Решение № 8225 от 18.07.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 19340/2022
- Вид
- Решение № 8225
- Подписан
- 18.07.2022
- Състав
- Георги Стоянов Чехларов
Други актове по делото
- Разпореждане № 33606 от 14.04.2022 · ГЕОРГИ СТОЯНОВ ЧЕХЛАРОВ
- Определение № 13373 от 26.05.2022 · ГЕОРГИ СТОЯНОВ ЧЕХЛАРОВ
- Протокол № 10777 от 07.07.2022 · ГЕОРГИ СТОЯНОВ ЧЕХЛАРОВ
- Разпореждане № 73039 от 11.08.2022 · ГЕОРГИ СТОЯНОВ ЧЕХЛАРОВ
- Разпореждане № 79521 от 29.08.2022 · ГЕОРГИ СТОЯНОВ ЧЕХЛАРОВ
- Разпореждане № 93652 от 05.10.2022 · ГЕОРГИ СТОЯНОВ ЧЕХЛАРОВ
Цитирани разпоредби
- чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40, ал. 1 и 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 40, ал. 1 и 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.411, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.15 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 8225 гр. София, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ Гражданско дело № 20221110119340 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *****, срещу „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.И.З.“ АД, ЕИК ******, осъдителен иск с правно основание чл.411, ал.1 КЗ за заплащане на сумата от 257,92 лв., представляваща изплатено по застраховка „Каско на МПС” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 15.06.2021 г. в гр. Я., ул. „Т.“, ведно със законната лихва от предявяване на иска /11.04.2022 г./ до плащането.
По иска по чл.411, ал.1 КЗ ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахованото имущество на стойност 242,92 лв.; твърди, че е изплатил застрахователно обезщетение в посочения размер, включващо действителните вреди. Твърди, че ответникът е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”, сключена за увреждащия автомобил, спрямо когото възниква вземане за платеното обезщетение и ликвидационни разноски за определянето му /15 лв./ - т.е. общо 257,92 лв. Твърди, че изпратил покана до ответника, но същият не е извършил плащане.
Ответникът е подал в срок отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Оспорва, че процесното ПТП е настъпило по вина на застрахования при него водач, както и наличието на причинно-следствена връзка между събитието и настъпилите вреди. Счита, че процесното събитие е случайно по смисъла на чл.15 НК. Не оспорва изплащането на застрахователно обезщетение от ищеца, както и качеството си застраховател по сключена застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на л.а.
„О.З.“ рег. № ****** към датата на настъпване на процесното ПТП.
1
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл.411, ал.1 КЗ
По иска с правно основание чл.411, ал.1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже следните факти: сключен договор за имуществено застраховане , в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер до действителните вреди.
С доклада по делото са обявени са безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата за съществуването на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и собственика на МПС „О.З.“ рег. № ******, наличието на застрахователно правоотношение по сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и собственика на л.а. „О.А.“, рег. № *****, както и обстоятелството, че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение на застрахования при него водач в размер на общо 242,92 лв.
Спорни са механизмът на настъпилото деяние, т.е. вината на застрахования при ответника водач, както и размерът на вредите.
По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП от 15.06.2021 г. /л.7 от делото/, в който е отбелязано, че на посочената дата е настъпило ПТП, при което л.а. водачът на „О.З.“ рег. № ******, предприема маневра движение на заден ход и удря намиращия се зад него л.а. „О.А.“, рег.
№ ***** /управляван от М.Т./, при което се уврежда задна броня на л.а. „О.З.“ рег. № ****** и предна броня на „О.А.“, рег. № *****. Протоколът е подписан и от двамата водачи, като в същия е отбелязано, че вината за настъпилото ПТП е на водача на л.а. „О.З.“ рег. № ****** – П.Д..
За установяване механизма на настъпване на ПТП по делегация е разпитан свидетелят М.Т., управлявал л.а. „О.А.“, рег. № ***** при настъпване на процесното ПТП. От разпита му се установява, че процесното ПТП е настъпило на ул. „Т.“ в гр. Я., като свидетелят се е пристроил в дясна лента /от която може да се продължи само надясно/ и спрял на червена светофарна уредба, като л.а. „О.З.“ рег. № ****** се намирал пред него на около 4-5 метра. Свидетелят поддържа, че при настъпване на процесното ПТП, управляваният от него автомобил е бил в покой, като водачът на л.а.
„О.З.“ тръгнал назад и ударил неговия автомобил. Твърди, че се опитал да го предупреди със звуков сигнал, както и да се дръпне назад, но нямал 2 възможност поради наличието на други автомобили зад него. В показания си свид. Т. излага, че водачът на л.а. „О.З.“ заявил след инцидента, че не видял намиращия се зад него автомобил, като предприел маневрата за да се престрои в другата лента и да продължи направо. Свидетелят поддържа, че по неговия автомобил били увредени предна броня и преден капак.
Съдът кредитира показанията на свид. М.Т. като конкретни, последователни и обективно дадени. След анализ на доказателствената съвкупност, формирана в хода на съдебното дирене по делото, съдът намира, че виновен за настъпилото ПТП е единствено водачът на л.а. „О.З.“ рег. № ****** - свид. П.Д., който е предприел маневра движение на заден ход без да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, респективно по време на движението си назад не е наблюдавал непрекъснато пътя зад него, в който случай би предотвратил своевременно настъпването на процесното ПТП, с което е нарушил разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и 2 ЗДвП.
Водачът П.Д. е следвало да се увери, че пътят зад неговия автомобил е свободен и че с движението си няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници на пътя. В случая това условие не е изпълнено, доколкото при движението назад е ударил намиращия се зад него л.а. „О.А.“, рег. № *****.
Изготвената САТЕ установява, че всички щети, които са били описани от ищеца, са в пряка причинно – следствена връзка с процесното ПТП. За определяне размера на регресния дълг съдът съобразява задължителната /съгласно т. 2 от ТР 1/2009г./ съдебна практика, постановена по реда на касационния контрол - решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС, ТК, І отд., съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение единствено по действителната стойност на вредата /без овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под минималните размери, установени в Методиката.
Обемът на регресния дълг зависи от размера на действително причинените вреди, но не повече от размера на задължението на застрахователя по застраховка „Каско” /плащането на недължимо обезщетение не може да се противопостави на ответника/ и не повече от размера на действително платената сума. Ето защо следва да бъдат съпоставени тези три стойности, за да се определи, в какъв размер в случая е възникнал регресният дълг. В конкретния казус заплатената от застрахователя по доброволната имуществена застраховка сума е в размер от 242,92 лв., а размерът на действителните вреди е по-голям – 379,72 лв., за установяването на който в публично съдебно заседание, протекло с участието на страните, по делото е изслушано заключението на вещото лице по съдебноавтотехническата експертиза. Ето защо в полза на ищеца е възникнало регресно вземане за платеното застрахователно обезщетение в размер от 242,92 лв., заедно с 15 ликвидационни разноски, или вземане в размер от 3
257,92 лв. Ето защо и предявеният иск се явява изцяло основателен.
По разноските:
С оглед изхода от спора, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в размер от 275 лв. за депозит за свидетел и депозит за вещо лице. Съдът констатира, че дължимата държавна такса в размер от 50 лв. не е внесена, поради което и с оглед изхода на спора ответникът следва да заплати същата по сметка на Софийски районен съд.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.И.З.“ АД, ЕИК ******, да заплати на основание чл. 411, ал. 1 КЗ на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *****, сумата от сумата от 257,92 лв., представляваща изплатено по застраховка „Каско на МПС” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 15.06.2021 г. в гр. Я., ул. „Т.“ и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 11.04.2022 г., до плащането.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.И.З.“ АД, ЕИК ******, да заплати на основание чл.78,ал.1 ГПК на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *****, разноски в размер от 275 лв.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.И.З.“ АД, ЕИК ******, да заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер от 50 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4