Решение № 4741 от 29.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4741 гр. Пловдив, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20235330108424 по описа за 2023 година

С исковата молба П. В. Б. и Р. С. Б. са предявили против С. В. Б. осъдителни искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва:

- за осъждане на ответника да заплати в полза на П. В. Б. и Р. С. Б. сумата от 4 380 лв., представляваща обезщетение за лишаване на ищците от правото им да ползват собствените си 2/4 ид.ч., притежавани в режим на съпружеска имуществена общност, от втори жилищен етаж от еднофамилна, едноетажна с призем жилищна сграда, построена върху 67 кв.м. по нотариален акт, а по скица сграда с площ от 71 кв.м., въз основа на отстъпено право на строеж в общински имот с пл. № ....... по КП на гр. ............, ситуирана в северната половина на дворното място с площ от 571 кв.м. и адрес гр. ............, кв. ..........................................................., който имот съответства на УПИ ..........., ..................., за периода от ..............................................., и сумата от 1 360, 96 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 08.06.2020 г. до 08.06.2023 г., ведно със законна мораторна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 08.06.2023 г., до окончателното й изплащане;

- за осъждане на ответника да заплати в полза на П. В. Б. сумата от 2 190 лв., представляваща обезщетение за лишаване на ищеца от правото му да ползва собствените си 1/4 ид.ч. от втори жилищен етаж от еднофамилна, 1 едноетажна с призем жилищна сграда, построена върху 67 кв.м. по нотариален акт, а по скица сграда с площ от 71 кв.м., въз основа на отстъпено право на строеж в общински имот с пл. № ....... по КП на гр. ............, ситуирана в северната половина на дворното място с площ от 571 кв.м. и адрес гр. ............, кв. ..........................................................., който имот съответства на УПИ ..........., ..................., за периода от ..............................................., и сумата от 680, 47 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 08.06.2020 г. до 08.06.2023 г., ведно със законна мораторна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 08.06.2023 г., до окончателното й изплащане.

Цената на предявените искове е определена след прието с определение, постановено в открито съдебно заседание на 08.11.2024 г. изменение на исковете на основание чл. 214 ГПК чрез увеличение на техния размер.

Ищците твърдят, че с Решение № 585/27.02.2017 г., постановено по гр.д. № 2942/2015 г. по описа на Районен съд – Пловдив процесният имот е допуснат до съдебна делба между страните при следните квоти: 2/4 ид.ч. за ищците П. В. Б. и Р. С. Б., притежавани в режим на съпружеска имуществена общност, и по ¼ ид.ч. за ищеца П. В. Б. и ответника С. В. Б.. Сочат, че обитават първото приземно ниво на жилищната сграда, а ответникът обитава цялото второ ниво, поради което ползва повече от обема права, който има в съсобствеността, а именно от ¼ ид.ч. Твърдят, че с нотариална покана, получена от ответника на 10.11.2017 г. последният е поканен да заплаща обезщетение в размер на сумата от 100 лв. на месец, като с влязло в сила Решение № 262386/20.10.2021 г. по гр.д. № 14896/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив ответникът е осъден да заплати на ищците обезщетение за периода от 10.11.2017 г. до .................... Сочат, че ответника продължава да ползва част от имота в обем, надвишаващ правата му в съсобствеността. По така изложените съображения молят за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С. В.

Б. е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за неоснователност на предявените искове. Твърди, че с решението по делбеното производство, което не е влязло в законна сила до делба е допусната еднофамилна двуетажна жилищна сграда, която представлява обект с идентификатор № ............................. като е изготвен архитектурен проект за обособяване на двата етажа в жилищната сграда в отделни обекти, който проект не е одобрен, доколкото решението не е влязло в законна сила. Сочи, че видно от експертизата, изготвена в делбеното производство е, че обемът на сградата се е увеличил, вследствие на пристройки към нея, като първият жилищен етаж, ползван от ищците е с площ от 110, 67 кв.м., а вторият, ползван от ответника е с площ от 102, 72 кв.м. Счита, че исковете са неоснователно, доколкото ищците ползват повече от притежаваните общи 2 ид.ч. от 2/4, съответно П. Б. самостоятелно ползва повече от притежавания от него дял в съсобствеността от ¼ ид.ч. Твърди, че всеки от съсобствениците може да си служи с вещта съобразно своя дял, поради което фактическият състав не е изпълнен по отношение на нито един от предявените искове.

Поддържа, че действително ползва втория етаж от еднофамилната къща, чиято квадратура е по-голяма в сравнение с притежаваната от него ¼ ид.ч., но това по никакъв начин не ограничава другите двама съсобственици да си служат с общата вещ съобразно своя дял. Позовава се на практика на Върховния касационен съд, с която се приема, че когато съсобственици имат няколко съсобствени вещи и всеки един от тях ползва изцяло една отделна вещ, не би могло да се приеме, че единият дължи на другия обезщетение за ползваната вещ. Възразява по отношение на размера на претендираното обезщетение, като сочи, че с поканата е поискано за заплащане на ¼ от обезщетението, поради което счита, че искът за заплащане на сумата от 1 333 лв. - обезщетение за лишаване на ищците от правото им да ползват собствените им в режим на съпружеска имуществена общност 2/4 ид.ч. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС.

За да възникне притезателното право за заплащане на обезщетение за лишаването от ползите от използването на един имот, следва в обективната действителността да са възникнали следните юридически факти (материални предпоставки): 1) страните да са съсобственици на процесния недвижим имот;

2) последният да се ползва лично само от един от съсобствениците; 3) този съсобственик да възпрепятства чрез фактически и правни действия останалите съсобственици да ползват вещта съобразно нейното предназначение и 4) съсобственикът, който не ползва вещта, да е поискал писмено от съсобственика, който ползва общата вещ, да заплати обезщетение или да осигури достъп до вещта за ползване от другия съсобственик съобразно неговите вещни права.

Тези правнорелевантни обстоятелства, от които възниква спорното притезателно право, следва да бъдат установени в процеса на доказване чрез главно и пълно доказване от страната, която ги навежда, както предписва правната норма, регламентирана в чл. 154, ал. 1 ГПК.

Между страните не е налице спор относно правата им в съсобствеността, като от представеното по делото Решение № 585/27.02.2017 г. по гр.д. № 2942/2015 г. по описа на Районен съд – Пловдив се установява, че до делба е допусната еднофамилна, едноетажна с призем жилищна сграда, построена 3 върху 67 кв.м. по нотариален акт ( а по скица сграда с площ от 71 кв.м.) въз основа на отстъпено право на строеж в общински имот с пл. № ....... по КП на гр. ............, ситуирана в северната половина на дворното място с площ от 571 кв.м. и адрес гр. ............, кв. ..........................................................., който имот съответства на УПИ VI-828, ..................., при следните квоти – ¼ ид.ч. за П. В.

Б., ½ ид.ч. за П. В. Б. и Р. С. Б. в режим на съпружеска имуществена общност и ¼ ид.ч. за С. В. Б.. Страните не спорят, че така постановеното решение е влязло в законна сила.

От представеното по делото Решение № 372/23.03.2023 г. по гр.д. № 294/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив - в производството по допускане на съдебна делба въззивната инстанция е приела, че съсобствеността следва да се прекрати чрез изнасяне на имота на публична продан. В мотивите на постановеното решение е посочено, че в процесната двуетажна масивна жилищна сграда са построени две отделни жилища – всяко от което отговаря на изискванията на чл. 40 ЗУТ, като жилището на първия етаж е с площ от 110, 67 кв.м., а жилището на втория етаж е от 102, 72 кв.м.

Страните не спорят по отношение на обстоятелството, че реалната площ на двата етажа на жилищната сграда съответства на посочената в решението по допускане на съдебната делба, а не е равна на посочената съгласно документите за собственост застроена площ от 67 кв.м.

В производството по делото не е налице спор и относно обстоятелството, че ищците ползват първият – приземен жилищен етаж, а ответните страни – втория. В този смисъл са твърденията на ищците, изложени в исковата молба и тези на ответника – в отговора на исковата молба. С оглед наведените от страните твърдения и с определение, постановено в първото по делото съдебно заседание, проведено на 17.01.2024 г. съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК е обявил за безспорно обстоятелството, че за процесния период ответникът е ползвал самостоятелно втория жилищен етаж, а ищците – първия.

Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗС съсобственикът може да си служи с общата вещ съобразно предназначението, което тя е имала при възникването на съсобствеността и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Правото на ползване, разбирано като фактическо служене без получаване на доходи, на служещия си с общата вещ съсобственик е ограничено от конкуренцията на еднородните права за ползване, които имат другите съсобственици.

При така очертания фактически състав, за да възникне правото на обезщетение на лишения от полза съсобственик, следва да е налице съсобственост по отношение на конкретен обект/и на правото на собственост или друго ограничено вещно право, ползването на вещта според предназначението и да се осъществява само от единия съсобственик по начин 4 и обем превишаващ обема на дела му от съсобствеността, и този начин на ползване да препятства другия /респ. останалите/ съсобственик да ползват процесната вещ. Conditio iuris за ефективната реализация на правото на обезщетение е отправено до и надлежно получено от ползващия имота писмено поискване. Така очертаните правно релевантни факти следва да бъдат доказани от ищеца - съсобственик, лишен по ползването на съсобствения имот, при условията на пряко и пълно доказване.

Съобразно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 7/2012 г. по т. д. № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС, лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС представлява всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. Когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин, че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва /или при необходимост може да се ползва/ от нейните полезни свойства, съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди или потребности – той ползва лично по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС общата вещ.

Съгласно разясненията, дадени с посоченото тълкувателно решение, за да може да се приеме, че съсобственикът, който използва сам общата вещ, съобразно с чл. 31, ал. 1 ЗС започва да пречи на другите съсобственици и ги лишава от възможността да ползват общата вещ, трябва да има конкретно искане от друг съсобственик да си служи с вещта и това искане да е доведено до знанието на първия съсобственик.