Решение № 15450 от 03.08.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 15450 гр. София, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20251110110022 по описа за 2025 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІІ "Особени искови производства", глава двадесет и девета „Съдебна делба“, дял І "Производство пред първата инстанция". Същото е в своята първа фаза – по извършване на делбата.

Образувано е по искова молба, подадена от „ББ29 Р.Е.“ ЕАД, чрез адв. Т. с пълномощно към исковата молба, срещу „Специализирани Бизнес Системи“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС за допускане на съдебна делба на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, находящ се в гр. София, район Подуяне, бул.

„Ботевградско шосе“ 56, с площ от 26 729 кв. м. при квоти 98.534% идеални части за „ББ29 Р.Е.“ ЕАД и 1.466% идеални части за „Специализирани Бизнес Системи“, както и на построените в него обекти, а именно:

1. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***;

2. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***;

3. Производствена масивна тухлена сграда, представляваща Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***;

4. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***;

5. Сграда с идентификатор ***;

6. Сграда с идентификатор *** при квоти по отношение на построените обекти 97.334% идеални части за 1

„ББ29 Р.Е.“ ЕАД и 2.666% идеални части за „Специализирани Бизнес Системи“ АД.

Ищецът твърди, че с ответника са съсобственици на процесните имоти, за които се иска да бъде допусната съдебна делба, при посочените квоти.

Обяснява, че в имота са разположени и други сгради и обекти, които не са предмет на настоящия иск, защото в тях ищецът и ответникът или са съсобственици с трето лице или ищецът няма дял в тях. Уточнява, че страните не могат да уредят спора си извънсъдебно, като същият по същество се свежда до липсата на комуникация във връзка с желанието на ищеца да реализира ново строителство в имота чрез учредяване на право на строеж в полза на инвеститор срещу обезщетение в застроена площ на собствениците на земята. Излага подробно описание на имота и обектите в него, както и на дяловото на съсобствениците досежно всеки един от тях.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника „Специализирани Бизнес Системи“, с който предявеният иск се определя като недопустим, неоснователен и необоснован. Излага, че недопустимостта на иска се извежда от постигнато между страните съгласие, оформено в писмен вид, за текущо ползване и последващо съвместно инвестиционно намерение на общия за страните имот. Необосноваността пък се дължи на превратно (частично) обсъждане само на част от съсобствените за страните имоти. Сочи конкретни имоти, по отношение на които, също желае да се допусне делба, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с площ от 570 кв. м., друг вид самостоятелен обект; самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с площ от 580 кв. м. за обществено хранене; самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с площ от 220 кв. м., друг вид самостоятелен обект. Настоява в делбата да се включат следните недвижими имоти: ГАРАЖ МАСИВЕН с две гаражни клетки с площ от 75 кв. м. съгласно акт за собственост и сграда с идентификатор ***, както и два броя складове, с идентификатор *** с площ от 217 кв. м. Сочи, че при делбата следва да участват всички собственици на сгради в имота, след като се претендира извършване на делба на целия поземлен имот.

Със становище с вх. № 27023 от 29.01.2026 г. ответникът поддържа, че искът за делба на поземления имот е неоснователен поради недопустимост на делбата, доколкото твърди че същият е застроен с множество сгради, индивидуална собственост на съделителите и такива, които са съсобствени между тях или са индивидуална собственост на трети лица. Излага, че незастроената част от имота има характер на обща част към сградите, съответно към обектите на съделителите, поради което твърди, че на основание чл. 38, ал. 3 от 3С същият не подлежи на делба, по арг. от т. 1, б. г, д, е, от ППВС № 2-1982 г. Отделно счита, че доколкото към всяка от съществуващите сгради и постройки в имота има прилежащи площи, то същите следва да бъдат определени за да се направи извод дали при спазване на изискванията на ЗУТ, може да се обособи самостоятелен незастроен парцел.

2

Със становище с вх. № 35610 от 05.02.2026 г. ищецът поддържа, че процесният поземлен имот с идентификатор *** е съсобствен единствено между страните по делото, като „ББ29 Р.Е.“ ЕАД притежава 98,534 % идеални части, а „Специализирани Бизнес Системи“ АД – 1,466 % идеални части. Оспорва твърденията на ответника, че върху идеални части от имота права на собственост притежават и трети лица (в частност:

„ПАМУКОТЕКС-ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД-заличено дружество, ЕТ „Себол – Серьожа Николов“ и ЕТ „ЕР-99 – Захари Витанов“). Сочи, че представените от ответника нотариални актове за идеални части от 2001 г. и 2008 г. не удостоверяват актуални права на собственост, тъй като лицата, черпили права от тях, са били осъдени с влязло в сила (на 17.04.2014 г.) решение на СГС по ревандикационен иск по чл. 108 ЗС да предадат владението върху имота на реституираните собственици – праводатели на ищеца. Ищецът посочва, че по отношение на тези лица са издадени изпълнителен лист и е извършен въвод във владение от ЧСИ, удостоверяващи предаването на имота на реституираните собственици. Поддържа, че ответникът е запознат с тези обстоятелства, но представя неактуални документи за собственост. Сочи, че с поземления имот са извършени множество последващи разпоредителни сделки след издаването на нотариалните актове от 2001 г. и 2008 г.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС.

Съгласно чл. 34 ЗС всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта, като искът не се погасява по давност.

Видно от чл. 344 вр. чл. 341-342 ГПК с решението по допускане на делбата съдът е длъжен да се произнесе по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши делбата и при какви квоти, поради което в първа фаза на делбеното производство изследва всички наведени възражения относно правото на съделител да участва в производството, обвързано от оспореното му право на собственост, респ. относно размера на дела. Решението, постановено в първата фаза на делбеното производство се ползва със сила на присъдено нещо по въпроса за собствеността на имота, предмет на делбата, което означава, че с иска за делба на съсобствен имот не се осъществява само потестативното право на съсобственика, насочено към ликвидирането на съсобствеността, а се цели също така установяване наличието на съсобственост между определени лица и размерът на тяхното участие в съсобствеността. Решението за допускане на делба има преди всичко установителен характер, с който се признава наличието на съсобственост между страните и размерът на техните части. Ако не бъде призната съсобственост, не би се допуснала и съдебна делба.

От горното следва, че в настоящата фаза на делбеното производство следва да се установи дали между страните съществува съсобственост по отношение на процесните имоти и при какви квоти е същата.

3

С определение № 12365 от 27.03.2026 г. съдът е задължил ответната страна по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК да отговори на следните въпроси: първо – дали поддържа твърдението, въведено още в отговора му по чл. 131 от ГПК, че процесните имоти са "общи" между страните, както и да посочи при какви квоти ответникът счита, че това е така; второ - доколкото в молбата си от 25.03.2026 г. ответникът се позовава на чл. 38, ал. 3 от ЗС, да отговори дали твърди, че процесните делбени имоти са общи части по смисъла на посочената норма и поради това счита, че същите са неделими; трето – със становището си от 26.03.2026 г. ответникът артикулира следното: "Експертизата установява, че сградите в терена са собственост на страните и трети лица и по този начин поземления имот обслужва сградите. Това обосносновава теза на ответника, че делбата е НЕДОПУСТИМА, което моля да поставите в случай, че обявите за решаване.", в тази връзка да даде отговор на въпроса дали признава, че същият, заедно с ищеца, е съсобственик и на процесния поземлен имот, в чиито граници се нахождат останалите делбени имоти.

От отговорите на ответника, дадени в проведеното на 14.05.2026 г. открито съдебно заседание по реда на чл. 176, ал. 1 ГПК, чрез представляващия го изпълнителен директор Кирил Желязков, съдът приема за установено, че ответното дружество не оспорва правото на собственост на страните върху процесните имоти, нито размера на притежаваните от тях идеални части. Напротив, ответникът изрично заявява, че признава представените по делото документи за собственост и приема, че притежава 1,466 % идеални части от процесния поземлен имот и 2,666 % идеални части от описаните в исковата молба сгради, съобразно удостоверените с тях права.

Наред с това ответникът изрично заявява, че не поддържа направеното с отговора на исковата молба искане за разширяване предмета на делбата чрез включване на други сгради или имоти, както и че не претендира участие в настоящото производство на трети лица като съделители. От дадените обяснения по реда на чл. 176 ГПК се установява още, че ответникът признава наличието на съсобственост между страните върху процесния поземлен имот, като изрично заявява, че притежава 1,466 % идеални части от него.

Ответникът не оспорва, че ищецът е носител на останалите идеални части, като изрично сочи, че не може да прави изявления относно начина, по който последният ги е придобил, доколкото дружеството не е извършвало самостоятелен правен анализ в тази насока. От съдържанието на дадените обяснения се налага изводът, че възраженията на ответника не са насочени срещу съществуването на съсобствеността, нито срещу размера на идеалните части на съделителите, а единствено срещу допустимостта на съдебната делба на поземления имот. В тази връзка ответникът поддържа становището, че незастроените части от имота обслужват всички изградени в него сгради, представляват вътрешна транспортна инфраструктура – пътища и алеи, осигуряващи достъп до сградите, поради което според него имат характер на обща част по смисъла на чл. 38, ал. 3 ЗС и се намират в режим на принудителна съсобственост.

На основание чл. 153 ГПК и съобразявайки изявленията на всяка от страните в хода на производството по първата фаза по допускане на делбата, с 4 протоколно определение № 12463 от 14.05.2026 г., съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото следните факти и обстоятелства: че между страните е налице съсобственост по отношение на самостоятелните обекти, описани в исковата молба, а именно: обект в сграда и идентификатор ***; самостоятелен обект в сграда с идентификатор

***; производствено масивна сграда, представляваща самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***; самостоятелен обект в сграда с идентификатор

***; сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***, съответно при квоти за ищеца „ББ29 Р.Е.“ ЕАД - 97,334 % идеални части, а за ответника „Специализирани Бизнес Системи“ АД - 2,666 % идеални части.

Безспорно между страните е и обстоятелството, че същите са съсобственици на процесния поземлен имот с идентификатор ***, като ответното дружество притежава 1,466 % идеални части от правото на собственост върху него, като това обстоятелство се признава изрично от ответника в дадените от него обяснения по реда на чл. 176 ГПК.

Съдът намира, че между страните не съществува спор относно принадлежността на правото на собственост върху процесния поземлен имот и размера на притежаваните от тях идеални части. В проведеното открито съдебно заседание на 14.05.2026 г. ответникът, чрез законния си представител, изрично заявява, че не оспорва представените по делото документи за собственост и признава, че притежава 1,466 % идеални части от процесния поземлен имот. Ответникът не оспорва и претендираната от ищеца квота, като заявява единствено, че не може да прави изявления относно придобивния способ на ищеца, тъй като не е извършвал самостоятелен правен анализ в тази насока, но това изявление не представлява оспорване на правото на собственост на ищеца.