Решение № 1419 от 23.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1419 гр. София, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20251110216361 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. Й. Д., ЕГН **********, против Наказателно постановление № 11-01-647/29.11.2023 г., издадено от Директор на Агенция за държавна финансова инспекция, с което на жалбоподателя на основание 255, ал. 3 от Закона за обществените поръчки /обн. ДВ, бр. 13/2016 г., в сила от 15.04.2016 г./, във връзка с чл. 259 от ЗОП, във връзка с чл. 261, ал. 2 от Закона за обществените поръчки /обн. ДВ, бр. 13/2016 г./ и Заповед № ЗМФ 454/21.06.2023 г. на министъра на финансите, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10000 /десет хиляди/ лева за нарушение на чл.

116, ал. 1, т. 7 във връзка с ал. 5, т. 3 от ЗОП (изм. ДВ, бр. 86 от 2018 г., в сила от 01.03.2019 г.).

В жалбата се релевират пространни доводи за неправилност и незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, във връзка с което се поддържа, че в случая въззивникът не е лице по чл. 7, ал. 1 от ЗОП и не може да бъде определен като нарушител на посоченото в НП нарушение, тъй като лице по чл. 7, ал. 1 от ЗОП е това, на което са делегирани правомощия по организиране и провеждане на обществени поръчки. Отделно от това се сочи, че в наказателното постановление е неясно за какво именно се налага 1 определеното наказание, не става ясно въз основа на кои законови норми актосъставителят и наказващият орган твърдят, че с възложените с допълнителното задание дейности се изменя договорът, тъй като не се включват в понятието „текущ ремонт“, както и че неправилно са посочени и съответно възприети датата и мястото на извършване на нарушението.

Акцентира се, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, като актът е съставен извън срока по чл.

261, ал. 1 от ЗОП, а наказващият орган не е извършил преценка за неговата законосъобразност.

По изложените съображения се постановление да бъде отменено незаконосъобразно. моли атакуваното наказателно изцяло като неправилно и

В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. П., с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество процесуалният представител поддържа становище за прекратяване на административнонаказателното производство поради изтекла абсолютна давност.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрк.***, с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт, поддържа становище за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление и моли същото да бъде потвърдено. Претендират се разноски в производството за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

На 05.06.2023 г. св. М., на длъжност държавен финансов инспектор в АДФИ, съставила срещу жалбоподателя И. Й. Д., ЕГН ********** АУАН № 11-01-647/05.06.2023 г. В акта било отразено, че на 16.10.2020 г., в гр. София, в Агенция „Пътна инфраструктура (АПИ), инж. И. Й. Д. – член на Управителния съвет (УС) на АПИ и лице по чл. 7, ал. 1 от ЗОП, е подписал одобрено с протокол № 26378/20/16.10.2020 г. от заседание на УС на АПИ Допълнително задание за „Допълнителни количества към превантивен ремонт 2 на път III- 6004, в участъка от км 18+324 до км 31+613“, с което се възлага изпълнението на дейности, представляващи основен ремонт, като по този начин е изменил договор за обществена поръчка № РД-37-15/03.12.2019 г. с изпълнител ДЗЗД „***“ за „извършване на дейности по поддържането (превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации) на републиканските пътища на територията на Югозападен район по обособена позиция № 4 - ОПУ София, като изменението засяга предмета на договора. Нарушението било квалифицирано в АУАН по чл. 116, ал. 1, т. 7, във връзка с ал. 5, т. 3 от Закона за обществените поръчки /ЗОП, обн. ДВ, бр. 13/2016 г., изм. ДВ, бр. 86/2018 г./.

Въз основа на АУАН № 11-01-647/05.06.2023 г., в кръга на правомощията си, Директора на АДФИ издал атакуваното Наказателно постановление (НП) № 11-01-647/29.11.2023 г., с което на жалбоподателя на основание 255, ал. 3 от Закона за обществените поръчки /обн. ДВ, бр. 13/2016 г., в сила от 15.04.2016 г./, във връзка с чл. 259 от ЗОП, във връзка с чл. 261, ал. 2 от Закона за обществените поръчки /обн. ДВ, бр. 13/2016 г./ и Заповед № ЗМФ 454/21.06.2023 г. на министъра на финансите, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10000 /десет хиляди/ лева за нарушение на чл.

116, ал. 1, т. 7 във връзка с ал. 5, т. 3 от ЗОП (изм. ДВ, бр. 86 от 2018 г., в сила от 01.03.2019 г.).

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН; както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля – актосъставител М..

От показанията на св. М. се установяват обстоятелствата по извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН.

Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства като намери, че същите са обективни, логични и поначало непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля *** представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото същата като актосъставител е възприела възпроизведените от нея в 3 административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като съдът се довери на показанията й и ги кредитира изцяло.

Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК , вр. чл. 84 от ЗАНН.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

След като се запозна с материалите по делото, съдът констатира, че към момента на постановяване на настоящия съдебен акт са налице основанията и предпоставките, изключващи административно наказателното преследване по отношение на жалбоподателя поради изтекла абсолютна погасителна давност, за което съдът следи служебно във всеки един момент от производството, включително и към момента на постановяване на крайния си съдебен акт по делото.

С процесното наказателно постановление на въззивника И. Й. Д. е наложено административно наказание за нарушение на чл. 116, ал. 1, т. 7 във връзка с ал. 5, т. 3 от Закона за обществените поръчки, което се твърди, че е извършено на 16.10.2020 г. Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита, се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс (НК), доколкото в ЗАНН не се предвижда друго.

4

Тъй като в

ЗАНН липсват изрични разпоредби, в административнонаказателното производство намира субсидиарно приложение институтът на давността, регламентиран в НК – Глава "Девета", чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, съгласно която административнонаказателното преследване се изключва по давност (независимо от спирането или прекъсването) след изтичане на повече от четири години и половина, считано от датата на извършване на нарушението (съгл. ТР № 44/29.12.1983 г. по н. д. № 29/1982 г., ОСНК на ВС и Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВАС и ОСС от НК на ВКС).

Поради изложеното и доколкото административното нарушение се претендира да е извършено на 16.10.2020 г., то е изтекъл предвиденият в закона давностен срок от четири години и шест месеца. С неговото изтичане се изключва административнонаказателното преследване, което включва правомощието на държавата да възбуди и води административнонаказателен процес срещу дееца и да му наложи административно наказание, което право в настоящия случай е погасено на 16.04.2025 г., с изтичането на срок равен на четири години и шест месеца, считано от твърдяната дата на извършване на нарушението.

В случая не са приложими сроковете за изпълнителската давност, тъй като наказателното постановление, поради обжалването му, не е влязло в законна сила.

Не е обективирана от страна на жалбоподателя воля съдът да се произнесе по съществото на делото, а изрично е ангажирано становище с искане за отмяна на обжалваното НП поради изтичане на абсолютната давност.

По изложените съображения, съдът намира, че административнонаказателното производство следва да бъде прекратено, а обжалваното НП отменено поради изтичане на абсолютната погасителна давност за нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, без да се обсъждат приложените доказателства и процесуалните и материалноправните предпоставки за неговото издаване.

При този изход на делото, в полза на жалбоподателя се дължат разноски, но такива не се претендират от процесуалния му представител в хода на производството, поради което и съдът не дължи поизнасяне в този аспект.

5

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, вр. чл.

63, ал. 2, т. 3 от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 11-01-647/29.11.2023 г., издадено от Директор на Агенция за държавна финансова инспекция, с което на жалбоподателя И. Й. Д., ЕГН **********, на основание 255, ал. 3 от Закона за обществените поръчки /обн. ДВ, бр. 13/2016 г., в сила от 15.04.2016 г./, във връзка с чл. 259 от ЗОП, във връзка с чл. 261, ал. 2 от Закона за обществените поръчки /обн. ДВ, бр. 13/2016 г./ и Заповед № ЗМФ - 454/21.06.2023 г. на министъра на финансите, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10000 /десет хиляди/ лева за нарушение на чл. 116, ал. 1, т. 7 във връзка с ал. 5, т. 3 от ЗОП (изм. ДВ, бр. 86 от 2018 г., в сила от 01.03.2019 г.).

ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство водено срещу И. Й. Д., ЕГН ********** за административно нарушение по чл. 116, ал. 1, т. 7 във връзка с ал. 5, т. 3 от ЗОП (изм. ДВ, бр. 86 от 2018 г., в сила от 01.03.2019 г.).

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6