Решение № 160 от 29.09.2025, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Девин, 29.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елка Ант. Хаджиева при участието на секретаря Лили В. Чаушева като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело № 20255410100037 по описа за 2025 година

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :

Производството е по реда на чл.26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК вр. чл. 11 ал. 1, т. 9, т. 11 ЗПК; правно основание на насрещните искове - чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 86 ЗЗД, с цена на главния иск: 625.00 лева и на евентуалния иск -чл. 55, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 23 ЗПК, с цена: 625.00 лева.

В исковата молба ищеца твърди, че на 18.10.2024г. ищецът сключил договор за паричен заем № 1169* с представител на „С. К.” ООД, ЕИК *********, като предмет на договора бил отпускане на паричен заем в размер на 1000.00 лева. По договор били договорени ищеца да заплати 3 погасителни вноски по 9.72 лева и 20 вноски по 55.26 лева, при фиксиран годишен лихвен процент 50% и ГПР 65.61%, като общата сума за погасяване била 1134.36 лева с датата на последното плащане - 28.03.2025г. Твърди, че Договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като не са спазени редица разпоредби от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, като излага подробни съображения, че в договорът за потребителски кредит не се съдържат конкретните параметри на общата дължима сума, нито какъв е размерът на възнаградителната лихва, а само годишния процент на разходите /ГПР/, както и че Договорът е недействителен и поради липса на посочване на условията за прилагане на договорения лихвен процент /чл. 22 вр. с. чл. 11, ал. 1, т. 9 от 1

ЗПК/.

Моли съда да бъде признато за установено по отношение на „С. К.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. С. № **, ет. *, представлявано от Н. П. П., че Договор за паричен заем № 1169*/18.10.2024г. е недействителен на основание чл. 22 вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.11 от Закона за потребителския кредит. Претендира за разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „С. К.” ООД, чрез процесуалния си представител – адв. Х.

М. – САК, с който оспорва исковата молба като предявена в условията на злоупотреба с права, недопустима и неоснователна излага подробни съображения. По допустимостта счита, че е налице злоупотреба с права и основание за прилагане на чл. 213 ГПК. Въз основа на исковите молби са образувани следните дела: по описа на Районен съд - Девин - гр. д. № 37/ 2025 г. и по описа на Районен Съд - Чепеларе - гр. д. № 295/2024 г. (изпратено по подсъдност в Районен съд - Девин). Счита, че молбите се отнасят до различен договор за кредит, но във всяко отделно производство се оспорва една и съща клауза с уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита. Счита за неоснователни претенциите на ищеца за обявяване на недействителност на договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, като твърди, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК и излага подробни съображения. Счита, че с клаузата за действителност на неустойка по смисъла на ЗПК не се нарушава и заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита за неоснователни и аргументите за нищожност поради липса на направена проверка на кредитоспособността на потребителя, като такава проверка е извършена при отправяне на искането за отпускане на кредит от страна на кредитополучателя, а ЗПК предвижда единствено административнонаказателна отговорност за кредитодател, който не е извършил такава проверка на кредитополучателите си. Последица от липсата й не може да бъде нищожност на клауза, с която се уговаря неустойка. Счита оспорената неустойка за действителна, като същата била уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от следните обезпечения - банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените в договора условия. Съгласно чл. 11, т. 18 ЗПК предоставянето 2 на обезпечения при потребителското кредитиране е съобразена със закона практика, която не води задължително до неравновесие в правата и задълженията на страните. Твърди, че процесният договор за потребителски кредит е сключен изцяло по волята на ищеца, който е попълнил искане за сключване на договор за кредит, получил е подробна информация за желания от него кредитен продукт под формата на Стандартен европейски формуляр и е имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи различни формулировки. Счита, че на самостоятелно основание всички изложени твърдения за нищожност на договора и отделните му клаузи се оборват от факта, че в периода 2018 г. - 2024 г. ищецът е сключил общо единадесет договора, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита. Наличието на единадесет договора за идентични кредитни продукти, всеки от който съдържа оспорената в настоящото производство уговорка, опровергава твърденията на ищеца за липса на достатъчно информация за това какъв би бил крайният размер на задължението на потребителя към кредитора и, че клаузите накърняват добрите нрави. Счита, че отделно от недобросъвестността на кредитополучателя, гореизложените факти водят и до явния извод, че е налице индивидуално договаряне и добросъвестност от страна на кредитора, тъй като в продължение на години ищецът е ползвал многократно един вид кредитен продукт, респективно многократно се е запознавал с условията му, като по всеки отделен кредит е получавал преддоговорна информация и сам е избирал да се обвърже с клаузите за неустойка при безспорното знание за икономическите последици на тези уговорки. Моли съда при проверката на допустимостта на исковете по реда на чл. 140 ГПК и след като се увери, че делото е заведено при условията на злоупотреба с процесуални права, да постанови съединяването на гр. дела по описа на Районен съд - Девин с номера: гр. д. № 37/2024 г. и изпратеното от Районен съд - Чепеларе гр. д. № 295/2024 г. в едно общо производство, поради наличието и на двете алтернативно посочени предпоставки в чл. 213 ГПК, а именно: участието на едни и същи лица на страната на ищеца и на ответника и наличието на връзка между тях. В случай, че приеме иска за допустим за самостоятелно разглеждане в настоящото производство, моли да отхвърли предявените от Р.

Р. А., ЕГН **********, претенции като неоснователни. Моли съда да присъди извършените в хода настоящото производство разноски от ответното 3 дружество, за което допълнително ще представи списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК и на основание чл. 211 ГПК предявява насрещна искова молба от „С. К.” ООД чрез адв. Х. М. – САК срещу Р. Р. А., ЕГН **********, с която моли съда да осъди Р. Р. А., ЕГН **********, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, а при условията на евентуалност, в случай че целият договор бъде обявен за недействителен - на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 23 ЗПК, да заплати на „С. К.” ООД, ЕИК ********* сумата от 625.00 лева, представляваща част от неизплатено задължение за главница по Договор за паричен заем № 1169* от 18.10.2024, в общ размер на 960.48 лева, ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане. Излага фактическа обстановка, като твърди, че между страните е налице Договор за потребителски кредит № 1169*, по силата на който „С. К.” ООД, ЕИК *********, е предоставило на Р. Р. А., ЕГН ********** заемна сума в размер на 1000 лева. Заемната сума е предоставена на кредитополучателя на датата на сключване на договора, като последният служи за разписка за изплатените суми - чл. 4, ал. 1 от Договора. Съгласно чл.

3 от договора и Погасителния план към него, кредитополучателят се е задължил да върне главницата при фиксиран лихвен процент от 50% на 23 седмични вноски с дата на първо плащане 25.10.2024 г. и последна вноска на 28.03.2025г., като в погасителния план са посочени конкретните дати на падежите. Счита, че по безспорен начин се установяват фактите на сключване на процесния договор и предоставяне на заемната сума в полза на кредитополучателя. Моли съда да ги отдели като безспорни по делото.

Едновременно с това Р. Р. А., ЕГН **********, е в неизпълнение на задължението си да върне предоставената заемна сума при условията и в сроковете по договора. След подписване на договора и усвояване на кредита, кредитополучателят не е изпълнил задължението си да предостави обезпечение съобразно условията на чл. 5, поради което се е активирала предвидената в чл. 11 договорна неустойка. Твърди, че кредитополучателят е правил следните плащания по договора за кредит: на 28.10.2024г. - 75лв. и на 10.12,2024г. - 300лв., като общо платеното е в размер на 375 лв., с която сума са погасени първите 5 вноски и част от шестата. За доказване на тези твърдения представяме Справка за движенията и актуалния размер на дълга по кредита и Извлечение за бъдещите и предстоящи плащания. Твърди, че към настоящия момент Р. Р. А., ЕГН **********, е в просрочие на 17 вноски по 4 кредита с падежи, както следва: 29.11.2024 (платена частично), 06.12.2024, 13.12.2024, 20.12.2024, 27.12.2024, 03.01.2025, 10.01.2025, 17.01.2025,

24.01.2025, 31.01.2025, 07.02.2025, 14.02.2025, 21.02.2025, 28.02.2025,

07.03.2025, 14.03.2025 и 21.03.2025, което е основание кредитора да упражни правото си по чл. 6, ал. 3 от договора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Задължението на ответника по настоящия иск е в обща стойност от 1336.65 лева, от които 960.48 лева главница, 68.70 лева възнаградителна лихва, 289.11 лева договорна неустойка и 18.36 лева такси. Предявява два евентуално съединени иска, и двата за осъждане на ответника да плати единствено главница по договора, като: 1. Главният иск е предявен на договорно основание и е частичен - за вземане за част от общо дължимата главница по договора. Обстоятелството, от което произтича вземането на ищеца е наличие на неизпълнение от страна на заемополучателят. 2.

Евентуалният иск, по който иска съдът да се произнесе само ако направи преценка, че договорът за кредит е недействителен в цялост, е предявен на извъндоговорно основание - за осъждане на кредитополучателя да върне чистата стойност на кредита съгласно задължителното и специално предписание на чл. 23 ЗПК. При формиране размера на иска от предоставената и усвоена от кредитополучателя заемна сума са приспаднати всички извършени до този момент плащания по договора.

Моли съда да уважи предявените с настоящата искова молба искове, както следва: 1. На основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД да осъди Р. Р. А., ЕГН **********, да заплати на „С. К.” ООД, ЕИК ********* сумата от 625 лева, представляваща част от неизплатено задължение за главница по Договор за паричен заем № 1169* от 18.10.2024 в общ размер на 960.48 лева, ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане. 2. При условията на евентуалност, в случай че приеме, че процесният договор е недействителен в цялост, моли на основание чл. 23 ЗПК да осъди Р. Р. А., ЕГН **********, да заплати на „С. К.” ООД, ЕИК ********* сумата от 625.00 лева, представляваща неизплатената част от чистата стойност на кредита по Договор за паричен заем № 1169* от 18.10.2024, ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане. Претендира разноски. Моли съда, в случай че уважи претенциите на ищеца по първоначалната искова молба и насрещния иск, да допусне прихващане на установените от съда насрещни вземания на страните за 5 съдебно-деловодни разноски, до размера на по-малкото.

В законоустановения срок по насрещната искова молба е депозиран отговор от ответника А., чрез адв. С. П., с който прави признание на иска за главница в размер на 625.00 лева, която сума, е заплатена изцяло и представя документ за извършено плащане. Твърди, че „С. К.” ООД не е изпратило извънсъдебна покана на доверителя му, с която да бъде поканен да заплати сумата, а направо е предявил насрещен иск. В тази връзка моли да бъде постановено решение при признание на иска за сумата от 625.00 лева, като съда възложи разноските от доверителят му да бъдат заплатени от „С. К.” ООД, тъй като същия не е дал повод за предявяване на насрещния иск. Счита, че доколкото сумата предмет на исковата претенция е заплатена искът подлежи на отхвърляне. Моли съда да постанови решение при признание на евентуалния иск за заплащане на сумата от 625.00 лева, която не се оспорва като дължима и е заплатена. Моли съда да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на адв. С. П. от АК - Пловдив за предоставена безплатна адвокатска защита и съдействие на близък - ответника по насрещния иск Р. Р.