Определение № 482 от 14.05.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 482 гр. Перник, 14.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500377 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 -279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, чрез юрк. А. против Определение № 130/25.02.2026г., постановено по гр.д. № 892/2025г. по описа на РС-Радомир, с което съдът е оставил без уважение искането на „Профи Кредит България“ ЕООД за изменение на решение № 6/06.01.2026г. по същото дело, в частта за разноските.

Жалбоподателят счита, че съдът неправилно е оставил без уважение молбата на представляваното от него дружество за изменение на решението в частта за разноските. Твърди се, че по делото не е налице фактическа или правна сложност, не са извършвани действия или разходи от страна на длъжника или нейния процесуален представител, които да оправдават разноски в присъдения размер. Посочва се, че процесуалният представител на ищцата се е явил само в едно съдебно заседание, затова предлага размерът на присъденото адвокатско възнаграждение да бъде намален на 200 лева или 102, 26 евро.

Насрещната страна счита частната жалба за неоснователна. Акцентира, че като пълномощник на ищцата е извършила множество процесуални действия, свързани с осъществяване на договорената правна помощ и защита – изготвяне на подробна искова молба, с която са предявени няколко обективно съединени иска и са ангажирани доказателства и депозиране на молба преди съдебното заседание. Освен това, макар делото да не се отличава с висока фактическа и правна сложност, не следва да се подценява положеният квалифициран адвокатски труд по делото, както и изразходеното време. Посочва се и че съдът правилно е отчел икономическата ситуация в 1 страната, както и факта, че присъдените разноски представляват брутно възнаграждение. Моли се частната жалба да бъде оставена без уважение.

Окръжен съд – Перник, след като взе предвид доводите на страните и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С решение № 6/06.01.2026 г. по гр.д. № 892/2025г. по описа на РСРадомир съдът е прогласил по предявения иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, от ищцата Л. К. Б., ЕГН: **********, против ответника „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, нищожността на договор за потребителски кредит № ***, сключен на ***, между страните, поради противоречие със закона. С оглед изхода на спора съдът е осъдил ответника да заплати на основание чл.38, ал.2 ЗАдв, вр.чл.78, ал.1 ГПК, на адв.Л. К. Б. от САК сумата от 700 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищцата Л. К. Б..

Материалният интерес по делото е 4000 лв. Същото е приключило в едно съдебно заседание, в което не са събирани доказателства, а адвокатът на ищцата не се е явил в съдебно заседание, като е представил молба по хода на делото, която има характер на писмени бележки.

В срока по чл.248, ал.1 ГПК ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД, чрез процесуалния си представител юрк. Г. А., е направил искане съдът да измени решението си в частта за разноските, като намали присъденото адвокатско възнаграждение. Съдът е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК, като е отчел материалния интерес по делото, както и това, че адвокатът е демонстрирал активно процесуално поведение по изготвяне на исковата молба и представяне на писмени бележки по съществото на спора.

Съгласно решение С-438/22 г. на СЕС, и известната на съда практика, обективирана в определение № 1001 от 06.03.2024 г. по ч.гр.д.№ 553 от 2024 г. на ВКС, ГК, III г.о., определение № 28 от 21.01.2022 г. по ч.т.д.№ 2347 от 2021 г. на ВКС, ТК, II т.о., определение 1183 от 14.03.2024 г. по ч.гр.д.№ 2605 от 2023 г. на ВКС, ГК, III г.о., определение № 327 от 16.07.2018 г. по ч.т.д. № 750 от 2018 г. на ВКС, ТК, II т.о. и мн.др., се приема, че при произнасяне по искане по чл.78, ал. 5 ГПК за намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност, или по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА, съдът не е обвързан от приетите в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа минимални размери, които могат да служат само като ориентир за съда при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение. Въведеното с чл. 38, ал. 2 ЗАдв. правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, без възможност да се прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС. По изложените съображения нормата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., препращаща към Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, не съответства 2 на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи размери на възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда, като от значение следва да са следните критерии: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото. Следва да се приеме, че при определяне на възнаграждението по чл.

38, ал.2 ЗАдв. на процесуалния представител на страната, упражнила в случая правата си на защита като потребител, следва да бъде определено възнаграждение, което следва да отговаря на критериите за разумност и пропорционалност, като се съобрази фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес, положения от адвоката квалифициран труд, обема на извършените действия.

Предвид гореизложеното, разрешението на районния съд, с което е определено адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв., при цена на исковата претенция в размер на 4000 лв., при отчитане на извършените действия по производството, както и фактическата и правна сложност на делото, свързано с потребителска защита, е несъответно по размер.

Настоящият състав намира, че разумното възнаграждение в настоящия случай се равнява на 250 евро. Преценката е направена с оглед обстоятелството, че по делата от този тип е налице обилна и непротиворечива практика на ВКС, делото е приключило в едно съдебно заседание, в което адвокатът не се е явил, а е подал молба по хода на делото, предявен е един иск и той е установителен за обявяване на договор за потребителски кредит за нищожен, като материалният интерес по делото е 4000 лв. Съдът съобрази това, че минималният размер за адвокатско възнаграждение по настоящото дело според Наредба № 1 от 2004г. е 700 лв., като взе предвид и разрешението, дадено от ВКС в Определение № 1151/11.04.2025г., постановено по к.ч.т.д. № 581/2025г., 1 ТО, в което в сходна хипотеза при материален интерес от 11 876,55 лв. ВКС е приел за справедлив адвокатски хонорар в полза на адвоката на ищеца в размер на 960 лв. с ДДС (при положение че според Наредбата минималният размер в тази хипотеза е бил близо 1500 лв. без ДДС).

Водим от гореизложеното, ОС-Перник

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 130/25.02.2026г., постановено по гр.д. № 892/2025г. по описа на РС-Радомир, с което съдът е оставил без уважение искането на „Профи Кредит България“ ЕООД за изменение на решение № 6/06.01.2026г. по същото дело, в частта за разноските, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 6/06.01.2026г. по гр.д. № 892/2025г. по описа на РС-Радомир в частта за разноските, като НАМАЛЯВА присъдените на Л. К.

Б., на основание чл.38, ал.2 ЗАдв., вр. чл. 78, ал.1 ГПК, разноски за адвокатско 3 възнаграждение за първоинстанционното производство от 700 лв. на 250 евро.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4