Определение № 530 от 04.02.2020, Районен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№......... 04.02.2020г. гр. Стара Загора

РАЙОНЕН

СЪД – СТАРА ЗАГОРА ДЕСЕТИ граждански състав

На 04 февруари 2020г.

В закрито заседание в следния състав:

Председател: МИЛЕНА КОЛЕВА като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МИЛЕНА

КОЛЕВА гр.дело № 6894 по описа за 2019 година:

Съдът, като взе предвид, че исковата молба на И.С.К. *** е редовна и предявеният иск е допустим, намира, че следва да внесе делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Съдът счита, че следва да приеме като доказателства по делото представените с исковата молба и с отговора на исковата молба документи, тъй като същите са допустими, относими и необходими по отношение на предмета на спора.

С оглед изясняване на обстоятелствата по делото, следва да се назначи съдебно-счетоводна експертиза, която след като извърши необходимите проверки да отговори на въпросите, поставени в исковата молба и в отговора на исковата молба. На основание чл.83, ал.3 ГПК и т.23 от Тълкувателно решение по т.д. № 6/2012г. на ВКС ищецът следва да понесе разноските за вещото лице.

На основание чл.190 от ГПК следва да се задължи ответното дружество да представи по делото Удостоверение, от което да е видно за процесния период назначен ли е ищецът като държавен служител в МВР и на каква длъжност, както и заверени копия от графиците за полагане на труд и справка за положения от ищеца труд по график от 22.00 часа до 6. 00 часа – нощен труд за процесния период, също така и справка, от която да е видно за процесния период кога и колко полагаем се платен годишен отпуск е ползвал ищеца, както и отпуск поради временна неработоспособност.

Следва да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация /доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

Следва да бъде указана на страните възможността за постановяване на неприсъствено решение съобразно разпоредбата на чл.238 от ГПК.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ДОКЛАДВА

ДЕЛОТО както следва:

Ищецът И.С.К. твърди в исковата си молба, че е държавен служител в системата на МВР. През претендирания период от 23.12.2016г. до 23.12.2019г. полагал труд в ОД на МВР - Стара Загора на длъжност “Ст. полицай“ с местоизпълнение на служебните задължения във Второ РУ - Стара Загора.

Естеството на работата му било такова, че полагал труд през деня и през нощта, на смени по график на 8ч., при което се получавал размер над законово установения, както за работната седмица, така и за отчетния период, съобразно разпоредбите на ЗМВР в тази връзка. Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състояло от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.

На следващо място ЗМВР изрично разграничил заплащането за извънреден и за нощен труд в чл. 178 и чл. 179, като по силата на чл. 178, ал. 1, т. З към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащали допълнителни възнаграждения за извънреден труд, а според чл. 179, ал. 1 от ЗМВР на държавните служители се изплащали допълнителни възнаграждения освен за другите предвидени в текста и за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00ч. Нормалната продължителност на работното време била регламентирана в чл.187 от ЗМВР, като съгласно ал.1 от същия член тя била с продължителност 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.

Съгласно чл. 187, ал. З от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислявали в работни дни – по дневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период, като съгласно ал. 5, т. 2 работата извън редовното работно време се компенсирала с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период, а в ал. 6 се уреждало правилото за плащане на извънредния труд по ал. 5 с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. В ал. 9 на този член било предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определяли с Наредба на министъра на вътрешните работи.

По отношение на иска по чл. 178, ал. 1, т. З от ЗМВР ищецът твърди, че за периода от 23.12.2016г. до 23.12.2019г. действали две наредби, имащи връзка с чл. 187, ал. 9. Последната от тях, която била актуална и към момента била Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.. Тя била в сила от 02.08.2016г. и била издадена от Министъра на вътрешните работи, като урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Текста на чл. З, ал. З указвал, че при работа на смени било възможно полагането на труд и през нощта между 22.00ч. и 6.00ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Тази Наредба отменяла предходната с №

81231з-592/25.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи /в сила от 01.04.2015г./, като съдържанието и на нейния чл. З, ал. З било идентично с последвалата я Наредба № 18213-776/29.07.2016г. Преди процесния период действала и Наредба № 1821з-407/11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.

Според нейния чл. 8, за всеки отработен нощен час или част от него между 22.00ч. и 6.00ч. на работниците и служителите се заплащало допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лева. Единствено в тази наредба, съобразно нейния чл. 31, ал. 2 било изрично предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между часовете 22.00ч. и 6.00ч. за отчетния период се увеличавал с коефициент от 0,143. Тези две разпоредби следвало да се прилагат едновременно, т.е.нощните часове се превръщали в дневни чрез умножаване с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплащало и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд от по 0,25 лева за всеки нощен час или част от него. Както било посочено по-горе, в последващите я две Наредби с № 81231з-592/25.05.2015г. и № 8121з-776/29.07.2016г. липсвала изрична регламентация за преизчисляването на нощния труд в дневен. Това обаче, съобразно съдебната практика не означавало законово установена забрана за преизчисляването на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а се явявало празнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, която следвало да се преодолее чрез субсидиарно прилагане на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата/обн. в ДВ от 26.01.2007г./.

В чл. 9, ал. 2 от същата Наредба било предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време /каквато била и фактологията в процесния случай/, нощните часове следвало да се превръщат в дневни чрез коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установен за подневното отчитане на работното време за съответното работно място.

Във връзка с гореописаното, предвид неизпълнението на тази разпоредба от страна на работодателят било налице неизплатено възнаграждение за положен от него извънреден труд, формиран след преизчисляването на положения от него нощен труд с коефициент 1.143 /8 часа нощен труд х 1.143 = 9.144 часа дневен/ и съответното му увеличаване с 50% /чл.

187, ал. 6 от ЗМВР/, както и неизпълнение на парично задължение в размер на законовата лихва върху тази сума от момента на падежа и. Относно иска по чл. 86 от ЗЗД - Организацията и разпределението на работното време, както и неговото отчитане и компенсиране на работа извън редовното време, за процесния период се уреждало от Наредба 8121з- 776/29.07.2016г. Съгласно разпоредбата на „Раздел IV“, чл. 18 ал. 3 от Наредбата „В случаите, когато служител, работещ на смени, при обичайно изпълнение на служебните си задължения надвиши нормативно установения брой часове за отчетен едномесечен период, този труд се комперсира като труд извън редовното работно време и се отчита с протокол /приложение 1/, без да се издава заповед по ал. 1, който се изготвя и утвърждава по реда на чл. 23.“. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 „Положения труд извън редовното работно време от държавните служители, работещи на смени, се отчита в часове за месеца, през който е положен, с протокол /приложение 3/. На основание чл. 31, ал. 1 от Наредбата „Отработеното време между 22.00 часа до 06.00 часа ...се отчитат с протокол /приложение 6/„.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредбата – „Възнаграждението за труд извън работното време се включва в месечното възнаграждение и се изплаща в месеца, следващ месеца в който е положен трудът, при своевременно предоставянето на протокол във финансова служба.“ В този смисъл, счита че работодателят при едно коректно изпълнение на приравняването на отработеното от него време за периодите от 22.00 часа до 06.00 часа, следвало да отчете и заплати отработеното от него време над редовното, като това следвало да се извърши в месеца в който този труд бил положен и съответно следвало същия да се заплати с дължимото му възнаграждение за положен труд, през месеца следващ месеца, в който бил положен извънредния труд.

Счита, че работодателят изпаднал в забава от изтичането на месеца следващ месеца, в който бил положен от него труд и от първо число на следващия месец дължи обезщетение за това, а именно:

2016г. по 7 смени месечно с продължителност 8 часа

През месец декември 2016г., за периода от

23.12.2016г. до 31.12.2016г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 16 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от него извънреден труд размер на 2 /два/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 12 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец януари 2017г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.02.2017г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 3,51 лева.

2017г. по 7 смени месечно с продължителност 8 часа

1. През месец януари 2017г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа.

Почасовото му възнаграждение било в размер на 4.07 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6,10 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 48,80 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 28-мо число на месец февруари 2017г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01/03.2017г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 13,50 лева.

2. През месец февруари 2017г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,07 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6,10 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 48,80 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец март 2017г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.04.2017г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 13,09 лева.

3. През месец март 2017г. положил нощен труд от 22.00 часа до 6.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа.

Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,07 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6,10 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 48,80 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец април 2017г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.05.2017г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 12,67 лева.