Решение № 2496 от 16.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2496 гр. София, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20251100513422 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от В. Л. Й., срещу решение № 15803/21.08.2025г., постановено по гр. д. № 28015/2025г. на СРС, 40 с-в в частта, в която е отхвърлен, като неоснователен, предявеният от В. Л. Й., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. **** срещу ПРБ иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, за разликата над уважения размер от 8000 лева до пълния предявения размер от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от извършените спрямо него процесуални действия в хода на воденото наказателно производство за престъплението, за което е бил оправдан с влязла в сила присъда, постановена по НОХД № 14778/2019г. по описа на СРС, НО, 134-ти състав, ведно със законната лихва от 20.01.2023г. до окончателното плащане.

В жалбата са развити доводи за неправилност на решението. Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния закон.

Поддържа, че определеният размер на обезщетението е занижен и несправедлив. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и искът да бъде уважен изцяло, като основателен и доказан. Претендира разноски.

В установения от закона срок, въззиваемият не е депозирал отговор на въззивната жалба.

1

Предмет на въззивна проверка е и подадена от ПРБ въззивна жалба срещу решението в частта, в която Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, е осъдена да заплати на В. Л. Й., ЕГН: **********, с адрес: гр.

София, ж.к. ****, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от 8000лв. (осем хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от извършените спрямо него процесуални действия в хода на воденото наказателно производство за престъплението, за което е бил оправдан с влязла в сила присъда, постановена по НОХД № 14778/2019г. по описа на СРС, НО, 134-ти състав, ведно със законната лихва от 20.01.2023г. до окончателното плащане.

В жалбата са развити доводи за неправилност на решението. Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния закон.

Поддържа, че определеният размер на обезщетението не съответства на критериите за справедливост и е завишен. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и искът да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан, евентуално – обезщетението намалено. Претендира разноски.

В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено в обжалваната част, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбите са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество - неоснователни.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства.

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т.

3, пр. 1 ЗОДОВ срещу ПРБ. Със ЗОДОВ законодателят е уредил специална отговорност 2 на държавата, която е обективна и не е обвързана с вина на длъжностното лице-пряк причинител на вредите. Отговорността на държавата е специфично проявление на принципа за отговорност на възложителя на работа по чл. 49 от ЗЗД и тя също е гаранционно обезпечителна. ЗОДОВ определя специалния ред и условия за обезщетение, като за неуредени случаи се прилагат общите разпоредби на ЗЗД, съобразно § 1 от ДР на ЗОДОВ.

По предявения иск в тежест на ищеца е да ангажира доказателства, че спрямо него е повдигнато обвинение за извършване на престъпление, но е постановена влязла в сила оправдателна присъда, както и действителното настъпване на вредите, включително и техният размер, да докаже обстоятелства, които да обосноват извод, че справедлив размер на обезщетение е в размер на процесната сума, както и причинна връзка между вредите и постановяването на акта.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата и съда от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Според разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени от виновно длъжностно лице, като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ исковете се предявяват срещу органа, от чиито актове, действия/бездействия са претърпени вредите.

Отговорността на държавата по ЗОДОВ обхваща всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 2 от ЗОДОВ, е установяване на незаконосъобразността на акта, действието/бездействието на органа по чл. 2 от закона, от което се твърди, че са претърпени вредите, тоест дали противоречат на материалноправни или процесуалноправни норми.

От представените по делото доказателства се установява, че жалбоподателят Й. е бил признат за невиновен по повдигнатото срещу него обвинение. В разглеждания случай всички предпоставки за уважаване на предявения иск са налице. Следва да се посочи, че всички предпоставки за възникването на задължението за обезщетяване на причинените вреди по силата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ имат обективен характер, като не е предвидено доказване наличието на виновно поведение на длъжностните лица.

Това води на извода, че това е обективна отговорност, която се носи винаги, когато са налице посочените в разпоредбата предпоставки. В случая с окончателен акт е установено, че предприетите срещу лицето действия са били незаконосъобразни. Без значение за тази отговорност е това дали на определен етап от производството действията на прокуратурата или разследващите органи са били законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства или дали при извършването им са спазени всички предвидени процесуални правила.

3

За да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл. 2, ал.1, т.3, пр. 1 от ЗОДОВ, освен наличие на влязъл в сила акт, с който ищец е оправдан, ищецът следва да докаже и действителното настъпване на вредите, вкл. и техния размер, както и причинна връзка между вредите и незаконното обвинение. На репариране подлежат само действително настъпилите вреди. (В този смисъл т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по гр.д.№ 3//2004 г. на ОСГК на ВКС).

С оглед наведените в двете въззивни жалби оплаквания, спорният по делото въпрос се концентрира върху размера на дължимото обезщетение.

За разлика от имуществените вреди, размерът на претърпените неимуществени вреди се определя от съдилищата на база на релативния критерий за справедливост арг. по чл. 52 от ЗЗД. Понятието справедливост по см. на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно.

То е свързано с преценката на редица конкретно съществуващи обстоятелства, обуславящи размера на обезщетението. Обезщетението следва да е съразмерно с конкретно претърпените вреди, като удовлетворява изискването за справедливост.

Такива обстоятелства са тежестта на престъплението, за което е обвинението, броя на деянията, по които е било незаконно повдигнато обвинение, ограничаването на гражданските права, вида на мярката за неотклонение и нейния срок, личностните качества на ищеца, общественото му положение и начина, по който се е отразило обвинението на ищеца-върху личния, професионалния, обществения му живот, чувствата, честта и достойнството му, продължителност и интензитет на терзанията.

Когато обвинението е за умишлено престъпление в област, която е професионалната реализация на ищеца, то следва да се прецени и как обвинението се е отразило на възможностите му за професионална реализация, изяви и развитие. От правно значение са само действително търпените неудобства в резултат на обвинението. (В този смисъл Постановления № 4/1964 и № 181968 на Пленума ВС; Решение № 344/24.11.2014 г. по гр. д. № 2378/2014 г. на ВКС, ІV-то Г.О.; Решение № 18/20.02.2014 г. по гр.д.№ 2721/2013 г. на ВКС, ІV-то Г.О.; Решение № 26/04.03.2009 г. по гр.д.№ 4724/2007 г. на ІІІ-то Г.О. на ВКС; Решение № 23/03.02.2009 г. по гр.д.№ 816/2008 г. на ІІ-ро Г.О. на ВКС; Решение І 1199/11.02.2009 г. по гр.д.№ 4997/2007 г. на І-во Г.О. на ВКС; Решение № 1313/10.01.2009 г. по гр.д.№ 4424/2007 г. на ІV-то Г.О. на ВКС;

Решение № 37/11.02.2009 г. по гр.д.№ 5367/2007 г. на ВКС, І-во Г.О. на ВКС;

Определение № 54/30.10.2008 г. по гр.д.№ 3709/2008 г. на ВКС, ІІ-ро Г.О. на ВКС).

Въззивникът ищец е бил привлечен в качеството на обвиняем със съставяне на постановление от 14.05.2019г. Като начален момент за продължителността на наказателното производство следва да се вземе предвид датата, на която е започнало наказателно преследване срещу Й., а именно 14.05.2019 г., когато ищецът бил привлечен като обвиняем, тъй като това е моментът, в който за ищеца е било възможно да има каквито и да било негативни последици, имащи характер на неимуществени вреди. По делото не се спори, а и е видно от събраните доказателства, 4 че оправдателната присъда е влязла в сила на 20.01.2023г. Следователно, воденото срещу ищеца производство е продължило 3 години 8 месеца и 6 дни.

Ищецът е бил привлечен като обвиняем за тежко умишлено престъпление по чл.

129, ал. 2, вр. ал. 1 НК.

По отношение на въззивника, с постановлението от 14.05.2019г. е била взета мярка за неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 500 лева, като същата е била изменена в „подписка“ с определение от 06.06.2019г., постановено по НЧД № 9089/2019г. по описа на СРС, НО, 115 състав, като тази мярка е продължила до края на воденото наказателно производство.

Установява се от приложените доказателства, че в наказателното производство са били насрочени 8 съдебни заседания, на които ищецът е присъствал, като явяването му е било задължително, с оглед тежестта на повдигнатото обвинение.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка М.Л. се установява, че Й. бил много притеснен от воденето срещу него производство, тъй като мислел, че ще го отстранят от работа, а и нямало кой да се грижи за детето, което ищецът отглеждал сам. Започнал да заеква, спрял да комуникира с хората, изолирал се, изпитвал притеснение и срам. Колегите му започнали да странят от него, а някои му се подигравали. Притеснявал се детето му да не разбере за повдигнатото срещу него обвинение.

Свидетелката Ц.М. твърди, че ищецът коренно се променил следствие на воденото срещу него наказателно производство. Притеснявал се синът му да не разбере за това, че му е повдигнато обвинение и как ще му обясни всичко. Споделил със свидетелката, че някои приятели се отдръпнали от него и го гледали по – различно.

Започнал да заеква.