Определение № 19762 от 21.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19762 гр. София, 21.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Т. Стоянова Владимирова като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Гражданско дело № 20261100105470 по описа за 2026 година

Предявен е от К. А. Г., с ЕГН **********, в качеството й на изпълнителен директор на представителен офис в България на Buleredit bank /Булкредит Банк – международна търговска банка със седалище извън страната, против Р. Т. М., с ЕГН:

**********, в качеството му на подуправител на БНБ и ръководител управление „Банков надзор“, иск за заплащане на обезщетение за обезвреда на неимуществени вреди в размер на 13 000 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане, поради твърдени от ищцата изнесени неверни, изопачени и позорящи ищцата твърдения с клеветнически характер, чрез официално писмено изявление на ответника в качеството му на Подуправител на Българската народна банка, ръководещ управление „Банков надзор“ до Министъра на здравеопгзването. Според твърденията в исковата молба, в писмото се съдържали внушения за нерегламентирано извършване на банкова дейност от представляваното от ищцата дружество Buleredit bank /Булкредит банк на територията на Република България, за което това дружество няма издаден лиценз от БНБ, нито е регистриран клон. Твърди се, че в официалното писмо се съдържала информация за извършени действия от страна на БНБ по изясняване на случая и след изчерпване на възможностите за събиране на сведения, получените документи били изпратени, през месец декември 2025 г., на и.ф. главен прокурор на Република Българин за проверка за наличие на данни за състав на престьпление по чл. 252 от Наказателния кодекс.

От обстоятелствената част на исковата молба и от подадения отговор, е видно, че ищецът не претендира вреди от лично вредоносно поведение на ответника, а от действията му, осъществени в изпълнение на функцията на държавен орган, а именно Подудравител на БНБ, ръководещ управление „Банков надзор“. Съгласно чл.10 и 11, 1 вр. чл.20, ал.3 ЗБНБ органи за управление на Българската народна банка са управителният съвет, управителят и тримата подуправители, като надзорът върху банковата система се осъществява от подуправителя, ръководещ управление "Банков надзор". В случая отговорността на ответника се ангажира именно в качеството му, предвидено в посочените разпоредби, т.е. за действия при и по повод на служебната му функция, които с оглед заеманата длъжност, ангажират пряко БНБ – юридическо лице с функции на държавен орган. С оглед функциите на БНБ, предвидени в чл.2 от ЗБНБ, както и с оглед задълженията на подуправителите съгласно чл.20 ЗБНБ, същата изпълнява административна дейност, чрез ръководните органи.

Съгласно чл.1, ал.1 ЗОДОВ Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Съобразно т. 2 от Тълкувателно постановление № 2/2014 от 19.05.2015 г. на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС, разграничителният критерий за приложимия правен ред (чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ или чл. 45-49 З3Д) при претенция за вреди от дейност на органи, които не са част от изпълнителната власт (доколкото несъмнено БНБ и нейните органи не са част от изпълнителната власт), е основният характер на дейността на органа, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.

Когато вредите са причинени при или по повод изпълнение на административна дейност, като за преценката определяща е не само правната природа на издаваните актове, а основният характер на дейността на органа, компетентни са административните съдилища. Трайно в практиката се приема, че дейността на БНБ във връзка с надзора на банките е административна Българска народна банка е компетентния орган за упражняване на надзор върху банките по смисъла на чл. 4, § I, т.

40 от Регламент /ЕС/ № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 25.06.2013 г., а възложеното й в чл. 13 и 36 ЗКИ правомощие да издава и отнема лицензи на останалите банки е естествено продължение на дейността по надзор върху тях.

Обстоятелството, че съгласно чл. 79, ал. 8 ЗКИ при упражняване на надзорните си функции БНБ отговаря за вреди, причинени само от умишлените й действия, не е пречка делото да се разгледа по реда на ЗОДОВ, защото това е въпрос по основателността на иска, а и ЗКИ не предвижда специален ред или начин на обезщетение – така Определение № 18 от 07.04.2017 г. по гр.д.№15/2017г., Петчленен състав на ВКС и ВАС; Определение №59 от 30.10.2015г. по гр.д.№28/2015г., Петчленен състав на ВКС и ВАС и др.

С п о р е д чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите и се разглежда по реда на АПК.

2

С оглед на изложеното и доколкото настоящия състав не е компетентен да се произнесе по подадената искова молба, счита, че делото следва да се изпрати за разглеждане на Административен съд София град.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №5470 по описа на СГС за 2026г.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на компетентния съд – Административен Съд София град.

Определението може да се обжалва пред САС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3