Решение № 65 от 23.05.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Бургас, 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Веселка Г. Узунова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20212000500170 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по въззивната жалба на С. А. И. от с.В., обл. Я., ЕГН – ********** против Решение №41 от 29.12.2020 г. , постановено от окръжен съд – Ямбол по търг.д.№79/2019 г. по описа на ОС – Ямбол в частта , с която предявения от него иск против ЗАД „Армеец“АД е отхвърлена над уважения размер от 10 000 лв. до размера от 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди ведно със законната лихва върху сумата – главница от 07.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата и в частта за разликата над уважения размер от 812.30 лв. до претендирания размер от 1624.60 лв. – обезщетение за имуществени вреди, както и в частта за сумата от 711.81 лв.

– разноски. Решението се оспорва в обжалваната му част като необосновано , неправилно и незаконосъобразно , постановено в противоречие с материалния закон и съдебната практика при прилагане на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и чл.51 ал.2 от ЗЗД. На първо място – оспорва се възприетата от съда степен на понесено страдание , болка и негативни преживявяния от ищеца вследствие на претърпяното ПТП. Твърди се , че дори и към момента на завеждане на иска не е настъпило пълно възстановяване. Иска е уважен в занижен размер и присъденото обезщетение не отговаря адекватно на претърпените болки и страдания , което е в противоречие с принципа на справедливост. При установена по делото фактическа обстановка страната твърди , че вина за ПТП-то има водача на лекия автомобил „Ауди А3“ с рег.

1

№ В 1295НХ - Д. Д., който е управлявал същия с несъобразена скорост – 88 км/ч в тъмната част на денонощието. Според САТЕ при съобразена скорост произшествието би било предотвратимо тъй като при осветяване на каруцата , движеща се с 12 км/ч попътно – а именно – 68 км/ч при къси светлини. Установена е причинно следствената връзка между причиненото ПТП и получените от ищеца – въззивник увреждания - счупване на диафазата / тялото/ на лявата бедрена кост. Приет е бил непосредствено след произшествието на 22.08.2018 г. в болница в гр.Ямбол – МБАЛ „Св.Пантейлемон“ като на 24.08.2018 г. е била извършена операция – открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация като е поставен метален имплант. На 30.08.2018 г. е бил изписан от болницата. СМЕ по делото потвърждава , че ищецът е получил изолирана фрактура на тялото на лявото бедро с хематом в меките тъкани в областта на фрактурата. Претърпяна е тежка травма , довела до счупване на дебела кост като оперативната интервенция е била с голям обем и сложност с интензивна постоперативна реанимация и овладяване на болковия и стресов синдром на пострадалия.

Възстановителния период е отнел 6 месеца – време през което пострадалият е бил крайно ограничен – първоначално два месеца не можел да стъпва на оперирания крак, придвижвал се е с помощни средства, в началния период е изпитвал силна болка , стрес и притеснения за здравето си, има нужда от чужда помощ при обслужването му. Свидетели сочат , че настъпили промени в този процес – в психическото състояние на С., близо месец прекарал само на легло , при което разчитал на помощта изключително на своите близки. 23 месеца ходел с патерици. Свид. Й. - майка на ищеца посочва , че му е била направена втора операция за отстраняване на метални импланти. Твърди се , че и към настоящия момент възстановяването не е приключило напълно , ищецът не е възстановен напълно след преживяното произшествие и получените травми. Твърди се , че присъденото обезщетение от 10 000 лв. не е адекватно на претърпените болки и страдания. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД съгласно дадените с ППВС №4/1968 г. се сочи , че не е абстрактно , а при определяне на справедливо обезщетение следва да се извършва преценка на съвкупност от всички релевантни факти.

Въззивникът прави оплакване , че съдът не е извършил правилна преценка на всички събрани по делото доказателства относно релевантните факти , обуславящи определянето размера на обезщетението и поради това е постановен несправедлив съдебен акт. Ищецът е млад човек , претърпяното ПТП му е причинило телесно увреждане, свързано с много физически болки и страдания , променило е начина му на живот за дълго време, както и психиката му , за което по делото страната сочи събрани достатъчно доказателства – цитират се показания на свидетели. Произшествието е от 2018 г. , а страната сочи , че за аналогични случаи от 2016 г. съдебната практика приема по-висок размер обезщетения. Адекватен размер в случая е 50 000 лв. , който се претендира с въззивната жалба.

На второ място страната оспорва приетия процент съпричиняване на 2 вредоносния резултат от страна на ищеца – 50%. При определяне на степента на съпричиняване по чл.51 ал.2 от ЗЗД следва да се им предвид поведението на пострадалия – дали извършеното от страна на пострадалия нарушение на правилата за движение са в пряка връзка с вредоносния резултат. В процесния случай съдът е приел 50% съпричиняване поради това , че ищецът се качил да пътува през неосветената част от денонощието в каруца без светлоотразителни знаци, без светлоотразителна жилетка както е регламентирано в чл.71 ал.2 от ЗДвП. Тези задължения обаче са за водача на ППС с животинска тяга – в случая И. С. Той е лицето , предприело пътуването в нарушение на правилата , а пострадалия същевременно няма принос за вредоносния резултат. Липсата на оборудване на въпросната каруца съобразно изискванията на ЗДвП не води автоматично до намаляване на обезщетението поради съпричиняване на резултата от страна на пострадалия. В тежест на застрахователя – ответник е да докаже , че той се е качил да пътува в каруцата със знанието и ясното съзнание , че въпросната каруца не отговаря на изискванията за пътуване по пътищата в тъмната част на денонощието и че пътуването е рисково. Неправилно е прието , че ищецът като пътник в каруцата има същото задължение – да носи светлоотразителна жилетка както и водача на каруцата.

Неправилно разпоредбата на чл.106 ал.2 от ЗДвП се тълкува от съдебния състав разширително като това задължение за водача се разпростира и за пътника.

Цитира се практика на ВКС, според която обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява когато самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване като в случая е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат.

В процесния случай не са събрани доказателства установяващи поведение на пострадалия ищец , обуславящо съпричиняване на резултата. При евентуален извод за наличие на такова съпричиняване страната оспорва степента , която съдът е приел – 50%. Не може да се обоснове такава степен на съпричиняване от страна на ищеца в процесния случай. Оспорва се като неправилно определен от съда и началния момент , от който започва да тече лихвата за забава – 07.02.2019 г. Молбата – претенция на пострадалия то застрахователя „Армеец“ е от 07.11.2018 г. и страната излага становището си , че лихвата следва да бъде определена считано от тази дата – 07.11.2018 г.

При така изложените оплаквания страната моли за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на решение , с което да се уважи предявената претенция – за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди до размера от 50 000 лв. ведно с лихвата от 07.11.2018 г., сумата от 1624.60 – обезщетение за имуществени вреди ведно с лихва от 02.08.2019 г. до изплащането й.

Депозиран е отговор на въззивната жалба от ответника по делото – ЗАД „Армеец“АД , ЕИК 121076907 със седалище и адрес на управление – гр.София. Въззивната жалба се оспорва като неоснователна , оспорват се направените от страната оплаквания. Въззиваемата страна сочи , че 3 единствената причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на ППС – каруца – И. С.. Същият е предприел управление на каруца по пътен участък , в който е било забранено движението на този вид ППС. При това каруцата не е била снабдена със светлоотразителни знаци и с тяло , излъчващо бяла светлина. Така каруцата е била непредвидима за водача на „Ауди А3“ той не е могъл да избегне настъпването на ПТП. Това е случайно деяние по смисъла на закона. Отговорността на застрахователя в случая би могла да бъде ангажирана само при наличие на основания за отговорност на водача. В случая съдът правилно и законосъобразно е приел, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат 50% и размерът на обезщетението е редуциран. Ищецът би могъл да възприеме, че каруцата , на която се качва не е оборудвана със светлини за движение в тъмното. С поведението си – качване в тази непригодна за пътуване каруца той е допринесъл за вредоносния резултат – налице е обективен принос от негова страна за настъпване на увреждането. Претенцията на ищцовата страна при така събраните доказателства според страната е силно завишена и необоснована.

Според въззиваемия съдът правилно е съобразил изложеното в ТР №1/23.12.2015 г. по т.д.№1/2014 г. на ОСГК на ВКС – че поемането на предвидим и очакван риск съставлява обективен принос , който е противоправен и е в пряка връзка с вредоносния резултат. Страната сочи , че в конкретния случай степента на съпричиняване на вредоносния резултат е по –висок от определения от съда. Оспорват се и оплакванията във връзка с приложението на принципа за справедливо обезщетение – чл.52 от ЗЗД.

Според страната пи така събраните доказателства не се установяват по делото претърпени неимуществени вреди в размер по-голям от присъдените.

Претендираните са изключително завишени. Според страната свидетелските показания са правилно ценени при обсъждане на доказателствения материал и установяване характера и степента на претърпените болки и страдания.

Според установеното състояние на ищеца сумата от 20 000 лв. е адекватна на получената травма. Поради това се претендира въззивната жалба да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено обжалваното решение в обжалваната част за претенцията над 10 000 лв. като правилно и обосновано.

Претендират се разноски пред инстанцията.

Постъпила е и въззивна жалба от ЗАД „Армеец“АД , ЕИК 121076907 със седалище и адрес на управление – гр.София против Решение №41 от 29.12.2020 г. , постановено от окръжен съд – Ямбол по търг.д.№79/2019 г. по описа на ОС – Ямбол в частта , с която предявения от него иск против ЗАД „Армеец“АД е уважен за размера от 10 000 лв. за неимуществени вреди , както и за 812.30 лв. – за имуществени вреди ведно с лихвите до изплащането им. Страната оспорва наличието на предпоставките за осъществяване състава на увреждане на ищеца при ПТП като сочи , че от страна на водача на застрахованото по „ГО“ МПС – „Ауди А3“ не е налице виновно противоправно поведение при управлението на автомобила и няма пряка причинно – следствена връзка между това поведение и получените от 4 ищеца С. И. вреди. Спорен е и приноса на С. И. – налице ли е съпричиняване при евентуално наличие на такава причинно- следствена връзка и в каква степен е този принос. Спори се и по въпроса за наличието на принос от страна на водача на каруцата – И. С. А. – трето лице – помагач по делото.

Според ЗАД водачът на лекия автомобил Динко Динев няма вина за настъпването на ПТП. Единствената причина за произшествието е поведението на водача на каруцата И. А. Правилно е прието от окръжния съд , че каруцата се е движела в пътен участък , където това е забранено за такива ППС. Също така – пътното превозно средство с животинска тяга не е било оборудвано със светлоотразителни знаци , както и водача на същото съгласно чл.71 и чл.72 от ЗДвП. В същото време водачът на „Ауди А3“ се е движел правомерно в лентата си с разрешена скорост от 90 км/ч. Въпреки че се е опитал да спре поради появата на неочакваното препятствие на пътя , настъпването на ПТП е било непредотвратимо според страната. С поведението си И. А. е поставил в опасност не само своето здраве и живот , но и това на пътуващите в каруцата му и на водачът на лекия автомобил.