Решение № 442 от 23.05.2019, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

Номер ІІ-442 23.05.2019 г. гр.Бургас

В ИМЕТО НА

НАРОДА

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН

СЪД втори въззивен граждански състав

На: девети април две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА

ТЕМЕЛКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

ЕЛЕОНОРА

КРАЛЕВА

Секретар Стойка Вълкова

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева въззивно гражданско дело номер 332 по описа за 2019 година Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Профи кредит

България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, бул.“България“ № 49, бл.53Е, вх.В, представлявано от всеки двама измежду Светослав Николаев Николов, Ирина Харалампиева Георгиева, Ондрей Локвенц и Ярослав Ян Чечински, подадена чрез пълномощник юрк.Радина И., против решение № 4/10.01.2019 г., постановено по гр.д.№ 652/2018 г. по описа на РС-Айтос, с което е отхвърлен предявения иск от „Профи кредит България“ ЕООД против С.Я.С. ***, с правно основание чл.422 ГПК, за установяване съществуването на вземане по договор за потребителски кредит № ***507 от 26.05.2016 г. в размер на 2 226.92 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, за което по ч.гр.д.№ 225/2018 г. на РС-Айтос е издадена заповед № 141 от 08.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като е обезсилена посочената заповед за изпълнение № 141/08.03.2018 г.

Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение, като счита същото за неправилно и необосновано. Счита се за неправилен извода на съда, че споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги се явявало нищожно, поради противоречие с императивните норми на чл.10а, ал.2 и 4 ЗПК, вр. чл.19, ал.4 ЗПК. Излагат се подробни доводи, че клаузите, определящи задължението за плащане на закупения пакет от допълнителни услуги, не са недействителни и не противоречат на добрите нрави. В тази връзка се посочва, че сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги е опционално, по избор на потребителя и зависело единствено от неговата воля, а в случая ответникът е пожелал закупуването на пакет от допълнителни услуги, декларирайки съгласието си за това в искането за отпускане на кредит, като предоставеният пакет услуги не е свързан с дейността на кредитора по кредитиране, а с необходимостта на потребителя да му бъдат предоставени определени гаранции, поради което възможностите, които се предоставяли със закупуването на пакета от допълнителни услуги не можели да се определят като задължителни и като част от общите разходи по кредита.

Обстоятелството, че пакетът се закупува по избор на потребителя било видно, освен от заявеното от длъжника в искането за отпускане на кредит, но и от това, че кредиторът отпуска кредити и без закупен такъв пакет. Споразумението за предоставяне на допълнителни услуги не е пряко свързано с договора за кредит, нито условие за отпускането на такъв, поради което и законодателят е извадил разходите за такива услуги от общите разходи по кредита. Жалбоподателят излага становище относно правната същност на договора за предоставяне на услуга, като посочва, че възнаграждението не е цената на услугите, а е дължимо за наличието им, за възможността длъжникът да поиска промяна в договора за кредит във всеки един момент. Счита, че доколкото определението на договора за потребителски кредит по чл.9, ал.1 ЗПК предоставя известна свобода за кредитора да предоставя допълнителни услуги, които са извадени от договора за потребителски кредит, то законодателно е допустимо уговарянето на такива услуги. Позовава се и на предвидената от чл.9 ЗЗД свобода на договарянето, като страните са се съгласили да сключат споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги и длъжникът се е съгласил с тази цена, поради което се счита, че не е налице недействителност на сключеното споразумение. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение като неправилно и необосновано и вместо него да се постанови ново, с което да се уважи исковата претенция. Не са направени нови доказателствени искания. Претендират се разноските по делото, за които е представен списък по чл.80 ГПК

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия С.Я.С., подаден чрез адв.Галя Иванова, назначена от АРС за особен представител на ответника по реда на чл.47, ал.6 ГПК. В отговора са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба, като се моли за нейното отхвърляне и потвърждаване на първоинстанционното решение.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирано лице с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, въззивният съд намира жалбата за неоснователна.

С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр.д.№ 652/2018 г. по описа на РС-Айтос е образувано по исковата молба на „Профи кредит България“ ЕООД против С.Я.С. за приемане за установено съществуването на вземане в полза на ищцовото дружество против ответника за сумата от 2226.92 лв., представляваща неизплатено парично задължение по договор за потребителски кредит № ***507 от 26.05.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението до окончателното й плащане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с № 141/08.03.2018 г. по ч.гр.д.№ 225/2018 г. по описа на РС-Айтос.

Изложени са твърдения, че на 26.05.2016 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит№ ***507 , съгласно който ищецът е предоставил на ответника сумата от 3000 лв., при срок за погасяване – 24 месеца и размер на месечната вноска от 185.46 лв., съгласно погасителния план към договора и уговорени в същия ГПР, ГЛП и лихвен процент на ден, като общо задължението по кредита е в размер на 4451.04 лв. Твърди се, че по избран и закупен от ответника пакет допълнителни услуги се дължало и допълнително възнаграждение в размер на 3000 лв. с размер на вноската по закупения пакет от 125 лв. Така общото задължение на кредита и пакета от допълнителни услуги възлизал на 7451.04 лв., а общият размер на месечната вноска възлизал на 310.46 лв. След усвояване на отпусната сума от 3000 лв. ответникът е заплатил по договора сумата общо от 5266 лв., с която била погасена част от номинала по заема в размер на 5224.12 лв., а с останалата сума от 41.88 лв. били погасени лихвите за забава на основание чл.12.1 от ОУ. Твърди се, че към настоящия момент неизплатеното задължение на ответника по договора за кредит е в размер на 2226.92 лв. Предвид неплащането, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за която длъжникът бил уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение указанията на съда ищецът предявил настоящия установителен иск. Ангажирал е писмени доказателства.

В депозирания писмен отговор по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения му от съда особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК, е оспорил исковата претенция като неоснователна. Посочено е, че с оглед признанието на ищеца, ответникът е изплащал редовно вноските до м.април 2017 г., като общият размер на изплатената от него сума е 5266 лв. и при получен кредит от 3000 лв. той е изпълнил задължението си по договора за кредит. В тази връзка, клаузата в договора относно закупуването на пакет от допълнителни услуги е оспорена като нищожна на основание чл.26 ЗЗД, като се сочи същата е и неравноправна клауза по смисъла на ЗЗП.

В допълнителна молба-уточнение с оглед възраженията в писмения отговор, ищецът е изложил съображения, че ответникът предварително е посочил параметрите на желания от него кредит и съответно е бил запознат с опционалните възможности, които предоставя дружеството, като е подписал договора и се е съгласил с неговите условия. Счита се, че клаузите, определящи задължението за заплащане на закупения пакет от допълнителни услуги не са нищожни и не противоречат на добрите нрави, като ответникът е пожелал да закупи такъв пакет и е декларирал това в искането си за отпускане на кредит. В тази връзка е посочено, че пакетът от допълнителни услуги предоставя на ответника право да получи услуги, които не са свързани с дейността на кредитора по кредитиране, а са свързани с необходимостта на потребителя и неговото конкретно положение, като така той си е гарантирал приоритетното разглеждане и отпускане на поискания кредит.

Посочено е, че предлаганите услуги не са пряко свързани с договора за кредит, а са по повод на същия, като възнаграждението по закупения пакет не е цената на услугите, а е дължимо за тяхното наличие и за възможността ответникът да поиска промяна в договора за кредит във всеки един момент. Уточнено е също, че закупуването на пакетът от допълнителни услуги не е задължително и е в резултат на свободната воля и желание на потребителя, като сключването на споразумениетоне е задължително условие за отпускането на кредита, поради което разходите за такива допълнителни услуги са извадени от общите разходи по кредита. Поради това, според ищеца, възнаграждението по процесните услуги се дължи от ответника отделно и независимо от цената на самия кредит, не следва да се включва при изчисляването на ГПР и не противоречи на чл.19, ал.4 ЗПК. Ищецът се е позовал и на принципа по чл.9 ЗЗД за свобода на договарянето, като длъжникът се е съгласил да сключи договора за кредит и подписаното към него споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.

Първоинстанционният съд е приел, че ответникът е платил по договора сумата от 5224.12 лв., с която изцяло е погасил сумата по главницата и възнаградителната лихва, общо в размер на 4451.04 лв., като начисленото от ищцовото дружество възнаграждение за пакет по допълнителни услуги не е било дължимо от ответника, поради нищожност на клаузата. В тази връзка е прието, че допълнителният пакет е уговорен общо за сумата от 3000 лв., без да е посочено коя конкретна услуга на каква стойност възлиза, поради което договорката се явява неясна и неопределена, в противоречие с изискването на чл.10а, ал.4 ЗПК. Прието е ,че договореното възнаграждение за пакета от допълнителни услуги е предварително уговорено и се отнася до услуги, за които няма данни реално да са ползвани от ответника, като така се заобикаля и ограничението на чл.19, ал.4 ЗПК, забраняващ годишния процент на разходите да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва, а услугата „приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит“ противоречи на чл.10а, ал.2 ЗПК, съгласно който кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, каквато се явява тази услуга. Прието е също, че допълнителната услуга „улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства“ реално не представлява услуга, тъй като кредиторът не поема никакво конкретно задължение, а за клиента е предвидена някаква неясна възможност да получи улеснена процедура, като обаче става по съгласие на страните, т.е. кредиторът може да откаже да предостави кредит без да търпи негативни последици, а клиентът няма някакви права в тази хипотеза и реално срещу посочената

„услуга“ не получава нищо. Предвид това, АРС е приел, че тази клауза е нищожна поради липса на основание и липса на достатъчно определено съгласие на страните, като същото се отнася и останалите услуги – приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски и възможност за смяна на датата на падежа, които също не могат да бъдат възприети като допълнителни услуги, защото са само една възможност при наличие на евентуално съгласие на страните и на практика се уговарят след сключването на договора за кредит. Отделно съдът е констатирал, че по делото няма и данни ответникът да се е възползвал от т.нар. допълнителни услуги, поради което е прието, че такива всъщност не се предоставят чрез посочения пакет и възнагражденията за тях са възнаграждения по самия договор за кредит, които съгласно чл.19, ал.4 ЗПК следва да се включат в обявения от кредитора ГПР, а в случая това не е сторено от ищеца. В тази връзка, районният съд е приел, че тези разходи са част от

Разпечатката съдържа 30 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e570c1bc-69ed-45e3-bf2d-8d6ae37c1c43