Решение № 22 от 13.03.2024, Районен съд - Котел

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Котел, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария В. Грунова при участието на секретаря Й. Ив. Кръстев като разгледа докладваното от Мария В. Грунова Гражданско дело № 20232210100848 по описа за 2023 година

Производството по делото е по иск с правно основание чл.128 КТ Ищцата основава претенциите си на твърденията, че работи в ответното дружество на длъжност „Медицински секретар“ от 17.02.2023 г. на 8 часов работен ден по Трудов договор № РД- 11-39/17.02.2023г., прекратен със Заповед № 49/27.03.2023г. и Трудов договор № РД-11-53/25.07.2023г. до 31.10.2023г./периода е посочен с депозираната искова молба, но към същата не е налична заповед за прекратяване на Трудов договор № РД-1153/25.07.2023г./ В исковата молба се сочи, че ищцата П. е престирала своята работна сила в полза на ответника, като не са й били заплащани трудовите възнаграждения за периода 17.02.2023г. до 03.04.2023г. и от 25.07.2023г. до 31.09.2023г. на обща стойност 6772.31 лева.

Иска се от съда да уважи предявения осъдителен иск за заплащане на дължимото ù се трудово възнаграждение в размер на 6772.31 лева, включително законна лихва считано от подаване на исковата молба – 11.12.2023г., както и направените по делото разноски – адвокатски хонорар.

Не е получен писмен отговор на исковата молба в законоустановения едномесечен срок.

В с. з. ищцата, чрез адв. Й. К., поддържа предявените искове, като иска същите да бъдат уважени и претендира разноски за платено адвокатско възнаграждение.

В с. з. ответникът - „Специализирана болница за рехабилитация – Котел“ ЕООД, редовно призовани, не се явява представител по закон или пълномощие и не вземат становище.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:

1

По делото е назначена съдебно икономическа експертиза от заключението на която се установява, че ищцата от момента на назначаването ù на работа в ответното дружество до момента на завеждане на делото са налице неплатени трудови възнаграждения от страна на ответница, които са в общ размер 6772.31 лева за периода 17.02.2023г. до 03.04.2023г. и от 25.07.2023г. до 31.09.2023г. и общият размер за забава върху всяка неплатена сума до деня на подаване на исковата молба – 11.12.2023 г. е 218.71 лева.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена, въз основа на събраните по делото писмени доказателствени средства и заключението на съдебната икономическа експертиза.

Съдът дава пълна вяра на представените по делото писмени доказателствени средства, доколкото същите последователно и еднопосочно установяват правнорелевантните факти и не са налице данни, които да внесат съмнения в тяхната доказателствена стойност.

Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, тъй като е пълно, обосновано, обективно, и е изготвено от компетентно вещо лице.

В хода на съдебното дирене адвокат К. прави изменение на иска относно размера на лихвата съгласно чл. 214 от ГПК /вж. протокол от с.з на 12.03.2024./

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените искове намират своето правно основание в разпоредбата на чл.128, т. 2 от КТ и чл. 86 ЗЗД, и същите са допустими.

Осъдителният иск по чл. 128 от КТ е доказан в своето основание, тъй като са налице всички елементи от фактическия състав, а именно - сключен е действителен трудов договор, който е прекратен; ищцата е полагала труд през исковия период и е настъпила изискуемост на трудовото възнаграждение.

Безспорно е, че страните са обвързани от действителен трудов договор, въз основа на който ищцата е изпълнявала своята длъжност и е престирала труда си до момента на прекратяване. Ответното дружество е имало задължение да плаща изцяло ежемесечно трудово възнаграждение на ищцата.

Според разпоредбата на чл.214, ал.1, изр.трето ГПК до приключване на съдебното дирене в първата инстанция ищецът може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен към осъдителен иск.

Именно такова изменение е поискано от процесуалния представител на ищеца и не се възприема от настоящия съдебен състав, тъй като специално на иска за заплащане на дължимото трудово възнаграждение не е изменен размера на трудовото възнаграждение което се иска от ищцата и посоченото в експертното заключение, за да се обоснове основателност на искането за изменение размера на трудовото възнаграждение – то е непроменено чл.128 във връзка с чл.270 КТ. Няма изменение на размера на специално този иск.

Разпоредбата на чл. 245, ал. 1 от КТ гарантира на служителя/ работник, който добросъвестно е полагал труд изплащането на част от уговореното трудово възнаграждение, което не може да бъде по-малко от минималната 2 работна заплата. Съгласно ал. 2 на същата разпоредбата работодателят остава задължен за остатъка, заедно със законната лихва. Позоваването на ответника на тази разпоредба не го ползва в разглеждания случай, защото не го освобождава от отговорността да заплати разликата до цялото уговорено трудово възнаграждение, нито отлага плащането на същото във времето. То се дължи, заедно със законните лихви. Финансовото състояние на ответното дружество, което е икономически по-силната страна по трудовото правоотношение, не обуславя извод за по-късен момент на дължимост на остатъка от трудовото възнаграждение. Работникът/служителят може повсяко време да претендира дължимото му изискуемо трудово възнаграждение.

Разпоредбата на чл. 245, ал. 2 от КТ е специална и урежда въпроса за обезвредата, която работодателят-длъжник трябва да заплати на работника или служителя-кредитор, при забава, която произтича от неизплатено трудово възнаграждение / Решение № 1492 от 16.12.1999 г. на ВКС по гр. д. № 309/99 г., III г. о./. Тя е определена в размер на основния лихвен процент за съответния период - чл. 245, ал. 2 КТ.

Относно искането по чл.86 от ЗЗД: По отношение на претенцията по чл.86 от ЗЗД: Акцесорната претенция за заплащане на законна лихва върху размерите на дължимите месечни възнаграждения, считано от датите на които е следвало да бъдат изплатени до завеждане на исковата молба е основателна.

По отношение на размера съдът съобразява уважения размер на главницата, върху който се начислява лихвата, а именно посочената в експертно заключение сума в размер на 218,71 лева.

За пълнота, съдът следва да отбележи, че в заключението си вещото лице сочи, че на ищцата по прекратеното трудово правоотношение с ответното дружество и се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ за 3 работни дни, в размер на 175, 84 лева, които са начислени и са част от дължимото трудово възнаграждение за месец март 2023г.

След като е направено искане за присъждане на разноски и са налице доказателства, че такива са направени, съдът е длъжен да се произнесе.

По делото е представен договор за правна помощ и процесуално представителство, в който е вписана както договорената, така и заплатената сума за адвокатско възнаграждение. Доколкото съдът уважава предявените искове в претендираните (след допуснатото изменение) размери, следва да му бъдат присъдени в размер на 1100.00 лева.

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Специализирана болница за рехабилитация Котел", ЕИК:

119527829 със седалище и адрес на управление гр. Котел, ул. "Изворска" № 85, представлявано от управител д-р Г. К. М., ДА ЗАПЛАТИ н а А. Г. П., ЕГН: **********, гр. Котел, ул. „Ивайло", № 6А, чрез адв. Й. К. от АКСливен, на основание чл.128, т.2 от КТ, сумата от 6772.31 лв. /шестстотин 3 хиляди седемстотин седемдесет и два лева и тридесет и една стотинки/, представляваща част от дължимото, но неизплатено трудово възнаграждение за периода 17.02.2023 г. до 03.04.2023 г. и от 25.07.2023 г. до 31.10.2023 г., включително, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „Специализирана болница за рехабилитация Котел", ЕИК:

119527829 със седалище и адрес на управление гр. Котел, ул. "Изворска" № 85, представлявано от управител д-р Г. К. М., ДА ЗАПЛАТИ н а А. Г. П., ЕГН: **********, гр. Котел, ул. „Ивайло", № 6А, чрез адв. Й. К. от АКСливен, на основание чл. 86 от ЗЗД, сумата от 218.71 лв. /двеста и осемнадесет лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху всяко едно от неизплатени трудови възнаграждения до датата на завеждане на исковата молба.

ОСЪЖДА „Специализирана болница за рехабилитация Котел", ЕИК:

119527829 със седалище и адрес на управление гр. Котел, ул. "Изворска" № 85, представлявано от управител д-р Г. К. М., ДА ЗАПЛАТИ н а А. Г. П., ЕГН: **********, гр. Котел, ул. „Ивайло", № 6А, чрез адв. Й. К. от АКСливен на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 1100,00 лв., представляваща сторените от ищеца разноски за един адвокат в първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА „Специализирана болница за рехабилитация Котел", ЕИК:

119527829 със седалище и адрес на управление гр. Котел, ул. "Изворска" № 85, представлявано от управител д-р Г. К. М., ДА ЗАПЛАТИ по сметката на РС Котел, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата в размер на 579,64 лв., представляваща държавна такса по предявените искове /279,64 лева/ и възнаграждение за вещо лице /300,00 лева/ в първоинстанционното производство..

На основание чл.242, ал.1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението.

Решението може да бъде обжалвано от страните пред Окръжен съд Сливен в двуседмичен срок.

Препис от решението да се изпрати на страните.

Съдия при Районен съд – Котел: _______________________ 4