Решение № 1502 от 06.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1502 гр. София, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело № 20251100507514 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, представлявано от адв. Т. М., срещу Решение №4468/16.03.2025 г., постановено по гр. д. №22245/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 28 св, с което е отхвърлен предявеният от дружеството осъдителен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 411, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД сумите от 4116,46 лева (четири хиляди сто и шестнадесет лева и 46 стотинки) – регресно вземане по платено застрахователно обезщетение за вредите, причинени на застрахован при ищеца по имуществена застраховка „Каско +“ по полица № 440122215012809 лек автомобил марка „Ауди“, модел „А5“ с рег. № **** при пътнотранспортно произшествие (ПТП), настъпило на 17.03.2023 г. в София, на бул. „Александър Малинов“ срещу бензиностанция „Петрол“ в посока към „Цариградско шосе“ по вина на застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № ****, включително и обичайни ликвидационни разноски.

Във въззивната жалба се застъпва становище за неправилност на обжалваното решение, като се моли същото да бъде отменено, а въззивният съд да се произнесе с нов акт по съществото на спора, с който да уважи 1 предявения от въззивника- ищец иск. Въззивникът излага, че показанията на разпитаните свидетели- двамата водачи на презовните средства, между които е настъпило процесното ПТП, се различават в описанието си касателно механизма на произшествието. Въпреки това, съдът неправилно дал вяра на показанията на свидетеля, застрахован при ответника. Счита, че с оглед дадените противоречиви показания и с оглед приетото по делото експертно заключение, съдът следвало да достигне до извода, че поне и двамата водачи са виновни за станалото ПТП. С оглед тези съображения моли предявеният иск да бъде уважен изцяло, а в условията на евентуалност да бъде прието, че инцидентът е настъпил по вина на двамата водачи, респ. да бъде отчетен процент съпричиняване.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от „ЗК Лев Инс“ АД, чрез юрк. М.П., с който жалбата се оспорва като неоснователна, моли се същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено.

Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението в обжалваната част е и допустимо, тъй като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт настоящата инстанция намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителен иск по чл. 79, ал.

1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 411, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД срещу ЗК „Лев инс“ АД, с която са предявени претенции за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от 4116,46 лева, представляваща регресно вземане по платено застрахователно обезщетение за вредите, причинени на застрахован при ищеца по имуществена застраховка „Каско +“ по полица № 440122215012809 лек автомобил марка „Ауди“, модел „А5“ с рег. № **** при пътнотранспортно произшествие (ПТП), настъпило на 17.03.2023 г. в София, на бул. „Александър Малинов“ срещу бензиностанция „Петрол“ в посока към „Цариградско шосе“ по вина на застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № ****, включително и обичайни ликвидационни разноски, ведно със законната лихва за забава за плащане на горепосочената сума от 22.08.2023 г. до окончателно изплащане на вземането.

За да постанови решението си, Софийски районен съд е приел, че от показанията на свидетелите се установява, че вина за настъпване на пътнотранспортното произшествие има водачът на застрахования при ищеца автомобил, който не е взел необходимите мерки при извършване на маневра – престрояване в друга пътна лента, да не се удря в намиращите се в тази пътна 2 лента превозни средства – микробусът, чийто водач е застрахован при ответника – нарушение на чл. 25, ал. 2, изр. първо ЗДвП. Приел е, че показанията се подкрепят и от събраните писмени доказателства- протокол за ПТП и уведомление за щета.

Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, които очертават предмета на въззивния контрол съобразно задължителните разрешения, постановени с Тълкувателно решение №1/2013 г. тълк.д. №1/2013 г., и по свое вътрешно убеждение намира от фактическа и правна страна следното.

Фактическият състав, пораждащ регресното вземане с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 411, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, включва установяването на следните факти: наличие на действително застрахователно правоотношение по имуществена застраховка между увреденото лице и ищеца към датата на настъпването на застрахователното събитие; – че гражданската отговорност на делинквента е валидно застрахована при ответника към датата на настъпването на застрахователното събитие; – че увреденото лице, застраховано при ищеца, е претърпяло увреждане, което е в пряка причинноследствена с виновното поведение на застрахования при ответника; – че застрахователят по имуществената застраховка е изплатил застрахователното обезщетение за настъпилото увреждане на увреденото лице.

Съдът счита, че в първоинстанционното решение са изведени правилни фактически изводи, въз основа на всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства.

Правилно районният съд не е кредитирал дадените от свидетеля Г.А. показания, управлявал застрахования при ищеца автомобил. Същият разказва, че е управлявал автомобил „Ауди А5“ по бул. „Александър Малинов“ в посока на север (към ж.к. „Дружба) в средна лента, а водачът на другия автомобил – микробус, е карал в дясната лента. Излага, че водачът на микробуса е предприел маневра по смяна на лентите и е подходил наляво, вследствие на което го е ударил в предната дясна част. Дадените показания не кореспондират със събраните писмени доказателства, а именно протокол за ПТП и уведомление за щета 44012132307486, в което свидетелят А. е признал, че той е променил лентата си на движение, а не че е продължавал в една посока.

Следователно, така събраните писмени доказателства в пълна степен кореспондират с дадените от свидетеля Р.С., който дава показания, че при настъпване на ПТП е управлявал товарен автомобил „Мерцедес“ по булевард, който започва околовръстния път на София и отива към „Дружба“ и е с три ленти за движение в посока, като карал в средна лента, когато отзад отляво го е ударил водачът на лек автомобил „Ауди“. Лекият автомобил имал щети по дясната си част, а бусът – в средата вляво.

Следователно, по делото се доказва, че причина за настъпване на пътния 3 инцидент е противоправното поведение на водача на лек автомобил „Ауди А5“, който не е предприел необходимите мерки за безопасно извършване на маневра- престрояване в друга пътна лента, не е взел необходимите мерки при извършване на маневра – престрояване в друга пътна лента, така щото да не удря намиращите се в средната пълна лента превозни средства, като по този начин е нарушил правилото на чл. 25, ал. 2 ЗДвП.

С оглед всичко изложено дотук, съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на разноски има право въззиваемата страна, която е претендирала такива за юрисконсултско възнаграждание, което съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 200 лв., респ. 102,26 евро.

Така мотивиран и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо ГПК, Софийски градски съд, II- ж въззивен граждански състав РЕШИ:

ПОТВРЪЖДАВА Решение №4468/16.03.2024 г., постановено по гр. д.

№22245/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 28 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК 121718407, и адрес на управление: София, бул. „Витоша“ № 89б, „Милениум център“, да заплати на ЗК „Лев инс“ АД, с ЕИК: 121130788, и адрес на управление: София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67а, сумата от 102,26 евро- разноски по делото пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4