Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7734 от 14.11.2019, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 16908/2017
Вид
Решение № 7734
Подписан
14.11.2019
В сила
21.05.2021
Състав
РОСЕН БОРИСЛАВОВ ДИМИТРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 569, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 569, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 586 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 586, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 587 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 587, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 587, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 264, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 2 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
  • чл. 25, ал.1 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
  • чл. 73, ал. 1 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
  • чл. 247, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н И Е

Гр.София,

14.11.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:

Росен Димитров при секретаря Ива Иванова като разгледа докладваното от съдия Димитров гр.д. № 16908 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 73, ал. 1 от ЗННД във вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от П.Г.П., ЕГН ********** против Р.Х.Р., ЕГН ********** - в качеството й на нотариус, с район на действие CPC, peг. № 203 на НК, за заплащане на сумата от 73 410,97 лева - представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, както и сумата от 26 807,78 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 20.05.2014 г. до датата на исковата молба, ведно със законна лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното й изплащане и разноските по делото.

В исковата молба се твърди, че на 19.08.2013 г. ответницата, в качеството й на нотариус е съставила и издала на основание чл. 587, ал.1 ГПК нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот № 031, том II, рег. № 9987, дело № 201/2013 г., по силата на който е признала К.И.Д.и Р.И.Н.за собственици на основание „обезщетение съгласно Заповед по чл. 100 от ЗТСУ и чл. 103 от ЗТСУ - № РД-41-3554/1.12.1982 г., издадена от СНС- ИК”, както и по „наследство по закон и влязла в сила кадастрална карта” на недвижим имот, а именно: Апартамент № 6, находящ се в гр. София, р-н Сердика, ж.к. Банишора, ул. ******, на III етаж, с площ 93.44 кв.м., заедно с мазе № 80, с площ 3,80 кв.м., заедно с 1.156% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата – държавна земя, като в същия изрично е отразено, че заповедта е представена като документ, удостоверяващ собствеността.

На

29.08.2013 г. ответницата като нотариус е съставила нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 046, т. ІІ, рег. № 10498, дело № 217/2013 г., с който в нотариална форма е сключена сделка за продажба на описания имот от лицата К.И.Д.и Р.И.Н.на купувача В.В.С.. В описанието на документите, въз основа на които ответницата изрично е отбелязала, че „удостоверяват правото на собственост” и са послужили за проверката по чл. 586, ал. 1 ГПК, на първо място е посочена гореописаната заповед по чл. 100 ЗТСУ (отм.), както и предходния издаден от нотариуса констативен нот. акт.

На

20.05.2014 г. ищецът е сключил договор за покупко-продажба на недвижим имот с лицето В.В.С., обективиран в нот. акт № 81, том I, рег.№ 4651, дело № 71 от 20.05.2014 г. на нотариус М.Ш., рег. № 042 НК, по силата на който е придобил от В.С.гореописания недвижим имот.

Излага се, че с влязло в сила Решение № 3816 от 10.05.2016 г. по гр.д. № 8124/2014 г. по описа на СГС, ГО, I-7 с-в е признато за установено по предявен установителен иск от В.Г.Х., М.Г.А., Х.Г.К.и К.Х.А., срещу К.И.Д., Р.И.Н., В.В.С., ищецът и съпругата му, че горепосочените ищци са собственици на процесния недвижим имот.

В мотивите на постановеното съдебно решение, въз основа на приета по делото съдебно-почеркова експертиза е било прието, че цитираната Заповед по чл. 100 ЗТСУ (отм.), посочена като основание за издаване на констативния нот. акт, издаден от ответницата, е неистински документ, изцяло фалшифициран. Установено е било, че заповед с такъв номер (3554) не е издавана на посочената дата (01.12.1982 г.), а с този номер има издадена заповед от 26.11.1982 г., касаеща съвсем друг имот и други лица. С решението е установено е, че подписът на заповедта, въз основа на която ответницата е признала посочените лица за собственици е изцяло фалшифициран и неистински, поради което документът изобщо не е бил годен да послужи за основание за признаване право на собственост върху същия имот в тяхна полза. Като резултат от влязлото в сила решение на съда е признато за установено спрямо изброените ответници, вкл. и ищецът по настоящото дело, че горепосочените ищци са действителните собственици на имота и е отменен издаденият от нотариус Р.Р. констативен нот. акт за собственост.

В тази връзка ищецът излага, че ответницата, в качеството й на нотариус, по см. на чл. 2 ЗННД с противоправното си поведение му е причинила вреди, които са пряка и непосредствена последица от това. Противоправното поведение се изразява в издаване на констативен нот. акт по чл. 587, ал.1 ГПК, с който К.И.Д.и Р.И.Н.са признати за собственици, въз основа на неистински документ (т.нар. заповед по чл. 100 ЗТСУ (отм.), а също така и в издаване въз основа на този констативен нот. акт и същата заповед последващ нот. акт за покупко-продажба на същия имот.

Сочи се, че при съставяне и издаване на тези нотариални актове ответницата не е изпълнила законовите си задължения по раздел II от ЗННД, в частност тези по чл.

25, ал.1 ЗННД, като е у удостоверила неистинско обстоятелство (наличието на право на собственост, каквото право всъщност не е съществувало) и при това без да са били налице изискванията по чл. 587, ал.1 ГПК. В резултат на това ответницата неправомерно е издала констативен нот. акт, без правото на собственост да е „установено с надлежни писмени доказателства“. Излага се, че ответницата в качеството й на нотариус е била длъжна да извърши, но не го е сторила задълбочена проверка дали представеният й документ „заповед по чл. 100 ЗТСУ” отговаря на критерия „надлежно писмено доказателство” по см. на чл. 587, ал.1 ГПК, а също така е била длъжна да извърши „проверка на собствеността”, съобразно чл. 586 ГПК, което е основно задължение на нотариуса.

Във връзка с изложеното, моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответницата да му заплати претендираната сума - обезщетение за причинените му имуществени вреди, ведно с мораторна лихва върху главницата и законна лихва върху нея от датата на исковата молба.

Ответницата

Р.Х.Р., чрез процесуалния си представител адв. Р.Г. е депозирала писмен отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск като недопустим, поради липса на пасивна процесуалноправна легитимация да отговаря по иска.

На следващо място, оспорва иска като неоснователен поради липса на елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД. В тази връзка сочи, че нотариусът не носи отговорност за достоверността на представените му от страните документи, както и че е извън задълженията на наториуса по това нотариално удостоверяване да извършва проверка на достоверността на представените в нотариалното производство документи.

Моли съда да отхвърли иска и претендира разноски.

По делото на основание чл. 219 ГПК като трето лице – помагач на ответната страна е конституиран З. „Б.В.И.Г.“. В срока чл. 131 ГПК от третото лице – помагач е депозиран писмен отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск като недопустим поради липса на пасивна процесуалноправна легитимация на ответницата да отговаря по предявения иск, както и като неоснователен като се излагат съображения за това.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Няма спор по делото, че на 19.08.2013 г. е съставен констативен нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот № 031, том ІІ, рег. № 9987, дело № 201 от 2013 г. на нотариус Р.Р., рег. № 203, вписан в СВП - София, към АВ, имотна партида 281882, вх. рег. № 40054 от 19.08.2013 г., акт № 17, т. XCV, д. № 31298/2013 г., съставен на основание чл. 587, ал. 1 ГПК и приложен по делото, с който са признати за собственици на основание обезщетение, съгласно Заповед по чл. 100 от ЗТСУ и чл. 103 от ЗТСУ - № РД-41-3554/01.12.1982 г., издадена от Столичен народен съвет - Изпълнителен комитет, наследство по закон и влязла в сила кадастрална карта, съгласно Заповед № РД-38-53/23.11.2011г. на изпълнителния директор на АГКК - К.И.Д., ЕГН ********** и Р.И.Н., ЕГН ********** на следния недвижим имот – Апартамент № 6, находящ се в гр. София, община Столична, район “Сердика”, ж.к. “Банишора”, ул.”******, в жилищна сграда - блок № ***, във вход „А”, на ІІІ етаж, със застроена площ от 93,44 кв. м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня, заедно с мазе № 80, с площ от 3,80 кв.м., заедно с таван № 93, с площ от 9,54 кв.м., заедно с 1,156 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата - държавна земя, който Апартамент № 6, по КККР на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-53/23.11.2011г. на Изп. директор на АГКК, съгласно схема № 48637 от 14.08.2013г., представлява самостоятелен обект в сграда с ид. 68134,512.264.1,6,с адрес: гр. София, район „Сердика“, ж.к. “Банишора”, бл.№ ***, вх. А, ет. 3, ап.

6, в сграда № 1, разположена в ПИ с ид. ***.

Съгласно отбелязаното в констативния нотариален акт, при съставянето на акта са представени следните документи, установяващи правото на собственост и изпълнението на особените изисквания на закона: Заповед по чл. 100 от ЗТСУ и чл. 103 от ЗТСУ - № РД-41-3554/01.12.19821 г. издадена от СНС - ИК; Схема № 48637/14.08.2013 г. на СГКК - гр. София и др.

Приложена е представената по нотариалното производство Схема № 48637/14.08.2013 г. на самостоятелен обект в сграда с ид. ***. по КККР на гр. София, одобрени със Заповед РД-18-53/23.11.2011 г. на Изп. директор на АГКК за процесния недвижим имот, видно от която като собственик на имота е посочен И.С.Д., както и представените два броя Удостоверения за наследници изх. № 100-1302 и изх. № 100-1303 от 23.07.2013 г., издадени от СО, видно от които И.С.Д. е починал на 24.10.2010 г. и е оставил като свои законни наследници Р.И.Н.и К.И.Д.– дъщери.

Приложено е и

Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 ДОПК за процесния недвижим имот, с което е удостоверено, че К.И.Д.и Румана Иванова Низамска – собственици на имота имат непогасени задължения в размер на 295,72 лв., които са погасени.

По делото е приложена представената по нот. д. № 201/2013 г. - Заповед № РД-41-3554/01.12.1982 г., издадена от СНС – ИК, с която въз основа на влязла в сила Заповед № А-0-07-1144 от 16.06.1980 г. на Председателя на ИК на СНС е определено обезщетение на И.С.Д. за отчужден имот като му е определен на основание чл. 100 от ЗТСУ и чл. 103 от ЗТСУ – процесния недвижим имот – Апартамент № 6, находящ се в блок № ***, ул. ******, м. Банишора, на ІІІ етаж, вх. А, с площ от 93,44 кв.м., мазе № 80 с площ от 3,80 кв.м. и таван № 93 – 9.54 кв.м., заедно с прилежащите му 1,156 % ид. ч. от общите части на сградата и толкова ид.ч. от отстъпеното право на строеж. Видно от посочената заповед върху същата се съдържат два печата - печат от Столична община, както и втори печат за удостоверяване на идентичност с оригинала на Столичен общински архив от дата 16.07.2013 г.

От представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 046, том ІІ, рег. № 10498, дело № 217 от 2013 г. на нотариус Р.Р., рег. № 203 на НК, вписан в СВП-София към АВ, им. п. 281882, вх. рег.

№ 41889/29.08.2013 г., акт № 135, т. XCIX, д. № 32886/2013г. се установява, че К.И.Д.и Р.И.Н.са продали на В.В.С. процесния недвижим имот - Апартамент № 6, находящ се в гр. София, р-н “Сердика”, ж.к. “Банишора”, ул.”******, в бл. № ***, във вх. „А”, на ІІІ етаж, който представлява самостоятелен обект в сграда с ид. 68134. 512.264.1.6. за сумата от 95 000 лева. Видно от приложения нотариален акт при съставянето на акта са представени като документи, установяващи правото на собственост и изпълнението на особените изисквания на закона: Заповед по чл. 100 от ЗТСУ и чл. 103 от ЗТСУ - № РД-41 -3554/01.12.1982 г., издадена от СНС - ИК; Схема № 48637/14.08.2013 г. на СГКК - гр. София; нот. акт за право на собственост върху недвижим имот № 031, том II, рег. № 9987, дело № 201 от 2013 г. на нотариус Р.Р., peг. № 203 на НК.

От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 81, том I, peг. № 4651, дело № 71 от 20.05.2014 г. на нотариус М.Ш., рег. № 042 на НК се установява, че В.В.С. е продал на П.Г.П. процесния недвижим имот, съставляващ Самостоятелен обект в сграда и ид. ***, находящ се в гр. София, съгласно Схема № 4676/28.01.2014 г. изд. от СГКК - гр. София по КККР, с адрес на имота: гр. София, Община Столична, район „Сердика”, ж.к.