Решение № 746 от 13.11.2023, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Административно наказателно дело 1558/2023
- Вид
- Решение № 746
- Подписан
- 13.11.2023
- В сила
- 08.04.2025
- Състав
- Венцислав Димитров Василев
Цитирани разпоредби
- чл.27 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.139 ал.1 т.2 пр.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.150а ал.1 пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.168 ал.2 т.8 · Закон за движението по пътищата
- чл.174 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.177 ал.1 т.2 пр.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.177 ал.3 т.1 пр.2 · Закон за движението по пътищата
- § 6 т.35 · Закон за движението по пътищата
- чл.343б ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.93 т.5 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 746 гр. Русе, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20234520201558 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от И. Й. И. до Русенския Районен съд против наказателно постановление № 38-005482/06.07.2023г. на Директора на РД ”Автомобилна администрация” -гр.Русе, в която се иска съдът да го отмени, като незаконосъобразно.
Жалбоподателят редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата; вместо него се явява редовно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:
На 15.05.2023г. жалбоподателят управлявал т.а. „Мерцедес“, категория N 3, с ДК№ СВ 46 27 СА и прикачено към него полуремарке, категория О 4, с ДК№ ВТ 93 07 ЕВ, като извършвал превоз на товар – въглища – от с.Медникарово до гр.Русе. В района на ГКПП „Хижа Приста“ бил спрян за проверка от служители на РД „АА“ - гр.Русе с оглед проверка за спазване на ЗАПр и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. В хода на проверката било установено, че при допустима максимална маса на състава от ППС в размер на 40 000 кг., управляван от жалбоподателя, същата е в размер на 53 620 кг., т.е. налице е превишение от 13 620 кг. Отделно от това било установено, че СУПМПС на жалбоподателя било с изтекла от 02.04.2023г. валидност. За констатираните нарушения св.Г.
1
Д. съставил АУАН против жалбоподателя, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 лв. за нарушение по чл.177 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП вр.чл.139 ал.1 т.2 пр.2 вр.чл.6 ал.1 т.3 б.“а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ и по чл.177 ал.1 т.2 пр.2 вр.чл.150а ал.1 пр.1 от ЗДвП.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на производството доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, които има право на жалба, срещу подлежащ на обжалване по съдебен ред акт и в този смисъл е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и правилно е приложен материалния закон.
Доказателствата за извършените нарушения са безспорни и безпротиворечиви. От приложените към преписка писмени доказателства и разпитът на актосъставителя в съдебно заседание безспорно се установява, че жалбоподателят е управлявал ППС, състоящо се от влекач с две оси и полуремарке с три оси. Съгласно § 6 т.35 от ЗДвП допустимата максимална маса е разрешената максимална маса на пътното превозно средство в натоварено състояние, определена за допустима от компетентните органи. Очевидно тази законова дефиниция във вр. с чл.139 ал.1 т.2 от ЗДвП препраща мълчаливо към Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ. Съгласно чл.6 ал.1 т.3 б.“а“ от тази Наредба д опустимата максимална маса на съчленени ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване за моторно превозно средство с две оси с полуремарке с три и повече оси е 40 t.
От това следва извода, че управляваното от жалбоподателя съчленено ППС, ведно с товара, не може да надвишава 40 т., за което съдът намира че по делото има безспорно установени доказателства. Не е основателно основното възражение на защитата , че този извод не може да се установи единствено от кантарната бележка на л.10 от делото, видно от която допустимата максимална маса на процесното ППС е с 13 т. и 620 кг. по-висока от нормативно определената. Това е така, защото законът – нито ЗАПр , нито ЗДвП или подзаконов нормативен акт по приложението им, вкл. Наредба № 11/03.07.2001г. не изисква установяването на допустимата максимална маса, съответно превишаването и с нарочно /специално средство, като в противен случая това изрично щеше да бъде посочено, а подобно изискване би се превърнало и в признак от обективната страна от състава на нарушението, като напр. чл.174 ал.1 от ЗДвП и чл.343б ал.1 от НК. Този извод се налага и от сравнителното тълкуване с разпоредбата на чл.35 от Наредба № 11/03.07.2001г., където се въвежда проверка (само на ГКПП и то от Агенция „Митници) със средства за измерване, 2 отговарящи на Закона за измерванията, но то касае влизащи и напускащи страната извънгабаритни ППС за които е заплатена такса и е издадено разрешително, какъвто не е настоящият случай. Съгласно разпоредбата на чл.168 ал.2 т.8 от ЗДвП упълномощените от министъра на транспорта информационните технологии и съобщенията служби имат право да ползват технически средства за измерване на размерите, масата или натоварването на ос,т.е. използването на подобни средства е само една възможност , а не безусловно необходимо. При това положение съдът намира, че установяването на допустимата максимална маса на едно ППС може да се установи с всички възможни и допустими доказателства е доказателствени средства,вкл. и с частен документ каквато е кантарната бележка по арг. от противното по чл.93 т.5 от НК, т.е. няма пречка превишението да се установи от техническо средство /кантар на изпращача на товара. От събраните по делото доказателства – представената кантарна бележка и показанията на актосъставителя в случая се установява, че превишението над допустимата максимална маса в случая е било 13 620 кг., обстоятелство, което много добре е било известно на жалбоподателя, доколкото той в хода на проверката сам е заявил, че знае, че е претоварен. От това следва извод, че у него е била налице и субективна страната на нарушението.
Не е основателно възражението, че е допуснато съществено процесуално нарушение с оглед на това, че нито в АУАН, нито в наказателното постановление са посочени видът на превозваните въглища и дали същите са опаковани или насипни, съответно, че АНО лично не е възприел тези обстоятелства. За законосъобразността на АУАН и наказателното постановление е без всякакво значение в случая дали превозваните въглища са напр. лигнитни или антрацитни; още по-малко значение има дали са опаковани в чували или не, защото това не са изискуеми от закона реквизити с оглед ненарушаване правото на защита на наказаното лице доколкото не касаят елементи от обективна страна от състава на нарушението. В закона няма изискване АНО лично да се убеждава в характера и вида на превозвания товар, като лично извърши оглед на съдържанието на полуремаркето, което е и обективно невъзможно доколкото наказателното постановление се издава хронологично по-късно от деня на констатиране на нарушението. Не е налице и твърдяното процесуално нарушение с оглед липсата на посочване в наказателното постановление на обстоятелството дали товарът се превозва с разрешително или не. В тази връзка единствено следва да бъде посочено, че по отношение на превозвания товар – въглища, който е делим, подобно разрешително не би било издавано по арг. чл.8 ал.1 от Наредба № 11/03.07.2001г. съобразно, която движението на извънгабаритни ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт, или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на пътищата.
Съдът намира, че наказанието за нарушението следва да бъде потвърдено в размера, в който е наложено. Съгласно чл.177 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП наказанието за извършеното нарушение е „глоба“ в размер от 500 лв. до 3 000 лв. Претоварването е с 13 620 кг., което 3 представлява над 20 % надвишаване на максимално допустимата маса и попада в т. 4 от Приложение № 1 "Категория на тежестта на нарушенията от Регламент (ЕС) 2016/403 на Комисията от 18 март 2016 година за допълнение на Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на класификацията на тежките нарушения на правилата на Съюза, които могат да доведат до загуба на добрата репутация на автомобилния превозвач, и за изменение на приложение III към Директива 2006/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, поради което може да се квалифицира като възможно най-тежко нарушение. Очевидно е, че подобно претоварване много сериозно уврежда пътната инфраструктура с всички произтичащи от това рискове за безопасността на движението. При това положение съдът намира, че наказанието е правилно индивидуализирано и съобразено с критериите по чл.27 ал.2 от ЗАНН.
Напълно законосъобразно и с оглед доказателствата по делото е и наложеното наказание за нарушение по чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП, тъй като от приложеното по делото копие от СУМПС на жалбоподателя, л.11 от делото , се установява, че същото е изтекло на 02.04.2023г., т.е. към деня на проверката той е бил изгубил правоспособността си на основание чл.150а ал.1 от ЗДвП, но въпреки това е управлявал МПС. В този смисъл са налице всички признаци от обективна и субективна страна на състава на това нарушение, което не се оспорва нито в жалбата, нито в депозираното писмено становище от защитата.
Наложеното наказание е ориентирано към средата на санкцията и същото е съобразено с критериите по чл.27 ал.2 от ЗАНН; няма основания за намаляването на същото към минималния размер, тъй като деецът е извършил още едно нарушение на правилата за движение, а освен това срокът от изтичане на валидността на СУМПС до датата на деянието (около месец и половина) сам по себе си не предполага това.
Воден от горното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, като обосновано и законосъобразно, тъй като не са налице основания за неговата отмяна или изменение.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр.ал.9 от ЗАНН, съдът :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38 – 0005482/06.07.2023г. на Директора на РД ”Автомобилна администрация” -гр.Русе, с което на И. Й. И., с ЕГН ********** са му наложени административно наказание “глоба” в размер на 3 000 лв. за нарушение по чл.177 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение по чл.177 ал.1 т.2 пр.2 от ЗДвП.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред 4
Русенския Административен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5