Решение № 2993 от 05.04.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2993 гр. София, 05.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря СТИЛИАНА В. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20211110149549 по описа за 2021 година

Предявен е иск В.Н. Алексиева, ЕГН **********, с адрес , чрез адв. Д., за признаване за установено по отношение на ответника , ЕИК , със седалище и адрес на управление , че ищеца не дължи на ответника сумата от 1250,00 лв., представляваща част от дължима главница в размер на 8088,33 лв. по Договор за кредит от 20.12.2007г., за която сума е издаден изпълнителен лист от 29.04.2011г. по гр.д.№11512/2011г. по описа на СРС, 66 състав, поради погасяването и по давност.

Претендират се и направените по делото разноски.

В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат доводи по основателността на предявените искове. Същият признава изцяло иска по основание и размер. Моли съда да възложи разноските на ищеца, тъй като ответника не е дал повод за завеждане на делото.

В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат направените с исковата молба и отговора към нея искания и възражения.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения изпълнителен лист от 29.04.2011г. по гр.д.№ 11512/2011г. по описа на СРС, 66 състав, ищеца е осъден да заплатят на фирма сумата от 8088,33 лв.главница по договор за кредит, ведно със законна лихва от 19.03.2011г. до изплащане на вземането, сумата от 3079,13 лв. лихва за забава и разноски.

Не е спорно между страните, че въз основа на процесния изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №6161/2011г. по описа на фирма, което е прекратено с постановление от 25.11.2021г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Съгласно Договор за покупко-продажба на вземания/цесия/ от 06.03.2012г. фирма е цедирало на фирма вземания, описани в приложение към договора.

1

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявеният в настоящето производство иск е с правно основание чл.439 ГПК. Със същия се цели установяване недължимостта на вземането, предмет на започнало принудително изпълнение поради настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, факти. В случая ищеца се позовава на настъпила погасителна давност.

Ответникът по делото в отговора на исковата молба прави признание на исковете, което съдът намира, че не противоречи на закона и на добрите нрави, нито пък е свързано с право, с което ответникът не може да се разпорежда. С оглед така представените доказателства и извършеното от ответника признание, съдът намира иска за основателен, поради което следва да бъде уважен в пълния му предявен размер, като на основание чл.

237, ал.2 ГПК съдът не следва да излага мотиви за това.

По разноските:

В настоящия случай, признанието на задължението е станало след подаване на исковата молба – в отговора на исковата молба, като ответникът е станал повод за завеждане на делото. Процесното вземане – сумите, за които е образувано изпълнително дело №6161/2011г. по описа на фирма , са недължими поради изтекла погасителна давност.

Видно от постановлението за прекратяване на изпълнителното дело, последното е прекратено въз основа на депозирана от ответника молба (вх.№г., съгласно удостоверение на фирма и номер, което е станало след получаване на препис от исковата молба на 10.11.2021г. Предвид това, ответникът дължи на ищеца сторените по делото разноски в размер на 51.41 лева за заплатена ДТ. . Ответника следва да бъде осъден на основание чл.

38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., да заплати на адв. С.Й. Д., ЕГН **********, сумата от 360,00 лв. – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца.

Водим от горното, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на фирма, ЕИК , със седалище и адрес на управление адрес, че В.Н. Ал., ЕГН **********, с адрес адрес, не му дължи сумата от 1250,00 лв., представляваща част от дължима главница в размер на 8088,33 лв. по Договор за кредит от 20.12.2007г., за която сума е издаден изпълнителен лист от 29.04.2011г. по гр.д.№11512/2011г. по описа на СРС.

ОСЪЖДА фирма , ЕИК , със седалище и адрес на управление адрес, да заплати на В.Н. А, ЕГН **********, с адресадрес, сумата от 51,41 лв. /петдесет и един лева и 41 стотинки/, представляваща направени по делото разноски за внесена държавна такса.

ОСЪЖДА фирма , ЕИК , със седалище и адрес на управление адрес, да заплати, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. , на адв. С.Й. Д., ЕГН **********, сумата от 360,00 лв. /триста и шестдесет лева/, представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца В.Н. А.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2