Решение № 17 от 29.01.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. ХАСКОВО, 26.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря Д.А. А.-С. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. Г. Въззивно гражданско дело № 20235600500817 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК Обжалваното решение

С решение №156/02.Х.2023 г. постановено по гражданско дело 158/2023 г. Районен съд-Харманли отхвърля като неоснователен предявения от

„Електроразпределение Юг" ЕАД, ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив уп. „Христо Г. Данов" № 37 иск за установяване съществуване на вземане по отношение на А. Р. Г. ЕГН ********** от гр.***, за сумите както следва: 502.36лв. - стойност на допълнително начислена електрическа енергия, вследствие на установено пълно неизмерване на количеството електроенергия за периода от 01.УШ.2022г. до 05.Х.2022г. и 3.21лв.- обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за период от 29.Х1.2022г. до 21.ХП.2022г., ведно със законна лихва върху главница от датата на подаване на заявлението за издаване на 1 заповед за изпълнение в съда -22.ХИ.2022г, до окончателното изплащане на присъдената сума, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 648 от 23.ХИ.2022г, издадена по ч.гр.д. № 1111 по описа на Районен съд Харманли за 2022г.

С решението се осъжда "Електроразпределение Юг" ЕАД, ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив уп. „Христо Г.

Данов" № 37, да заплати на А. Р. Г. ЕГН ********** от гр.***, сумата 400.00лв. разноски по делото-адвокатско възнаграждение.

Обстоятелства по обжалването

Недоволни от решението са останали от „Електроразпределение Юг“ АД,поради което го атакуват с надлежно предявена въззивна жалба с искане за отмяната му уважаване на предявеният осъдителен иск.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Излагат се подробни доводи.

Начислената сума била дължима,като постановеното първоинстанционно решение следвало да се отмени като неправилно.

Въззиваемата страна представя отговор по въззивната жалба и взема становище в съдебно заседание с което като намира същата неоснователна,решението правилно.

Правни съображения

В рамките на задължителната проверка от страна на въззивния съд по чл.269 от ГПК се установи,че обжалваното решение е валидно и допустимо.В подобна насока не се правят доводи и възражения от страните. Представената въззивна жалба е акт на активно легитимиран субект,пре15ид разпоредените с обжалваното решение негативни последици в правната му сфера.

Решението на първата инстанция е правилно и законосъобразно, постановено при напълно изяснена фактическа обстановка,адекватно тълкуване на доказателствените средства и точно прилагане на материалния и процесуален закон спрямо установените факти.В хода на производството 2 пред районния съд инстанция страните са участвали надлежно съобразно действащото законодателство в процеса и са имали възможност да упражнят адекватно наличните им процесуални права.

Предявената претенция от дружеството е допустима,предвид издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК и представеното възражение от страна на ответника по същата,че дължи плащане. Следователно основния въпрос, обоснован от предмета на заявения пред съда спор,е действителната дължимост на очертаната в документа стойност от визирания адресат.

Страните по делото са и страни по материалноправното договорно отношение,по силата на което ищеца е купувач,а дружеството е продавач на електрическа енергия.Този договор е модифициран в сравнение с обикновената продажба, тъй-като касае особен вид стока-ел.енергия доставена от продавач с особен статут и уреден по специфичен начин.Ответникът обаче не е краен снабдител по смисъла на ЗЕ с ел.енергия,а е електроразпределително дружество.Облигаторното отношение между страните е възникнало в режима на предварително обявени общи условия за договора от страна на доставчика по смисъла на чл.16 от ЗЗД и чл.298 от ТЗ,но модифицирано чрез особената разпоредба на чл.98А от Закона за енергетиката,която не изисква изрично писмено приемане на същите от страна на клиента,за разика от общия ред по другите закони.По делото няма спор относно изпълнение на изискването,че тези общи условия са публикувани по реда на чл.98А ал.ІІІ от ЗЕ,както и че в 30 дневния срок от влизането им в сила конкретния купувач на ел.енергия се е възползвал от правото си да поиска специални условия и същите да са приети от доставчика-чл.98А ал.ІV от ЗЕ.Ето защо отношенията между страните по делото са материално правно уредени освен от законовите разпоредби и от наличните общи условия на ответникът,които очертават правата и задълженията на страните по процесния договор. Безспорно е също така,че въпросния електромер, ползван от ищецът е присъединен към електроразпределителната мрежа на дружеството,с което получава ел.енергия,респ. дружесвото й доставя такава,което свидетелства и за фактическото изпълнение на договора между тях.Поради това отношенията между страните изключват обсъждане на извъндоговорни основания за търсената от дружеството сума.

3

Към момента на проверката на СТИ и на постановяване на първоинстанционното решение действат приетите подзаконови правила за измерване на количеството електрическа енергия на ДКЕВР,които като подзаконов нормативен акт имат функцията да уредят детайлите на очертаното в хипотезата на чл.83 ал.І т.6 от ЗЕ,а именно - правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване.Към тази законова делегация се прибавя и функцията на ПИКЕЕ да уреди осъществяване на корекция на сметката на потребителя на ел.енергия-чл.104А ал.ІІ т.5 и чл.98А ал.ІІ т.6 от ЗЕ.

Следва да се има предвид,че посочените законови разпоредби не уреждат безвиновна отговорност за който и да е субект,а само възможността да се извършва промяна в сметката на потребителя на ел.енергия без да въвеждат безвиновна отговорност за тази корекция,като същевременно не дават и мандат в подзаконовия акт да се уреждат подобни отношения.Безвиновната отговорност е рядко изключение като законодателна фигура, поради което същата следва да се уреди подробно, изрично, ограничително,но само на законово ниво. В случая даденото тълкувание на чл.104А ал.ІІ т.5 и чл.98А ал.ІІ т.6 от ЗЕ от страна на електроразпределителното дружество не отговаря на действителното съдържание на закона.Подобна отговорност не се извлича от тези хипотези,и същите не дават делегация в подзаконовия акт да се урежда безвиновна отговорност. В този смисъл законовия мандат спрямо подзаконовия акт се ограничава само до въпросите по измерването,и или установяване на неизмерената такава на ел.енергията,с възможността за корекция в сметката на реално потребената ел.енергия, но без да дава възможност да установяване на безвиновна отговорност за потребителя на ел.енергия в тази насока.

Съответните норми от подзаконово естестево,обосновали твърдяното задължение по процесната фактура, очевидно противоречи на законовото оторизиране от чл.83 ал.І т.6 от ЗЕ вр. с чл. чл.104А ал.ІІ т.5 и чл.98А ал.ІІ т.6 от ЗЕ ,тъй-като излизат извън предметния му обхват,поради което не може да бъде прилаган като част от по-низш нормативен акт,който излиза извън 4 законовата делегация на такъв от по-висок ранг,съобразно чл.15 от Закона за нормативните актове.

Същевременно въпросната норма противоречи и на друга норма от законов ред – чл.82 от ЗЗД,тъй-като отношенията между страните са договорни.В тази насока Тълкувателно решение № 4 от 29.01.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГТК изрично извежда договорния характер на тези правоотношения.В тази хипотеза няма безвиновна отговорност,каквато на практика въвежда ПИКЕЕ спрямо потребителите на ел.енергия.Това противоречие следва да се разреши естествено в полза на правилото от законов порядък.Поради това именно сочещата се като изправна страна следва да установи,че дължимата сума е функция на виновното поведение и неизпълнение на задължения в рамките на договора на неизправната страна-в случая ищеца в първоинстанционното производство.Само виновното поведение в режима на чл.82 от ЗЗД и на договорните отношения между двете страни, е предпоставка за ангажиране на съответната отговорност.В производството обаче такова не се доказа от крайния снабдител.

Безспорно установените отклонения в работата на процесното СТИ,довели до липса или по-ниско отчитане от действителното потребление на ел.енергия от въззиваемата страна,не се установи по пътя на пълното и главно доказване да са резултат от поведението на потребителя.Начислената сума за плащане по процесната фактура е резултат на предположение и на презумпция,които са лишени от законово основание.В хода на производството не се установи,че именно потребителя е осъществил описаното въздействие върху СТИ. За да бъде основателна една такава корекция на сметка законът изисква несъмнено да се докажат нарочно извършените действия от страна на потребителя по манипулиране на СТИ,както и пряко породената от тях неотчетена ел.енергия, консумирана от потребителя.Сметката трябва да отразява конкретно само реалното енергийно потребление за определен период,като информацията следва да се представи за това по ясен и разбираем начин.В тази насока е изрично и чл.13 от Директива 2006/32/ЕО/05.ІV.2006 г.

Съобразно чл.89 т.4,чл.116 и чл.120 от ЗЕ средството за търговско измерване на ел.енергията е собственост на разпределителното дружество,което го монтира на определено от него място, стопанисва се и се 5 поддържа винаги технически изправно от него.Достъп до СТИ имат само служители на дружеството,без такъв да е гарантиран на потребителите.Следователно основната отговорност по поддръжката, изправната работа на СТИ,отчетността на същите и т.н. по законов път е възложена именно на електроснабдителното дружество,без да е възможно в тази насока да се ангажира поведение от страна на купувача на ел.енергия,който впрочем няма и подобни задължения. Изискуемото му поведение в рамките на договора с доставчика по отношение на техническата инфраструктура на ел.мрежата и устройствата й е за бездействие.Тези отговорности на дружеството са конкретно проявление на принципа на защита на потребителя по чл.2 ал.ІІ от ЗЕ,поради което й последния няма възможности за достъп до СТИ.Отговорностите поради това са прехвърлени именно на крайния снабдител,който е длъжен по всяко време да осигурява коректното отчитане на действително потребената ел.енергия,и да вземе мерки както при по-ниско отчитане,така и при завишено отчитане на същата,така и при данни за неправилно функциониране на измерватолното устройство. Очевидно в нарушение на тези принципи са и ПИКЕЕ,които автоматично прехвърлят риска и последиците дори от елементарна повреда в отчитащото устройство в отговорност на потребителя,която последният следва да репарира в полза на доставчика. Абсолютно противоречие със закона е въз основа на обективно установено неправилно отчитане на ел.енергия от СТИ, отговорността да се прехвърля върху потребителя,без да се докажат виновните му действия.Още повече,че само дружеството е собственик и оператор с единствен достъп до измерващото устройство,като и упражнява контрол върху неговата правилна работа и техническа пригодност.

От друга страна правилата от ПИКЕЕ противоречат на договорната същност на отношенията между страните и необосновано я модифицират в полза на дружеството доставчик.Същите не са и част от самия договор за доставка на ел.енергия,но въпреки това са основание за интервенция в договора и против правата на крайния клиент по смисъла на §1т.3Б т.27 Г от ДРЗЕ,който е и потребител на енергийни услуги съобразно §1 т.3Б т.41Б от ДРЗЕ. ПИКЕЕ директно противоречат на чл.2 ал.ІІ от ЗЕ,който въздига защитата на потребителите в основна цел на ЗЕ и с който следва да са съобразени нормите на този закон,нормите на всички относими нормативни актове към потреблението на ел.енергия,както и тяхното тълкуване и 6 практическо прилагане. Самият ЗЕ в чл.2 ал.ІІ от ЗЕ и §1т.3Б т.27 Г вр. с §1 т.3Б т.41Б от ДРЗЕ,като специален закон, признава на купувачите на ел.енергия статута на потребители в урежданите от него обществени отношения,в частност и при покупката на ел.енергия и то независимо от техния вид-физическо или юридическо лице,търговец или друг субект.Този статут им гарантира и съответните права,които не са уредени изрично в ЗЕ.Ето защо спрямо тях следва да се прилагат нормите на ЗЗП за защита на потребителя,за да може правилото на чл.2 ал.ІІ от ЗЕ да се прилага ефективно,а не да се ограничи само до декларативно съдържание на закона.