Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 61 от 17.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Търговско дело 129/2025
Вид
Решение № 61
Подписан
17.02.2026
В сила
10.03.2026
Състав
Елена Калпачка

Цитирани разпоредби

  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал.1 или ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Пловдив, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Калпачка при участието на секретаря Ваня Казакова като разгледа докладваното от Елена Калпачка Търговско дело № 20255300900129 по описа за 2025 година

Предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 87, ал. 2 ЗЗД, иск с правно основание чл. 92 ЗЗД и искове с правно основание чл.

86 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Ц. А. Т., от ***, чрез пълномощник адв. А. А., против “ТЕА СИТИ ГРУП“ ЕООД, ЕИК 203607881, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Доктор Владо“ №1, представлявано от Ц. М. Ц., с която са предявени обективно съединени искове по чл.

55, ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за заплащане на сумата от 161 552,28 лева, изплатена на отпаднало основание - развалени на основание на основание чл. 87, ал. 2 от ЗЗД Договор за изпълнение на строителство от 20.01.2021, Анекс от 09.08.2021 г., Анекс 2 от 07.03.2023г., както и сумата от 20 194 лева, частична претенция, цялата от 155897,68 лв., представляваща неустойка по чл. 6.1. от Анекс 2 от 07.03.2023г., начислена за 25 дни забава по 807,76 лева на ден за пълната невъзможност да бъде предаден на възложителя обещания апартамент и паркомясто и да се сключи окончателен договор за имотите, за периода 19.08.2024 г. – 11.09.2024 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от подаване на исковата молба в съда до пълното погасяване на задълженията.

Ищецът твърди, че в качеството си на купувач е сключил с ответника Договор за изпълнение на строителство от 20.01.2021, по силата на който ответникът се е задължил да построи и му прехвърли собствеността върху Апартамент № 7 и избено помещение № 27, ведно с прилежащи общи части, от бъдещо застрояване на 1 многофамилна жилищна сграда, находяща се в **, ПИ ***, с **, срещу задължение да заплати уговорената в договора цена, разсрочено, на посочени падежи.

С Анекс, подписан на 09.08.2021г., е уточнена квадратурата на апартамента, цената за разликата в квадратурата, която ищецът се задължава да заплати и сроковете за това, като е договорено също, че ищецът „закупува“ допълнително и паркомясто № 1, срещу заплащане на определена по размер и начин на заплащане цена. С Анекс 2 от 07.03.2023г. страните предоговарят сроковете за изпълнение на задълженията си, уговарят неустойка при забава и уреждат изрично правото да се обяви договора за окончателен, при неизпълнение на задължението за прехвърляне на собствеността върху посочените в него имоти. Така уговорения краен срок за изпълнение на задълженията на ответника да предаде обекта е 31.03.2024 г., достигане степен на завършеност акт образец 14 до 30.06.2023г. и достигане степен на завършеност акт образец 15 до 15.02.2024г. Твърди, че е изпълнил изцяло задълженията си за заплащане на уговорената цена, като е заплатил общо сумата от 161 552,28 лева, а ответникът не само не е изпълнил задълженията си в срок да предаде обекта и прехвърли собствеността, но към момента на завеждане на иска е в невъзможност да стори това, тъй като сградата е продадена на публична продан за погасяване на други негови задължения. Твърди, че, тъй като задължението за прехвърляне на имота е било изискуемо още към 14.08.2023г., но не е изпълнено, е налице пълна невъзможност за изпълнение на задължението за прехвърляне на собствеността върху имотите, предмет на договора и анексите. Поради това прави изявление за разваляне на Договор за изпълнение на строителство от 20.01.2021, Анекс от 09.08.2021 г.. Анекс 2 от 07.03.2023г., с подаване на исковата молба, без да определя срок за изпълнение и моли да бъде осъден ответника да му върне даденото по така развалените договори.

Освен това ищецът твърди, че е била уговорена и неустойка при неизпълнение на задълженията на ответника по чл. 6.1. от Анекс 2 от 14.03.2023г.- по 0,5% на ден от стойността на неизпълнените работи, които твърди да са 100 %, тъй като не могат да бъдат предадени на възложителя и да се сключи окончателен договор за имотите, за които е заплатена изцяло цена от 161 552,28 лева. Така претендира за всеки просрочен ден по 807,76 лв., начиная от 19.08.2024 г., когато имота е продаден на публична продан с издаденото постановление за възлагане и е възникнала невъзможността да бъде предадено построеното и да бъде сключен окончателен договор, до 24.02.2025 г., или за 193 дни по 807,76 лв., общо 155897,68 лв. Ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 20194 лева, частична претенция от уговорена неустойка по чл. 6.1. от Анекс 2 от 14.03.2023г., за 25 дни забава, по 807,76 лева на ден, за пълната невъзможност да бъде предаден на възложителя обещания апартамент и паркомясто и да се сключи окончателен договор за имотите, за периода от 19.08.2024 г. до 11.09.2024 г.

Претендира и деловодни разноски.

2

В срока по чл.367, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

В съдебно заседание и в хода по същество, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа изцяло исковете си и счита, че същите са доказани с приложените към исковата молба писмени доказателства, като на основанията, подробно изложени в исковата молба, молят да бъдат уважени изцяло.

Ответникът, чрез процесуален представител адв. П., оспорва изцяло в първо по делото заседание основателността на исковете и техния размер, като твърди, че ищецът не е изпълнявал задължението си да заплаща договорените суми в уговорените срокове. В дадения на ответника срок е постъпила писмена защита, в която доразвива изложените в хода по същество на делото основания, като моли да бъдат отхвърлени изцяло исковите претенции. Сочи, че не е доказано по делото заплащане на сумата от 161552,28 лева, като от представените към исковата молба и след приемане на ССЕ писмени доказателства, както и от изслушаното заключение се установява плащане на 150286,89 лв. по процесния Договор за изпълнение на строителство от 20.01.2021г. и анексите към него, поради което така предявения иск счита недоказан по размер и моли да бъде отхвърлен, а поради неговата недоказаност счита, че не следва да се уважава и акцесорния иск така както е предявен. Сочи също, че процесния договор е бил развален и неустойка за разваляне не е била уговорена между страните, поради което така предявения частичен иск за заплащане на неустойка за забава е изцяло неоснователен, заедно с акцесорната претенция за заплащане на законна лихва върху претендираната сума от 20194 лева, като се позовава на Тълкувателно решение № 7 от 13.11.2014 г. по тълк. д. № 7 / 2013 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК. Моли да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове, първият иск с правно основание по чл.

55, ал.1 от ЗЗД, като недоказан по размер, ведно с акцесорната претенция по чл. 86 ЗЗД, а частичният иск по чл. 92 от ЗЗД – като неоснователен.

Съдът, като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните и разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно между страните и доказано с представените към исковата молба писмени доказателства, неоспорени от ответника, е, че са страни по сключен Договор за изпълнение на строителство от 20.01.2021, както и сключените към него Анекс от 09.08.2021г. и Анекс 2 от 07.03.2023г. По силата на сключения договор за изпълнение на строителство ответникът е поел задължение към ищеца да построи и му прехвърли собствеността върху Апартамент № 7, избено помещение № 27, с посочена приблизителна квадратура, ведно с прилежащи общи части, от бъдещо застрояване на многофамилна жилищна сграда, находяща се в гр. Пловдив, ПИ ***, с **, срещу задължение да заплати за посочената приблизителна квадратура цена в размер 3 на 72 260 евро, или 141 326,00 лв., разсрочено, с посочени дати и размер на вноски, със средства на ищеца, чрез представител Г. А. Т.. Сроковете за заплащане на вноските са обвързани с подписване на договора, изпълнение на плоча К+8,47, при подписване на Акт обр. 14 и последна вноска при подписване на Акт обр. 16. Уговорения от страните срок за предаване на обекта е 24 месеца, считано от откриване на строителната площадка и линия към 31.03.2021 г., като предаване на обекта става с двустранен протокол Акт образец 15. В допълнителните клаузи на договора е посочено, че собствеността ще бъде прехвърлена на инвеститора преди Акт 14. С Анекс от 09.08.2021г. страните уточняват точната квадратура на апартамента и избеното помещение, както и, че ищецът „закупува“ допълнително паркомясто № 1 от многофамилната сграда , находяща се в гр. Пловдив, ПИ ***, за сумата от 6 500 евро без ДДС. Установява се от Анекс 2 от 07.03.2023г., към договора за изпълнение на строителство, че страните са удължили срока за изпълнение на договора от страна на ответника до 31.03.2024 г., предоговорили са падежи за заплащане на пълната цена по договора от ищеца, както и са конкретизирили задължения на изпълнителя във връзка със запазване на собствеността върху обекта, предмет на договора за строителство и прехвърлянето му на ищеца, както и са предвидили неустойка за забава. Така уговорения краен срок за изпълнение на задълженията на ответника да предаде обекта е 31.03.2024 г., достигане степен на завършеност акт обр. 14 до 30.06.2023г.; достигане степен на завършеност акт обр. 15 (какъвто в действащото по настоящем законодателство не е уреден) до 15.02.2024г. В чл. 6.1 от подписания от страните втори анекс към договора за изпълнение на строителство е уговорено, че при забава за извършване и предаване на работите по договора изпълнителят – продавач дължи неустойка в размер на 0,5% от стойността на неизпълнените работи за всеки просрочен ден, каквато е уговорена и в първоначалния договор, но без краен размер. В следващата чл. 6.2 от същия страните уреждат правото на ищеца да развали договора, при неизпълнение в срок на задълженията на ответника да достигне степен на завършеност на обекта и му го предаде, както и при невярно деклариране, че имотът, предмет на договорните им отношения е обременен с вещни тежести, или обременяване с такива до прехвърляне на собствеността. Така също е видно, че в чл. 6.3 от този втори анекс страните изрично са посочили правото на ищеца да иска обявяване на договора за окончателен, при отказ на ответника да прехвърли собствеността, или да развали договора едностранно, като има право на връщане на всички платени от него суми.

От представените по делото справка от АВ, Имотен регистър, е видно, че върху имота, в който са построени обектите, предмет на договореностите между страните, са наложени възбрани, а от представения препис на постановление за възлагане от 19.08.2024 г., издадено от ЧСИ Николова по изп.дело № 522/2023 г., продължено от ЧСИ Константин Павлов, поел архива и, се установява, че обектите, предмет на 4 договора между страните, са били продадени на публична продан и възложени на купувач, трето по делото лице, като няма спор между страните, че постановлението за възлагане е влязло в сила.

От представените по делото, неоспорени в срок от ответника, разписки за получена сума, платежни нареждания и фактури, както и от заключението на вещото лице, което съдът възприема изцяло като компетентно изготвено, се установява, че плащанията, извършени от ищеца по процесния договор, са в размер на сумата от 150 286,89 лв. В съдебно заседание вещото лице разяснява, че сумите, твърдени от ищеца, се разминават със счетоводните записвания при ответника, тъй като счетоводството на ответника не е било водено редовно. Заявява, че сумата на доказаните по делото плащания се формира по следния начин: 21 200 лв. с разписка за получена сума от 20.01.2021 г.; фактура № 344 за платена сума от 21 198 лв.; проформа-фактура и платежно нареждане за 11 267,39 лв.; платежно нареждана за 6 356 лв.; платежно нареждане за 42 398 лв.; платежно нареждане отново за 42 398 лв.; платежно нареждане за 769,50 лв. и разписката за 4 700 лв. от 09.08.2021 г., като сборът на тези суми е 150 286,89 лв. Действително, последната сума е установена след направената справка в счетоводството на ответника, като доказателство за това е представено от ищеца едва след изслушване на заключението на вещото лице.