Решение № 3944 от 23.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3944 гр. София, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Виолета Йовчева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20211100510216 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на В. Д. П. срещу решение от 21.04.2021г. по гр. дело № 60842/2018 г. на Софийски районен съд, 171 състав, с което са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу жалбоподателя осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за заплащане на сумата от 973,72 лв., от които: 785,38 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.07.2014 г. – 30.04.2016г., отразена в Обща фактура от 31.07.2015г. за отоплителен сезон 01.07.2014 г. – 30.04.2015г. и Обща фактура от 31.07.2016г. за отоплителен сезон 01.05.2015г. – 30.04.2016 г. и 169,22 лв. законна лихва за забава от 15.09.2015г. до 31.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на искова молба до окончателното изплащане на сумите за апартамент 3, находящ се в гр. София, ж.к. ****, с абонатен №102736.

В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради несъответствие с материалния закон, както и поради съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че исковете са недопустими поради липса на надлежна процесуална легитимация на ищеца и на третото лице-помагач. Жалбоподателят сочи, че правното основание на исковете е чл. 124 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 154 от Закона за енергетиката. Твърди, че за надлежната му легитимация по предявяните искове, следва да се докаже, че процесният имот е обитаван от 1 него през исковия период, както и че сградата е присъединена към топлопреносната мрежа на ищеца, съгласно чл. 138 от Закона за енергетиката, въз основа на писмен договор, съдържанието на който е императивно регламентирано в чл. 17, ал. 4 и чл. 30 и 31 от Наредба № 16-334/2007г. за топлоснабдяването. Твърди, че липсата на посочените договори води до липса на годно правно основание за доставка на топлинна енергия от страна на ищеца, както и за извършване на дялово разпределение от страна на топлинните счетоводители. Оспорва съществуването на облигационно правоотношение между страните, въз основа на което ищцовото дружество претендира заплащане на процесните суми. Сочи, че липсват доказателства за реалното ползване и потребяване на топлинна енергия, като поддържа, че ищецът не е представил фактури за консумирана топлинна енергия в имота за процесния период. Твърди, че неправилно му е начислена топлинна енергия на максимална мощност и топла вода в максимален обем от 140 литра на обитател на денонощие. Поддържа, че договорът за продажба на топлинна енергия е реален, поради което сметката за предоставената енергийна услуга може да се отнася единствено и само за реално потребена топлинна енергия.

Твърди, че в имота липсва ползване на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване и за отопление на имота, както и за сградна инсталация, тъй като имотът не е обитаем от 13.01.2004г. Излага доводи, че възражението му за изтекла погасителна давност по отношение претенцията за главница и лихва за периода 01.07.2014 г. до 30.04.2015г. неправилно не е разгледано от първоинстанционния съд.

Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли изцяло предявените искове.

Въззиваемият - ищец „Топлофикация София“ ЕАД не е депозирал писмен отговор. В хода на устните прения оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението, с присъждане на разноски.

Третото лице - помагач „Техем сървисис“ ЕООД не заявява становище.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.

Доводите за недопустимост на исковете касаят съществото на спора, респ. материалноправната легитимация по исковете, поради което са изцяло ирелевантни относно процесуалната легитимация на страните, която се определя от твърденията на ищеца.

По същество жалбата е частично основателна като краен резултат.

По наведените във въззивната жалба оплаквания съдът приема следното:

2

Предявени са осъдителни искове за парични притезания за незаплатена топлинна енергия и лихва за забава. Доводите в жалбата, че исковете са установителни по реда на чл. 415 ГПК са неоснователни, тъй като липсва проведено заповедно производство и дадената от СРС правна квалификация е правилна.

С обжалваното решение Софийски районен съд е уважил предявените искове, като е приел, че ответникът е потребител на топлинна енергия за исковия период, поради което дължи заплащане на доставената в имота топлинна енергия, възлизаща на сумата от 973,72 лв., от които: 785,38 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.07.2014г. – 30.04.2016г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане и 169,22 лв. - законна лихва за забава за периода от 15.09.2015г. до 31.07.2018г.

Оплакванията в жалбата за липса на валидно облигационно отношение между страните са неоснователни. По делото не се оспорва от ответника и са представени неоспорени писмени доказателства, съгласно които същият, като наследник по закон и по завещание на Д.П.В., е придобил правото на собственост върху процесния имот. При така изложеното, правилно СРС е приел, че е налице на валидно облигационно отношение между страните за продажба на ТЕ.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ вр. §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 2/2018г. по т.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците/ползвателите дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ, независимо кой е фактическият ползвател на имота, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

С оглед изложеното, е ирелевантно за спора дали имотът е бил фактически обитаван от ответника лично или чрез трето лице и настоящият състав приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация София" ЕАД. Съгласно чл.153, ал.6 ЗЕ, прекратяването на договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди по инициатива на битовия клиент не може да бъде направено от отделния титуляр на вещни права върху обекти в сградата, който макар да е спрял топлоснабдяването в индивидуалния си 3 обект, продължава да е клиент на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост.

Установява се от заключението на вещото лице по допуснатата и приета в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което следва да се кредитира изцяло като обективно и компетентно, че жилищната сграда, в която се намира процесното жилище, е топлоснабдена. Вещото лице сочи, че технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция били отчислявани за сметка на топлопреносното предприятие. Количеството топлинна енергия, постъпило в сградата - етажна собственост, се измервала чрез монтиран в абонатната станция топломер, който е преминал на първоначална и последващи метрологични проверки и отговаря на изискванията за съответствие с одобрения тип.

Съгласно заключението на СТЕ, в имота има 4 отоплителни тела, които са отсъединени от ВОИ, като тръбните връзки са затапени. Вещото лице сочи, че вертикалните щрангове от ВОИ и в имота са монтирани скрито в инсталационните канали, като единият от щранговете е бил прекъснат на долния етаж в ап. 215. Съгласно допълнителното заключение на СТЕ, в процесния имот преминават тръби за подаване на студена и топла вода, като водомерните възли са монтирани на височина около 30 см от пода. Към момента на огледа от вещото лице, имотът не се ползва и спирателните кранове в долния апартамент са в положение „затворено“, но при ползване на процесния имот, спирателните кранове може да се отворят и да се ползва топла и студена вода в имота. Съгласно СТЕ, за процесния период в имота е начислена топлинна енергия за сградна инсталация, изчислена въз основа на пълния отопляем обем на имота по проект и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, определена при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л. на обитател за едно денонощие /при формирана база за 1 брой обитател, на основание чл. 69, ал. 2 от Наредба № 16-334/06.04.2007г.

/отм/, поради липса на индивидуален водомер.

Съгласно заключението на ССчЕ, размерът на дължимата топлинна енергия за процесния период е в размер на исковата сума, след издаване на изравнителните сметки.

С оглед изложеното, искът за главницата е доказан по основание и размер, като са неоснователни всички възражения на ответника в тази връзка.

Въззивникът не твърди и доказва да е налице водомер в имота, поради което е приложима разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от Наредба № 16-334/06.04.2007г.

Ирелевантни са оплакванията за липса на реално потребление в имота и липса на фактическо ползване, тъй като е начислявана ТЕ само за сградна инсталация, която е дължима от собственика на недвижим имот в топлоснабдена сграда- етажна собственост, по арг. от чл. 153, ал. 6 ЗЕ. Липсата на фактическо ползване на имота не налага извод за липса на задължение за монтирате на водомер в имота, поради което и налице основание за начисляване и на ТЕ за БГВ по горевизирания начин.

4

С оглед изложеното, следва да бъде разгледано направеното своевременно възражение за изтекла погасителна давност, по което районният съд не се е произнесъл.

Задълженията за плащане на цената на доставяната топлинна енергия представляват задължения за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б.

„в”, пр. 3 от ЗЗД и се погасяват с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, обобщена с ТР № 3/2012г. на ОСГТК на ВКС. Този извод се налага от еднородния и периодичен характер на задълженията, които, независимо че имат в основанието си доставка на топлинна енергия, съгласно чл. 155, ал. 1 от ЗЕ се дължат на месечни вноски, включително в случаите, при които окончателният общ размер на задължението се определя в края на отчетен период по реда на чл. 155, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1 ЗЕ, потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска /считано от изм.

15.05.2015г/, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – в предходната редакция на ЗЕ 2/ на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна консумация.

Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването. Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие.