Решение № 251 от 02.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. Пловдив, 02.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20245330203084 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Е. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. С. П. срещу Наказателно постановление № 579539-F594271/27.05.2021 г., издадено от *** – *** на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на НАП) - Пловдив, с което на основание чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч) на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева за нарушение по чл. 16, ал. 1, т.

4 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч във вр. с § 33 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (ЗМДВИП).

В жалбата на първо място се излагат доводи атакуваното наказателно постановление (НП) да не е връчвано на жалбоподателя, поради което се моли тя да бъде приета за допустима. По същество се оспорва фактическата обстановка, приета за установена от административнонаказващия орган (АНО) и се моли за отмяна на наказателното постановление. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява лично.

Представлява се от адв. С. П., с пълномощно по делото, който поддържа жалбата. Твърди да са допуснати съществени процесуални нарушение поради липса на посочена дата на извършване на нарушението, неспазване на 3месечния давностен срок за съставяне на акт за установяване на административното нарушение, както и съставянето на този акт в отсъствието на нарушителя. Пледира да е изтекъл и срокът на преследвателната давност с 1 продължителност от 3 години. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска помощ.

Въззиваемата страна се представлява от *** Р. Е., която оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление. Взема становище извършването на административното нарушение от страна на жалбоподателя да е доказано по категоричен и несъмнен начин от събраните по делото доказателства.

Възраженията на защитата намира за неоснователни. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Е. Д. Д., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Макар в разписката за връчване на жалбоподателя на наказателното постановление да е вписана дата 25.06.2021 г., то авторството на подписа за получател е оспорено в хода на процеса, поради което по делото е назначена съдебно-почеркова експертиза. От заключението на същата се доказва, че подписът за получател в разписката към обжалваното наказателно постановление не е изпълнен от жалбоподателя Д.. Не са ангажирани и други доказателства за връчване на екземпляр от НП на нарушителя. При така установените факти съдът приема, че по делото остава недоказано наказателното постановление да е редовно връчено на жалбоподателя Д., поради което срокът за обжалване не е бил започнал да тече спрямо него към датата на подаване на жалбата. Това налага същата да бъде приета за допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление трябва да бъде отменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Жалбоподателят Е. Д. Д. бил *** и *** на капитала на търговско дружество „Блу Лайн България“ ЕООД с ЕИК: ***

През 2019 г. дружеството „Блу Лайн България“ ЕООД извършвало дейност, като реализирало приходи, направило разходи и отчело финансов резултат счетоводна печалба от 42 392,06 лева в подадена пред ТД на НАП – Пловдив годишна данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО с вх. № 1300И0192552 от 28.02.2020 г. Въпреки това жалбоподателят Д. като *** на дружеството и *** на предприятието не заявил за вписване и не представил за обявяване в търговския регистър при Агенцията по вписванията годишния финансов отчет (ГФО) на търговеца за 2019 г. в срок до 30.09.2020 г. включително.

На 14.12.2020 г. Националната агенция за приходите била уведомена от Агенцията по вписванията с писмо с вх. № 12-00-353/14.12.2020 г. по описа на ЦУ на НАП за предприятията, които не са заявили за обявяване годишните си финансови отчети за 2019 г. в срок. Сред тях било и дружеството „Блу Лайн 2

България“ ЕООД, чийто *** бил жалбоподателят Д..

Въз основа на така постъпилото уведомяване от Агенцията по вписванията на свид. Д. Й. Б. – ***, било възложено извършването на проверка. В хода на същата и след направена справка в търговския регистър свид. Б. установила, че годишният финансов отчет на търговеца „Блу Лайн България“ ЕООД не бил подаден.

На 24.02.2021 г. свид. Б. съставила Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № F594271 срещу жалбоподателя Д., в негово присъствие, както и в присъствието на един свидетел. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, на писмените доказателства по делото, както и от заключението на съдебно-почерковата експертиза.

Съдът дава вяра на показанията на свид. Д. Й. Б.. От тях се установява, че АУАН е съставен за неподаден в срок годишен финансов отчет, който е за дейността на търговеца „Блу Лайн България“ ЕООД и е за данъчната 2019 година. От свидетелските показания се разкрива още, че към датата на съставяне на акта свид. Б. е извършила нова проверка в търговския регистър, при която е установила, че все още е нямало заявен за вписване и представен за обявяване годишен финансов отчет на „Блу Лайн България“ ЕООД, както и че *** на дружеството към изтичането на срока за изпълнение на задължението е бил жалбоподателят Д.. Накрая, от разпита на актосъставителя се установява и че АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя.

Показанията на свид. Б. се ползват с доверие от съда, тъй като изцяло намират подкрепа в събраните по делото писмени доказателства, които служат за тяхната проверка като обективен източник на доказателствена информация.

По тези съображения достоверността на показанията на свид. Б. е проверена и доказана.

От справка от търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ за актуално състояние към 12.09.2024 г. по партидата на „Блу Лайн България“ ЕООД (лист 46-47 от делото) се изяснява, че годишният финансов отчет на дружеството за 2019 г. не е представен за обявяване.

От годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г. на „Блу Лайн България“ ЕООД (лист 24-34 от делото) се установява, че през данъчната година дружеството е извършвало дейност, има формирани приходи и направени разходи и е отчело финансов резултат счетоводна печалба от 42 392,06 лева.

От писмо с вх. № 12-00-353/14.12.2020 г. по описа на ЦУ на НАП (лист 17 от делото) се изяснява, че Националната агенция за приходите е уведомена от 3

Агенцията по вписванията на дата 14.12.2020 г. за лицата, които не са подали в срок заявление за обявяване в търговския регистър на годишните си финансови отчети за 2019 г.

От Заповед № ЗМФ-644/28.08.2020 г. на министъра на финансите се установява, че наказателното постановление е издадено от надлежно оправомощено лице, действало в рамките на своята материална и териториална компетентност. Компетентността на актосъставителя произтича пряко от разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ЗСч - така Решение № 1919 от 11.10.2019 г. по к.а.н.д. № 2194/2019 г. на Административен съд – Пловдив.

От заключението на съдебно-почеркова експертиза № 637/16.10.2024 г.

(лист 62-64 от делото) се установява, че подписът в графата „получил“ от разписката за връчване на обжалваното наказателно постановление не е изпълнен от жалбоподателя Е. Д. Д.. За изготвяне на заключението си вещото лице е работило с оригинала на изследвания подпис - обект, като е провело сравнително изследване, съпоставяйки го с обилен сравнителен материал, който е описан на стр. 1-ва от заключението. На първо място е установено, че всички подписи, ползвани като сравнителни образци и положени в различни документи, са изпълнени от едно и също лице, като при тях е доказано съвпадение както в съдържанието на транскрипциите и общи признаци като: наклон, разтеглИ.ст, размер, степен на свързаност и обработеност, така и при следните частни признаци: форма, посока, вид. След това за целите на експертизата е проведено разделно изследване и съпоставка между подписа обект от една страна и от друга сравните образци. Доказва се от експертното заключение, че при тази дейност се наблюдава различие в съдържанието на транскрипциите и в общи признаци като обработеност, свързаност, размер, темп на изпълнение. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си. При изготвянето му експертът е отговорил в пълнота на поставената задача, а изводи му са убедително мотивирани, включително с графични разяснения. Ползван е достатъчно и относим сравнителен материал.

В заключението е разяснен механизмът на провеждане на изследването и резултатите на всеки етап от него. По тези съображения съдът дава вяра на заключението по съдебно-почерковата експертиза.

Оценката на показанията на свид. В. И. К. следва да бъде направена съвместно с фактите, установени от експертното заключение. На първо място от разпита на свид. К. се изяснява, че към 2021 г. той е работил в офис Пазарджик към ТД на НАП – Пловдив, като служебните му задължения са включвали обработка на входяща и изходяща кореспонденция и връчване на документи. В тази връзка след предявяване на разписката за връчване на обжалваното наказателно постановление свидетелят потвърждава авторството си на подписа за връчител. По-нататък в показанията си свид. К. твърди да има спомен от конкретния случай и да е предал лично на жалбоподателя Д. преписа от процесното наказателно постановление. В тази част показанията на свидетеля са оборени от заключението по съдебно-почерковата експертиза. По така възникналото протИ.речие съдът приема, че следва да бъдат 4 предпочетени фактите, които се установяват въз основа на експертно изследване и прилагане на правилата на науката, спрямо спомените на свид. К. за връчване на документ преди повече от 3 години съобразно момента на разпита му пред съда. Същевременно липсват основания, по които свидетелят да се счита за недобросъвестен, като констатираното разминаване може да се дължи на различни причини. Включително възможно е свидетелят да е бил заблуден относно самоличността на получилия съобщението или да е допуснал объркване относно конкретния случай, за който разказва. По тези съображения съдът приема, че подписът за „получил“ в разписката за връчване на процесното наказателно постановление не е изпълнен от жалбоподателя Д..

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

От събраните и проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин, че годишният финансов отчет на търговеца „Блу Лайн България“ ЕООД за 2019 г. не е заявен за вписване и не е представен за обявяване в предвидения за това срок до 30.09.2020 г. От показанията на свид.

Б., както и от справката в търговския регистър по партидата на дружеството се установява, че заявление Г2 – заявление за обявяване на годишни финансови отчети, не е подадено в срока до 30.09.2020 г., а и след това до приключване на съдебното следствие.

Жалбоподателят Д. е годен субект на нарушението, тъй като съгласно чл.

16, ал. 1, т. 4 от ЗСч ***ят на предприятието отговаря за съставянето, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и на годишните доклади, изисквани по ЗСч. Легална дефиниция на понятието *** на предприятието дава разпоредбата на § 1, т. 24 от ДР на ЗСч, като това е лице или лица, които лично ръководят предприятието в качеството си на собственици, ***и или упълномощени с договор, които носят отговорност за цялата икономическа дейност на предприятието пред собственика или собствениците - акционерите, съдружниците, пред местното самоуправление или пред държавата. От извършената справка в търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ по партидата на „Блу Лайн България“ ЕООД се доказва, че жалбоподателят Д. е бил *** на дружеството към датата на извършване на нарушението и в това си качество той е бил *** на предприятието по смисъла на ЗСч.