Решение № 110 от 10.03.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. София, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Илиева

Членове:

Калинка Георгиева

Иванка Шкодрова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000601458 по описа за 2024 година

С Присъда № 133, постановена на 17.07.2024 год. по н. о. х. дело №2522/2024 год. по описа на СГС, подс. Е. С. К., с ЕГН: ********** е признат за ВИНОВЕН в това, че на 10.06.2014 г. в гр. София, бул. „Никола Мушанов“ № 331 в офис София 9 на „Райфайзенбанк България“ ЕАД чрез използване пред А. Л. Н. – специалист обслужване на клиенти на банката, на неистински частни документи - пълномощно № 15483/16.05.2014 год. на гръцки език /ведно със заверен превод на български език/ в полза на Е. С. К., на което е придаден вид чрез полагане на подпис в графа „упълномощител“, че представлява конкретно писмено изявление на Й. В. Ц. /I. V. T./, род. на ******** год. в Република Гърция, гръцки гражданин и пълномощно № 15548/05.06.2014 год. на гръцки език /ведно със заверен превод на български език/ в полза на Е. С. К., на което е придаден вид чрез полагане на подпис в графа „упълномощител“, че представлява конкретно писмено изявление на Й. В. Ц. /I. V. T./, род. на ******** год. в Република Гърция, гръцки гражданин и на неистински официални документи – нотариално удостоверяване на подписа на упълномощителя върху пълномощно № 15483/16.05.2014 год. на гръцки език на което е придаден вид, че е извършено по надлежния ред на 16.05.2014 год. в гр.***, Република Гърция от нотариус Г. П. – Г. /G. P. – G./ с район на действие гр.*** и нотариално удостоверянване на подписа на упълномощителя върху пълномощно № 15548/05.06.2014 год. на гръцки език на което е придаден вид, че е извършено по надлежния ред на 05.06.2014 год. в гр.***, Република Гърция от нотариус Г. П. – Г. /G. P. – G./ с район на действие гр. ***, е получил без правно основание чуждо движимо имущество – парична сума в размер на 502 500 лв., собственост на „Райфайзенбанк България“ ЕАД /към настоящия момент с правоприемник „Обединена българска банка“ ЕАД/, преведена по разплащателна сметка в лева с IBAN 1

BG32RZBB9155**********, открита на името на Й. В. Ц. в „Райфайзенбанк България“ ЕАД в разплащателна сметка в лева с IBAN BG57KORP922********, открита на името на Е. С.

К. в „Корпоративна търговска банка“ АД, с намерение да го присвои, като документната измама е в особено големи размери, представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл. 212, ал. 5 във вр. ал. 1 от НК във вр. чл. 303, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК, във вр.чл. 58а, ал. 1от НК е бил осъден на 6 години и 8 месеца лишаване от свобода, което на осн. чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС е определен първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието.

С оглед изхода на делото съдът, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, е осъдил подс. Е.

С. К., да заплати направените разноски в хода на производството в размер на 4779,82 лв. по сметка на СГП и 453,63 лв. по сметка на ГД „НП“ – МВР, както и на осн. чл. 190, ал. 2 от НПК 10 лв. за служебно издаване на два броя изпълнителни листа по сметка на СГС.

Против така постановената присъда е постъпила въззивна жалба, с допълнение към нея от защитника на подсъдимия Е. С. К. – адв. И. К. от САК, касаеща размера на наложеното наказание „Лишаване от свобода“, с позоваване на неправилност на отказа на съда да приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, явяваща се по – благоприятна спрямо приложения чл. 58а, ал. 1 от НК. В тази връзка са изложени съображения, че се касае за наличие на изключително смекчаващо отговорността обстоятелство – прекомерната продължителност на наказателния процес. Твърди се, че са налице и многобройни смекчаващи вината обстоятелство, включващи направените самопризнания относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и добросъвестното поведение на подсъдимия. Според защитата последните следва да се ценят, с оглед на това че без такива самопризнания липсва взаимовръзка между косвените доказателства, въз основа на които е възприета фактическата обстановка, послужила за извода за наличие на обективната и субективната страна на инкриминираното деяние. Прави се и възражение и относно липсата на оригиналните документи, с които си е служил подсъдимия. Иска се присъдата да бъде изменена, като размерът на наказанието бъде намален под минималния такъв, предвиден в закона, а именно на 2 години лишаване от свобода, в какъвто смисъл е била и пледоарията на държавното обвинение.

Доказателствени искания не се правят в жалбата.

СГП не е направила възражения против въззивната жалба.

Във въззивното производство представителят на Апелативна прокуратура – София пледира, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Според прокурора, при индивидуализация на наказанието, първоинстанционният съд се е съобразил със законовите изисквания във връзка с института на съкратеното съдебно следствие и съдебната практика, включително и ТР №3 от 2009 год. на ВКС, както и с всички обстоятелства, имащи значение за индивидуализация на наказанието, включително и продължителността на наказателното производство.

Защитата на подсъдимия – адв. К. поддържа подадената жалба по съображенията, изложени в същата. В пледоарията си поставя акцент на продължителността на наказателното производство, което е било неправилно неоценено като изключително смекчаващо вината обстоятелство, въз основа на което неоснователно, при определяне размера на наказанието, първоинстанционният съд не е приложил по – благоприятната разпоредба за подсъдимия, а именно тази на чл. 55, ал. 1 от НК. Прави се и анализ на предходно осъждане за деяние, следващо деянието по настоящото производство и размерът на наложеното наказание във връзка с това – две години „Лишаване от свобода“. Този анализ относно размера на наказанието по двете осъждания, според защитата налага извода, че наказанието по обжалваната присъда в настоящото производство е прекомерно тежък.

Иска се присъдата да бъде изменена в частта на наказанието, като въззивната инстанция индивидуализира същото при условията на чл. 58а, ал. 4 във вр. чл. 55, ал. 1 от НК и намали 2 размера определен с първоинстанционната присъда.

В предоставеното му право на лична защита, подсъдимият К. се солидаризира с изложеното в пледоарията на защитника си, а в последната си дума заявява, че иска молбата му за изменение на присъдата, с намаляване на размера на наказанието „Лишаване от свобода“ да бъде уважена.

Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорената от страните присъда, в рамките на правомощията си по чл.

314 НПК, прие следното:

СГС, при условията на чл. 373, ал. 2 във връзка чл. 372, ал. 4 във вр. чл. 371, т. 2 от НПК, правилно и законосъобразно е приел за установена фактическа обстановка, която се споделя и от въззивния състав и изразяваща се в следното:

Свидетелят Й. В. Ц. /I. V. T./ е открил на 16.05.2012г. в „Райфайзенбанк България“ ЕАД спестовна сметка в евро с IBAN: BG55RZBB9155**********, като за целта посетил лично клон на банката в гр. Сандански, Република България. Свидетелят собственоръчно попълнил заявление за откриване и обслужване на банкова сметка и предоставяне на банкови услуги на физически лица, вкл. предоставил спесимен от подписа си и 3 броя пълномощни, с които упълномощил във връзка с откритата сметка трима гръцки граждани – K. T., T. V. Z. , K. Т.. Наличността по сметката към 01.01.2014г., е била в размер на 257 349,18 евро /двеста петдесет и седем хиляди триста четиридесет и девет евро и осемнадесет евроцента/, която се равнявала на левова равностойност, от 503 331,25 лева /петстотин и три хиляди триста тридесет и един лева и двадесет и пет стотинки/, съгласно фиксирания курс на лева към еврото.

На 04.06.2014 год. подс. К. посетил офис София 27 на „Райфайзенбанк България“ ЕАД, намиращ се в гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 50 и открил на името на св. Й. В. Ц. разплащателна банкова сметка с IBAN: BG32RZBB9155**********, като за целта собственоръчно подпълнил искане – договор за откриване и обслужване на банкова сметка и предоставяне на банкови услуги на физически лица от името на св. Й. В. Ц., легитимирайки се като негов пълномощник с пълномощно №15483/16.05.2014 год. на гръцки език, ведно със заверен превод на български език, на което бил придаден вид чрез полагане на подпис в графа „упълномощител“, че представлява конкретно писмено изявление на св. Й. В. Ц., като посоченото пълномощно на гръцки език съдържало нотариално удостоверяване на подписа на упълномощителя, на което бил придаден вид, че е извършено по надлежния ред на 16.05.2014 год. в гр. ***, Република Гърция от нотариус Г.

П. – Г. /G. P.-G./, с район на действие гр. ***. Според посоченото пълномощно, подс. К., бил изрично упълномощен да открие банкова сметка в лева на името на св. Й. В. Ц. в „Райфайзенбанк България“ ЕАД, както и да се разпорежда с паричните средства по тази сметка – да внА. и тегли суми по тази сметка в неограничен размер. В действителност, това пълномощно не е било подписано от св. Й. В. Ц. и нотариалното удостоверяване не е било извършено от сочения в същото нотариус. Документите във връзка с откриване на банковата сметка, вкл. и посоченото пълномощно /№15483/16.05.2014 год. на гръцки език, ведно със заверен превод на български език/, били приети от св. Х. А. Г. – старши финансов консултант в посочената банка и проверено от св. Н. К. К. – ръководител обслужване на клиенти в банката. Посочените свидетели, при извършената проверка на пълномощното преценили, че същото изглежда редовно от външна страна, поради което и била открита разплащателна сметка на името на Й. В. Ц.. Св. Х. Г. направила копия на пълномощното в оригинал и представения препис, като същите били приложени в клиентското досие на Й. В.

Ц., а оригиналите били върнати на подс. К..

На 09.06.2014 год., около 16,00 часа, подс. К. отново посетил офис София 27 на „Райфайзенбанк България“ ЕАД, на посочения по – горе адрес, където по това време била и св. Х. Г.. Подсъдимият се легитимирал с ново пълномощно № 15548/05.06.2014 г. на гръцки 3 език /ведно със заверен превод на български език/, на което бил придаден вид чрез полагане на подпис в графа „упълномощител“, че представлява конкретно писмено изявление на св.

Й. Ц., като посоченото пълномощно на гръцки език съдържало нотариално удостоверяване на подписа на упълномощителя, на което бил придаден вид, че е извършено по надлежния ред на 05.06.2014 г. в гр. ***, Република Гърция от нотариус Г. П.-Г. /G. P.-G./, с район на действие гр.***. Според посоченото пълномощно подс. К. бил изрично упълномощен да представлява св. Ц. пред „Райфайзенбанк България“ ЕАД, като преведе сума без ограничение до размера на цялата парична сума от личната сметка на св. Ц. в евро c IBAN:

BG55RZBB9155********** в личната сметка св.

Ц. в лева с IBAN:

BG32RZBB9155**********, както и да подпише всички необходими документи от негово име, вкл. и за прекратяване на договора за сметката в евро. В действителност нито пълномощното № 15548/05.06.2014 г. на гръцки език било подписано от св. Й. Ц., нито нотариалното удостоверяване на подписа върху него било извършено от нотариус Г. П.-Г..

Представеното пълномощно също било проверено както от св. Х. Г., така и от св. Н. К..

След запознаване с формата и съдържанието на пълномощното свидетелите Н. К. и Х. Г. преценили, че същото е редовно от външна страна. В тази връзка св. Х. Г. направила копие и на пълномощното на гръцки език, както и на превода му на български език, и приложила същите по клиентското досие на св. Ц. в банката, а оригиналите върнала на подс. К.. След това от спестовната сметка на св. Ц. в евро с IBAN: BG55RZBB9155********** била превалутирана сума, равняваща се на 502 664,90 лева /петстотин и две хиляди шестстотин шестдесет и четири лева и деветдесет стотинки/ и същата била прехвърлена по разплащателната сметка на св. Ц. в лева с IBAN BG32RZBB9155********** в