Определение № 4194 от 17.08.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4194 гр. София, 17.08.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Касационно гражданско дело № 20258002103368 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Й. Г. Т., чрез процесуалния си представител адв.П. Б. от АК – [населено място], срещу решение №515/30.04.2025г. по в.гр.д.№3187/2024г. на Пловдивския окръжен съд, с което е : отменено решение №3627 от 28.08.2024г., постановено по гр.д. № 2470/2023г., по описа на Районен съд- Пловдив, като вместо него е отхвърлен предявеният от Й. Г. Т., [ЕГН], против Д. К. С., [ЕГН], и „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК: 831919536, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 440, ал.1 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът Д. К. С. - длъжник по изпълнително дело № 20199080401502 по описа на ЧСИ Б. А., рег. № *** на КЧСИ и район на действие – Окръжен съд Пловдив, не е собственик на поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], общ. М., обл. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-1813/19.02.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: [населено място], [улица], с площ от 780 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предходен идентификатор: няма, номер по предходен план: ***в квартал ***, парцел: ***, при съседни поземлени имоти: ***, ***, ***, ***, ведно с построените в имота: сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 26 кв. м., брой етажи: 1, с предназначение: селскостопанска сграда, и сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 62 кв. м., брой етажи: 1, с предназначение: селскостопанска сграда.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушения на материалния закон и поради допуснати съществени нарушения на 1 съдопроизводствените правила.Моли съда да отмени обжалваното въззивно решение и постанови друго по същество, с което да уважи предявения от касатора иск.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставките на чл.

280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.Поставени са следните правни въпроси:

1/При спор относно датата на подаване на пощенска пратка следва ли да се съберат доказателства за проверка на поставената върху пратката дата, като в тази връзка длъжен ли е въззивният съд сам да изследва този въпрос, да обсъди начина на изпращане на въззивната жалба и да даде указания на жалбоподателя да представи други доказателства, от които точната дата на подаване на пратката да бъде установена.

Навеждат се доводи, че въззивното решение е постановено в противоречие с определение №4310 от 3010.2024г., постановено по ч.гр.д. №1668/2024г. на ВКС, І г.о., определение №353 от 27.06.2017г. по ч.т.д.№893/2017г. на ВКС, II т.о., решение № 440/31.05.2010г. по гр. дело № 1504/2009г. на ВКС, III г.о., определение № 471 от 12.07.2012г. по ч. т. дело № 209/20123. на ВКС, I т.о., определение № 838/13.11.2014з. по ч. гр. д.

№6433/2014г. на ВКС, IV г.о., определение № 375/28.02.2012з. по ч.гр.д. №287/2012г. на ВКС, III г.о.

2/Допустимо ли е направено от ищеца оспорване на документ, представен от ответника с отговора на исковата молба, в първото по делото съдебно заседание.Длъжен ли е първоинстанционният съд незабавно да открие производство по оспорване на този документ или може да допусне гласни доказателства във връзка с оспорването, след което да прецени и открие производство по оспорване на документа.При оспорването на документ съдът, независимо от разпределението на доказателствената тежест длъжен ли е да назначи служебно графологична експертиза по спорния въпрос, поради необходимостта от специални знания, проверявали документа и чрез разпит на свидетели.

Според касатора по този въпрос въззивното решение противоречи на ППВС №6/68 г., т.10 ТР №1/01г., решение по гр.д.№1820/09 г. на І г.о., решение по гр.д. №1814/09г. на ІV г.о., решение по гр.д. №5263/07г. на ІІ г.о., решение по гр.д.№290/08г. на ІІІ г.о., решение № 57 от 16.04.2013 г. по гр.д. №871/12 г., на ВКС, ІІІ г.о., решение № 224 от 07.01.2019 г по гр.д.

№612/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о.

3/Следва ли съдът да обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им, както и всички събрани по делото доказателства.

Навеждат са доводи, че изводите на въззивния съд са формирани в отклонение на решение № 27/02.02.2015 г. по гр. д. № 4265/2014 г. и решение № 388/17.10.2011 г. по гр. д. № 1975/2010 г., и двете на IV г. о.; решение № 115/30.04.2013г. по т. д. № 805/2011г.; решение № 212/01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010г., и двете на II т. о.; решение № 206/31.07.2015г. по гр. д. № 6832/2014г. на IV г. о.; решение № 134/30.12.2013 г. по т. д. № 34/2013 г. на II т. о.; решение № 109/13.07.2016 г. по т. д. № 1050/2015 г. на I т. о.; решение № 57/08.06.2015 г. по гр. д. № 6396/2014 г. на I г. о.; решение № 17/23.07.2014 г. по т. д. № 811/2012г. на II т. о.; решение № 40/04.02.2015 г. по гр. д. № 4297/2014 г. на IV г. о.; решение № 228/01.10.2014 г.

2 по гр. д. № 1060/2014 г. на I г. о.

4/ Противопоставима ли е наложена възбрана върху недвижим имот по отношение на собственик, придобил право на собственост върху имота чрез оригинерен способ.

Касаторът твърди, че въззивното решение е постановено в противоречие с решение №2109 от 22.09.1965 г. по гр.д. № 1370/1965г. на на ВКС, І г.о. и Тълкувателно решение № 1/2015г., постановено по тълкувателно дело № 1/2015г. на ОСГТК на ВКС.

Ответникът по касация „Уникредит Булбанк“АД, чрез процесуалния си представител адв.К. И., е депозирала отговор, в който се оспорват предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.

283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел от фактическа страна, че е безспорно между страните, че ответникът „Уникредит Булбанк“ АД е взискател по изп.д.№ 1502/2019г. по описа на ЧСИ Б. А., рег. № **на КЧСИ и район на действие – Окръжен съд Пловдив, образувано за принудително събиране на непогасените парични задължение от длъжника по изпълнителното дело Д. С..С вписаната на 07.11.2019г. възбрана изпълнението е насочено върху собствен на длъжника недвижим имот, представляващ дворно място, цялото от 750 кв.м., представляващо УПИ № ***, в квартал ***по плана на [населено място], Пловдивска област, ведно с построената в него.

Собствеността върху процесния имот длъжникът по изпълнението Д. С. е придобила въз основа на договор за дарение от нейната майка- ищцата по делото Й. Т. , обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 166, том I, рег. № 5227, дело № 143/2003 г. от 19.12.2003г.

На 02.12.2022г. от съдебния изпълнител е извършен опис на имота , на който страните по изпълнението или техни представители не са се явили.Видно от така удостовереното в съставения протокол за опис на недвижимия имот, достъпа до същия е бил осигурен от трето лице- Х. С. И., назначен като негов пазач.При описа на имота съдебния изпълнител е констатирал, че достъпа до него се осъществява от [улица], която улица е с трайна асфалтова настилка. Процесният поземлен имот с идентификатор ***представлява незастроено дворно място, оградено само от три страни :от север оградата представлява гърба на навес; от запад и от юг- телена ограда, а от изток- липсва ограда.Сграда с идентификатор ***липсва, а сгради с идентификатори ***и ***съществуват под формата на дървен навес, разположен в северната част от имота. Съдебният изпълнител е констатирал, че навесът е в много лошо състояние, в едната му част липсва покрив , а в останалата има дупки В поземления имот няма ток и вода, като в него има изградени три оранжерии, които по данни на явилата се на място Й. Т. са нейна собственост- изградила ги е със съгласието на 3 собственика Д. С..Й. Т. е заявила пред съдебния изпълнител, че тя се грижи за оранжериите и ги захранва с вода от нейния съседен имот, граничещ на изток с имота, предмет на описа.Възбраненият на 07.11.2019г. и описан на 02.12.2022г. недвижим имот е бил изнесен на публична продан през периода от 07.02.2023 г. до 07.03.2023г.

С нотариален акт за установяване на собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка № 81, том I, рег. № 872, дело № 71/2023 г. от 27.03.2023г. на нотариус Н. Х.-С., с рег. № ***на НК и район на действие – ПРС, ищцата Й. Т. е била призната за собственик на този имот на основание давностно владение.

По инициатива на ищеца по делото са ангажирани и гласни доказателства посредством показанията на свидетелите Р. Г. П., С. К. Т. и Х. С. И..Според показанията на свидетеля Р. П. познава ищцата от 1990г., когато в гаража си била отворила магазин за хранителни стоки, а свидетелят бил дистрибутор на безалкохолни напитки, но тъй като дейността не потръгнала ищцата започнала да се занимава със земеделие.Същият знае, че ищцата притежава имот в [населено място], на [улица], който обработва.В имота се влиза от един вход- през пътната врата до магазина. Ищцата направила и две-три оранжерии, като само тя ползва имота, с помощта на свидетеля.Понякога в имота идва и дъщеря й, но отношенията между двете не са добри.Около 2003-2004г. се скарали и ищцата изгонила дъщеря си.Ответницата не е изявявала претенции спрямо имота, не го е обработвала, кара се с майка си и е малко неблагодарна.Свидетелят С. Т. знае, че Й. притежава имот в [населено място], като в него има магазин, стара, нова къща и навес. Има и три оранжерии, за които се грижи.Свидетелят не знае друг да е влизал в имота и да има претенции спрямо него.Според него отношенията между майка и дъщеря не са добри, защото отдавна не бил виждал ответницата.Според показанията на свидетеля Х. И., който живее с ответницата Д. С. на съпружески начала от 23.04.2006г., е заявил пред съда, че не знае Д. С. да притежава имот в селото.Знае само, че там живеят майка й и брат й.Ищцата гледала праскови, а след това си направила оранжерии и се занимавала с търговия.Отношенията между двете не били добри, тъй като майката гледала повече за сина си.

Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че съобразно разпоредбата на чл. 440, ал. 1 от ГПК всяко трето лице, което е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника.По делото е установено, че правото на собственост върху процесния поземлен имот, находящ се в [населено място], [улица] принадлежи на длъжника по изпълнението Д. С..Правото на собственост по отношение на същия ответницата е придобила на основание валидна транслативна сделка сключена на 19.12.2003г., с която майка й Й. Т. е дарила процесния недвижим имот.От този момент до сега ответницата Д. С. не се е разпореждала с така придобитото право на собственост върху имота, като липсват доказателства и твърдения сключеният между страните договор за дарение да е бил отменен по реда на чл.227 от ЗЗД.Снабдяването на ищцата в хода на настоящето производство на 27.03.2023г. с констативен нотариален акт по чл. 587, ал. 2 от ГПК за собственост върху имота въз основа на давностно владение , не може да бъде противопоставено на взискателя по изпълнението „Уникредит Булбанк“ АД, с оглед 4 вписаната възбрана върху имота на 07.11.2019г.С разпоредбата на чл.453 ал.1, т.1 от ГПК законодателят, в защита ефективната реализация правата на взискателят- кредитор е установил правилото , че на взискателя и на присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят прехвърлянето и учредяването на вещни права, които не са били вписани преди възбраната.В исковата си молба ищцата се е позовала на изтекла в нейна полза 10годишна придобивна давност, започнала да тече от 01.01.2004г. , но няма данни да има вписване на нейните вещни права по смисъла на чл.435,ал.1 от ГПК преди вписването на възбраната върху имота по изпълнителното дело, което обосновава извод за неоснователност на предявения иск по чл.440,ал.1 от ГПК.Изложени са допълнителни мотиви, че по делото не е установено и обстоятелството ищцата да е придобила собствеността върху имота, предмет на изпълнението на твърдяното от нея оригинерно придобивно основание.Дори по делото да е установено от събраните гласни доказателства, че след сключване на договора за дарение процесният имот да се ползва от дарителката, която е изградила оранжерии в него и отглежда зеленчуци, то тя е била допусната в имота от неговия собственик като обикновен държател, тъй като субективно е имала знание, че правото на собственост не й принадлежи, а е упражнявал фактическата власт върху вещта със съгласието на собственика, нейната дъщеря.От този момент ищцата е била допусната в имота като обикновен държател, при което, за да се придобие по давност правото на собственост, е необходимо да се предприемат едностранни действия, с които по явен и недвусмислен начин да се демонстрира намерението да се придобие имота за себе си, като тези действия следва да са доведени до знанието на собственика.В противен случай презумпцията на чл.69 от ЗС следва да се счита за опровергана и съответно не е налице владение като предпоставка за придобиване по давност на чуждия имот в срока по чл.79 от ЗС.Въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не е установено след допускането й в имота датиращо според твърденията на ищцата от 01.01.2004г. същата да е манифестирала такава промяна в намерението си да свои имота за себе си, която да е довела до знанието на лицата, които са упражнявали фактическата власт.Обстоятелството, че ищцата ползва имота със съгласието на собственика се установява и от съставения от съдебния изпълнител протокол за опис, удостоверяващ изявлението на ищцата в посочения смисъл.Така съставеният от съдебния изпълнител протокол е официален свидетелстващ документ, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения по установен ред и форма и се ползва с доказателствена сила, предвидена в закона- чл.179,ал.1 от ГПК.Прието е още, че оспорването на документа от страна на ищцата Й. Т. е несвоевременно направено и в нарушение на съдопроизводствените правила първоинстанционният съд е открил производство по неговото оспорване и назначил по делото СГЕ.Правото да се оспори истинността на представен по делото документ, чрез процедурата по чл.193-194 ГПК се упражнява в предвидения в чл.193, ал.1 ГПК срок – най-късно с отговора на процесуалното действие, с което насрещната страна го е представила.В процесния случай протоколът за опис е представен от ответното търговско дружество с отговора на исковата молба , поради което ищецът е следвало да го оспори до приключване на първото проведено по делото открито съдебно заседание на 04.10.2023г.Ето защо оспорването на документа от страна на ищцата в 5 следващото проведено по делото съдебно заседание на 21.11.2023г. е преклудирано и незаконосъобразно първоинстанционния съд е открил производство по неговото оспорване и назначил по делото СГЕ.Същевременно при извършването на описа от съдебния изпълнител в имота е намерен конкубинът на ответницата Д. С., назначен за негов пазач, което обстоятелство опровергава и дискредитира дадените от него пред съда свидетелски показания, че не знае същата да притежава имот в [населено място], както и че отношенията между страните по делото са силно влошени.