Решение № 800 от 21.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 800 гр. София, 21.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-11, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова като разгледа докладваното от Мария Янк. Иванова Вранеску Търговско дело № 20221100900207 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ , образувано по молба на Л.

Л. З. срещу ТД“ Г.Б. М.Т.Л.“ ЕООД ЕИК ****

Молителят твърди, че на 09.12.2021 година е заличен като управител на дружеството „Г.Б. М.Т.Л.“ ЕООД. Твърди, че към момента на освобождаването му като управител му се дължи възнаграждение по договор за управление в размер на 25 000 лева. Твърди, че въпреки многократно направени напомняния през целия период от сключването на договора е получавал отказ от изплащане на дължимата му сума. Твърди, че дружеството има значителни публични и частни задължения, поради което не може да покрива своите задължения към кредиторите. Моли, спрямо ответното дружество да се открие производство по несъстоятелност и да се обяви неговата неплатежоспособност.

Ответната страна в писмено становище оспорва исковата молба като недопустима и неоснователна. Счита, че молителят няма качеството на кредитор по търговска сделка, тъй като договора за управление, от където произтича вземането на молителя, не може да се определи по своята характеристика като търговска сделка. Поддържа, че молителят след като е бил управител на ответното дружество, то следва да се приеме, че е имал възможност да си изплаща претендираното вземане от договора за управление. Оспорва ответното дружество да е в състояние на неплатежоспособност като поддържа, че същото може да покрие задълженията си предвид наличието на недвижимо имущество на значителна стойност.

Съдът, като взе в предвид становището на молителя, представените към молбата доказателства и събраните такива в хода на производството 1 намира за установено следното:

По делото е представен договор за управление на Еднолично дружество с ограничена отговорност „НЦПР-МТЛ-Г.Б. от 31.005.2019 година. Видно с договора дружеството възлага на Л. Л. З. управлението и представителството на „НЦПР-Медико Техническа Лаборатория- Г.Б.“ ЕООД. Договорът е сключен за 3 години /чл. 2/, а възнаграждение е определено в размер на 1000 лева месечно, след заплащане на дължимите данъци и осигуровки /чл. 7/. В чл. 8 е предвидено, че договорът се прекратява с изтичане на срока му, по взаимно съгласие на страни или при избирането на нов управител на дружеството.

От служебно извършена проверка по партидата на „НЦПР-Медико Техническа Лаборатория- Г.Б.“ ЕООД в АВ-ТРРЮЛНЦ се установява, че в периода 08.08.2018 година до 09.12.2021 година молителят Л. З. е бил вписан като управител на дружеството. По делото е представено негово уведомление до дружеството с вх. №30/08.10.2021 година, с което на основание чл. 141, ал.

5 ТЗ, е поискал да бъде освободен като управител на дружеството и съответно заличен от партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ. Към уведомлението са изложени и подробни мотиви.

По делото са представени и други доказателства от молителя, които според същия доказват, че ответното дружество има множество задължения към различни кредитори.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

Съдът намира, че въз основа на представения по делото договор за управление от 09.12.2021 година между Л. Л. З. и „НЦПР-Медико Техническа Лаборатория- Г.Б.“ ЕООД са възникнали мандатни правоотношения.

Процесният договор е писмен и отговаря на изискванията за форма, съгласно чл. 141, ал. 7 от ТЗ.

По своята правна природа договорът за управление е мандатен, покриващ характеристиките на договор за поръчка, а възникналото въз основа на такъв договор правоотношение е гражданскоправно. Макар че с договора за управление да се осигурява функционирането на едно търговско дружество и се обезпечава представителството му от определените от ТЗ органи на управление, този договор не отговаря на изискванията за търговска сделка по чл. 286, ал. 1 и, ал. 2 от ТЗ. Задължението на дружеството по договор за управление не е свързано с упражняване на търговско занятие, каквото е изискването на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, а е източник на специфично мандатно правоотношение на дружеството с управителя на дружеството.

Поради горното, вземането на Л. Л. З. като управител на ответното дружество, произтичащо от сключения със същото договор за управление не е вземане по търговска сделка и не го легитимира материално правно като страна с право за иницииране на производство по несъстоятелност на 2 ответното дружество (в такъв смисъл относно вътрешните отношения в търговското дружество - Решение № 70/25.08.2014 г. по т.д. № 3560/2013 г. по описа на ВКС, Т. К., I Т. О. за вземане за връщане на допълнителна парична вноска; Решение № 602/04.11.2005 г. по т.д. № 116/2005 г. по описа на ВКС, Т. К., I Т. О. относно вземане по договор за прехвърляне на дружествен дял).

Съгласно задължителната практ и ка на ВКС, постановена по реда на чл.

290 от ГПК, формирана с Р ешение № 88 от 22.06.2010 г. по т. д. № 911/2009 г. на ВКС, ТК, I Т. О.; Р ешение № 306 от 25.06.2012 г. по гр. д. № 1387/2011 г. на ВКС, ГК, IV Г. О.; Р ешение № 204 от 28.07.2014 г. по гр. д. № 983/2014 г. на ВКС, ГК, IV Г. О.; Решение № 150 от 29.05.2015 г. по гр. д. № 5272/2014 г. на ВКС, ГК, IV Г. О., и Решение № 222 от 03.05.2016 г. по т. д. № 3471/2014 г., Т. К., І Т. О., правоотношението, което възниква по договор за управление на търговско дружество не е трудово, а има мандатен характер и се регламентира от нормите на гражданското и търговското право. Отношенията между управителя, съответно членовете на съвета на директорите и на управителния съвет, от една страна и дружеството, от друга, се уреждат с договор за възлагане на управлението, който е мандатен - договор за поръчка и съществена негова характеристика е равнопоставеността на страните по него, поради което лицето, на което е възложено управлението няма качеството на работник или служител на дружеството по смисъла на КТ.

Възнаграждението, дължимо от дружеството, е възнаграждение по граждански договор, а не е трудово възнаграждение. Съгласно Решение № 160 от 22.11.2010 г. по т. д. № 1060/2009 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС по правната си характеристика договорът за възлагане на управлението е вид договор за поръчка, като правото и задължението на управителя да представлява дружеството произтича пряко от решението на собственика на капитала за избора му за управител. Същият е вторично облигационно правоотношение, което създава права и задължения между принципала на дружеството и управителя. Липсва обаче характеристиката му на търговска сделка абсолютна по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ТЗ, или презумптивна по чл. 286, ал. 1 от ТЗ. Поради това неизпълнението на задължения по договор за управление не попада сред вземанията, на чието основание може да се иска откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност - чл.

608, ал. 1 т. 1 от ТЗ, респ. свръхзадълженост.

Предвид изложените съображения съдът намира, че не е налице активна материално правна легитимация по чл. 625 от ТЗ на молителя. Липсва една от материалноправни предпоставки за уважаване на молбата - молителят или съответно присъединеният кредитор да е кредитор с изискуемо парично вземане, произтичащо от търговска сделка. Предмет на установяване в производството е не безспорността на вземанията, а тяхното съществуване и изискуемост, което в случая не се установява по делото. Липсата на тази предпоставка прави безполезно обсъждане на финансово-икономическото състояние на ответника, тъй като двете предпоставки - наличието на вземане от парично естество, което да е изискуемо и чийто източник да е търговска 3 сделка, следва да е в условие на кумулативност със състоянието на свръхзадълженост по смисъла на чл. 742, ал. 1 от ТЗ, съответно на неплатежоспособност по смисъла на чл. 608 от ТЗ. Съдът изследва финансовото състояние на ответника единствено във връзка с твърдяното изискуемо вземане на молителя, съответно присъединените кредитори, произтичащо от търговска сделка. Тогава когато не е установена облигационна връзка по търговска сделка, включително когато сделката страда от пороци, които я правят нищожна, съдът е длъжен да отхвърли молбата, поради липсата на задължителна материална предпоставка на закона (така в Решение № 134 от 08.12.2009 г. по т.д. № 141/2009 г. на ВКС, Т. К., I Т. О.).

Водим от горното и на основание чл. 631 вр.чл.625 от ТЗ, Съдът РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата предявена от Л. Л. З., със съдебен адрес: гр.

София, ул. ****, с правно основание чл. 625 и следв. от ТЗ спрямо „Г.Б.М.Т.Л.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, рн „Овча купел“, ж. к. „Г.Б.“, бул. ****, представлявано от Д. Д. Б. за откриване производство по несъстоятелност в едно със съответните последици спрямо търговеца КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от датата на от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4