Определение № 1927 от 14.01.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1927 гр. София, 14.01.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: П.П.С. като разгледа докладваното от П.П.С. Частно гражданско дело № 20241110138448 по описа за 2024 година

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№

14.01.2025 година град София

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На четиринадесети януари две хиляди двадесет и пета година в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.С. като разгледа докладваното от съдия П.П.С. гражданско дело № 38848 по описа за 2024 година на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод молба на процесуалния представител на заявителя за допълване на заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК с присъждане на законната лихва, която следва да бъде присъдена от издаване на извлечението от счетоводни книги – 28.05.2024 г. и в частта относно присъждане на платената държавна такса.

Съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е било образувано по заявление за издаване на заповед по 1 чл. 417 от ГПК от „.............“ ЕАД против Д. Б. Ц..

С разпореждане от 15.11.2024 г. по гр.д. № 38848/2024 г. съдът е уважил ицляло искането, като се е произнесъл и по направените от заявителя разноски в заповедното производство.

По отношение на искането по чл. 248 от ГПК за изменение на издадената заповед в частта за държавната такса, съдът намира следното:

Макар в молбата на процесуалния представител на заявителя да е формулирано искане за допълване на издадената заповед и присъждане на платената държавна такса, за съда се налага търкуване на така формулираното искане и същото е такова по смисала на чл.

248 от ГПК, свързано с изменение на размера на присъдените разноски.

В конкретния случай съдът е присъдил на ищеца разноски в размер на 1 236,68 лв. от общо направените разноски в размер на 1 298,93 лв., от които: сумата от 1 248,93 лв. – платена държавн такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение, като присъденият размер на разноските е съразмерен на уважената част от иска и който присъден размер се отнася към общия размер от разноските от 1 298,93 лв., така както общият размер на сумите, за които е издадена заповедта се отнася към общия претендиран от заявителя размер на сумите, посочени в заявлението. Ето защо искането като неоснователно следва да бъде оставено без уважение.

Само за пълнота на изследването следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК определя начина на изчисляване на разноските, а именно: съразмерно с уважената част. Съдът не дължи тълкуване във връзка с обясняване на начина на изчисляване, което е част от общозадължителната подготовка по математика в средното училище, а още по-малко е обидно да се проверяват уменията на съдията във връзка с изчисляване на част от цялото.

И не на последно място съдът не дължи процентно изчисляване на всеки вид извършени от страните разноски в рамките на присъдената сума.

По отношение на искането по чл. 250 от ГПК за допълване на издадената заповед в частта за присъдената законна лихва, съдът намира следното:

С издадената заповед съдът е присъдил претендираната законна лихва върху главницата, счцитано от 24.06.2024 г. до окончателното изплащане на сумата. Действително извлечението от сметка е издадено от „.............“ ЕАД на 28.05.2024 г. и документите са изпратени по електронен път на 29.05.2024 г., но са получени в съда на 24.06.2024 г. От значение за присъждане на законната лихва е моментът на постъпване на документите в съда – 24.06.2024 г., което е в съответствие и приетата в облигационното право теория за момента на узнаването, доколкото подаването на заявление има значението и на покана, от който момент се присъжда законната лихва. В случай че заявителят е имал намерение да му бъде присъдена законна лихва от деня на издаване на извлечението от счетоводни книги на банката, то представителят му е следвало в същия ден да депозира документите в съда на регистратура в рамките на работното време. Ето защо искането се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

2

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 248 и чл. 250 от ГПК, Софийският районен съд, 155 състав,

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на “.............” ЕАД, с ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”.............., представлявано от изпълнителните директори Д.М.Д. и Славейко Любомиров Славейков, за допълване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 36030 от 15.11.2024 г. по гр.д. № 38848/2024 г. по описа на СРС, 155 състав, в частта относно присъдените разноски за държавна такса, както и за присъждане на законната лихва от издаване на извлечението от счетоводни книги – 28.05.2024 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3