Решение № 6404 от 23.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6404 гр. София, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Дамян Ив. Христов Въззивно гражданско дело № 20261100506771 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от П. Й. Б., чрез адв. Н., срещу решение № 3349/20.02.2026г., постановено по гр. д. № 21813/2025 г. на СРС, 164 с-в, в частта в която СРС е признал за установено по предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че П. Й. Б., като собственик на топлоснабден имот, апартамент № 49, находящ се в гр. София, ж.к. ********, с присъединен абонатен № 272150, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД сумите от общо 249,79 лв., от която сума: - 176,22 лв. съставлява дължима главница за ТЕ, за периода от 01.11.2022 г. до 31.03.2024 г., ведно със законна лихва от 27.01.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; - 41,65 лв. - дължима главница за ДР, за периода от м.05.2022 г. до м.04.204 г. ведно със законна лихва от 27.01.2025 г. до окончателното изплащане на вземането и - 31,92 лв. съставляваща мораторна лихва върху главницата за ТЕ, дължима за периода от 15.01.2023 г. до 20.01.2025 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.02.2025 г. по ч. гр. д. № 4834/2025 г. по описа на СРС, 164-ти състав. Със същото СРС отхвърлил иска на ищеца за признаване за установено, че ответника му дължи сумата от 8,64 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР, дължима за периода от 16.07.2022 г. до 20.01.2025 г.

Във въззивната жалба се твърди, че процесното решение е неправилно, поради нарушения на материалния закон и необоснованост, като се излагат следните съображения: по делото липсвали категорични доказателства, че ответникът е приел наследството на своя наследодател. Не било изискано и определяне на срок за приемане по чл. 51 ЗН, а тежестта да докаже приемането лежала изцяло върху ищеца. Твърди се, че с решение ВАС била отменена т. 6.1.1 от Методиката към Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г., уреждаща формулата за определяне на топлинната енергия от сградната инсталация, респ. поради липса на действаща формула, исковата претенция се явява недоказана. Счита, че назначената по делото СТЕ била необоснована, тъй като заключението се основавало на документи, 1 които не били представени по делото. Поддържа, че вещото лице не е направило независим опит за доказване на потреблението, а само е преповторило данните от документите на ищеца. Твърди се още, че първоинстанционният съд неоснователно отказал да допусне искания за представяне на свидетелства за метрологична проверка на топломера и документи за въвеждането в експлоатация на абонатната станция. Навежда, че сумите дължими въз основа на служебно извършен отчет били недължими и претенцията за тях трябвало да се отхвърли. Поддържа се, че приспадането и добавянето на суми от изравнителни сметки към други фактури изисквало изрично съгласие на потребителя, като в случая ищецът прихвал суми за стари задължения извън процесния период без съгласие на ответника. Посочва и че ищецът не доказал изправността на измервателните уреди. Твърди се и че ищецът не ангажирал доказателства за датата на публикуване на фактурите в сайта си и за поставянето на длъжника в забава по реда, предвиден в Общите условия, с оглед на което неоснователна се явявала претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия. Навежда и че ищецът не успял да докаже претенцията си по отношение на главницата за дялово разпределение. По изложените съображения моли съдът да отмени процесното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли така предявените искове изцяло.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивна жалба, с който се моли обжалваното решение да бъде потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение, тъй като решението на първата инстанция е постановено в съотвествие със събраните по делото доказателства и константната съдебна практика по този тип дела.

Трето лице помагач не взема становище.

За да постанови така обжалваното решение СРС е приел, че между ответника и ищеца съществува валидно облигационно отношение по повод доставката на топлинна енергия и ищецът е доказал предявените си искове по основание и размер. Прието е, че длъжникът е изпаднал в забава за главницата за топлинна енергия, тъй като Общите условия предвиждали фиксиран 45-дневен срок за плащане. Възражението за погасителна давност съдът е намерил за неоснователно, тъй заявлението за издаване на заповед за изпълнение е било подадено на 27.01.2025 г., а претенцията на ищецът обхващала периода от 01.11.2022 г. до 31.03.2024 г., респ. същите не са обхванати от тригодишната давност. Счела е че третото лице действително е представило услугата за дялово разпределение с оглед на което е уважила и иска за таксата за дялово разпределение.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до 17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на 2 ползване. От представените по делото доказателства се установява, че процесния имот е бил придобит от родителите на ответница, в режим на СИО, на 24.02.1987 г. чрез замяна на друг техен имот. От представеното по делото саморъчно завещание от 20.03.1988г., се установява, че родителите на ответницата са й завещали процесния имот, като след тяхната смърт / Ф.С. на 24.05.1999 г. и Й.Б.С. на 27.10.1990 г./ ответницата по делото е станала едноличен собственик на процесния имот. Оплакването, че по делото липсвали данни ответницата да е приела наследството съдът не намира за основателно. Нормата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която наследниците носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследството /в този смисъл е споделяната от настоящия състав практика на ВКС обективирана в Решение № 247 от 17.01.2012 г. постановено по гр.д. № 70/2011 г. по описа на ВКС/. В настоящия случай ответницата не е провела обратно доказване, че се е отказала от наследството на родителите си, поради което и същата е пасивно материално легитимирана да отговаря по иска.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани.

Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражения срещу Общите условия. Предвид изложеното съдът намира, че между ищцовото дружество и ответника е възникнало валидно облигационно отношение за продажба на топлинна енергия.

На следващо място съдът не намира за основателно оплакването, че претенцията на ищеца била недоказана, тъй като ВАС отменил т. 6.1.1 от Методиката към Наредба № Е-РД04-1 от 12.03.2020 г., уреждаща формулата за определяне на топлинната енергия от сградната инсталация. Действително с Решение № 1037 от 10.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 85/2024 г. е потвърдено Решение № 7276 от 3.07.2023 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на II отделение, по адм. дело № 746/2021 г., с което е отменена т. 6.1.1. от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на Министъра на енергетиката, която урежда формулата за определяне на количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и включените в нея компоненти.

Решение № 1037 от 10.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 85/2024 г. обаче е влязло в сила 25.02.2025 г., като по силата на чл. 195, ал. 1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение, откъдето следва че за процесния период г. т. 6.1.1. от Методиката към чл. 61 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. не е била отменена и е била в сила.

Пред първоинстанционния съд е изслушано и прието заключение на съдебнотехническа експертиза (СТЕ), чийто предмет на изследване е периодът на доставяне на топлинна енергия от м. 11. 2022 г. до м. 03. 2024 г. Настоящият съдебен състав го кредитира изцяло като обективно и компетентно приетото заключение. В него е посочено, че за процесния 3 апартамент е била разпределена ТЕ само за сградна инсталация, тъй като всички отоплителни тела и захранващия щранг за топла вода са затапени. Посочено е още, че разпределението на ТЕ за сградна инсталация е извършено съобразно изискванията на приложение към чл.61, ал.1, т.6.1.1. от Наредбата за топлоснабдяването. Не могат да бъдат споделени възраженията на въззиваемия срещу експертизата, тъй като експертизата е работила по представените по делото документи и вещото лице е дало компетентен и обоснован отговор на поставените въпроси. Неоснователно се явява и възражението, че СРС неправилно отказал да допусне доказателствените искания за представяне на свидетелства за метрологична проверка на топломера и документи за въвеждането в експлоатация на абонатната станция, тъй като от назначената по делото СТЕ се установява по безспорен и категоричен начин, че измерването на потребеното количество топлинна енергия за процесния имот се е осъществявало посредством общ топломер за търговски цели № 60065070, който е преминал през всички задължителни проверки съобразно Наредба за средства за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и действащият топломер е бил технически изправен през процесния период. С оглед на изложеното неоснователно се явява и възражението, че ищецът не доказал изправността на измервателните уреди.

В случая възражението, че ищецът е начислил процесните суми въз основа на служебен отчет, се явява изцяло необосновано доколкото служебно начисляване на суми за топлинна енергия при неосигурен достъп касае единствено топлинната енергия за БГВ и за отопление, но не и тази за сградна инсталация.