Определение № 1669 от 25.06.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1669 гр. Бургас, 25.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА

Въззивно частно гражданско дело № 20242100500804 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 413, ал. 2, вр. чл. 274 - 278 от ГПК.

Образувано по повод частната жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против Разпореждане № 5120/08.05.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 2840/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Х. Т. Х. за сумата от 876,07 лв. - договорна лихва за периода 31.05.2022 г. до 30.04.2024 г. и 544,58 лв. обезщетение за забава (мораторна лихва) за периода от 01.06.2022 г. до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Жалбоподателят моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и да бъде постановено издаване на заповед за изпълнение и по отношение на тези суми. Счита, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно, тъй като в договорите за потребителски кредит и за поръчителство не са налице неравноправни клаузи. Твърди също така, че клаузата на чл. 4 от договора за кредит не е неравноправна, като длъжникът не е бил длъжен да сключи договор за предоставяне на поръчителство, а е изявил воля третото лице „Ай тръст“ ООД да се задължил в качеството си на поръчител да отговаря солидарно с длъжника за всички негови задължения по договора за кредит. Счита също така, че са спазени изискванията за съдържанието на договора за потребителски кредит, посочени са лихвен процент и ГПР, като наличието на други клаузи, които съдът приема за нищожни, не представлява неспазване на тези изисквания, нито води до недействителност на целия договор. Не са представени нови доказателства, не са направени доказателствени искания.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 275 от ГПК, от правоимащо лице, срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол и пред компетентния да се произнесе по нея съд, поради което същата е допустима.

По същество съдът намира, че частната жалба е основателна по следните съображения:

1

Производството пред РС-Бургас е образувано по подадено от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Х. Х. за следните суми: 2 759,07 лв. – платена главница на „Кредисимо“ ЕАД по договор за потребителски кредит № 2557586, 876,07 лв. – възнаградителна лихва за периода 31.05.2022 г. - 30.04.2024 г. и 544,58 лв. - обезщетение за забава за периода от 01.06.2022 г. до датата на подаване на заявление в съда. Претендира се и законната лихва върху претендираните суми от датата на подаване на заявлението до окончателното им изплащане, както и разноските по делото. Изложени са твърдения за сключен на 21.04.2022 г. между длъжника Х. Х. и „Кредисимо“ ЕАД договор за кредит, както и за сключени на същата дата между длъжника и „Ай тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство и между кредитора и „Ай тръст“ ЕООД договор за поръчителство, с който „Ай тръст“ ЕООД се е задължило да отговаря солидарно с кредитополучателя за задълженията му по договора за кредит. Твърди се също така, че длъжникът Х. не е изпълнил задълженията си по договора за кредит, поради което същите са били изпълнени от поръчителя, но кредитополучателят не е възстановил платената сума на „Ай Тръст“ ЕООД. Заявено е, че на 12.05.2023 г. е подписано Приложение 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.02.2022 г., сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с което вземането на „Ай Тръст“ ЕООД към Х. е прехвърлено на заявителя по делото.

Към заявлението са представени описаните в заявлението документи, а именно:

Договор за потребителски кредит № 2557586 от 21.04.2022 г., Приложение № 1 към него, Общи условия на „Кредисимо“ ЕАД за предоставяне на кредити, Договор за предоставяне на поръчителство от 21.04.2022 г. и Приложение № 1 към него, както и Договор за поръчителство от същата дата.

Районният съд е издал заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за претендираната главница, законната лихва върху нея, считано от 02.05.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, както и за съдебно-деловодни разноски в размер на 88,18 лв., като с обективирано в заповедта за изпълнение разпореждане (обжалвано в настоящото производство) е отхвърлил заявлението в останалата му част - за претендираните договорна лихва от 876,07 лв. и мораторна лихва от 544,58 лв. Изложените от БРС мотиви за частично отхвърляне на заявлението са, че то е основано на изначално недействителен договор за кредит, по който потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита. Съдът е приел, че договорът за кредит е сключен при неизгодни за потребителя условия, които икономически по-силната страна е наложила, а именно сключване на договор за поръчителство с избрано от нея лице като условие за бързо предоставяне на кредита, а възнаграждението на поръчителя се администрира също от кредитора. Приел е също така, че със сключването на договора за предоставяне на поръчителство се цели заобикаляне на чл.

10а и чл. 33 от ЗПК, тъй като платените суми като възнаграждение на поръчителя се инкасират от „Кредисимо“ ЕАД, което е едноличен собственик на „Ай тръст“ ЕООД, като по този начин кредитът се оскъпява и се стига до неоснователно обогатяване на кредитора.

Поради това районният съд е счел, че договорът за предоставяне на поръчителство представлява част от договора за потребителски кредит, а възнаграждението на поръчителя е част от възнаграждението за предоставения кредит, но същото не е включено при формиране на ГПР - нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което на осн. чл. 22 от ЗПК договорът е недействителен и на осн. чл. 23 от ЗПК длъжникът дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихви или други разходи.

БОС намира, че горепосоченото разпореждане е неправилно.

Съгласно нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, съдът следва да откаже издаване на заповед за изпълнение когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. По този начин законодателят е 2 определил обхвата на служебната проверка, която следва да извърши заповедният съд в случаите, когато се касае до вземания, произтичащи от договори, сключени с потребител, какъвто е настоящият случай.

Настоящият състав на БОС намира, че в случая съдържанието на представения договор за потребителски кредит формално отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12, т. 20 и ал. 2 от ЗПК относно задължителните му реквизити, т.е. не са налице предпоставките за прилагане на чл. 22 от ЗПК и договорът в своята цялост е валиден.

Съдът намира също така, че клаузите, на които се основават процесните две вземания на кредитора (за договорна и мораторна лихви) не противоречат на закона или добрите нрави и не са неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, съответно същите не са нищожни. Уговорена е договорна лихва в размер на 40,00 %, при годишен процент на разходите по кредита (ГПР) в размер на 48,21 %. Така уговореният ГПР отговаря на изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК да не надвишава петкратния размер на законната лихва, а по отношение на договорната лихва в закона не е въведено изискване или ограничение относно нейния размер, стига същият да не противоречи на добрите нрави (съобразно общото изискване на чл. 9 от ЗЗД), каквото противоречие в случая не е налице. Поради това клаузата на договора, касаеща размера на договорната лихва, не е нищожна.

Настоящият съдебен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд за допуснато нарушение на чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК при сключване на процесния договор за потребителски кредит. Така посочената правна норма изисква в този договор да е посочен годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая това изискване е спазено, тъй като в договора са вписани както размерът на ГПР, така и общо дължимата сума. При условие, че заповедното производство е едностранно, целта на извършваната от съда проверка е единствено да установи дали са налице конкретни определени тежки пороци на волята на договарящите лица. Поради това заповедният съд не следва да извършва проверка дали посоченият в договора размер на ГПР е изчислен по посочената в закона формула, нито дали вписаният ГПР действително отразява всички общи разходи по кредита за потребителя, а такава проверка следва да се извърши в исковото производство с участието на двете страни, ако вземането бъде оспорено.

Дори да се установи след съответните математически изчисления, че действителният ГПР надхвърля императивно определения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК размер, това пак няма да доведе до нищожност на целия договор за потребителски кредит, както поради това, че в чл.

22 от ЗПК не е предвидена такава хипотеза, така и с оглед разпоредбите на чл. 19, ал. 5 и ал.

6 от ЗПК, съгласно които нищожни са к лаузите в договора, надвишаващи определените по ал. 4, като при плащания по договори, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при последващи плащания по кредита, т.е. в останалите му части договорът е валиден.

В случая възнаграждението по договора за предоставяне на обезпечение не се претендира от заявителя, поради което дори да се приеме, че това възнаграждение по съществото си представлява прикрито възнаграждение за кредитора „Кредисимо“ ЕАД, то това не се отразява на действителността на целия договор за потребителски кредит.

Предвид горното съдът намира, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като вместо него бъде разпоредено издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и за процесните вземания.

Частният жалбоподателя не е претендирал направените разноски по делото, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.

3

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 5120/08.05.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 2840/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отхвърлено подаденото от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Х. Т. Х. за сумата от 876,07 лв. - договорна лихва за периода 31.05.2022 г. 30.04.2024 г. и сумата от 544,58 лв. - обезщетение за забава (мораторна лихва) за периода от 01.06.2022 г. до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

Длъжникът Х. Т. Х. , ЕГН **********, от***, да заплати на кредитора „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт“ ет. 2, оф. 4, следните суми, дължими по Договор за потребителски кредит № 2557586/21.04.2022 г.: 876,07 лв. – договорна (възнаградителна) лихва за периода 31.05.2022 г. - 30.04.2024 г. и 544,58 лв. обезщетение за забава за периода 01.06.2022 г. – 01.05.2024 г.

ВРЪЩА делото на РС-Бургас за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за горните вземания.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4