Протокол № 342 от 31.07.2023, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 342 гр. Сливен, 17.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Мая П. Величкова

Галина Хр. Нейчева при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г.а

Сложи за разглеждане докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20222200600321 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Тъжителят Д. Г. Г., редовно уведомен, се явява лично и с повереника си адв. Д. Д.а от САК, редовно упълномощена от по-рано.

Подсъдимата И. И. И., редовно приуведомена, не се явява, за нея се явява адв. М. М. от АК - Сливен, редовно упълномощена от по-рано.

Свидетелката А. С. А., нередовно призована, не се явява.

Съдът констатира, че призовката е върната в цялост, като връчителят е отбелязал, че лицето А. А. се намира в болница в гр. София, по сведения на майката и тя отказва да получи призовката.

Свидетелят Г. В. В., редовно призован, се явява лично.

АДВ.Д.А: Да се даде ход на делото.

Частният тъжител Г.: Да се даде ход на делото.

АДВ.М.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД на делото.

1

Производството продължава във фазата на съдебното дирене.

ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел Г. В. В..

ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля.

САМОЛИЧНОСТ на явилия се свидетел:

Г. В. В. – **., българин, български гражданин, разведен, неосъждан, без родство и отношения със страните по делото.

ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по чл. 290 НК, свид. Г. В. обещава да говори истината.

РАЗПИТАН КАЗА: Аз в момента съм директор Регионална дирекция „Социално подпомагане“ - Сливен, това е териториално поделение на Агенция „Социално подпомагане“. Нося длъжностната характеристика на директор на Дирекция „Социално подпомагане“. Във всяка община има Дирекция „Социално подпомагане“, която се ръководи от директор. В тази дирекция има три отдела: отдел „Закрила на детето“; „Хора с увреждания“ и „Социална закрила“. Отдел „Закрила на детето“ към Дирекцията към общината, в която живее детето, осъществява услуги, които защитават детето, понеже детето е било към НЗ. Отдел „Закрила на детето“ в НЗ, с директор, преди 1-2 заседание сте я разпитвали, те са извършвали дейности, които са били в интерес на детето. Аз от две години съм директор, не съм запознат със случая, защото детето е навършило 18 години през м. януари, а аз съм от м. април същата година, директор.

Към Агенция „Социално подпомагане“ има Главна дирекция „Социално подпомагане“, която е в А “СП“. А „СП“ е юридическо лице, а под нея във всяка област има РД „Социално подпомагане“, в Сливен съм аз за директор назначен. Под РД „СП“ са дирекциите „Социално подпомагане“, които са към общините на областта. В Сливенска област има четири такива дирекции, едната е в Котел, другата в Твърдица, третата в Сливен и четвъртата в НЗ. Те са дирекциите, които извършват дейности във връзка със закрила на детето чрез Отдел „Закрила на детето“, както е във всяка една дирекция. Моята дейност е да контролирам дейността на дирекциите и да осъществявам методически контрол, да давам методически указания към тези дирекции. Не мога да бъда ангажиран със случая, защото нямам право. Специално всички дейности по закрила на детето са строго персонализирани и там не може 2 информацията от едно ниво да отиде в друго ниво. Аз през това време, когато са работили с детето съм бил началник отдел „Социална закрила“ към РД „СП“ - Сливен.

Имало е, разпитвах моите служители, имало едно-два случая с обжалвания от господина мисля, не съм запознат конкретно, защото в момента госпожата е в отпуска, но по принцип жалбите са към А „СП“, които са искали от нас отговор и ние сме върнали отговора в Главна дирекция към А „СП“. Жалбите са били адресирани до Агенцията, а тя изисква от нас да извършим проверка и да я предоставим и ние сме отговаряли с писма.

На всяко тримесечие регионалния директор „СП“ създава план, моята дейност е такава. Аз така правя. В началото на всяко тримесечие казвам, че за трите месеца ще има проверка в еди коя си дирекция, еди коя си дирекция, еди коя си дирекция и тази проверка ще бъде във връзка с еди какво си. Ако аз имам жалба и имам информация за нещо, което се случва в Дирекция НЗ, аз ще предприема в следващия период, ще ги планирам, понеже не мога да го направя веднага, планирам проверка с точно конкретни случаи, за да видя как се развиват нещата в дирекцията и конкретно в отдел „Закрила на детето“ по такива казуси и естествено се прави доклад от проверката и се изпраща в А „СП“.

АДВ. Д.А: Представям на съда един документ от А „СП“ – Инспекторат, в който се казва, че в хода на проверката са установени пропуски и нарушения в работата по случая с това дете от страна на служителите от отдел „Закрила на детето“ към дирекция „СП“ НЗ и предвид констатирането ни уведомяват, че всички служители работели по случая на детето и изготвеният от проверката доклад ще бъде предоставен на Дирекция „Закрила на детето“ в А „СП“. Искам да попитам свидетеля в тази връзка какво се случва? А „СП“ открива нарушения в работата, дава указания, въпреки това резултати не са налични. В момента се касае за неизпълнение на съдебно решене по режим на лични контакти. Как реагирате в тази ситуация?

ОТГОВОР на свид. В.: Аз не съм имал такъв случай. Конкретно за този случай за всяка жалба, която идва към мен и за която дори изискването е ако това е, аз доколкото разбрах е от А „СП“ изискана е информация от дирекцията, върнат е отговор, че има нарушения и Агенцията, като юридическо лице, изпълнителният директор е този, който може да изиска да се наложи наказание на виновните служители, примерно. От наша страна, ние 3 единствено, което можем да направим е да извършим проверка, ако ни се възложи. Аз казах как аз инициирам моята проверка. Не мога да говоря за колежката в периода, когато е била тя, как е инициирала проверките и какво е правила. Аз не мога да кажа има ли или няма работа и резултат във връзка с това семейство. Мога ли да погледна документа, който предоставихте на съда.

Това е документ от г-н А., шеф на инспектората. Това е проверка, която е извършена от инспектората. Нещата са много различни. Когато има сигнал и изпълнителният директор прецени, че има информация за нарушение той издава заповед на шефа на инспектората, към момента това е г-н А., който извършва проверка в определено териториално поделение, там където има нарушение. Ако прецени, че има нарушение, той информира изпълнителния директор и изпълнителния директор преценява дали ще наказва виновните служители или ще направи някакво предложение. Ние нямаме никакво отношение към това. Говоря от свое име, аз не мога да знам колежката как е процедирала за конкретния случай, но ако аз имам информация, че конкретно в НЗ има извършено някакво нарушение от служители аз ще издам заповед за проверка за всички, не само за този случай, а за всичко, което е свързано в работата на този отдел, това ви го гарантирам и го правя.

Ние следим съдебния акт дотолкова, доколкото директора на самата дирекция е длъжен да извърши това, което му е постановено от съда. Имам предвид директора на дирекция „СП“ в НЗ, към съответната община. Ние можем, естествено нашето задължение е да контролираме дейността на всяка дирекция. Като директор аз нямам дисциплинарни правомощия, ние само можем да направим предложение към изпълнителния директор на А „СП“, той е наш работодател на всички. Той може да налага наказания. Специално за конкретния случай, нямам информация.

В работата на социалните работници от отдел „Закрила на детето“ основна цел е защита правата на детето. Те са длъжни да не вземат страна нито на единия родител, нито на другия родител. Те са длъжни да преценят и носят отговорност за това, да преценят, кое е най-добре за детето и да го предложат. Те не могат да вземат детето и да го сложат някъде. Това се извършва от съответните органи, които преценят. Специално конкретно ако трябва някое дете да се изведе от семейството на единия родител и да се предостави в семейството на другия родител, за това си има съдия изпълнител, социалния работник не е човека който да го направи, той може да 4 съдейства по всякакъв начин на институциите, но не и да взема детето примерно и да го дава на другия родител.

Социалният работник, когато установи, че има неизпълнение на съдебно решение, трябва да докладва на директора и директорът да вземе решение какво да прави, с предложение до изпълнителния директор, защото ние решения не вземаме. Ние имаме работодател, който взема тези решения.

Задължително социален работник трябва да присъства, когато едно дете, което е в риск се извежда, той прави предложение всъщност началник-отдела, чрез социалния работник, до директора каква процедура да се предприеме и директора взима решение, като спазва вътрешните правила, които са утвърдени от изпълнителния директор, начина по който дали ще бъде чрез полицейска закрила или ще бъде друго, за да се изведе едно дете трябва да има съгласие на родителите, примерно може да се предостави услуга в приемно семейство да бъде настанено детето или да се предостави услуга на родителя, който отглежда детето, но не може социалният работник да го вземе и да го изведе някъде, това е абсурдно. При всяко извеждане на дете присъства социален работник. Ако е полицейска закрила и социалния работник не е запознат със случая, защото има случаи, когато полицаите разбира, че детето е застрашено тогава първо го извеждат и после съобщават.

Когато имам работа по случай, социален работник присъства.

Искам да ви уверя в едно и го казвам с чиста съвест, аз съм 30 години в системата, бил съм социален работник, началник-отдел, сега съм директор Регионална дирекция, аз никога не съм си позволявал да отмъщавам на определен родител или служител, или клиент да го нарека, независимо за каква помощ идват при мен за това, че примерно ме е нагрубил или има някакво лично отношение към мен, да го използвам в разрез с правилата и не мога да си помисля, че някой ще го направи.

Искам да кажа, че вашите отношения тук мога да ви разкажа хиляди родители да си ползват социален работник като оръжие един срещу друг. Ние нямаме интерес и не е наша цел, нашата цел е единствено защита правата на детето. Правим всичко в негов най-добър интерес.

Аз бих направил всичко възможно, ако стигне до мен такава информация, че не е допуснато осъществяването на срещи на единия родител с детето, да се проведат тези срещи, защото това е в интерес на детето. Имаме много такива случаи, в който самото дете се извежда понеже е постановено да 5 бъде при другия родител, то бяга от другия родител, връща се обратно, ние пак го водим. Много е сложно.

Една мизерна заплата получават социални работници, нищо друго не им е платено. Повечето служители са много отговорни в тази дейност, просто, за да си такъв социален работник трябва да ти е призвание иначе за тези малко пари, които получава никой няма да тръгне се занимава. Те са денонощно заети.

Доставчиците на социални услуги получават средствата си от общините. Не мога да кажа каква е стойността. Не е от нашия бюджет.

Всички социални услуги се финансират от общините, а ние ги използваме, защото така е по-добре. Всяка възможност, когато е в полза на детето, трябва да се използва. Практика беше, много трудно навлязоха тези социални услуги, говоря преди 20-25 години, самите институции трудно ги възприемаха, но сега в момента работим съвместно.

Зависи за кого е била социалната услуга. Ако социалната услуга е била за тримата - двамата родители и детето, трябва да се види социалната услуга, тогава трябва да се отговори.

Социалният работник разговаря с родителите. Трябва да се убедят родителите да ползват определена социална услуга в интерес на детето. Това се прави, когато се стремим детето да остане в семейна среда, защото другия вариант е да се отнеме, което е последен вариант да се отнеме от родителите и да се настани в приемно семейство и да се предприемат други процедури. Социалният работник докладва при положение, че детето няма желание да изпълни разпорежданията, аз обясних, че нямам как да го вземе социалния работник и да го сложи другаде. Той докладва. Той не е полицай.