Решение № 660 от 18.12.2025, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 660 гр. Дупница, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С. Ат. Пиронев при участието на секретаря Райна Г. Боянова като разгледа докладваното от С. Ат. Пиронев Гражданско дело № 20251510101287 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“.

Ищецът твърди, че на 24.06.2024г., при движение по автомагистрала „Струма“ на км.

84+000, водач на т.а. марка „Скания“, с рег. № *** преминава през несигнализирано и необезопасено препятствие на пътното платно (паднал пътен знак), в резултат на което настъпва ПТП. В резултат на реализираното ПТП бил увреден резервоар Ad Blue на товарния автомобил, за който имало сключена валидна застраховка „Каско“ при ищеца. За настъпилите вреди при ищеца имало образувана щета № 470424242438476, по която заплатил сумата от 3148,72 лв., от която 2320,72 лв. за отстраняване на повредите по увредения автомобил и 828 лв. – за репатриране на автомобила. Счита, че в резултат на извършеното плащане в полза на ищеца възникнало регресно вземане от ответника (в качеството му на лице, което управлява републиканските пътища) за сумата от 3148,72 лв.

(от която 2320,72 лв. – изплатено застрахователно обезщетение и 828 лв. – разходи за репатриране на автомобила). Поддържа, че въпреки изпратена от него регресна покана дължимата сума не била заплатена от ответната страна. Моли за осъждане на ответника да му заплати посочената сума, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 09.04.2025г. до окончателното плащане, както и 187,35 лв. – мораторна лихва за периода от 28.10.2024г. до 07.04.2025г.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК, с който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва механизма на ПТП, 1 като счита, че настъпването му е по изключителна вина на водача на товарния автомобил, който се е движил с превишена и несъобразена скорост и не е предприел действия по спиране или заобикаляне на препятствието. Заявява, че към датата на ПТП са извършвани дейности по отстраняване на гаранционни дефекти по дилатационните фуги на мостовото съоръжение над р. Рилска при км 83+950, като в процесния участък е била въведена временна организация за безопасност на движението (ВОБД). Съобразно ВОБД движението се извършвало единствено в изпреварващата лента, а временното ограничение на разрешената скорост било до 50 км/ч., която ако е била съобразена е нямало да настъпят вредите. Счита, че не било установено неизпълнение на задължения на ответника. Възразява претендираните вреди да са в резултат на ПТП. Противопоставя се на наличието на застрахователно правоотношение, тъй като не било доказано, че вноската е платена. Смята, че ако е налице падане на пътен знак, то същото се дължи на непредвидимо събитие или действия на трети лица. Намира претенциите за завишени. Въвежда възражение за съпричиняване поради движение на водача с превишена и несъобразена скорост.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове са с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

За възникване на регресното вземане на ищеца е в негова тежест да докаже следните обстоятелства: наличието на сключен с него договор за имуществено застраховане по отношение на процесния автомобил, в срока на застрахователното покритие по който е настъпило описаното в исковата молба застрахователно събитие, което се намира в причинна връзка с противоправно бездействие на служители на ответника по поддържане/ремонт на републиканския път, където е настъпило събитието, както и това, че в резултат на същото събитие са настъпили имуществени вреди в претендирания размер.

В случая от приложената застрахователна полица (л. 17 от делото на СРС) е видно, че при ищеца е имало сключена имуществена застраховка „Каско“ относно т.а. марка „Скания“, с рег. № ***, за периода от 23.03.2024г. до 22.03.2025г.

От приложените към исковата молба писмени доказателства (л. 7 и сл.), показанията на изслушания свидетел и приетата съдебна-автотехническа експертиза се установява, че в резултат на ПТП от 24.06.2024г. т.а. марка „Скания“, с рег. № *** е претърпял увреждане на резервоар Ad Blue на товарния автомобил.

Основният спор между страните се свежда до механизма, по който е настъпило ПТП, а оттам и вредите, което обстоятелство е в доказателствена тежест на ищеца.

По делото не са ангажирани никакви доказателства в подкрепа на твърдения от ищеца мехамизъм – преминаване на товарния автомобил през несигнализирано и необезопасено препятствие на пътното платно (паднал пътен знак).

Напротив – по делото са ангажирани достатъчно убедителни доказателства, че вредите са настъпили по съществено по-различен механизъм, който се установява както от водача на 2 товарния автомобил – свид. Н., така и от приетата експертиза.

От показанията на свид. Н. (водач на увредения автомобил) става ясно, че ПТП е настъпило по време на движение по магистралата в посока гр. Благоевград, като точно след тунела при разклона за гр. Благоевград от ляво бил изпреварен от л.а. „Пежо“, който се ударил в пътен знак, който изхвърчал, минал под камиона и пробил резервоара. Начинът на осъществяване на ПТП се потвърждава напълно и от приетата и неоспорена от страните САТЕ, в която се приема, че причината за настъпване на ПТП е поведението на водача съборил пътния знак, като при сблъсък на товарния автомобил с паднал пътен знак (какъвто механизъм поддържа ищецът) не биха настъпили увреждания по резервоара. За водача на застрахования при ищеца автомобил, ПТП има характера на внезапно събитие, което не е могъл да предотврати.

По изложените съображения, след като не е доказано ПТП да е настъпило по твърдения от ищеца механизъм, предявеният иск се явява недоказан и като такъв подлежи на отхвърляне.

Единствено за пълнота следва да се отбележи, че поначало, за да възникне отговорността на ответика за платеното от ищеца обезщетение следва да бъде установено и това, че служители на ответника са бездействали като не са изпълнили задълженията си по чл. 31 ЗП по поддържане/ремонт на републиканския път, където е настъпило събитието. В конкретния случай от приетото по-горе следва, че процесното ПТП е настъпило в резултат на поведението на трето лице, блъснало пътния знак. Доколкото последното е осъществено непосредствено преди удара на знака в процесния автомобил, ответната агенция не е била в състояние да предприеме конкретния превантивни мерки по предотвратяване на застрахователното събитие. С други думи, след като процесното ПТП се е състояло почти едновременно с удара на третото лице в пътния знак, то за ответникът е било обективно невъзможно да предотврати настъпването му.

Ето защо следва да се приеме, че не е налице противоправно бездействие на служители на ответника, което да е в причинна връзка с настъпването на вредите, а същите са били непредотвратими дори и в случай на пълно, качествено и срочно изпълнение на задълженията на агенцията по поддържане на републиканските пътища.

По изложените съображения предявеният иск се явява неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.

При този изход на спора, право на разноски има ответникът за сумата от 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 100 лв. – разноски за експертиза.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК: 000694286, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5 против Агенция „Пътна 3 инфраструктура“, БУЛСТАТ 000695089: и адрес на управление гр. София, бул. „Македония“ № 3 искове по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за следните суми: 3148,72 лв. – регресна претенция по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ (от която 2320,72 лв. изплатено застрахователно обезщетение от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД и 828 лв. – разходи за репатриране на автомобила) за вреди от ПТП, настъпило на 24.06.2024г. по автомагистрала „Струма“ на км. 84+000, поради преминаване на т.а. марка „Скания“, с рег.

№ *** през несигнализирано и необезопасено препятствие на пътното платно (паднал пътен знак), ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба – 09.04.2025 г. до окончателното изплащане на вземането и 187,35 лв. – мораторна лихва за периода от 28.10.2024г. до 07.04.2025г.

ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК: 000694286, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5 ДА ЗАПЛАТИ на Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ 000695089: и адрес на управление гр. София, бул. „Македония“ № 3 сторените по делото разноски, както следва: 200 ЛЕВА – юрисконсултско възнаграждение и 100 ЛЕВА – разноски за експертиза.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, в двуседмичен срок от датата на получаване на съобщение за изготвянето му.

Решението е постановено при участието на трети лица-помагачи на ответната страна Агенция „Пътна инфраструктура“- „ГБС - ИНФРАСТРУКТУРНО СТРОИТЕЛСТВО” АД и „ПЪТСТРОЙ-92“ АД.

Преписи от решението да се връчат на страните.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

4