Решение № 3282 от 28.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3282 гр. София, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20241100511886 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 20113523 от 18.01.2024 г., постановено по гр. д. № 59442/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 113-и състав, е отхвърлен предявеният от А. Н. Н. срещу Гаранционен фонд, осъдителен иск с правно основание чл. 225, ал. 3 КТ за заплащане на обезщетение за недопускане до работа за периода от 07.10.2020 г. до 21.11.2023 г. в размер на 95 648,12 лева.

Със същото решение и на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е признато за незаконно и отменено уволнението на А. Н. Н., извършено със Заповед № 68/07.10.2020 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ на Б.М. – Изпълнителен директор и Председател на управителния съвет и С.С. – Изпълнителен директор на Гаранционен фонд.

С решението А. Н. Н. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „старши юрисконсулт“ в Дирекция „Правна и съответствие“ в Гаранционен фонд.

С постановеното решение и на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ Гаранционен фонд e осъден да заплати на А. Н. Н. сумата от 13 260 лева – обезщетение за оставането му без работа вследствие на незаконното му уволнение със Заповед № 68/07.10.2020 г. в размер на 13 260 лева за периода от 07.20.2020 г. до 07.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.11.2020 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 4320 лв. за разноски по делото съразмерно на уважената част на исковете.

С решението и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А. Н. Н. е осъден да заплати на Гаранционен фонд сумата от 480 лв. за разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от исковете.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК Гаранционен фонд е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд общо сумата от 940,40 лева, представляваща такси и разноски по делото.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която е отхвърлен предявеният от 1 ищеца осъдителен иск с правно основание чл. 225, ал. 3 КТ за заплащане на обезщетение за недопускане до работа за периода от 07.10.2020 г. до 21.11.2023 г. в размер на 95 648,12 лева, е постъпила въззивна жалба от ищеца А. Н., в която са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част. Въззивникът твърди, че от изложените в исковата молба обстоятелства е видно, че е било налице поведение на 24.09.2020 г. към препятстване, а на 07.10.2020 г. и на пълно лишаване от достъп до работа в Гаранционния фонд. Сочи, че отношението на главните искове е на алтернативност, защото при взаимно изключване или е налице неизпълнение от ответника на прехдодното решение за отмяна на незаконно уволнение или е налице недопускане на 07.10.2020 г. при съществуващи трудово правоотношение, ако се приеме наличие на изпълнение на предходното решение за възстановяане на работа. Счита, че с промяната в поведението на ръководителите на Гранционния фонд и на прекия му ръководите, които са създали пречки за изпълнение на работата му, като практически не го възстановили на 24.09.2020 г. и на 07.10.2020 г. го лишили от достъп до работното място, прикривайки недопускането с нищожна Заповед № 68. Въззивникът твърди, че липсват мотиви относно нищожността на процесната заповед за изпълнение, въпреки че изрично се е позовал на нищожността й. Сочи, че незаконната мотивация на лицата, оформили привидното волеизявление, изцяло се състои в личната прищявка на директорите, с които ищецът твърди да е бил в конфликт поради неприлагането на Вътрешните правила за работната заплата. Излага подробно изложение относно конфликта между него и ръководството на Гаранционния фонд. Поддържа, че протоколът за възстановяване на работа не касае фактическото изпълнение на исканията му за осигуряване на условията за изпълнение на трудовата му функция, а това, че подписът му не удостоверява изпълнение на същите искания се установявало пряко от съдържанието на вещественото доказателство – звукозапис от 24.09.2020 г. Твърди, че съдът неправилно е посочил като безспорно по делото обстоятелството, че е възтсановен на заеманата преди уволнението длъжност, въпреки че това било същината на спора. Счита, че съдът не е достигнал до правилния извод за невъзможност да изпълнява задълженията си, тъй като нито е било налице физическо допускане до помещенията на четвъртия етаж, където колективно се извършва правната работа в Гаранционния фонд, нито му е било осигурено дължимото съдействие за изпълнение на длъжността. Твърди, че от събраните по делото доказателства се установявало, че ответникът не е оказал конкретно съдейсъвие за изпълнение на работата при изготвяне на исковите молби, тъй като не е предоставил банкова сметка с оглед изискването на чл. 127, ал. 4 ГПК, нито е оказал съдействие за определянето на исковата сума, въпреки че за всичко това дължи съдействие на основание чл. 26 от Правилника за организацията на вътрешния документооборот. Акцентира за неточност и противоречие в показанията на разпитаните в производството пред първоинстанционния съд свидетели. Позовава се на чл. 124 и чл. 127 КТ, съгласно които работодателят има задължение да осигури на работника или служителя условия за изпълнение на работата, като твърди, че въпреки депозираните молби и докладни с конкренти исквания, поведението на ответника не се променило. Счита, че изготвянето на 25 броя проекти за искови молби доказва неговата готовност да изпълнява трудовите си задължения въпреки създаваните от работодателя пречки. Сочи, че неоснователно съдът е приел за безспорно, че заповед № 68 му е връчена при условията на отказ, като сочи, че му е била връена лично, след което незабавно е подписал обходен лист, с което е бил прекратен физическият му достъп до каквото и да е работно място. Твърди, че съдът е игнорирал доказателствата и неправилно е приел за установено, че Б.И.М. е притежавал представителна власт към момента на уволнението. Твърди, че считано от 23.07.2019 г. спрямо Б.М. е било имало несъответствие с изискването на чл. 80, ал. 1, т. 4 КЗ за заемането на ръководни длъжности в Гаранционен фонд, тъй като М. е заемал длъжност на член на управителен орган в „Постфинанс“ ЕАД, което е обявено в несъстоятелност. Твърди, че това несъответствие погасява по силата на закона правото на М. да управлява и представлява ответника, поради което процесната Заповед № 68 от 07.10.2020 г. е нищожна. С оглед подробно изложените съображения моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от Гаранционен фонд, чрез адвокат Д. П., в който е изложено становище за нейната неоснователност. Моли съда да потвърди решението в отхвърлителната част и претендира разноски.

2

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен, от процесуално легитимирана страна, като на основание чл. 83, ал. 1, т.

1 ГПК държавна такса не се дължи, поради което въззивната жалба е допустима.

Срещу решението, в частта, с която са уважени предявените от ищеца искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ е депозирана въззивна жалба от ответника Гаранционен фонд с оплаквания за неправилност на решението в уважителната му част.

Счита за неоснователен извода на съда, че докладните записки не били годни да установят твърдените провинение, тъй като представлявали свидетелски показания, дадени не по установения за това ред, а разпитаните свидетели не сочели конкретни дати и часове на нарушенията. Поддържа, че докладните записки са способ, чрез който констатираните от служители на Гаранционния фонд нарушения са сведени до знанието на ръководството на Фонда, както и че на база тези докладни записки, представляващи писмени сведения от служители, са изисквани обяснения от А. Н.. Счита, че е нормално при разпита свидетелите да не си спомнят конкретни дни и часове, тъй като е изтекъл период от време между тези констатации и откритото съдебно заседание, в което са разпитани. Поддържа, че ако бе обсъдил тези доказателства, съдът би достигнал до друго заключение, тъй като от приетите по делото писмени и гласни доказателства се установявало, че ищецът е извършил редица нарушения на трудовата дисциплина. Намира за неоснователен изводът на съда за недоказаност на твърдението за неизпълнение на възложената на А. Н. работа, че това би могло да послужи като основание за освобождаване на работника в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ – поради липса за ефективно изпълнение на работата. В тази връзка посочва, че с процесната заповед не се има предвид липса на качества за изпълнение на работата, а съзнателно неизпълнение ма задължение за изпълнение на възложената от работодателя работа. Сочи, че вместо да изпълнява възложените му задачи, ищецът е използвал работното време за съставяне на докладни записки, препирни с колеги и звукозаписи на разговори.

Намира за необоснован извода на съда, че работодателят не е съобразил тежестта на наложеното наказание, тъй като не били причинени вреди за работодателя. В тази връзка сочи, че в Кодекса на труда не е въведено изискване от нарушенията да са произтекли вреди за работодателя. Моли съда да отмени решението в уважителната част и претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба със становище за нейната неоснователност, като се иска от съда да потвърди решението в обжалваната от ответника част и се претендират разноски.

Въззивната жалба на ответника е подадена от страна по делото, чрез адвокат Д. П., с надлежно учредена представителна власт, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.

С Определение № 20124563 от 14.06.2024 г., постановено по гр. д. № 59442/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 113-и състав, е оставена без уважение молба с вх. № 25002115/25.01.2024 г. от Гаранционен фонд за изменение на постановеното по делото решение № 20113529 от 18.01.2024 г. в частта за разноските. Със същото определение е оставено без уважение обективираното в постъпилата по делото въззивна жалба от А. Н. Н. искане за изменение на постановеното по делото решение № 20113529 от 18.01.2024 г. в частта за разноските.

Срещу постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение, в частта, с която е оставена без уважение подадената от Гаранционен фонд молба за изменение на постановеното решение в частта за разноските, е депозирана частна жалба от Гаранционен фонд. Ответникът твърди, че първоинстанционният съд не е съобразил, че са предявени шест, а не четири иск и в тази връзка неправилно определил общият размер на дължимото се на ищеца и на ответника възнаграждение. Моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови ново, с което да осъди Гаранционен фонд да заплати на ищеца възнаграждение за адвокат в размер на 2269,60 лева, а А. Н. Н. да заплати на Гаранционен фонд възнаграждение за адвокат в размер на 1160,57 лева.

В законоустановения срок ищецът А. Н. е подал писмен отговор на частната жалба, в който е изложил становище за нейната неоснователност.

3

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от процесуалнолегитимирана страна, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което частната жалба е допустима.

Срещу постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение, в частта, с която е оставена без уважение подадената от ищеца А. Н. молба за изменение на постановеното решение в частта за разноските, е депозирана частна жалба от ищеца. Твърди, че законът не изключва възможността за присъждане на пътни разходи във връзка с производството, както и че пътуванията Бургас-София-Бургас са по повод заседания в производството. Сочи, че неподписаната от изпълнителните директори фактура, както и липсата на доказателства за промяна в баланса по банковата сметка на ответника, не доказват извършването на разноски.