Решение № 15402 от 11.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15402 гр. София, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА

Гражданско дело № 20241110113733 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от .... срещу А. Т. Н., с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца от ответницата съответно за сумата от 3259,87 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода от м.03.2013г. до м.04.2015г. за топлоснабден имот, находящ се в ..., аб.№ ..., сумата от 72,41 лв. – главница, представляваща неплатена цена на услуга дялово разпределение за същия период, ведно със законната лихва върху всяка главница считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 28.04.2016г. до окончателното плащане, и сумата от 307,33 лв. – мораторна лихва върху първата главница за периода от 30.04.2013г. до 15.04.2016г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 23780/2016г. по описа на СРС, 44 с-в.

В исковата молба ищецът излага, че ответницата в качеството си на собственик на топлоснабдения имот е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързана от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през исковия период за процесния имот е доставяна топлинна енергия, цената за която е платима месечно, като падежите за плащане са определени в съответните приложими през този период Общи условия. Поддържа, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите 1 за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота. Посочва, че ответницата не е изпълнила задълженията си за заплащане цената на потребената топлинна енергия и на услугата дялово разпределение през исковия период, като поради забавата за плащане дължи и мораторна лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите условия падеж. За дължимите суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която не е влязла в сила поради постъпило възражение от длъжника. С тези доводи ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае вземанията му за исковите суми, както и претендира сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба с изразено становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва наличието на договорно правоотношение, което ищецът сочи като източник на вземанията си.

Оспорва за процесния имот да е била извършвана реална доставка на топлинна енергия. Навежда и евентуално възражение за погасяване на вземанията по давност.

По тези съображения моли за отхвърляне на исковите претенции.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

Видно от приложените материали по ч.гр.д.№ 23780/2016г. по описа на СРС, 44 с-в, по подадено на 28.04.2016г. от .... заявление по реда на чл. 410 ГПК срещу А. Т. Н. е издадена заповед за изпълнение за исковите суми, като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК (в действащата тогава редакция обн. ДВ бр. 59/2007г.) ответницата – длъжник по заповедта е възразила, оспорвайки изцяло вземанията, поради което на заявителя са дадени указания по реда на чл. 415 ГПК. В рамките на законоустановения едномесечен срок от съобщението за указанията на съда ищецът е предявил исковете си за установяване на оспорените вземания, поради което същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

150, ал. 1 ЗЕ за вземането за цена на топлинна енергия:

Основателността на предявения иск се предпоставя от установяване на фактически състав, включващ наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот, по което през исковия период ищецът е изпълнил задължението си да достави топлинна енергия в количество, за което е начислена претендираната цена, и неизпълнение насрещното задължение на ответницата за плащане стойността на потреблението.

На първо място, подлежи на обсъждане съществуването на договорно правоотношение между страните, част от съдържанието на което са претендираните от ищеца вземания.

Съгласно чл. 153 ЗЕ насрещна страна (купувач) по правоотношението с топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия са собствениците и 2 титулярите на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, които се явяват потребители на топлинна енергия и като такива са задължени да заплащат нейната цена. Този кръг от лица законът определя като битови клиенти на топлинна енергия – лица, купуващи топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди, съгласно дефинитивната норма на пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. Посочените разпоредби легитимират като потребител на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител е третото лице ползвател. Съгласно чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ правоотношението по продажба на топлинна енергия се регламентира от публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, които влизат в сила 30 дни след публикуването им най-малко в един централен и в един местен ежедневник, като не се изисква писменото им приемане от клиентите купувачи.

По аргумент от визираните законови норми договорът между топлопреносното предприятие и собственикът, респ. вещният ползвател на топлоснабден имот е уреден като договор, сключен при Общи условия, без да са необходими изрични насрещни волеизявления на страните, обективирани в писмена форма. Този договор обвързва по силата на закона лицето, което съгласно нормативната дефиниция се явява потребител на топлинна енергия. В този смисъл фактът на топлоснабдяване на имота и установеното качество на ползвателя му като потребител на топлинна енергия са достатъчни да се приеме наличието на възникнало договорно правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет продажба на топлинна енергия.

В случая от констатациите на приетата съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено, се установява, че описаният в исковата молба недвижим имот – апартамент № 35 в гр. София, ж.к.

„Борово“, бл. 8, вх. Б, се намира в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа, като за същия при ищцовото дружество е открита партида с аб.№ .... По делото е представен Нотариален акт за дарение на недвижим имот .., нот.дело № ...г. на нотариус Мария Михова-Рашкова, обективиращ сключен на 20.11.2006г. договор за дарение, по силата на който ответницата е придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот, дарен й от .. Не се твърди и не са представени доказателства за това след придобиване на собствеността ответницата да се е разпоредила с процесния имот, прехвърляйки същия или учредявайки вещно право на ползване на трети лица. Поради това, с оглед липсата на данни за извършени разпоредителни сделки с имота, съдът приема, че в рамките на исковия период ответницата е била едноличен собственик на имота, необремен с права на трети лица. Следователно съгласно цитираните по-горе дефинитивни норми от ЗЕ ответницата се явява потребител на топлинна енергия по 3 силата на закона и съответно страна по договор с ищцовото дружество за продажбата й през този период. Ирелевантно е обстоятелството дали ответницата фактически е обитавала имота през целия период, тъй като законодателят не придава правно значение на този факт, а свързва качеството потребител на топлинна енергия с принадлежността на вещното право на собственост или ползване върху имота. Без значение е и това дали процесният имот е бил предоставен за ползване на трети лица по силата на облигационно правоотношение, доколкото няма данни за сключен между трето лице ползвател и топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия (в този смисъл ТР № 2/2017г. на ОСГК на ВКС).

Не е спорно между страните наличието на приети от ищеца Общи условия за продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-002/7.01.2008г. на ДКЕВР, в сила от 13.02.2008г., и Общи условия за продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-02/3.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014г., приложими през исковия период (общодостъпни на електронната страница на топлопреносното предприятие), за които са спазени законоустановените изисквания за надлежно одобрение от компетентния регулаторен орган и за последващата им публикация в по един централен и местен ежедневник. Ответницата не твърди и не представя доказателства да е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. При тези обстоятелства съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ посочените Общи условия следва да се считат влезли в сила с обвързващо и за нея действие, поради което съставляват източник на валидна облигационна връзка с ищцовото дружество, с уредено от ЗЕ и с типови клаузи съдържание.

По изложените съображения съдът намира за доказано съществуването на правоотношение между страните по договор за продажба на топлинна енергия, което предпоставя ангажиране отговорността на ответницата за неизпълнени задължения по същото.

На следващо място, спорно е изпълнението на задължението на ищеца за доставяне на топлинна енергия за процесния имот, което обуславя възникването на задължението на потребителя за насрещната парична престация, както и количеството потребление през исковия период, определящо размера на дължимата цена. За установяване на посочените спорни обстоятелства по делото са събрани писмени доказателства (формуляри за главен отчет; протоколи за неосигурен достъп; кредитни и дебитни известия към фактури за начислени суми за прогнозно потребление; изравнителни сметки за потребление през включените в исковия период отоплителни сезони;), както и е прието заключение на съдебно-техническа експертизa.

При съвкупната преценка на приетите писмени доказателства и съобразно кредитираните от съда констатации на вещото лице по съдебно-техническата 4 експертиза се установява, че през исковия период в сградата етажна собственост по местонахождение на процесния имот ищецът е доставял топлинна енергия при дялово разпределение на същата, извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД, впоследствие от ..

По делото да не са ангажирани доказателства за избор на ФДР от етажните собственици, но съгласно експертното заключение услугата дялово разпределение е била фактически предоставяна от съответната ФДР по възлагане от ищеца, който може да извършва дяловото разпределение както самостоятелно, така и чрез трето лицеизпълнител, избран от топлопреносното дружество когато етажните собственици не са упражнили това свое право – арг. от чл. 139, ал. 2 ЗЕ и чл. 139б, ал. 1 ЗЕ.

Въз основа заключението на вещото лице-топлотехник съдът приема за установено, че количеството потребена топлинна енергия е правилно отчитано и остойностявано, като дяловото разпределение е извършвано от фирмата за топлинно счетоводство при коректно приложена методология и при спазване на техническите правила, съобразно изискванията по Наредба № 16-334 от 6.04.2007г. за топлоснабдяването (отм.). Констатациите на вещото лице сочат, че потреблението на топлинна енергия в топлоснабдената сграда е измервано по показанията на общия топломер, монтиран в абонатната станция, след приспадане на технологичните разходи, които са за сметка на доставчика, като разпределението между етажните собственици е извършвано съобразно пълния обем на отопляемата кубатура по проект на имотите в сградата. Общият топломер периодично е преминавал метрологични проверки, извършвани от оторизирани юридически лица, при които е установена годността му за коректно отчитане на потреблението. Съобразно установеното от експерта за процесния имот през исковия период е доставяна топлинна енергия и е остойностявано потребление по три пера – топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на имот и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване (БГВ). Припадащият се на имота дял от топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е отчитан според съотношението на пълния му отопляем обем към пълния отопляем обем на сградата етажна собственост, съобразно техническите нормативи за изчисляване на реалното количество топлинна енергия и разпределение на общия разход между етажните собственици. Разходваната топлинна енергия за отопление на имота за периода от м.03.2013г. до м.04.2013г. е измервана на база реален отчет на показанията на топлинните разпределители, монтирани на отоплителните тела, а за периода от м.05.2013г. до м.04.2015г. е определяна на база служебен отчет съобразно правилата на чл. 70, ал. 4 от Наредбата, поради неосигурен достъп на представител на дружеството топлинен счетоводител за отчет на измервателните уреди, какъвто потребителите са длъжни да предоставят съгласно чл.