Определение № 319 от 02.02.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 319 гр. София, 02.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно частно гражданско дело № 20261000500268 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава двадесет и първа ГПК – Обжалване на определенията.

Образувано е по частна жалба от ответника – З. К.

”УНИКА” АД, ЕИК 0404451865, чрез юр. К. срещу разпореждане № 22590 от 14.05.2025г., по гр.д. № 20231100108172 по описа на Софийски градски съд за 2023г, гр.о., І-16 състав, в частта, с която е изменено разпореждане № 22012/05.09.2025г. за издаване на изпълнителен лист в полза на А. М. М., ЕГН ********** за сумата от 28 000 лева, ведно със законната лихва.

Частният жалбоподател/ответникът - ЗАСТРАХОВАТЕЛНА К. ”УНИКА” АД, моли да бъде отменено обжалваното разпореждане и да бъде обезсилен издаденият изпълнителен лист. Твърди, че ответникът е обжалвал първоинстанционното решение за цялата присъдена сума, над вече заплатената и признати в производството 28 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, която била доброволно заплатена на 18.08.2022г. С молба уточнение за изпълнение на дадени указания от СГС твърди, че процесната сума от 28 000 лева била изтеглена по образувано изп. дело 20258600401 по описа на ЧСИ В. М., която била нараснала до 44 277,04 лева. На последно място твърди, че на 20.10.2025г. е заплатил доброволно на ищцата сума в общ размер на 100 239,30 лева и прилага платежно нареждане за извършен банков превод по сметка на ищеца. Не претендира разноски за производството по частната жалба.

Насрещната страна/ищецът - А. М. М. е подала в срок писмен отговор, чрез адв. Д. и адв. С..

На първо място твърдят, че е отпаднал правния интерес от обжалване, тъй като насрещната въззивна жалба е оставена без движение на 01.10.2025г. за внасяне на държавна такса в размер на 880 лева, която не била внесена по сметка на САС. На следващо място твърди, че с насрещната въззивна жалба било обжалвано решението на СГС само за сумата над 28 000 1 лева до 72 000 лева, поради което първоинстанционното решение като необжалвано в тази част е влязло в сила. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното разпореждане. Не претендира разноски за производството по частната жалба.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 407, ал. 1 от ГПК/ изп. лист е получен на 19.09.2025г., а частната жалбата е подадена на 01.10.2025г./, от легитимирана да обжалва страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и подлежи на разглеждане по същество.

Неоснователно е твърдението на процесуалните представители на ищеца, че частната жалба е недопустима поради липса на правен интерес. До постановяване на разпореждане за връщане на насрещната въззивна жалба, поради неизпълнение на дадените указания или разпореждане за прекратяване на производството по насрещната въззивна жалба, вследствие оттегляне на въззивната жалба, производството по нея е висящо и не е отпаднал правния интерес на ответника.

С влязло в сила решение № 4921 от 29.07.2025г., постановено по гр.д. № 20231100108172 по описа на Софийски градски съд, ЗАСТРАХОВАТЕЛНА К. ”УНИКА” АД, е осъдена да заплати на А. М. М. сумата от 28 000 лева/72 000 – 44 000/.

Невярно е твърдението на частния жалбоподаел, че тази сума била заплатена преди завеждане на делото. Видно от мотивите на решението на СГС се установява, че искът е предявен за 100 000 лева и е уважен за 72 000 лева, като е приспаднато доброволно заплатената сума от 28 000 лева преди завеждане на делото. С насрещната въззивна жалба, първоинстанционното решение е обжалвано само за сумата над 28 000 до 72 000 лева, поради което същото е влязло в сила, на основание чл. 296, т. 2 пр. първо от ГПК.

Ирелевантно за това производство е твърдението на частния жалбоподател, че след образуване на производството по индивидуално принудително изпълнение, ЧСИ В. М. е събрала принудително сумата от 28 000 лева. Всички извършени плащания по образуваното изп. дело са предмет на производството по принудително изпълнение и след погасяване на всички дължими суми по издадения изп. лист и разноски по изпълнението, последното се прекратява от съдебния изпълнител. Продължаването на изпълнението или отказа за прекратяване на изп. производство е предмет на производството по реда на чл. 435 от ГПК.

Ирелевантно за настоящото производство е обстоятелството, че ответникът доброволно е заплатил на ищеца сумата от още 100 239,30 лева, представляващи остатък от обезщетение и разноски по делото и изп. производство. Тези факти настъпили след издаване на изп. лист могат да са предмет на последващо производство по издаване на изп. лист за остатъка от присъдените суми по съдебното решение.

Предвид гореизложеното, обжалваното разпореждане е законосъобразно и правилно, и следва да се потвърди от въззивния съд

Съгласно задължителното за съдилищата разрешение, дадено в Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018г. по тълкувателно дело № 5/2015г. на ОСГТК на ВКС, определението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖАДАВА разпореждане № 22590 от 14.05.2025г., по гр.д. № 20231100108172 по описа на Софийски градски съд за 2023г, гр.о., І-16 състав, в частта, с която е изменено разпореждане № 22012/05.09.2025г. за издаване на изпълнителен лист в полза на А. М. М., ЕГН ********** за сумата от 28 000 лева, ведно със законната лихва срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА К. ”УНИКА” АД, ЕИК 0404451865.

Препис от определението да се връчи на страните за сведение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3