Определение № 13660 от 30.05.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13660 гр. С., 30.05.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. ХАДЖИЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. ХАДЖИЕВА Гражданско дело № 20221110114850 по описа за 2022 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба с вх.№ 55070/22.3.2022 година, депозирана от ИС. Ж. Т., роден на ********** година с място на раждане – град Б., чрез неговия законен представител и майка М. Т., гражданка на ФРГ, родена на ********** г. в Х., Ф., с постоянен адрес: ул.(АДРЕС) - гр.М., ФРГ, чрез адвокат Ц.М., ЛАК, с адрес: гр.С.,ул.(АДРЕС), мобилен тел: **********, имейл: (ИМЕЙЛ) против АСП, с адрес: град С., ул. (АДРЕС) МП, с адрес: град С., ул.(АДРЕС) и Дом за медико-социални грижи за деца (ИМЕ), с адрес - гр. Б., ж.к. (АДРЕС).

При проверка на исковата молба съдът приема, че в една част заявените искови претенции не са подсъдни на гражданските съдилища, а в друга част исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК и чл.128, т.2 и т.3 от ГПК, при следните аргументи:;

В исковата молба се твърди, че ищецът – детето ИС. Ж. Т. е осиновен от М.Т.. Сочи се, че с Решение №3843 от 12.06.2018 г. по гр.д.№7081/2018 по описа на СГС, ГО, I-ви брачен състав, влязло в сила на 20.06.2018 година е допуснато пълно осиновяване при условията на чл.100, ал.2, т.3 и чл.101 от СК, във връзка с чл.84, ал.1- 4 от КМЧП, на ищеца по настоящото дело- със следните данни към онзи момент: И.А.И., български гражданин, с обичайно местопребиваване в РБ, с ЕГН **********, роден на ********** година в град Б. от майка А.П.И. и баща, неизвестен - от М. Т., гражданка на ФРГ, родена на ********** г. в Х., Ф., с обичайно местопребиваване в Г, живуща на адрес: ул.„(АДРЕС) - гр. М., ФРГ.

Твърди се, че със Заповед №ЗД-РД03/*** от 24.04.2014г. на Директора на ДСП Б., И. е настанен временно до навършване на 3-годишна възраст в ДМСГД-гр. Б. на основание чл.

26 ал.1 във връзка с чл.27 ал.1, чл.25 ал.1,т.2 и чл.4 ал.1 т.6 от Закона за закрила на детето.

Твърди се, че със Заповед № 02013ДЗД/**** от 24.11.2016 г. на Директора на ДСП-Б. е прекратено настаняването в ДМСГД-Б. и И. e настанен в професионално приемно семейство на В.С.К. с адрес с.Ф., общ. С., обл. Б..

Твърди се, че със Заповед №ЗД/Д-А-240 от 05.09.2017 г. на Директора на ДСП-Б. e прекратено настаняването на детето в професионалното приемно семейство на В.С.К. и е настанено в професионално приемно семейство на М.А.Г. с адрес в гр. С..

Твърди се, че със Заповед №СО РД 01-***/19.11.2014 г. на директора на РДСП-Б., влязла в сила на 21.01.2015 г. на основание чл.84 ал.2 от СК И. е вписан в Регистъра за 1 пълно осиновяване, воден от РДСП-Б..

Твърди се, че през лятото на 2013 година, госпожа М. Т., гражданка на ФР Г, започва процедура по кандидатстване за международно осиновяване на дете от Б. Твърди се, че на 21.05.2014 г. Служба областна управа Б-Х, Г, изготвя Доклад за годност при осиновяване.

След обстойно проучване на г-жа М. Т. и нейния статус, Службата прави обобщение и мнение, че личностните й и икономическите й отношения дават добри възможности за отглеждане на осиновено дете, както и че житейските отношения на г-жа Т. са стабилни и сигурни, както и че едно дете от Б ще бъде отгледано от нея с много любов и обич и би се справила с дете, имащо леки ограничения или травми.

Сочи се, че Съветът по международно осиновяване към МП на Р Б е решил да предложи г-жа Т., на МП като подходяща осиновяваща за детето И.А.И.. МП е одобрил направеното предложение и е подписал Удостоверение №**-**-***/14 от 16.11.2015г. за даване на ход на процедура по осиновяване по чл.17(с) от Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване, подписана в Хага на 29 Май 1993 г. (Хагска конвенция). Удостоверението е изпратено на централния орган по Хагската Конвенция в Г ермания.

Твърди се, че по повод организацията за осъществяване на контакт на г-жа Т. с детето И.А.И., от Общинската служба за младежта и социалните въпроси, Б-В, Централа-отдел осиновявания в Щ., Г, е изявено желание до контакт да бъде допусната и законно регистрираната съжителка на г-жа Т.- г-жа М. Т..

Твърди се, че с оглед отразяването на това обстоятелство (наличието на регистрирана съжителка на кандидат-осиновителката), което е било пропуснато при изготвянето на първоначалния социален доклад, е предприето изготвянето на актуален социален доклад, като нов социален доклад от 15.01.2016 г. е изготвен от Областна служба за работа с младежта, Отдел Служба за работа с младежта Б-Х, Централен орган по осиновяванията в Г.

Твърди се, че с ОТКАЗ от 02.03.2016 г. на МП № 16-00-400/2014 г., Министърът отказва да даде съгласие за пълно осиновяване на детето И.А.И. от г-жа Т. поради допуснати съществени нарушения в процедурата по осиновяването, а именно липсата на данни за партньорство и съжителство на г-жа Т. в първия доклад, поради което решението за даване на ход на процедурата по осиновяване било взето въз основа на непълен и неверен доклад за годност за осиновяване.

Твърди се, че отказът на МП е отменен като незаконосъобразен с Решение №10472 от 10 Октомври 2016 г., постановено по адм.д.№4404/2016 по описа на ВАС, тричленен състав, потвърдено с Решение №1881 от 15.02.2017 г. по адм.д.№14154/2016г.). Твърди се, че и и след влизане в сила на окончателното решение на ВАС, МП отново отказва и бави продължаването на процедурата по осиновяването на И. от Г- жа Т..

Твърди се и се описват действия, като се сочи, че в резултат на действията на МП процедурата по осиновяването е допълнително забавена с около година и половина след влизане в сила на решението за отмяна на отказа на МП.

Твърди се, че след като детето е заживяло при майка си, и видно от изследванията на специалистите в Г, е установено, че детето има увреждания и травми свързани с интелектуалното и емоционалното му развитие, като се твърди, че претърпяното от детето и настъпилите проблеми в развитието на детето са изцяло резултат от следните действия и бездействия от страна на конкретните институции в Б, а именно:

1. Липсата на услуги за превенция на изоставянето и на адекватна социална подкрепа на биологичната майка на И..

2. Настаняването и престоя на детето в ДМСГД-Б. оказва най-неблагоприятно и увреждащо за неговото развитие влияние. Твърди се, че с настаняването на детето в Дом за медико-социални грижи за деца без да е имал нужда от специализирани медицински и 2 социални грижи, бидейки роден здрав и с нормално развитие са били неправилни и необосновани.

Твърди се, че конкретните условия за отглеждане на деца в ДМСГД са увреждащи.

Твърди се, че въпреки многобройните периодични прегледи и доклади, изготвяни от медицински специалисти докато е настанен там, И. придобива увреждания, които са резултат от факта на престоя му в ДМСГД - резултат от липсата на нормални, индивидуални човешки отношения родители-дете, от липсата на възрастен, с който И. да създаде емоционална връзка и привързаност. Описва се, че преобладаващият персонал, който работи пряко с децата в този тип домове са лекари, медицински сестри и акушерки. Твърди се, че поради това и Домовете за медико-социални грижи за деца предлагат грижа, ориентирана предимно към медицинския модел - задоволяване на физическите и здравни (в тесен смисъл на грижи за физическото здраве) потребности на децата. Твърди се, че този тип обгрижване обаче е в състояние да увреди вторично децата, точно както се е случило с И.. Твърди се, че именно поради престоя му близо 3/три/ години в ДМСГД -Б., където липсва адекватна и индивидуална реална грижа за децата, настанявани в такъв тип институции, И. не получава необходимото емоционално стимулиране, любов, обич и привързаност към възрастен, необходими му, за да израсне като сигурен и пълноценен член на обществото. Твърди се, че през този период отношението към него е било като обект, а не като отделен индивид- дете със своите типични потребности да бъде обичано и обгрижвано.

3. Твърди се, че настаняването на И. два пъти за кратко в неподходящи приемни семейства, които не са били добре подбрани и обучени и не са имали необходимите родителски качества и капацитет е довело и води до травми в ранно детство и нарушена привързаност, които оставят траен и неизлечим ефект върху развитието на детето, въпреки огромната любов, привързаност, грижа, жертвоготовност и старание, които получава от семейството на майка си в Г.

4. Твърди се, че огромната забава в процедурата по осиновяването на И. по вина на МП, която има за последица отлагане на осиновяването и заминаването на И. за Г в семейството на Г-жа Т. е довело до необосновано забавяне на създаването на трайност в условията на обгрижване и привъзаност среда, което допълнително е увредило общото психо-социално състояние на детето.

5. Твърди се, че И., бидейки дете без родители и дете от ромски произход е бил подложен на дискриминационно отношение от страна на представителите на компетентните институции. Твърди се, че макар и роден здрав и с нормално развитие, той е бил настанен в специализирана институция- Дом за медико-социални грижи за деца, с което му е отнет шансът за израстване в семейна среда. Твърди се, че ромският му произход е причина за занижени очаквания по отношение на неговото развитие и бъдещ живот и по отношение на възможността да бъде отглеждан в семейна среда. Твърди се, че по същите съображения не е предложена и подкрепа на биологичната майка още преди раждането на И. с цел превенция на изоставането.

Твръди се в исковата молба, че в резултат на действия и бездействия на ответниците като третиране от съответните институции, И., макар и роден здрав и с нормално развитие, пристига в Г с увреждания. Твърди се, че И. и към настоящия момент е с диагноза дете с интелектуално увреждане, с цялостно забавяне на развитието, с разстройство на социалното поведение с опозиционно поведение.

Твърди се, че е налице причинно-следствената връзка между увреждащите деяния и вредите.

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да:

- осъди АСП да заплати на ищеца сумата от 5000,00 лева, представляваща част от сумата от 25 000(двадесет и пет хиляди) лева представляваща обезщетение за претърпените 3 неимуществени щети, нанесени в резултат на увреждащите деяния (действия или бездействия) на Отдела за закрила на детето в ДСП (ОЗД в ДСП), структура на АСП (АСП) - осъди Дома за медико – социални грижи за деца – Б. да заплати на ищеца сумата от 5 000,00 лева, като част от сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева представляваща обезщетение за претърпените неимуществени щети, нанесени в резултат на увреждащите условия в ДМСГД-Б..

- осъди МП да заплати на ищеца сумата от 5 000,00 лева, представляваща част от сумата от 25 000 (двадесет и пет хиляди)лева представляваща обезщетение за претърпените неимуществени щети, нанесени в резултат на увреждащите деяния (действия или бездействия) на МП, довели до забава в осиновяването на И. от г-жа Т..

В частта по предявените искове против АСП и МП:

При изложението на обстоятелствата, на които основава претенцията си ищецът по смисъла на чл.127, ал.1 т.4 от ГПК е изложил действия на административни органи – АСП и МП. Актовете, описани в обстоятелствената част на исковата молба – както заповедите на Директора на ДСП, така и отказа на МП имат правната характеристика на индивидуални административни актове, които се издават и обжалват по реда на АПК.

В подкрепа на посоченото относно характера на административните актове следва да се посочи, че както временното настаняване на дете, като мярка за закрила по смисъла на Закона за закрила на детето – в приемно семейство или временното настаняване на дете в доставчик на социални услуги – ДМСГД – Б. е дейност, която се извършва от специализирана администрация по смисъла на Закона за закрила на детето и Закона за социалното подпомагане.

Така заповедта на Директора на ДСП, част от структурата на АСП е дейност по приложението на чл.26, ал.1 от Закона за закрила на детето и чл.28, ал.2 от Правилника за неговото приложение. Категорично е, че тези заповеди за извеждане на детето от семейна среда и по аргумент от разпоредбата на чл.27 и чл.27а от Закона за закрила на детето са индивидуални административни актове, които подлежат на обжалване по реда на АПК.