Решение № 103 от 23.03.2023, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. гр. Димитровград, 23.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Силвия Ив. Димова като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20225610100841 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.

В исковата молба ищецът „К.и.“АД твърди, че е търговско дружество, вписано в Регистъра на финансовите институции по чл.3а ал.1 от Закона за кредитните институции.

Основната дейност на дружеството била отпускане на онлайн краткосрочни потребителски заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Договорът за кредит с кредитополучателят се сключвал във формата на електронен документ и правоотношението се реализирало при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за задълженията и договорите и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Твърди, че ответникът И. Г. А. кандидатствал за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството, като е предоставил личните си данни чрез попълване на регистрационна форма за кандидатстване и при спазване на изискванията за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В резултат на подадената заявка, служител на ищцовото дружество се свързал с него на посочения телефон, като ответникът потвърдил желанието си да получи кредит в размер на 200 лева. След обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на същия бил изпратен по електронна поща в електронен формат договора за кредит от разстояние. Ответникът потвърдил с избиране на изпратения му от ищеца линк за потвърждение сключването на Договор за потребителски кредит „Екстра“ №115929/21.06.2021г. и желаната сума му била преведена чрез системата е-рау и получена на каса на „Изипей“АД срещу представена лична карта. Съгласно формата за 1 кандидатстване, ответникът имал възможност да избере опция да предостави банкова гаранция за обезпечаване на задължението му или да му бъде предоставена такава от дружество, с което кредитора има сключен договор. А. избрал опция да му бъде осигурен гарант за ползване на кредита, като се задължил към ежемесечните си вноски по него да му бъде начислена и такса „Гарант“ за предоставената услуга. Въпросната услуга била предоставена от „Б.К.“ООД, което се задължило да гарантира вземанията на кредитора по отпуснатия потребителски кредит по процесния договор за потребителски кредит. Съгласно сключения между страните договор за потребителски кредит, ответникът поел задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва и такса „Гарант“, като общия размер на задължението от 286,26 лева било платимо на 3 месечни вноски със следните падежи:

21.07.2021г., 21.08.2021г. и 21.09.2021г. Към 16.02.2022г. той не осъществил никакво плащане на вноските, чийто падеж бил съответно вече настъпил. Служители на дружеството неколкократно осъществили връзка с длъжника непосредствено преди и след настъпване на падежните дати, но той не изпълнил задължението си да плати дължимите вноски. Съгласно чл.86 от ЗЗД, И. А. дължал на ищеца обезщетение за забава в размер на законната лихва, която до подаване на датата на заявлението била 10,26 лева. На 23.02.2022г. ищецът подал в РС-Димитровград Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу И. Г. А.. Образувано било ч.гр.д.№471/2022г. по което на 08.04.2022г. съдът издал Заповед №224 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която разпоредил на ответника да заплати на ищеца по Договор за потребителски кредит „Екстра“ №115929/21.06.2021г., сумата от 200 лева-главница, 18 лева-договорна лихва за периода от 21.07.2021г. до 21.09.2021г., договорна такса „Гарант“ в размер на 68,26 лева за периода от 21.07.2021г. до 21.09.2021г., мораторна лихва от 10,26 лева за времето от 22.07.2021г. до 16.02.2022г., законна лихва върху главницата, считано от 24.02.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и деловодни разноски в размер на общо 325 лева. Заповедта за изпълнение била връчена на ответника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответника дължи на ищеца, сумите посочени в Заповед №224/08.04.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№471/2022г. по описа на РС-Димитровград.

Ответникът И. Г. А., чрез назначения му от съда особен представител адв.М. К., депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че предявения иск е допустим, но неоснователен. Оспорва същия, като моли той да бъде отхвърлен. Оспорва, че ответникът е сключил валиден и действителен договор за потребителски кредит, че е приел и е запознат с общите условия, че реално му е предоставена сумата от 200 лева. В тази връзка, оспорва представеното като доказателство с исковата молба „Банково извлечение“, като частен писмен документ, доказващ получаване на 200 лева от ответника. Счита, че процесният договор съдържа неравноправни клаузи, което води до неговата нищожност. Твърди, че при нищожност на договора длъжникът връща само чистата стойност на кредита, поради което ако съдът приеме, че сумата е реално получена от ответника, той дължал на ищеца само главницата от 200 лева. Тя се дължала на извън договорно основание, поради което при 2 обявяване на договора за нищожен установителния иск трябвало да бъде изцяло отхвърлен в т.ч. и за претендираната главница. Оспорва индивидуалната уговореност на клаузите по процеснтия договор, съобразно разпоредбите на чл.146 ЗЗП вр.чл.24 ЗПК. В случая на потребителя било наложено приемането на клаузи, с които не е имал възможност да се запознае преди сключване на договора. Това възражение било относимо към годишния лихвен процент, годишните разходи и особено към т.нар.“такса гарант“. Тези клаузи били съществени в съдържанието на договора, като водели до неговата цялостна нищожност.

Прави възражение за нищожност на уговорения размер на лихвата, като противоречащ на добрите нрави; за нищожност на клауза „такса гарант“, като заобикаляща закона. Възразява срещу липсата на основание /кауза/ за подобна такса. Същата била за поръчителство и трябвало да се базира на индивидуално сключен договор по смисъла на чл.138 от ЗЗД, какъвто не бил налице.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представената от ищцовото дружество Заявка №115929, ответникът И. Г. А. е подал същата до „К.и.“АД на 21.06.2021г. с искане да получи кредит в размер на 200 лева, съгласно продукт „Екстра“. Заявката е била одобрена от ищеца същия ден, като на ответника е предоставена информация за кредита. Съгласно същата, предвид размера на исканата сума от 200 лева, И. А. е трябвало да върне до 21.09.2021г. сумата от 286,26 лева.

Кредитополучателят е декларирал, че получава нетна заплата от 1200 лева, както и други доходи от 200 лева. Посочил е метод на плащане- чрез Изипей. Посочил е лични данни, адрес и данни за контакт, а също така, че иска да предостави банкова гаранция, като обезпечение на задължението си.

Съгласно приетия като доказателство по делото Договор за потребителски кредит „Екстра“ №115929/21.06.2021г., ищецът е предоставил на ответника кредит в размер на 200 лева за задоволяване на текущи потребителски нужди. Срокът за погасяване на кредита е 3 месеца от датата на подписване на договора или до 21.09.2021г. Уговорено е, че кредитът, ведно с дължимата лихва се издължава на равни месечни вноски. Определени са фиксиран ГЛП от 36% и ГПР от 49,7%. Посочено е, че кредитополучателя е избрал кредитора да ангажира дружество –гарант, за гарантиране връщане на вноските му по кредита, за което се съгласявал да заплати в полза на кредитора „такса гарант“, разсрочена към месечните му вноски, съгласно приложен към Договора Погасителен план. Дължимата от ответника вноска включвала главница, лихви и „такса гарант“. От представения към Договора Погасителен план е видно, че размера на всяка от дължимите 3 бр. месечни вноски е 95,42 лева, като първата се дължи на 21.07.2021г., а последната на 21.09.2021г. Дължимата договорна лихва е 18 лева, а таксата гарант- 68,6 лева. Общата сума, която ответника е трябвало да върне на ищеца е 286,26 лева.

Видно от представения от ищеца Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити от 25.10.2014г., същия е сключен между „К.и.“ООД, като кредитодател, и „Б.К.“ООД, като дружество гарант. Съгласно Договора, дружеството – 3 гарант, се е задължило да гарантира вземанията на кредитодателя по отпуснати потребителски кредити, ако тази опция е била избрана от кредитополучателя при подаване на заявката му за отпускане на кредита. Дружеството-гарант се е задължило да отговаря пред кредитора за изпълнението на всички задължения на кредитополучателя, за които е начислило съответните „такси гаранция“, като гарантира заплащане на всички суми, произтичащи от договора за потребителски кредит, възникнали в резултат на неизпълнение на кредитополучателя.

Съгласно Разписка за извършено плащане от 21.06.2021г., ищцовото дружество е превело чрез Изипей в полза на И. Г. А. сумата от 200 лева. С писмо изх.

№2023013117006084/03.02.2023г. Изипей уведомява РС-Димитровград, че И. Г. А. е получил на 21.06.2021г. сумата от 200 лева, наредена от „К.и.“, като представя в оригинал подписаната от него в тази връзка разписка.

Поради неплащане на задължението по Договора за кредит от страна на ответника, на 24.02.2022г. ищецът депозирал в съда Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Образувано било ч.гр.д.№471/2022г., като по него съдът издал Заповед №224/08.04.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която разпоредил на И. А. да заплати на „К.и.“АД сумата от 200 лева-главница, 18 лева-договорна лихва за периода от 21.07.2021г. до 21.09.2021г., договорна такса „Гарант“ в размер на 68,26 лева за периода от 21.07.2021г. до 21.09.2021г., мораторна лихва от 10,26 лева за времето от 22.07.2021г. до 16.02.2022г., законна лихва върху главницата, считано от 24.02.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и деловодни разноски в размер на общо 325 лева. Тази заповед била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск.

С Молба вх.№966/09.02.2023г. „К.и.“АД уведомява съдът, че до настоящия момент няма постъпили суми от И. Г. А. за погасяване на задължението му по Договор №115929/21.06.2021г.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

С предявения установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде признато съществуването на вземането му по отношение на ответника, визирано в Заповед №224/08.04.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена от РСДимитровград по ч.гр.д.№471/2022г.

Между страните не се спори, че на 21.06.2021г. „К.и.“АД, и И. Г. А. са сключили Договор за потребителски кредит „Екстра“ №115929. Безспорно се установи, че по този договор на ответника е била предоставена в кредит парична сума в размер на 200 лева, която е преведена от ищеца чрез „Изипей“ и получена лично от А. срещу подпис на 21.06.2021г. В тази връзка, той е следвало да върне кредита на 3 месечни вноски в общ размер на 286,26 лева. Безспорно установено е, че всяка една от дължимите вноски е включвала задължение за плащане на главница, договорна лихва и „такса гарант“. Не се оспорва от страна на ответника, че същия не е заплатил нито една от договорените месечни 4 погасителни вноски.

Спорно по делото е дължи ли ответника на ищеца сумите по процесния договор за кредит, визирани в издадената Заповед №224/08.04.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№471/2022г. по описа на РС-Димитровград.