Решение № 86 от 20.12.2022, Районен съд - Карнобат

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Карнобат, 20.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тонка В. Мархолева при участието на секретаря Петя Н. Ганчева като разгледа докладваното от Тонка В. Мархолева Административно наказателно дело № 20222130200378 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) № 38 от 31.08.2022 г., издадено от Директора на РИОСВ - Бургас, с което на Кмета на Община Сунгурларе Г. С. К. на основание чл. 156, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) е наложено административно наказание – глоба в размер на 2 000 лева за нарушение на чл. 156, ал. 1 вр. с чл. 120 от ЗУО.

В жалбата се излагат съображения, че наказателното постановление е неправилно и необосновано. Аргументите се свързват на първо място с неправилната квалификация на нарушението, тъй като разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от ЗУО не съдържала задължение, а представлявала санкционна норма. На второ място се твърди, че деянието не е противоправно, тъй като не е извършено виновно, което произтичало от обстоятелството, че в рамките на предвидения общински бюджет за общината било обективно невъзможно да се справи с почистването на всички сметища на територията й. Въз основа на всичко изложено се моли да бъде отменен обжалвания акт. В съдебно заседание се поддържат възраженията от жалбата. Претендират се разноски за представителство от адвокат.

В проведеното открито съдебно заседание представител на въззиваемата страна счита подадената жалба за неоснователна. Излага подробни съображения за законосъобразното съставяне на АУАН и НП и становище по всички възражения от жалбата. Моли НП да бъде потвърдено като правилно. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на 1 обжалване.

Разгледана по същество се явява неоснователна, поради следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

На 04.05.2022 год. била извършена проверка на територията на Община Сунгурларе, върху общински терен, находящ се по пътя за с. Грозден, на изхода на гр.

Сунгурларе, вдясно, землището на гр. Сунгурларе, по постъпил в РИОСВ - Бургас сигнал с вх. № С-135 от 27.04.2022 год., препратен от МОСВ за замърсен с отпадъци общински терен. Проверката е извършена в присъствието на И. А. – еколог при община Сунгурларе. По време на проверката длъжностните лица към РИОСВ Бургас – инж. Р., инж. М. и инж. Г., констатирали, че върху ограден от трите страни с бетонови стени и с ограничен достъп терен, общинска собственост, по пътя за с. Грозден, на изхода на гр.

Сунгурларе, вдясно, били изхвърлени „стари и свежи" строителни, биоразградими и битови отпадъци, генерирани от организираното сметосъбиране на общината. Теренът е описан като площадка, използвана за временно съхранение на отпадъци, генерирани на територията на община Сунгурларе, част от които се съхраняват временно преди извозването им до РДНО „Братово - запад". Последният бил ограден от трите си страни с бетонова ограда с височина около 2 м, като четвъртата страна - граничеща със земеделски терен /поле/, не била оградена. Двата входа на площадката били заключени и от скоро била поставена 8 - часова физическа охрана за светлата част от денонощието. Експертите към РИОСВ констатират още, че площадката е общинска собственост и е била замърсена и в предходни периоди, за което неколкократно са давани предписания за почистването й и окончателното и ликвидиране. За отстраняване на констатираното замърсяване на участъка бил поставен срок на кмета на общината до 16.05.2022 год. За констатациите от проверката бил съставен констативен протокол № 021428/К-11-38 от 04.05.2022 год. (л. 10-12 вкл.) На 20.05.2022 год. бил извършен последващ контрол на същия терен, чиято цел била да констатира състоянието му. Установено било отново, че замърсената площ не е почистена и дори бил наличен нов „свеж" отпадък с идентичен произход. За констатациите от последващата проверката бил съставен констативен протокол № 021666/К-11-46 от 20.05.2022 год. (л. 13-15)

Въз основа на извършените проверки бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 38/31.05.2022 г., в който е отразено, че жалбоподателят в качеството му на кмет на община е нарушил разпоредбата на чл.

156, ал. 1 вр. чл. 1 2 0 от ЗУО за това, че не е изпълнил дадено задължително предписание в определения срок. Актът е съставен в присъствието на двама свидетели и отсъствието на представител на Община Сунгурларе. Актът е бил връчен неприсъствено – изпратен с писмо с изх. № У0-956/31.05.2022 г. АУАН е бил подписан на 06.06.2022 г. без възражения. В законоустановения срок е постъпило възражение с вх. № УО-956(2)/15.06.2022 г. от Община Сунгурларе . С него жалбоподателят моли да бъде прекратено образуваното административнонаказателно производство и да не бъде издадено наказателно постановление, като в бъдеще заявява, че ще полага усилие нерегламентираното замърсеният терен да не бъде повторно замърсяван.

Въз основана посочения АУАН е издадено обжалваното НП, с което на нарушителя била наложена на основание чл. 156, ал. 1 вр. чл. 120 от ЗУО глоба в минимален размер на 2000 лв. за нарушението.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното 2 следствие свидетел М. Л. Р., гл. експерт, отдел УООП – актосъставител, и от писмените доказателства по делото – АУАН (л. 6-7), писмено възражение с вх. № УО956(2)/15.06.2022 г. от Община Сунгурларе (л. 8), придружително писмо към изпратен АУАН изх. № УО-956/31.05.2022 г. (л. 9), писмо от Община Сунгурларе с върнати подписани екземплюри на АУАН с изх. №32-00-110 от 06.06.2022 г. (л. 9), 021428/К11-38 от 04.05.2022 год. (л. 10-12 вкл.), констативен протокол № 021666/К-11-46 от 20.05.2022 год. (л. 13-15), становище №38 от 13.07.2022 г. от актосъставителя - инж. Р. отн. определяне размера на глобата (л. 16).

Актосъставителят описва констатираните на място обстоятелства. Разказва за личните си впечатления, свързани с констатираните обстоятелства от проверките, в това число местоположението на натрупаните отпадъци, техните най-общи характеристики, непочистването им в срок, съставянето на констативни протоколи, както и обстоятелствата процедурата по връчването на АУАН . Показанията му съответстват на събраните писмени и гласни доказателства по делото и най-вече на констативните протоколи. По тези причини съдът прецени, че показанията на актосъставителя в цялост като вътрешно непротиворечиви, съответни на останалите доказателства, последователни и подробни, поради което им се довери при изграждането на фактическата обстановка по делото.

По делото е разпитан и инж. Д. Д. – извършил проверката на 04.05.2022 г. и свидетел при съставяне на АУАН. Показанията на последния подкрепят установеното и от актосъставителя – че във връзка с неизпълнени предписания а РИОСВ е била извършена проверка, в която последният е участвал, дадени са нови предписания и срок за изпълнението им, който е изтекъл безрезултатно, извършена била последваща проверка, при която последното е установено, вследствие на което е издаден АУАН.

По делото са разпитано и еколог към община Сунгурларе, също присъствал на проверката от 04.05.2022 г., свид. И. А., от показанията на която се установява, че въпросният терен се ползвал като нерегламентирано депо за изхвърляне на отпадъци.

Последната сочи, че много често се налагало на общината да извозва отпадъци от въпросното нерегламентирано сметище, което се осъществявало посредством МПС с ремарке под специален разрешителен режим („гондола“) до депото в с .Братово. Сочи, че е било започнато извозването на боклук, но въпросното ремарке се повредило и това възпрепятствало общината да се справи с предписанията в срок.

Разпитана е и свид. С. Р. – финансов контрольор на Община Сунгурларе, която е посочила, че общината разполагала с бюджет за сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистота на територията й в размер на 838 700 лв. за 2022 г., като към 30.09.2022 г. били разходвани вече 786 638 лв. при предвидени 631 500 лв. Последната сочи, че ремаркето, ползвано за извозване на отпадък, било развалено дълго време, без да сочи период.

Относно приложението на процесуалните правила:

Съдът намира, че актът и постановлението не съдържат описание на твърдяното нарушение. Посочено е, че то е по чл. 120 от ЗУО, която разпоредба изисква при констатиране на нарушение да се дадат задължителни указания за отстраняването му в определен срок. Оттук и, за да е пълно описанието, следва констатираното нарушение освен да е описано словесно и фактологически, така и да съдържа правна квалификация, доколко следва да се преценява дали наистина поведението представлява нарушение и дали предписанията имат легална основа. В противен случай съществува риск предписанията да обхващат както съставомерни факти, така и 3 несъставомерни, което е недопустимо. Нито в АУАН, нито в НП е посочено какво точно административно нарушение е констатирано при извършване на проверката, което да налага даването на това конкретно предписание, за да се приеме, че същото е задължително по смисъла на чл. 120 ЗУО и неизпълнението му следва да бъде санкционирано по реда на чл. 156, ал. 1 ЗУО. Законът действително формира задължение за кмета на общината да отговаря за създаването на мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на нерегламентирани за това места, създаването на незаконни сметища и организиране на почистването им в чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО, в какъвто смисъл е прочита на разпоредбата. Тоест това е хипотезата на нормата и тя предписва спазване на такова поведение. Затова и при отклонение от нея тя ще е нарушената, т.е. нарушението следва да се квалифицира по чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУОС. И в акта и в постановлението на АНО е посочено, че освен чл. 120 от ЗУО, кметът на общината е нарушил чл. 156, ал. 1 от ЗУО. Разпоредбата представлява диспозицията и санкцията на нормата, а оттам и не може да бъде нарушена и тя следва да е единственото основание за налагане на наказание. След като не са посочени в акта и постановлението констатираните при първата проверка нарушения, чието отстраняване се иска, чрез посочване на правната им квалификация, то и е нарушена разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Това препятства съда да извърши преценка дали са налице отделните елементи на административното нарушение и дали описанието на нарушението съответства на дадената правна квалификация на деянието, съответно да упражни правомощията си и да преквалифицира описаното изпълнително деяние, подвеждайки установените от наказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, в съответствие с ТР № 8/16.09.2021 г. на ВАС, по т. д. № 1/2020 г. Всяко административно нарушение следва да бъде описано не само като дата и място на извършването му, а и като обстоятелства, при които е извършено и тези обстоятелства следва да съответстват на конкретен състав на административно нарушение.

В противен случай съществено е нарушено както правото на санкционираното лице да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено и да организира защитата си в пълен обем, така и възможността на съда да упражни контрол за законосъобразност върху обжалвания акт. Последното съдът намира за съществено нарушение на процесуалните правила, което не е отстранимо и засяга значително правата на нарушителя, което представлява основание за отмяна на обжалвания акт.

За изчерпателност следва да се отбележи, че процесуалните нарушения обуславят отмяната на съответното наказателно постановление само ако са от категорията на съществените такива. Критерият, по който се разграничават съществените от несъществените нарушения, е преценката доколко това нарушение е довело до накърняване правото на защита на наказаното лице. В случая следва да се приеме, че реално са накърнени процесуалните права на санкционираното лице, при положение, че от същото се оспорва именно юридическия израз на закононарушението.