 29.04.2022 г., подсъдимият Д. М. посетил бар „Роуд 66“, находящ се в гр. София, ул. „Позитано“ № 15.

В процесното заведение били свидетелите Й.М. и М..Д., които се познавали с подсъдимия от предходни негови посещения. По същото време в заведението като клиент бил и частният обвинител И. К., който също се познавал със свидетелите М. и Д.. Тъй като подсъдимият и частният обвинител К. не се познавали до този момент, св. Д. ги запознала.

Частният обвинител И. К. в заведението седял в края на бара. На бара на няколко метра от него седял и подсъдимият М.. Последният си поръчал за консумация алкохол от свидетелката Й.М., която работела като барман в заведението.

По-късно същата вечер, около 00:30 часа на 30.04.2022 г., подс. М. без видима причина се приближил до частния обвинител К. и го попитал дали знаел кой е той, на който въпрос частният обвинител отговорил отрицателно.

След този отговор подсъдимият нанесъл удар с глава по лицето на К., в областта на носа му. В следствие на удара частният обвинител получил оток и кръвонасядане на носа и на вътрешната долна част на лявата орбитална област; разкъсно-контузна рана по гърба на носа; счупване на носните кости с промяна на конфигурацията на носа, създаващо затруднение в дишането и обонянието. Поради кръвотечението от носа си К. отишъл до тоалетната на заведението, за да измие лицето си. Докато частният обвинител бил в тоалетната подс. М. и свидетелят В.С., с който по-рано същата вечер пристигнал в заведението, го напуснали.

За инцидента К. съобщил на спешен телефон 112, като на мястото бил изпратен полицейски екип, състоящ се от свидетелите Д.В.М. и Й. Г. Г..

2

Вследствие на получените травматични увреждания пострадалият К. претърпял оперативна интервенция на носа.

Така описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от приобщените по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: обясненията на подс. Д. М., дадени пред първоистанционния съд; показанията на свидетелите И. П. К., Й.ка Й.ова М., В.Ч.С., М.В. Д., Д.В.М., В.С.Ц., Й. Г. Г.; съдебномедицинско удостоверение № 163.04/2022 г./л. 8-9 от ДП/; заключение на СМЕ /л. 59-62 от ДП/; Епикриза на постадалия К.; заключение на назначената техническа експертиза /л. 70-71 от ДП/; протокол за разпознаване на лице по снимка /л. 78-79 от ДП/; заверен препис от амбулаторна книга /л. 89-95 от ДП/; както и личностна характеристика и справка за съдимост на подсъдимия.

В съответствие с правилата на формалната логика и доказателственото право, първоинстанционният съд правилно е подходил при анализа на процесния доказателствен материал, приемайки, че от същия в процеса се възпроизвеждат доказателствени факти, изяснявайки обстоятелства, релевантни към основния факт предмет на доказване по делото, касателно времето, мястото на извършване на инкриминираното деяние, както и механизма на извършването му.

От показанията на св. Й.М., които обосновано първостепенният съд е кредитирал като обективни и логични, се установява, че подс. Д. М. посетил заведение „Роуд 66 “, находящо се в гр. София, ул. „Позитано“ № 15.

Свидетелят излага данни касателно времето и мястото на процесното нападение, както и неговия механизъм, а именно чрез удар с глава, насочен към лицето на пострадалия К.. Също така, от свидетелските показания се установява поведението на подсъдимия преди и след осъщественото нападение. В тази връзка, правилно първостепенният съд е отчел и евентуалната заинтересованост на свидетелката, предвид интимните й отношения с пострадалия, отнасяйки се с нужната критичност при извършването на доказателствения анализ.

Цитираното гласно доказателствено средство, обаче, се явява логично и непротиворечиво, поради което и следва да се цени.

В подкрепа на твърденията на св. М. са показанията на пострадалия И.

К.. Същите почти изцяло приповтарят установените от показанията на св. М. фактически данни от значение по настоящото дело, като настоящият съдебен състав споделя доказателствения анализ на първоинстанционния съд, по отношение на обстоятелството, че изолирано от останалите доказателства по делото остава твърдението, че освен ударът с глава, подсъдимият е нанесъл и юмручен удар по лицето на пострадалия. Въпреки това, в останалата си част, показанията на пострадалия К. се явяват безпротиворечиви, логични и кореспондиращи с показанията на св. М..

Показанията на свидетелите Д.М. и Й. Г., които първостепенният съд правилно е кредитирал, също съдържат доказателствени факти относно причинените на пострадалия травматични увреждания.

Въззивният съдебен състав намира за обективни, логични и правдиви показанията на свидетелите М.В. Д. и В.С.Ц.. Същите не са били очевидци на процесното нападение, но от показанията им се установява, че подсъдимият и пострадалия са били гости на заведението „Роуд 66“ през процесната вечер.

Също така, посочените гласни доказателствени средства свидетелстват за настаналата суматоха непосредствено след като подс. М. нанесъл удар с глава по лицето на пострадалия, както и поведението на подс. М. след осъществяването на нападението.

Въззивният съд кредитира частично показанията на св. В.С. относно съдържащите се в тях твърдения за времето и мястото на инкриминираното деяние. Същевременно въззивният съд намира за недостоверни процесните 3 гласни доказателствени средства в частта, в която свидетелят излага твърдения, че частният обвинител със свое поведение е провокирал подсъдимия, като заплашително е тръгнал към него.

Тези твърдения изцяло се опровергават от показанията на свидетелите М. и К., от които в процеса се възпроизвеждат факти с доказателствено значение, че подсъдимият е този, който се е приближил до частния обвинител и го е ударил с глава в лицето, с оглед на което въззивният съд ги намери за недостоверни, целящи създаването на защитна теза за подсъдимия, предвид близките приятелски отношения между двамата.

По същите съображения въззивният съдебен състав прие за недостоверни обясненията на подс. Д. М., дадени от последния в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, относно твърденито, че К. го е пръв нападнал, като нанесеният от него удар с глава е имал защитен характер.

Тези твърдения, както въззивният съд посочи при анализа на показанията на св. С., категорично се опровергават от показанията на М. и К., като предвид двойственият характер на обясненията на подсъдимия, от една страна като гласно доказателствено средство, а от друга проявление на защитната теза, въззивния съд счита, че същите не следва да бъдат кредитирани в тази им част. По отношение на обясненията на подс. М., съдържащи твърдения за времето и мястото на инцидента, както и нанасяне на удара с глава от него на К., настоящият съдебен състав не намира пречка същите да бъдат ценени, тъй като намират доказателствена подкрепа в останалата доказателствена съвкупност.

Законосъобразно първостепенният съд е приел, че в подкрепа на обвинителната теза се явява протоколът за разпознаване на лица, който и според настоящата инстанция е изготвен по правилата на процесуалния закон.

Причинените на пострадалия травматични увреждания в резултат от нанесения от подс. М. удар, намират убедителна доказателствена подкрепа и в писмените доказателства – приложената по делото епикриза на пострадалия К., амбулаторните листове за извършени прегледи , заключението на извършената образна диагностика и оперативен протокол.

Възможният механизъм на причиняване на травматичните увреждания на пострадалия, е изследван от вещо лице по назначена в хода на досъдебното производство и защитена в хода на съдебното следствие съдебномедицинска експертиза, приета като компетентно изготвена от първата инстанция.

В заключението на съдебномедицинската експертиза вещото лице посочва, както вида и характера на получените от И. К. травматични увреждания: оток и кръвонасядане на носа и на вътрешната долна част на лявата орбитална област; разкъсно-контузна рана по гърба на носа; счупване на носните кости с промяна на конфигурацията на носа, създаващо затруднение в дишането и обонянието, така и възможния механизъм на получаването им-директен удар с глава. Настоящият съдебен състав, подобно на първата инстанция, кредитира заключението на СМЕ, като го намира за обосновано и мотивирано, счита същото за компетентно изготвено въз основа на научен подход, отговарящо в пълнота на поставените задачи.