Решение № 102 от 09.05.2022, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Враца, 03.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Росица Ив. Маркова като разгледа докладваното от Мирослав Д. Досов Въззивно гражданско дело № 20211400500438 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на Б.Л. Б. - С. от гр. Монтана - взискател по изпълнително дело №20/2019 год. по описа на СИС при РС-Враца, против постановление на държавен съдебен изпълнител при Районен съд-Враца от 03.08.2021 год., с което на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК производството по изп. дело №20/2019 год. е прекратено.

Жалбоподателката поддържа, че постановлението е неправилно и незаконосъобразно и иска отмяната му. Сочи, че по указания на ДСИ е внесла необходимите държавни такси и по нейно искане е извършена справка в РБСС при БНБ. Запозната е с получената информация от БНБ и в период от около шест месеца лично се е интересувала от движението на делото. След това е подала две молби с искане на информация. На 19.10.2020 год. е уведомена за правомощията на ДСИ, след което през месец ноември 2020 год. заедно със своя пълномощник е посетила деловодството на СИС, прегледала е делото и е установила, че няма никаква промяна /движение/ от завеждането му. Устно била уведомена, че съдебният изпълнител работи сам и е изключително натоварен. Счита, че не са налице предпоставките на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК за прекратяване на делото, тъй като от последните й справки на място и искания двугодишен срок не е изтекъл.

Иска обжалваното постановление за прекратяване да бъде отменено като 1 неправилно, а изпълнителното дело върнато на ДСИ за възобновяване на изпълнителните действия против длъжника "Ивана - Крос"ООД- гр.Враца.

Длъжникът "Ивана - Крос"ООД, ЕИК *** не е депозирал възражение.

Изпратеното до дружеството съобщение с препис от жалбата е върнато в цялост с отметка, че при две посещения на адрес призовкарят не е намерил нито офис, нито представители на адресата, нито табела с името на дружеството. Призовкарят е посочил, че е събрал данни от живущата на адреса.

На основание чл.436,ал.1, изр.2 от ГПК ДСИ Г. Л. е представил мотиви по обжалваното прекратяване на принудителното изпълнение, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Навежда доводи, че перемцията е настъпила по силата на закона, тъй като жалбоподателката е бездействала в продължение на повече от 2 години. Единственото искане от нейна страна за извършване на изпълнителни действия е за налагане на запор на банкова сметка на длъжника в "Сосиете Женерал Банк", но поради липса на авоари по тази сметка плащане не е постъпило. Постъпили са и две молби от взискателката, с които не е поискано извършване на конкретни действия по принудително изпълнение, а са изложени общи искания за уведомяване при евентуално предстоящи изпълнителни действия и възможности за реализиране на изпълнението, показващи общ интерес за хода на изпълнителното производство. На последно място ДСИ сочи, че при справка в ТР след постъпване на жалбата е установил, че към дата 09.09.2021 год. длъжникът "Ивана - Крос"ООД - гр.Враца е със статут на заличен търговец, като представя и удостоверение за актуално състояние на търговеца към тази дата.

След като се запозна с приложеното заверено копие от изп.дело №20/2019 год. по описа на СИС при РС-Враца и обсъди изложените в жалбата доводи, настоящият съдебен състав приема следното:

Предмет на жалбата е прекратяването на принудителното изпълнение, което действие на ДСИ попада сред изчерпателно изброените в разпоредбата на чл.435 ГПК, подлежащи на обжалване от взискателя действия. От приложеното по делото съобщение е видно, че взискателят е уведомен за прекратяване на изпълнителното производство на 09.08.2021 год., а жалбата е подадена по пощата на 23.08.2021 год., т.е. подадена е в законоустановения срок по чл.436, ал.1 ГПК. При това положение и като отчита наличието на правен интерес у жалбоподателката, настоящият съдебен състав приема жалбата за процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството по изп.дело №20/2019 год. по описа на СИС при РС-Враца е образувано на 14.01.2019 год. по молба на Б.Л. Б. - С. от гр.Монтана въз основа на изпълнителен лист от 26.07.2018 год., издаден по ч.гр.дело 0196282018 год. по описа на РС-Враца. По силата на изпълнителния лист длъжникът "Ивана - Крос"ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.*** е осъден да заплати на взискателя Б.Л. Б. 2 С. от гр.Монтана главница от 1875.54 лева, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 29.03.2018 до окончателното й изплащане, както и сумата от 330.89 лева, представляваща лихва за забава в плащането /на главницата/ за периода от 01.01.2016 год. до 01.10.2017 год.

С молбата за образуване на изпълнително дело взискателката е посочила конкретен изпълнителен способ - запор на банковите сметки на длъжника, като е поискала да се извърши и проучване на имущественото му състояние. Съдебният изпълнител е извършил справка в РБСС на БНБ /л.22-23/, при която е установено наличието на банкови сметки на длъжника в 5 банки. Установено е от същата справка, че единствено върху банковата сметка в "Сосиете Женерал Експрес Банк"АД няма наложен предходен запор. Взискателката е уведомена за постъпилата информация /л.25/ и с молба от 08.02.2019 год. / л.26/ е поискала да бъде наложен запор върху банковата сметка на длъжника именно в "Сосиете Женерал Експрес Банк"АД. Запорът е наложен на 11.02.2019 год./ л.28/ и до Банката е изпратено запорно съобщение, но с писмо от 20.02.2019 год. / л.33/ ДСИ е уведомен, че запорът е наложен, но по банковата сметка няма наличност. Уведомен е също, че има наложени предходни запори.

В деня на образуване на изпълнителното дело и на основание чл.458 от ГПК ДСИ е изпратил съобщение до НАП /л.12/ и след получено на 22.01.2019 год. удостоверение /л.14/ е присъединил Държавата като взискател с публични вземания в размер на 39519.33 лева.

На 14.01.2019 год. до длъжника "Ивана - Крос"ООД, ЕИК *** е изпратено уведомление по чл.428,ал.1,пр. последно от ГПК /л.15- 16/, което е останало невръчено. Върнато е в цялост с отметка на призовкаря, че при посещение на 21.01.2019 год. на адреса не е открит представител на длъжника. Няма офис и представители на адресата, няма опознавателна табела с името на адресата, няма и работно време. На адреса е частен дом, като сведенията са от живущата на адреса.

Съдебният изпълнител е извършил справка в ТР /л.17/, при която е установил, че посочения по делото адрес на длъжника съвпада с вписания такъв в ТР, и е разпоредил ново връчване по реда на чл.50,ал.2 от ГПК / л.15/.

Невръчени са останали и останалите съобщения до длъжника - за присъединяване като взискател на Държавата чрез НАП /л.31/ и за наложения запор върху на банковата сметка в "Сосиете Женерал Експрес Банк"АД /л.32/.

Други действия по принудително изпълнение не са извършвани, като няма и искания от взискателя Б. Б. - С. за извършване на такива. Налични по изпълнителното дело са две нейни молби - от 08.05.2020 год. / л.34-35/ и от 14.10.2020 год./ л.36-37/. С първата от тях тя е поискала да бъде уведомена писмено за евентуални предстоящи действия и възможности за реализиране на вземането. С втората молба е уведомила ДСИ, че е получила информация, че по изп.дело №19/2919 год. на ДСИ при РС-Враца е 3 насрочен публичен търг за продажба на движимо имущество /на длъжника "Ивана Крос"ООД/ и отново е поискала да бъде уведомена за "евентуални предстоящи действия и възможности за реализиране на вземането". Налично е и съобщение от ДСИ /л.39/, с което на 26.10.2020 год. взискателката е уведомена / в отговор на молбата й от 14.10.2020 год./, че ДСИ няма служебно начало за уведомяване и указания до страните във връзка с воденото изпълнително производство.

На 03.08.2021 год. 21.11.2019 год. ДСИ е постановил обжалваното в настоящето производство Постановление /л.40/, с което производството по изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК поради това, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години.

При така установеното от фактическа страна съдебният състав достига до следните правни изводи:

В изпълнителното производство не е налице служебно начало и движението по същото става по искане на взискателя. Съгласно разясненията, дадени в ТР №2 от 26.06.2015 год. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 2/2013 год., изпълнителният процес съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания могат да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. В Тълкувателното решение е прието, че не са изпълнителни действия и не водят до прекъсване на давността по смисъла на чл.116,бук."в" от ЗЗД образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В ТР № 2 от 26.06.2015 год., постановено по тълк.дело № 2/2013 год., ОСГТК на ВКС недвусмислено приема също така, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

В конкретния случай се установи, че още при образуване на изпълнителното 4 дело взискателката е посочила изпълнителен способ - запор на банковите сметки на длъжника, като с молбата си 08.02.2019 год. тя е поискала запорът да бъде наложен върху конкретна банкова сметка на длъжника - тази в "Сосиете Женерал Експрес Банк"АД. Съдебният изпълнител е изпълнил задължението си и е наложил искания запор на 11.02.2019 год., но този изпълнителен способ се е указал неуспешен, поради липсата на наличност по банковата сметка на длъжника.

По изложени в жалбата твърдения, в период от около 6 месеца след получаване на информацията от БНБ жалбоподателката - взискател се е интересувала лично от движението на делото, от което следва извод, че след 20.02.2019 год. тя е била запозната с резултата от наложения запор, но не е посочила друг изпълнителен способ в продължение на повече от 2 години.

Изводът, че от последното валидно изпълнително действие /искането на информация за движението на делото не е такова действие/ до прекратяване на изпълнителното дело са изтекли повече от 2 години не се променя и при съобразяване на §13 от ЗР към Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 год. /ДВ бр.34 от 2020 год., в сила от 09.04.2020 год./, съгласно която норма сроковете по чл.3, т.1 и т. 2, спрени от обявяването на извънредното положение до влизането в сила на този закон, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването му в "Държавен вестник". Сроковете не са текли за периода от 13.03.2020 год. до 20.05.2020 год., т.е. за два месеца и 7 дни, а от 20.02.2019 год. до 03.08.2021 год. са изтекли общо 27 месеца и 14 дни.