Акт от 16.02.2016, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 15.02.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, І-во ГО, 7 състав, в открито съдебно заседание на трети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЛИЛИЯ РУНЕВСКА при участието на секретаря И.А., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 8129 по описа за 2014 г. на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

С искова молба, подадена от Е.Б.Й. ***” АД, са предявени обективно съединени искове за заплащане на следните суми: сумата от 180000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди – болки и страдания от причинени телесни увреждания, настъпили в резултат на ПТП, настъпило на 12.06.2013 г.; сумата от 18318.60 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди – разходи за лечение в резултат на цитираното по-горе ПТП; компенсаторна лихва в размер на законната такава върху сумите на главниците от датата на настъпване на

ПТП до окончателното плащане.

Твърди се в исковата молба, че описаните в същата телесни увреждания са причинени на ищцата при ПТП, настъпило на 12.06.2013 г., когато същата пътувала в лек автомобил „Пежо 206”, управляван от Р.В. К., по главен път Е-79 в посока от Симитли към Б.. Достигайки км. 367+100, поради движение с несъобразена с пътните и с атмосферните условия скорост, водачът на автомобила загубил контрол върху МПС и навлязъл в насрещната лента за движение, в която се движел т. а. „Мерцедес

208 Д”, на който се наложило да се отклони в ляво, за да избегне удара, но същевременно л. а. „Пежо” рязко променил посоката си на движение отляво надясно, при което се ударил с дясната си част челно в т. а. „Мерцедес”. В резултат на така настъпилото ПТП на пътуващата в л. а. „Пежо” ищца били причинени множество телесни увреждания, подробно описани в исковата молба, довели до търпените от нея имуществени и неимуществени вреди, за обезщетяването на които се прeдявяват настоящите искове с оглед вината за ПТП на водача на л. а. „Пежо” и наличието на сключен с ответника договор за застраховка

„Гражданска отговорност” относно управляваното от Р.В. К. МПС.

Исковете са с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 223, ал. 2 КЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ответникът оспорва изцяло исковете, оспорва причиняването на твърдените от ищцата увреждания и причинната им връзка с ПТП, навежда правни твърдения, че не е налице валидно застрахователно правоотношение относно управлявания от Р. К. автомобил към датата на ПТП, както и че не е налице деликт, тъй като водачът на

ПТП, в което е пътувала ищцата, не е действал противоправно и виновно; прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалата поради това, че не е използвала предпазен колан, както и възражение за прекомерност на търсеното обезщетение за неимуществени вреди.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

От представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица се установява, че на описаните в исковата молба място и време настъпило ПТП между л. а. „Пежо“, управляван от Р.

К., и т. а. „Мерцедес“, управляван от Р.А.. В графата

„Обстоятелства и причини за ПТП“ е отразено следното: участник 1 /л. а.

„Пежо“/, движейки се в посока от Симитли към Б., по неустановени причини губи управление над автомобила, като навлиза в лентата за насрещно движение и принуждава участник 2 /т. а. „Мерцедес“/, движещ се срещу него, да се отклони вляво. Същевременно участник 1 рязко променя посоката си на движение отляво надясно и се удря с дясната си част челно в участник 2. Представен е и протокол за оглед на местопроизшествие, в който е описан същият механизъм на ПТП.

От заключението по допуснатата по делото СМЕ се установява следното: в резултат на ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания: травматичен шок /довел до разстройство на здравето с опасност за живота/, разкъсване на далака, разкъсване на тънкото черво с вътрекоремен кръвоизлив - 1000 мл. кръв, хематом на чревния опорък /причинили разстройство на здравето с опасност за живота/, счупване от 1-во до 10-то ребра с пневмоторакс в дясната гръдна половина /причинили разстройство на здравето с опасност за живота/, счупване на костите на дясната предмишница

/причинило трайно ограничение на движенията на десния горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, в случая до 5 месеца/, двуглезенно счупване на лявата подбедрица /причинило трайно ограничение на движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, в случая до 6 месеца/, счупване и изкълчване на лявата скочна кост /причинило трайно ограничение на движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, в случая до 4 месеца/, пареза на левия фибуларен нерв /причинила поС.но разстройство на здравето без опасност за живота/, счупване на хирургичната шийка на лявата раменна кост, счупване на лявата ключица /всяка една от които фрактури е довела до трайно ограничение на движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, в случая до 4 месеца/, счупване на 12-ти гръден и 1-ви поясен прешлени /причинило на ищцата поС.но разстройство на здравето без опасност за живота/. Спешна медицинска помощ и лечение пострадалата е получила в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където поради тежкото общо съС.ие е претърпяла спешно оперативно лечение и е била настанена в реанимационна клиника. Последвали са още шест тежки операции в периода от 12.06.2013 г. до 16.07.2013 г. и продължително амбулаторно лечение, след което - тежък възстановителен период, като общо лечебният период е продължил 1 година, а възстановителният период продължава и към момента. Получените множествени травматични увреждания са причинили на ищцата болки и страдания за срок над 1 година, като най-интензивни те са били непосредствено след претърпяната злополука и в продължение на 2 месеца след извършване на всяка операция. По време на болничното лечение болковият синдром е бил стопиран поради това, че пострадалата е била седирана и е била под въздействието на различни по вид седативни и обезболяващи средства. След изписването от болницата е търпяла интензивни болки за около 4 месеца, след което болките са станали периодично явяващи се при провеждане на началната рехабилитация. По време на рехабилитацията, която продължава и към момента, болките придобиват интензивен характер и се изострят и при рязко настъпили промени в климата. Това е налагало и налага на ищцата периодично да ползва седативни и обезболяващи средства. Наред с претърпените болки в продължение на първите 4 месеца ищцата е провеждала лечението си при постелен режим и не е можела да се самообслужва, тъй като са били счупени горните крайници и десния долен крайник. Затова не е можела да се придвижва с помощта на патерици. През този период мускулатурата на крайниците е изпаднала в тежка хипотрофия, което е наложило да се проведе продължителна физио- и рехабилитационна терапия. До настоящия момент ищцата се придвижва с помощта на патерици и с придружител. Счупените кости са зараснали, но към настоящия момент ищцата се придвижва извънредно трудно поради парезата на левия фибуларен нерв. Лявото ходило е в съС.ие на „шпиц“ и не може да извършва екстензия също поради трайната пареза на левия фибуларен нерв. И към настоящия момент пострадалата търпи спорадични болки и неудобства, особено при пренапрежение на оперираните крайници и при промяна на времето. Трудно се обслужва, не може да кляка и да се навежда, не може да изкачва стълби. ПоС.но за нея се грижи майка й. По отношение увредата на фибуларния нерв и увредените крайници ищцата се нуждае от неколкократно физио-, рехабилитационно и балнеолечение. Всеки пациент или пострадал, при който е премахната слезката, трябва да бъде наблюдаван внимателно от хематолог поради възможни смущения в организма: тромбоцитоза /повишен брой на тромбоцитите/, левкоцитоза

/повишен брой на белите кръвни телца/, намаление или повишаване на другите кръвни клетки, както и поява на рязко намаление на имунитета и склонност към инфекции. Пациентите с отстранен далак са задължени около година след извършената операция да спазват определена диета. Трябва да използват повече течни храни, чайове от билки, отвара от житни растения, храни, бедни на мазнини и по-богати на белтъчини, нискомаслени млечни произведения, плодови сокове и витамини. След този адаптивен период пациентите могат да се хранят с нормална храна, но пак трябва да избягват високомаслените храни. Лечението на ищцата е било свързано със значителни разходи, като описаните в исковата молба разходи са за консумативи и услуги, които не се заплащат от НЗОК, а от пациентите.

От заключението по допуснатата първоначална КСМАТЕ се установява следният механизъм на ПТП: на 12.06.2013 г. около 06,20 ч. по ГП Е-79 с посока Симитли - Б. се движел л. а. „Пежо 206“, управляван от Р. К.. На предна дясна седалка пътувала Е.Й.. Приближавайки км. 367+100, скоростта на автомобила била от порядъка на 111 км./ч. Насрещно се движел т. а. „Мерцедес 208Д“ с водач Р.А. със скорост от порядъка на 82 км./ч. В даден момент на този пътен участък водачката К. навлязла в лентата на т. а. „Мерцедес“. С цел да избегне насрещен удар А. реагирал с насочване на автомобила си в насрещната лента, която към момента била освободена от л. а. „Пежо“. Последвала нова маневра от водачката К., която се върнала в своята лента. А. реагирал, привеждайки автомобила си към аварийно спиране и плътно движение към банкета и мантинелата от лявата му страна. Независимо от предприетите действия последвал челен кос удар между двата автомобила, който предизвикал въртящ момент, при което л. а. „Пежо“ се завъртял в посоката на часовите стрелки под ъгъл около 140°, измествайки се на около 7 м. от конфликтната точка. Т. а.

„Мерцедес“ бил отблъснат и увлечен в посоката на другия автомобил на около 6 м. от мястото на удара до окончателното му установяване плътно до мантинелата. Причините за настъпване на ПТП според заключението по тази КСМАТЕ са следните: движение на л. а. „Пежо“ със скорост, некореспондираща с пътния участък /по-висока от разрешената/ и пътната настилка /мокра/, непоС.ен контрол над органите за управление /допускане навлизане в насрещната пътна лента при наличие на движещо се превозно средство в тази лента//; непрофесионално поведение на водача на л. а. „Мерцедес“ /при провокирано поведение от водач на л. а. „Пежо“, който навлиза в насрещната пътна лента/ и независимо от предприето от него аварийно спиране настъпва удар в тази пътна лента. Водачката на л. а. „Пежо“ е имала обективната възможност да предотврати произшествието, ако е съобразила скоростта си с конкретните пътни условия и нормативни изисквания и е упражнявала поС.ен контрол над автомобила си, както и не е напускала лентата си за движение, т. е. не е навлизала в насрещната пътна лента преди района на ПТП. Установява се още от заключението, че както при пътуване с правилно поставен предпазен колан, така и при пътуване без колан, при скоростите на двете МПС към момента на удара, при отчитане на специфичния му характер и на механизма на ПТП, е напълно възможно да настъпят регистрираните травматични увреждания върху тялото на пострадалата Е.Й..

От заключението по допуснатата повторна КСМАТЕ се установява следното: най-вероятният механизъм на процесното ПТП е следният: ПТП е настъпило по ГП Е - 79 на 367 + 100 км. ГП Е - 79 се състои от едно платно и е предназначен за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока има по една пътна лента, разделени с единична прекъсната линия М1. ПТП е настъпило в светлата част от денонощието на прав пътен участък.

Т. а. „Мерцедес“ се е движел по ГП Е - 79 в дясната пътна лента с посока Б. - Симитли със скорост 82 км./ч. Приближавайки към 367 км. + 100, по неустановени причини водачът на автомобила се отклонил в ляво, като навлязъл в пътната лента за насрещно движещите се автомобили. В същия момент срещу него в тази пътна лента успоредно на прекъснатата линия или под малък ъгъл се движел л. а. „Пежо“.

Водачът на т. а. „Мерцедес“ преди момента на удара се движел успоредно на металната еластична ограда близо до нея и бил в режим на аварийно спиране.