Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1092 от 26.08.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2189/2025
Вид
Решение № 1092
Подписан
26.08.2025
В сила
26.08.2025
Състав
Анелия Цанова, Мария Райкинска, Светла Станимирова

Цитирани разпоредби

  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 423 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 429 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435, ал.2, т.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 437 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 446 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.446, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 460 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 463, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 508, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 136 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 136, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 76 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 1092 гр. София, 26.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно частно гражданско дело № 20251000502189 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 463, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 2821/13.06.2025 г. по описа на ОС Кюстендил, депозирана от Б. Р. К. и Л. Б. К. и двамата чрез адв. Н. Н., против решение №131/03.06.2025 г. по в.гр.д. № 194/2025 г. на ОС – Кюстендил. Жалбоподателите поддържат, че обжалваното решение е постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано. На първо място се сочи, че вземането, предмет на изпълнение, било цедирано още преди взискателят да заведе иск по чл. 422 ГПК. Цесията обаче нямала действие по отношение на длъжника, защото не му била съобщена. На следващо място се сочи, че според договора за цесия били прехвърлени 15 000 лева, а ЧСИ събрал повече от 20 000 лева и тъй като вземане вече не съществувало, разпределението следвало да бъде отменено. На трето място се сочи, че се разпределя сума, удържана и изпратена от НОИ, като това не била само сумата над 933 лева, т.е., несеквестируемата част от пенсията, а цялата пенсия. На следващо място се поддържа, че изп.д. № 68/2021 г. е образувано по изп. лист, издаден по ч.гр.д. № 1959/2011 г. на РС-Дупница, а се събирала и сумата по изп. лист по ч.гр.д. № 1958/2011 г. на РС-Дупница.

Изпълнението по последното била спряна по реда на чл. 423 ГПК по в.ч.гр.д. № 122/2024 г. на ОС – Кюстендил. Липсвала и конкретизация на вземането. По-нататък се сочи, че се извършват порочни изпълнителни действия, защото изпълнителното дело било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Въз основа на изложеното се иска да бъде отменено обжалваното решение, като вместо него бъде постановена отмяна на разпределението и бъде изготвено ново такова, а евентуално делото да бъде върнато на ЧСИ за изготвяне на ново разпределение.

Отговор е постъпил от взискателя „Банка ДСК“ ЕАД, в който са изложили доводи за нейната неоснователност.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и обсъди доводите на 1 страните, приема за установено следното от фактическа страна:

СГС е бил сезиран с жалба от Б. Р. К. и Л. Б. К. и двамата чрез адв. Н. Н. против разпределение от 14.03.2025 г. по изп.д. № 68/2021 г. на ДСИ-Дупница. В нея жалбоподателите са поддържали следните оплаквания, водещи до незаконосъобразност на обжалваното разпределение: Не им била връчена покана за доброволно изпълнение след образуване на изпълнителното производство. Въведено е и оплакване, че от НОИ се удържа цялата пенсия на Б. К., а ДСИ следвало да извърши разпределение само на сума над 933 лева. Изпълнителното дело било образувано през март 2021 г., а запор бил наложен през юли 2023 г. и същият бил невалиден. Когато взискателят не поискал извършване на изпълнително действие повече от две години, изпълнението се прекратявало. Нарушен бил и чл. 508, ал. 3 ГПК. Взискателят прехвърлил вземането на „Колект Център“ ООД преди завеждане на иск по чл. 422 ГПК, поради което искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Направено е искане да бъде отменено обжалваното разпределение.

Възражение срещу частната жалба е депозирал взискателят „Банка ДСК“ АД.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Частната жалба е депозирана от легитимирани лица – длъжниците по изпълнението, в законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна предвид следното:

С акта си на разпределение по чл. 460 ГПК, съдебният изпълнител определя реда за удовлетворяване на вземанията на взискателите, както и какви суми се определят за пълното или частично погасяване на всяко едно от тях, когато събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели или вземания. Съдебният изпълнител следва да определи на първо място суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, съобразно реда на привилегиите по чл. 136 ЗЗД, като степента на удовлетворяването им се определя от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземанията с еднакъв ред. Останалата след това удовлетворяване сума се разпределя между другите вземания по съразмерност.

Според разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2/22.11.2022 г. по тълк.д. № 2/2021 г. на ОСГТК, предмет на производството по обжалване на разпределението на постъпили по изпълнителното дело суми са само оплакванията в жалбата и съдът може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата. Пак според това тълкувателно решение, незаконосъобразността на разпределението по чл. 460 ГПК може да се изразява: 1) в неправилно приложение на нормите относно привилегиите и редът на удовлетворяване, който следва от тях; 2) неправилно приложение на чл. 76 ЗЗД; 3) неправилно прилагане на правилото на чл. 136, ал. 3 ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяване; 4) грешка в пресмятането на сумите. Съдът служебно проверява дали в обжалваното разпределение са включени присъединените по право взискатели. Като незаконосъобразно следва да се приеме и разпределение, при което суми са разпределени на взискатели, които всъщност нямат такова качество по изпълнителното дело или пък на взискатели, чиито вземания вече са погасени чрез плащане или по друг начин.

Предвид така дадените разяснения и предвид обстоятелството, че и настоящата инстанция е обвързана само от оплакванията против законосъобразността на разпределението, изложени в първоначалната жалба срещу него, в настоящото 2 производство могат да бъдат обсъждани само те, а не и такива, които за първи път се въвеждат с частната жалба пред въззивната инстанция. Ето защо настоящият съдебен състав може да обсъжда само оплакванията, че: 1. Изпълнение и съответно разпределение на суми се извършва при прекратено при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнително дело, 2. Вземането е цедирано от първоначалния кредитор и съответно не „Банка ДСК“ЕАД е взискател и 3. В нарушение на чл. 446 ГПК се разпределя цялата пенсия на длъжника Б. К..

По отношение законосъобразността на обжалваното решение при така направените оплаквания, настоящият съдебен състав намира следното:

Оплакванията във връзка с наличие на основания за прекратяване на изпълнителното производство при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство по обжалване на разпределение по чл.460 от ГПК. Жалбоподателите са заявявали пред съдебния изпълнител искане за прекратяване на изпълнителното производство, по което е постановен отказ. Отказът подлежи на обжалване съгласно чл. 435, ал.2, т.6 от ГПК и именно в рамките на производството по чл. 437 от ГПК следва да се разреши въпроса относно наличието или липсата на основание за прекратяване на изпълнителното производство.

За неоснователни съдът намира възраженията на длъжниците, че вместо секвестируемата част от пенсията в размер над 933 лева, се разпределя цялата пенсия в размер на 1187.66 лева. Тези възражения се опровергават от съдържащото се по изпълнителното дело Писмо с изх. № 3010-09-347/4 от 22.12.2023 г. на НОИ-ТПКюстендил, от което се установява, че Б. К. получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 1 071.82 лева, отпусната съгласно българското законодателство и пенсия от държава - членка на Европейския съюз в месечен размер на 1 185.59 лева, или общо 2 257.41 лева В писмото е посочено, че размерът на удръжката е определен при спазване на правилата на чл.446, ал.1, т.2 от ГПК при съобразяване с ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС и на основание чл.88 от НПОС, като се взема предвид общата сума на изплащаните пенсии и добавки, в т. ч. пенсия, отпусната от чужд осигурителен институт. Направено е уточнението, че дължимата удръжка е 1 070.82 лева, изпълнението на запора е възможно само върху българската пенсия, поради което тя се удържа изцяло – 1 070, 82 лева За промяна в размера на удръжката от пенсията, предпоставена от променения размер на пенсията/добавката на длъжника съдебният изпълнителен е уведомен с писмо изх.№ 3010-09- 347/5 от 15.08.24 г. на НОИ-ТП-Кюстендил. Съгласно това писмо удръжката вече е в размер на 1187.66 лева, с която промяна съдебният изпълнител се е съобразил, поради което разпределението на сума в горепосочения размер не е извършено в нарушение на чл. 446 от ГПК.

Жалбоподателите поддържат твърдение, че взискателят "Банка ДСК“ ЕАД е продал дълга чрез договор за цесия, а разпределението е извършено по отношение на цедента, вместо по отношение на цесионера. Тези възражения също са несъстоятелни.

Действително, с прехвърлянето на изпълняемото право правото на принудително изпълнение преминава върху цесионера и го овластява като частен правоприемник съгласно чл. 429 от ГПК въз основа на издадения в полза на цедента изпълнителен лист да образува или да встъпи в образуван изпълнителен процес. В настоящия случай взискател по делото, посочен и в изпълнителния лист, е "Банка ДСК“ ЕАД. В кориците на изпълнителното дело липсва приложен договор за цесия, както и уведомление за цесия до длъжниците. Щом като цесия не е била съобщена на съдебния изпълнител, както и при липса на молба от цесионера да бъде присъединено като кредитор по изпълнителното дело въз основа на договор за цесия, сключен между него и " Банка ДСК“ ЕАД, то съдебният изпълнител не е имал право да извършва разпределение на 3 постъпилата от публичната продан сума в полза на друг взискател, освен на първоначалния.

Липсват други относими и своевременно релевирани оплаквания на жалбоподателите.

Предвид посоченото, жалбата на длъжниците се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода от спора и направеното в тази връзка искане,в полза на ответната банка следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Предвид изложеното Софийският апелативен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 2821/13.06.2025 г. по описа на ОС - Кюстендил, депозирана от Б. Р. К. и Л. Б. К. и двамата чрез адв. Н. Н., против решение №131/03.06.2025 г. по в.гр.д. № 194/2025 г. на ОС – Кюстендил.

ОСЪЖДА Б. Р. К., ЕГН ********** и Л. Б. К., ЕГН ********** да заплатят на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616 юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на 100 лева.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4