Определение № 1306 от 07.07.2025, Районен съд - Благоевград
- Съд
- Районен съд - Благоевград
- Дело
- Гражданско дело 1674/2025
- Вид
- Определение № 1306
- Подписан
- 07.07.2025
- В сила
- 17.07.2025
- Състав
- Габриела Тричкова
Цитирани разпоредби
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Граждански процесуален кодекс
- чл.46 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1306 гр. Благоевград, 07.07.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:
Габриела Тричкова като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Гражданско дело № 20251210101674 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к.
1404, район Триадица, бул.”България“ № 81 В, представлявано от управителите П. В. и Хр.
М., чрез юрк. Б. Т., пълномощник, с която се иска да бъде признато за установено съществуването на вземане на ищеца срещу ответника за сума, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 915/2025 г. по описа на Районен съд – Благоевград.
С оглед преценка допустимостта на иска и редовността на исковата молба съдът е изискал ч.гр.д. № 915/2025г. по описа на Районен съд – Благоевград.
След като се запозна с исковата молба и със служебно изисканото заповедно производство, настоящият съдебен състав намира, че предявеният установителен иск е недопустим, поради следното:
В случая е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК против ответника-длъжник. Съдът е изпратил заповедта за връчване на длъжника на постоянния му и настоящ адрес. Видно от върнатото съобщение връчителят е удостоверил, че длъжникът е търсен на различни дати, но не е намерен, като по данни на съседи И. лицето вече не живее на адреса. Съдът е изискал справка от ТД на НАП за наличие на действащ трудов договор, от която е видно, че длъжникът няма действащ такъв. Разпоредено е връчване чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 ГПК. След изтичане на срока заповедният съд е счел, че заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и е дал указания на заявителя по чл.415, ал. 1, т. 2 ГПК. В едномесечен срок от връчването на съобщението с указанията е подадена настоящата искова молба.
С изменения публикувани в Държавен вестник бр. 100 от 2019 г. са измени разпоредби на ГПК, включително и чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. Съобразно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК Съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. Разпоредбата е била в сила към момента на връчване на съобщението по настоящото заповедно производство. С оглед така приетите промени, предпоставка за допустимост на исковото производство в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е не само връчването на заповедта чрез залепване по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, а и връчителят да е събрал данни, че лицето не живее на адреса. В случая са събрани такива, че лицето не живее на адреса. Но съдът намира, че не са изчерпани всички възможни начини предвидени в закона за връчване на издадената заповед за изпълнение на длъжника, преди да се пристъпи към залепване на уведомление по чл.47 от ГПК. Видно от подаденото заявление 1 по чл.410 от ГПК, в същото е посочен, както адрес на длъжника, така и телефонен номер, на който може да бъде уведомен и електронен адрес. Съгласно чл.45 от ГПК съобщението се връчва лично на адресата, като връчването на представител, както и на електронен адрес за връчване се смята за лично връчване. Когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме /чл.46 от ГПК/ и едва след като не е налице възможност за лично връчване, за връчване на друго лице и лицето не е намерено в продължение на един месец, връчителя залепва уведомление. В случая, заповедния съд не е изпратил издадената заповед на електронния адрес посочен в заявлението, като директно е преминал към залепване на уведомление по чл.47, ал.1 от ГПК.
Предвид изложеното при неизпълнение за връчване на заповедта по всички възможни начини на връчване е налице преждевременно даване на указания за предявяване на иска.
Доколкото исковият съд следи служебно за допустимостта на производството, то същия следва на самостоятелно основание да направи преценка връчена ли е заповедта редовно по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и изпълнени ли са предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, обуславящи указание за предявяване на специалния установителен иск. Тази проверка е самостоятелна и независима от проверката на заповедния съд, като настоящия съдия докладчик намира, че не са налице предпоставки за даване на указания за предявяване на установителен иск, доколкото не е връчена на заповедта на посочения в договора и заявлението електронен адрес на длъжника.
Ето защо съдът намира, че не е налице абсолютната процесуална предпоставка за предявяване на иск на основание чл. 422 от ГПК, поради което същият е недопустим. След като за абсолютните процесуални предпоставки за предявяване на иск се следи служебно и настоящият състав намира, че една от тях не е налице, то не следва да се разглежда по същество делото, а същото следва да се прекрати. Предвид горепосочените съображения исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото прекратено. Доколкото прекратяването касае само исковото производство във връзка с необходимостта от предявяване на иск по чл. 422 ГПК, липсват предпоставки за обезсилване на заповедта за изпълнение. След стабилизиране на определението ч. гр. д. следва да се върне обратно на заповедния съд, който ще прецени какви последващи действия да извърши, доколкото съображенията и доводите на настоящия съд, не го обвързват.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 130 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба, депозирана от ищеца „АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1404, район Триадица, бул.”България“ № 81 В, представлявано от управителите П. В. и Хр. М., чрез юрк. Б. Т., пълномощник поради недопустимост на предявения установителен иск.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 1674/2025г. по описа на Районен съдБлагоевград.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на ищеца пред Окръжен съд-Благоевград.
След влизане в сила на настоящото определение копие от същото да се приложи по ч.гр.д № 915/2025г. по описа на Районен съд-Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
2