Решение № 10852 от 04.06.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 44879/2025
- Вид
- Решение № 10852
- Подписан
- 04.06.2026
- Състав
- ДЕСИСЛАВА АЛЕКСАНДРОВА АЛЕКСИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 200, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл. 411, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 412 · Кодекс за застраховането
- чл. 499, ал. 2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 10852 гр. София, 04.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20251110144879 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са от ищеца ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК **********, срещу ответника ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК **********, искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 2306,33 лв. / 1179,21 евро/, представляваща главница за регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение, ведно с ликвидационни разноски, по Щета № 95021030101***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.08.2025 г., до окончателното й изплащане, и сумата от 885,25 лв. / 452,62 евро/, представляваща мораторна лихва за периода от 29.08.2022 г. 28.08.2025 г.
Ищецът ЗАД „АРМЕЕЦ“, ЕИК **********, твърди, че на 17.11.2021 г. по извънградски път в посока на движение в посока от с. Рударци към с.
Кладница водачът на лек автомобил „Мерцедес GLE 350“, рег. № ***********, предприема маневра за изпреварване, като впоследствие лек автомобил „Форд Транзит“, рег. № **********, прави маневра рязко вляво, в резултат на което удря първия автомобил и му нанася материални вреди. За процесното ПТП бил съставен Двустранен протокол за ПТП. Твърди се, че към датата на ПТП за лек автомобил „Мерцедес GLE 350“, рег. № ***********, при ищеца била сключена имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективирана в Застрахователна полица № 0307Х0012***, а отговорността на водача на лек автомобил „Форд Транзит“, рег. № **********, била покрита по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество. Сочи се, че за обезщетяване на причинените вреди на МПС „Мерцедес GLE 350“, рег. № ***********, при ищеца е била заведена Щета № 95021030101***, като било определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 2306,33 лв. в полза на увреденото лице. Ищецът 1 предявил регресната си претенция срещу ответното дружество за сумата от 2306,33 лв., получена на 26.01.2022 г., като ответникът не я е погасил. Моли за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК **********, подава отговор на исковата молба, чрез адв.
Р.Ч., с който оспорва исковата молба като нередовна. Поддържа, че липсва пълно и точно описание на механизма на ПТП, в това число място, пътна маркировка и др. Не ставало ясно кои правила за движение по пътищата е нарушил застрахования при ответното дружество водач. Счита вредите за неуточнени по вид и размер. По същество оспорва иска като неоснователен като завишен по размер, тъй като претендираното обезщетение не отговаряло на действителната стойност на ремонта на увредените от ПТП части и детайли. Оспорва механизма на ПТП, описан в ИМ. Счита процесното ПТП за случайно събитие. Оспорва описаните в исковата молба вреди да се намират в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с твърдяното от ищеца поведение на водача на лек автомобил „Форд Транзит“, рег. № **********.
Поддържа наличието на изключителна вина у водача на увреденото и застраховано при ищцовото дружество МПС. В условията на евентуалност релевира възражение за съпричиняване, доколкото водачът на лек автомобил „Мерцедес GLE 350“, рег. № ***********, е управлявал процесното МПС с несъобразена спрямо пътните условия и интензитета на движение скорост.
Поддържа, че към датата на ПТП увреденото МПС е било в експлоатация от над 4 години. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна, приема следното:
За уважаване на иска с правна квалификация чл. 411, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно застрахователно правоотношение със застрахования, в чиито права твърди, че е встъпил; плащането на застрахователното обезщетение към застрахования или трето лице /автосервиз/; механизмът и причината за настъпване на ПТП, размерът и видът на щетите, както и елементите на деликтната отговорност като основание за ангажиране на регресната такава /противоправно деяние, вреди, причинно-следствена връзка между деянието и вредите и вина, като вината се предполага до доказване на противното/. В тежест на ответника е да докаже, че е погасил дълга, или да обори презумпцията за вина на водача на МПС „Форд Транзит“, рег. № **********, или да установи наличието на твърдяното съпричиняване от водача на увреденото МПС „Мерцедес GLE 350“, рег. № ***********, за които обстоятелства УКАЗВА, че не се сочат доказателства.
За уважаване на иска с правна квалификация чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.
В хода на производството между страните са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, а именно: Наличие на валидна 2 към датата на ПТП имуществена застраховка „Каско“, обективирана в Застрахователна полица № 0307Х0012***, спрямо МПС „Мерцедес GLE 350“, рег. № ***********, при ищцовото дружество. Ищецът е определил изплатил застрахователно обезщетение по Щета № 95021030101*** в размер на 2606,33 лв. Наличие на валидна към датата на ПТП задължителна застраховка по застрахователна полица „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за МПС „Форд Транзит“, рег. № **********.
Ответникът оспорва механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие с твърдение, че водачът на лек автомобил „Мерцедес“ има изключителна вина за настъпването му, евентуално твърди съпричиняването му. От съвкупната преценка на писмените доказателства по делото, в частност двустранен констативен протокол с неопровергана формална доказателствена сила по чл. 180 ГПК, проект част „ Постоянна организация на пътя“, гласни доказателства на св. И. Й. и св. А. И., които съдът кредитира като логични и последователни, както и приетото по делото като неоспорено заключение на съдебната автотехническа експертиза, което съдът възприема като компетентно, обективно и безпристрастно, се установява, че на 17.11.2021 г., около 11:00 часа лек автомобил „Форд Транзит“ с рег. № ********* се движи по неизвестен път в посока от с. Рударци към с. Кладница, където водачът предприема маневра за отклонение на ляво, вследствие на което реализира ПТП с движещият се отляво лек автомобил „Мерцедес GLE 350“, с рег. № **********К. От техническа гледна точка, вещото лице прави извод, че причината за настъпване на ПТП е поведението на водача на на лек автомобил "Форд Транзит" , който преди да предприеме маневра за отклонение вляво не се е убедил , че може да я завърши безопасно , без да настъпи съприкосновение с движещият се отляво лек автомобил „Мерцедес GLE 350“.
Водачът на автомобил "Форд Транзит" е имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, ако е изчакал движещият се автомобил „Мерцедес GLE 350“ да премине и тогава да предпиреме маневра за отклонение вляво, без да настъпи съприкосновение с него. Водачът на лек автомобил „Мерцедес GLE 350“ не е имал възможност да предотврати настъпване на ПТП, тъй като ударът е бил в задната част на автомобила и има внезапен характер. В този смисъл са и изявленията на участниците в оформения между тях двустранен протокол за ПТП. Протоколът за ПТП има доказателствена сила относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа, когато фактът, съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП / В този смисъл Решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК/. Не са събрани доказателства, които да опровергаят съдържанието на двустранния протокол за ПТП. Поради горните мотиви, недоказани и неоснователни се явяват релевираните от ответника възражения за изключителна вина, евентуално съпричиняване от страна на водача на лек автомобил „Мерцедес“, оспорване съдържание на протокола от ПТП. Не се установи каквото и да е поведение на водача на лек автомобил „Мерцедес“, с което да е допринесъл за настъпване на произшествието. Предвид горното, съдът приема, че вина за настъпване на пътно-транспортното произшествие е 3 на водача на автомобил „Форд Транзит“.
Спорен е въпросът за размера на регресното вземане. В хода на производството е прието заключение на САТЕ /неоспорено от страните в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК/, от което се установява, че щетите, отразени в описа на застрахователя се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилото на 17.11.2021 г. произшествие, като вещото лице заключава, че стойността необходима за възстановяване на лек автомобил „Мерцедес GLE 350“, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 1912,98 лева. При ремонт в официален сервиз сума за възстановяване е в размер на 2293,38 лева. При ремонт на автомобила в доверени сервизи към датата на ПТП стойността възлиза на 1873,38 лева. Към датата на застрахователното събитие, процесният автомобил е бил в експлоатация 4 години, 7 месеца и 11 дни от датата на първоначалната регистрация – 06.04.2017 г. Не се спори между страните, че ЗД „Алианц България“ АД е определило и изплатило обезщетение в размер на 2293,38 лв. по образуваната при него Щета № 95021030101***.
Съгласно чл. 499, ал. 2 КЗ, при вреди на имущество обезщетението не може да надвиши действителната стойност на причинената вреда. С плащането на обезщетението, ищецът се е суброгирал в правата на застрахования срещу ответника на осн. чл. 411 КЗ. По делото не се твърди, нито установява автомобилът да е бил в гаранция към датата на ПТП. Ето защо, настоящият състав кредитира вариантът на съдебно автотехническата експертиза, с която се определя стойността за възстановяване на автомобила на база средни пазарни цени към дата на ПТП, съгласно която приема, че общият размер на регресния дълг възлиза на 978,09 евро /1912,98 лева/.
Следователно до този размер искът е основателен, а за разликата над тази стойност до пълни предявен размер искът подлежи на отхвърляне. Предвид влизане в сила, считано от 01.01.2026 г. на Закона за въвеждане на еврото в Република България, присъдените суми следва да бъдат превалутирани от лева в евро.
Съгласно чл. 412 КЗ застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на застрахованото лице, следва да предяви претенцията си срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Срокът за плащане е 30 дни, считано от представяне на необходимите документи, т.е. забавата настъпва след покана, а не от датата на застрахователното плащане, от когато ищецът претендира лихва. Видно от приложената по делото покана за плащане на регресната претенция на ищеца, същата е получена от ответника на 26.01.2022 г. Исковата претенция за лихва касае период от 29.08.2022 г. до 29.08.2025 г., поради което несъмнено в този период, ответникът е бил в забава. Ето защо искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява установен по основание и изчислен на осн. чл. 162 ГПК с интернет калкулатор е в размер на 374,81 евро /733,07 лева/. Налага се извода, че искът е основателен до този размер, а за разликата над него до пълния предявен размер от 885,25 лева подлежи на отхвърляне.
По разноските:
4
С оглед изхода на спора на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, за исковото производство в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски за адвокатско възнаграждение – 379,88 евро, депозит за САТЕ 125 евро, и държавна такса в размер на 72,73 евро в размер на 478,88 евро, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
С оглед изхода на спора, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени 42,83 евро – разноски, в това число депозит за САТЕ, депозит за свидетел и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 евро на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК.