Решение № 498 от 27.03.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 498 гр. Русе, 27.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. Иванов при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело № 20244520104647 по описа за 2024 година

Ищецът ЗК „Лев Инс” АД със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Симеоновско шосе” № 67А, представлявано от изпълнителните директори Владислав Василев Милев и Валентин Валентинов Илиев, твърди, че на 16.12.2019г. около 13.03 часа в гр.Русе, на кръстовището между ул.”Борисова” и бул.”Ген.Скобелев”, водачът П. Г. Р., при управление на лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с рег.№ *******, преминал на Ч. забранителен сигнал на светофарната уредба, отнемайки предимството на лек автомобил марка „Ауди”, модел „А6 Авант Куатро” с рег.№ ********, собственост на Румен Симеонов Добрев. От транспортния инцидент са причинени материални щети на лек автомобил марка „Ауди”, модел „А6 Авант Куатро” с рег.№ ********. За настъпилото ПТП е бил съставен Протокол за ПТП № 1732369/16.12.2019г., в който е посочено, че виновният водач П. Г. Р. е напуснал мястото на ПТП. На виновния водач П. Г. Р. е бил съставен и акт за установяване на административно нарушение. Към датата на настъпилото застрахователно събитие, отговорността на водача на лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с рег.№ *******, е застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена със застрахователна полица № BG/22/119003382497, със срок на валидност от 09.12.2019г. до 08.12.2020г. Във връзка с причинените щети по лек автомобил марка „Ауди”, модел „А6 Авант Куатро” с рег.№ ******** при ЗК „Лев Инс” АД е образувана ликвидационна преписка по щета № 0017-5060-19-307610. При извършения оглед на увреденото МПС са констатирани увреждания. В съответствие с установените по вид и степен щети, по силата на сключения застрахователен договор, ЗК „Лев Инс” АД определя застрахователно обезщетение в размер на 477.60 лева. Тази парична сума е изплатена на упълномощено лице – П. И. Н. с преводно нареждане на 13.05.2020г. С оглед 1 на това и във връзка с изплатеното обезщетение по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, на основание чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, ЗК „Лев Инс” АД е придобило право на регресен иск срещу виновния водач – П. Г. Р. да размера на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 477.60 лева, както и 10.00 лева ликвидационни разноски по щета № 0017-5060-19-307610. П. Г. Р. е починал на 30.08.2020г., с оглед на което и във връзка с чл.5 от ЗН и удостоверение за наследници с изх.№ 23/03.09.2020г. издадено от Община – с.Иваново, обл.Русенска, ищецът претендира изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 487.60 лева от наследника по закон на П. Г. Р., а именно Й. П. Р.. По отношение на другия наследник М. П.а Т., видно от удостоверение с изх.№ 7836/04.09.2020г. е вписан отказ от наследството в особената книга на Районен съд – гр.Русе. За изплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационните разноски, ищцовото застрахователно дружество подало заявление по чл.410 от ГПК срещу ответника в качеството му на законен наследник на виновния за настъпилото ПТП водач, въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 508/2024г. по описа на РРС. Издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК била изпратена за връчване на ответника на регистрираните му постоянен и настоящ адрес, където не е бил открит, поради което същата е била счетена за връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предяви иск относно вземането си срещу длъжника, което той е направил по настоящото дело. Поради това моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Й. П. Р., в качеството му на законен наследник на П. Г. Р. – починал на 30.08.2020г., че му дължи сумата от 487.60 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” сключена със застрахователна полица № BG/22/119003382497, със срок на валидност от 09.12.2019г. до 08.12.2020г. за причинени щети по лек автомобил марка „Ауди”, модел „А6 Авант Куатро” с рег.№ ******** при ПТП на 16.12.2019г. около 13.03 часа в гр.Русе, на кръстовището между ул.”Борисова” и бул.”Ген.Скобелев”, от виновния водач П. Г. Р. – починал на 30.08.2020г., при управление на лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с рег.№ *******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 29.01.2024г. до окончателното й изплащане, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.дело № 508/2024г. по описа на РРС. Претендира направените по настоящото дело разноски, както и тези направени по заповедното производство.

Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения положителен установителен иск по чл.422 от ГПК.

Ответникът Й. П. Р. призован по регистрираните му постоянен и настоящ адрес не е открит. Назначения му особен представител не оспорва, че Й. Р. носи деликтна отговорност по чл.45 от ЗЗД за виновно причинените от наследодателя му П. Г. Р. при процесното ПТП имуществени вреди и че е приел наследството на наследодателя си. Не оспорва и задължението към ищцовото застрахователно дружество в размер на 487.60 лева. Твърди 2 обаче, че ответникът не е бил уведомен от застрахователя за задължението на наследодателя за да го изпълни доброволно. Към исковата молба няма приложена регресна покана и известие за доставяне. По тази причина и ответникът не е дал повод на застрахователното дружество да търси съдебно уреждане на отношенията, поради което и на основание чл.78, ал.2 от ГПК не дължи на ищеца направените по делото разноски. Оспорва и че ответникът дължи законна лихва върху главницата, тъй като не е бил уведомен за претендираното задължение с регресна покана за доброволно изпълнение.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 16.12.2019г. около 13.03 часа в гр.Русе, на кръстовището между ул.”Борисова” и бул.”Ген.Скобелев”, водачът П. Г. Р., при управление на лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с рег.№ *******, преминал на Ч. забранителен сигнал на светофарната уредба, отнемайки предимството на лек автомобил марка „Ауди”, модел „А6 Авант Куатро” с рег.№ ********, собственост на Румен Симеонов Добрев, като от транспортния инцидент са причинени материални щети на лек автомобил марка „Ауди”, модел „А6 Авант Куатро” с рег.№ ********. За настъпилото ПТП е бил съставен Протокол за ПТП № 1732369/16.12.2019г., в който е посочено, че виновният водач П. Г. Р. е напуснал мястото на ПТП. На виновния водач П. Г. Р. е бил съставен и акт за установяване на административно нарушение. Към датата на настъпилото застрахователно събитие, отговорността на водача на лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с рег.№ *******, е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена със застрахователна полица № BG/22/119003382497, със срок на валидност от 09.12.2019г. до 08.12.2020г. Във връзка с причинените щети по лек автомобил марка „Ауди”, модел „А6 Авант Куатро” с рег.№ ******** при ЗК „Лев Инс” АД е образувана ликвидационна преписка по щета № 0017-5060-19-307610. При извършения оглед на увреденото МПС са констатирани увреждания. В съответствие с установените по вид и степен щети, по силата на сключения застрахователен договор, ЗК „Лев Инс” АД е определил застрахователно обезщетение в размер на 477.60 лева, като тази парична сума е била изплатена на упълномощено лице – П. И. Н. с преводно нареждане на 13.05.2020г. С оглед на това и във връзка с изплатеното обезщетение по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, на основание чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, ЗК „Лев Инс” АД е придобило право на регресен иск срещу виновния водач – П. Г. Р. да размера на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 477.60 лева, както и 10.00 лева ликвидационни разноски по щета № 0017-5060-19-307610.

П. Г. Р. е починал на 30.08.2020г., с оглед на което и във връзка с чл.5 от ЗН и удостоверение за наследници с изх.№ 23/03.09.2020г. издадено от Община – с.Иваново, обл.Русенска, ищецът претендира изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 487.60 лева от наследника по закон на П. Г. Р., а именно Й. П. Р., а по отношение на другия наследник М. П.а Т., видно от удостоверение с изх.№ 7836/04.09.2020г. е вписан отказ от наследството в особената книга на Районен съд – гр.Русе.

3

За изплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационните разноски, ищцовото застрахователно дружество подало заявление по чл.410 от ГПК срещу ответника в качеството му на законен наследник на виновния за настъпилото ПТП водач, въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 508/2024г. по описа на РРС. Издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК била изпратена за връчване на ответника на регистрираните му постоянен и настоящ адрес, където не е бил открит, поради което същата е била счетена за връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предяви иск относно вземането си срещу длъжника, което той е направил по настоящото дело.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск, в производството, по който ищеца цели да установи, че ответника му дължи парична сума за изплатено застрахователно обезщетение въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, която е била била изпратена за връчване на Й. Р. на регистрираните му постоянен и настоящ адрес, където не е бил открит, поради което същата е била счетена за връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предяви иск относно вземането си срещу длъжника, което той е направил по настоящото дело.

При разглеждане на такъв иск, в тежест на ищеца е да докаже, че спорното право е възникнало, а ответникът следва да доказва фактите, които го погасяват, изключват или унищожават. Предвид изложеното, съдът приема, че в конкретния случай ищецът следва да доказва възникването на своето вземане, предмет на издадената заповед за изпълнение, а ответника, че не дължи сумите по последната.

Съдът намира за доказано от представените протокол за ПТП № 1732369/16.12.2019г., АУАН АА374358/16.12.2019г. и влязлото в сила Наказателно постановление № 19-1085004173/12.02.2020г., че на16.12.2019г. около 13.03 часа в гр.Русе, на кръстовището между ул.”Борисова” и бул.”Ген.Скобелев”, водачът П. Г. Р., при управление на лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с рег.№ *******, преминал на Ч. забранителен сигнал на светофарната уредба, отнемайки предимството на лек автомобил марка „Ауди”, модел „А6 Авант Куатро” с рег.№ ********, собственост на Румен Симеонов Добрев, като от транспортния инцидент са причинени материални щети на лек автомобил марка „Ауди”, модел „А6 Авант Куатро” с рег.№ ********. В съставения Протокол за ПТП е посочено, че виновният водач П. Г. Р. е напуснал мястото на ПТП и не е изпълнил задължението си да остане на място за установяване на вредите от него и да уведоми органите на МВР, да следва указанията им, като по този начин е и осуетил възможността да бъде подложен на проверка от органите за контрол, като за това свое административно нарушение той е бил санкциониран и с влязлото в сила наказателно постановление. Вината на ответника се изразява в това, че той, като водач на лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с 4 рег.№ *******, виновно е нарушил чл.6, т.1 от ЗДвП, тъй като не е съобразил поведението си със светлинните сигнали и така е станал причина за настъпването на процесното ПТП, както и виновно е нарушил чл.123, ал.1, т.3, б.”а” от ЗДвП, тъй като е напуснал мястото на настъпилото ПТП и като участник в ПТП, не е изпълнил задължението си да остане на място за установяване на вредите от него и да уведоми органите на МВР и да следва указанията им, както и да му бъде извършена надлежна проверка както на документите, така и за употреба на алкохол или наркотици. С това същия е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата и по непредпазливост – една от формите на вината, е предизвикал настъпването на ПТП.