Акт от 20.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 957 гр. София, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20221110157805 по описа за 2022 година

При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86,ал.1 ЗЗД.

С исковата молба ищецът „Т”ЕАД е предявил установителни искове да бъде признато със сила на присъдено нещо , че ответницата му дължи следните суми: 302,97 лв, представляващи 1/6 част от стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. **** с абонатен № **** по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2016г. до 30.04.2019г.; 54,06 лв, представляващи 1/6 част от мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2017г. до 01.09.2020г.; 5,87 лв, представляващи 1/6 част от цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.07.2017г. до 30.04.2019г. , и 1,09 лв, представляващи 1/6 част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 31.08.2017г. до 01.09.2020г. , заедно със законната лихва върху двате главници от датата на предявяване на заявлението – 10.09.2020г. д окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 43692/2020г. по описа на СРС,68 състав, срещу която е предявено възражение по чл.414,ал.1 ГПК от длъжника (ответник в настоящото исково производство).

В хода на съдебното производство пълномощниците на ищцовото дружество поддържат предявените искове. При устните състезания в заседанието на 23.10.2024г. юрисконсулт на ищеца е пледирал за уважаване на исковете.

1

Ответницата Р. Н. К – Б оспорва предявените искове видно от изявленията на назначения й представител по чл.47 ,ал.6, предл.2 ГПК – адвокат К. Б. в представения по реда на чл.131 ГПК на 28.08.2023г. отговор на исковата молба. Твърди се , че исковете са недоказани, тъй като по делото не е доказно , че ответницата е била собственик или ползвател на процесния имот през процесния период . Оспорва се размера на начислените от ищеца суми във връзка с доставката на топлоенергия през процесиня период в процесния имот. Предявено е възражение за изтекла погасителна давност за част от претендираните от ищеца вземания.

В хода на съдебното производство представителят на ответницата поддържа оспорването на исковете видно от изявленията му в първото открито заседание на 07.02.2024г.

Във второто открито заседание на 31.05.2024г. се е явила лично ответницата , която в същото заседание е упълномощила адвокат К. Б. да я представлява като пълномощник по настоящото дело, с което е прекратено представителството на адвокат Б. по смисъла на чл.47, ал.6, предл.2 ГПК и тя е продължила да представлява ответницата , но в качеството на пълномощник. Извършените от адвокат Б. процесуални действия като представител по смисъла на чл.47, ал.6, предл.2 ГПК на ответниата са запазили правните си последици , тъй като не са оспорени от ответницата.

При устните състезания в заседанието на 23.10.2024г. адвокатът на ответницата е пледирал за отхвърляне на исковете. Доводи за неоснователността им са посочени и в депозираните на 25.10.2024г. писмени бележки от пълномощника на ответницата.

Третото лице-помагач „Т.С.”ЕООД (конституиран с определението по чл.140 ГПК – б.с.) не е изразил становище по исковете , не е посочил доказателства и не е изпратил представител по делото.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за установено следното :

Относно допустимостта на исковете :

Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.

За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от длъжницата на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. № 43692/2020г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1 ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е установителен , а не осъдителен.

Следва да се отбележи , че по заповедното гр.д. № 43692/2020г. по описа на СРС, 68 състав е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу двама длъжници – Т.П.П. и Р. Н. К - Б за плащане при условията на РАЗДЕЛНОСТ на претендираните суми.

По настоящото исково производство се разглежда установителен иск по чл.422 ГПК 2 само срещу единия длъжник Р. Н. К - Б за 1/6 част от сумите , за които е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 43692/ 2020г. по описа на СРС, 68 състав.

Непредявяването на искове против другата длъжница Т.П.П. , респективно против найните наследници (тъй като тя е починала в хода на заповедното дело- б.с.) за останалата част от сумите , за които е издадена заповед за изпълнение , не е процесуална пречка за допустимостта на разглежданите по настоящото дело установителни искове по чл.422 ГПК. Срещу длъжницата Т.П.П. на основание чл.429, ал.2 ГПК е издаден изпълнителен лист по реда на чл.416 ГПК по заповедното дело.

Относно основателността на исковете :

Предявените искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Ищцовата страна (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и чл.8,ал.2 ГПК) не е доказала по безспорен и категоричен начин , чрез т.нар. пълно доказване (изключващо всякакво съмнение) , че през процесния период от 01.05.2016г. до 30.04.2019г. между ищцовото дружество и ответницата Р. Н. К – Б е съществувало правоотношение за доставяне на топлоенергия, т.е. по делото не е установено по безспорен начин , чрез т.нар. пълно доказване, че ответницата Р. Н. К – Б е била „клиент на топлинна енергия” по смисъла на чл.153,ал.1 ЗЕ/редакция ДВ, бр.54/2012г./ на топлоенергията, доставена през процесния период в посочения апартамент. Не са представени надлежни писмени доказателства относно този факт, независимо че ищецът обосновава пасивната легитимация на ответницата Р. Н. К – Б по предявените от него искове именно с твърдението, че тя е била неизправна страна по съществувало между тях правоотношение , по силата на което ползвала доставяна й топлинна енергия срещу задължението да заплаща цената й.

По делото не са представени нито писмен договор между ищеца и ответницата Р. Н.

К – Б за продажба на топлинна енергия, нито надлежни доказателства, че ответницата Р. Н.

К – Б е била собственик или ползвател на процесния имот през процесния период от 01.05.2016г. до 30.04.2019г. , за да се приеме , че е била „клиент на топлинна енергия” по смисъла на чл.153,ал.1 ЗЕ/редакция ДВ, бр.54/2012г./.

Видно от представения нотариален акт № 24 от 11.02.1980г. , том ІV, дело 4167/1980г. на нотариус при СРС друго лице - Т.П.П. е призната за собственик на процесния апартамент.

От приложеното по заповедното гр.д. № 43692/2020г. удостоверение, изх. № ЕВ00- 422/27.09.2021г. , издадено от район „Триадица” при СО, за наследниците на Т.П.П., ответницата Р. Н. К – Б като внучка на наследодателката (дъщеря на починалата преди наследодателката нейна дъщеря Р.П.П. – К) е един от тримата законни наследници, заедно с О.П.П. (син на наследодателката) и с Таня Н. К (внучка на наследодателката).

По делото е прието като писмено доказателство Саморъчно завещание от Т.П.П. от 15.07.2010г. , обявено с Протокол от 04.06.2021г. , съставен от нотариус Боян Каленков (представен по делото – б.с.) , с което завещателката е завещала на сина й О.П.П. цялото си 3 движимо и недвижимо имущество , т.е. и процесния имот.

По настоящото дело не е доказано процесния имот да е имал и друг съсобственик освен Т.П.П. , която единствена е вписана като негов собственик в нотариалния акт № 24 от 11.02.1980г. , том ІV, дело 4167/1980г. В удостоверението, изх. № ЕВ00-422/27.09.2021г. за наследници е вписано , че Т.П.П. е починала на 19.11.2020г. като вдовица , но от това удостоверение не се установява нито кой е бил съпругът й , нито кога е сключен гражданския брак , нито кой поред е бил този брак за наследодателката (т.е. имала ли е преди този брак други бракове), нито как е прекратен този брак – с развод или със смъртта на съпруга на наследодателката.

По настоящото дело е представено заверено копие от личния регистрационен картон по ЕСГРАОН на Т.П.П. , в който в графата „съпруг” е вписан П.С.П. (доколкото може да се разчете- б.с.) , но ръкописното вписване в в графата „семейно положение” не може да бъде разчетено поради очевидните поправки , поради което не е ясно какво означава написания в тази графа номер : „3249/28.09.1999” , по-конкретно дали това е номер на акта за сключване на граждански брак , на акт за развод или на смъртен акт на съпруга. Поради няснотата и непълнотата на вписванията в личния регистрационен картон на по ЕСГРАОН на Т.П.П. от този документ не се установява дали към 11.02.1980г. , когато е съставен нотариалния акт за собственост върху процесния имот , тя е имала съпруг, който да е придобил идеална част от имота заедно с нея .

Поради посочените причини по настоящото дело не е доказано чрез т.нар. пълно доказване (изключващо всякакво съмнение- б.с.) процесният имот да е имал друг съсобственик заедно с наследодателката Т.П.П.. Представените с исковата молба Искане за вписване на възбрана, изх. № 26532/25.03.2010г. на ЧСИ М.П и Постановление за налагане на възбрана на недвижим имот , изх. № 50800/30.07.2013г. на ЧСИ Д.В не са доказателства за право на собственост върху недвижим имот , съответно не доказват съсобственост относно процесния имот.

Представеното по делото удостоверение , изх. № РЛН24-УГ52-350/27.02.2024г. , издадено от район „Люлин” при СО , за съпруг и родствени връзки на Р. Н. К – Б също не доказва вещни или облигационни права на ответницата по отношение на процесния имот.

Щом наследодателката Т.П.П. , която е била единствен собственик на процесния имот (според представените по настоящото дело писмени доказателства-б.с.), е завещала цялото си имущество на О.П.П. , то следва да се приеме , че той е наследил целия имот, което означава , че ответницата Р. Н. К – Б не е съсобственик на имота.

Дори и да се приеме (въпреки недостатъчното надлежни писмени доказателства по настоящото дело – б.с.) , че ответницата Р. Н. К – Б е съсобственик на процесния имот , не е доказано , тя да е ползвала имота през процесния период , което е втората предпоставка (освен правото на собственост и правото на полване) за придобиване качеството „потребител на топлинна енергия” от едно лице. Ползването на процесния имот изрично се оспорва от ответницата Р. Н. К – Б видно от изявлението й в откритото заседание на 31.05.2024г. , в което тя е посочила , че имотът се ползва от вуйчо й О.П.П. , на когото е 4 завещан имота, и от неговото семейство, като тя не е посещавала този имот от 15 години.

Предвид изложеното по делото не е доказано съществуването на договорно правоотношение между ищеца и ответницата Р. Н. К – Б за продажба на топлинна енергия през процесния период в процесния имот , както и ползването от ответницата на тази топлоенергия.. Следователно не е доказана пасивната материално-правна легитимация на ответницата Р. Н. К – Б по предявените установителни искове, която е едно от условията за тяхната основателност.

Тъй като се касае за липса на материално-правна , а не на процесуална легитимация производството по делото не следва да се прекратява , а предявените искове следва да бъдат отхвърлени. Това е така , тъй като според общоприетото в съдебната практика и в процесуалната доктрина материално-правната легитимация (за разлика от процесуалната) е въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска .

При липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за основателността на предявените искове безпредметно е да се установява наличието и на останалите.

Разпечатката съдържа 39 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e575f449-2604-4741-b26e-a4117420d2d0