Решение № 702 от 09.11.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 702 гр. София, 09.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Ива Андр. Иванова като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело № 20221001000707 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 63 от 13.06.2022г., постановено по търг. дело № 218/2021 г., Софийски окръжен съд, ТО, 1с-в, е отхвърлил като неоснователен иска по чл.405 от КЗ на „Диамант Велчеви 18“ООД срещу „Застрахователно акционерно дружество Армеец“АД да му заплати сумата 41 743,65 лева, представляваща застрахователно обезщетение от ПТП, настъпило на 04.07.2021г. при наличие на застраховка „Каско“ по полица № 0307Х0012923, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и е осъдил ищеца да заплати на ответника на осн. чл.78, ал.3 ГПК сумата 750 лева, представляваща разноски по делото.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „Диамант Велчеви 18“ООД, с която се обжалва първоинстанционното решение като неправилно с искане да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск с правно основание чл.405 КЗ да бъде уважен.

Твърди се, че съдът неправилно е приел, че в процесния случай е налице „груба небрежност“, която да бъде основание за изключен риск по см. на т. 14.5 от Общите условия към договора за застраховка. По делото не били събрани никакви доказателства за наличието или липсата на пътни знаци, ограничаващи скоростта на движение под разрешената за населено място, а именно 50км./ч. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице СТЕ относно обстоятелството, че на 80м. преди мястото на произшествието 1 имало поставен знак за ограничение на скоростта на 40км./ч., но не е взел предвид обстоятелството, че тези данни вещото лице е почерпило от преписката на застрахователя.

На следващо място твърди се, че както от събраните гласни доказателства, така и и от приложените писмени такива е видно, че водачът се е движил не с превишена, а с несъобразена скорост, която според приетата и неоспорена от страните СТЕ е установено, че възлиза на 58км./ч. Това обстоятелство според жалбоподателя не може да бъде характерезирано като проява на груба небрежност, тъй като за да е налице такава скорост на движение и позовавайки се на съществуваща съдебна практика счита, че трябва да надвишава значително разрешената за конкретния пътен участък /2-3 пъти/; управляващият водач да е санкциониран многократно за извършени нарушения на ЗДвП; да са налице множество нарушения на правилата за движение по пътищата в конкретната ситуация и др., като така извършените от водача на застрахования автомобил нарушения в съвкупност, значително да повишава вероятността от настъпване на произшествието.

Поддържа и че не са верни изводите на съда, че произшествието е било предотвратимо от водача на МПС предвид факта, че по делото са събрани гласни доказателства, че той не е могъл да овладее превозното средство единствено по причина на внезапно излязло диво животно на пътя.

Искането към съда е да се постанови решение, с което да се отмени обжалваното решение, с което искът с правно основание чл.405 КЗ е отхвърлен като неоснователен и вместо него да се постанови друго, с което да се осъди ЗАД“Армеец“ да заплати на „Диамант Велчеви 18“ООД сумата от 41 743,65 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на ПТП от 04.07.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и всички направени по делото разноски пред двете съдебни инстанции.

Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по делото въззиваемата страна ЗАД“Армеец“ е изразила становище за неоснователността на въззивната жалба.

Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Въззивната жалба е процесуално допустима – същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалване, насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.

Производството пред първостепенния съд е образувано по искова молба на „Диамант Велчеви 18“ООД, в която са изложени твърдения, че с полица № 0307X0012923 от 27.02.2021г. с ответното дружество ЗАД“Армеец“ е сключен договор за имуществена 2 застраховка “Каско” за л. а. марка „Ауди“, модел „Ку 7“, с рег. номер ***, със срок на действие от 28.02.2021г. до 27.02.2022 г., при уговорено покритие клауза „П” - пълно „Каско“ на рисковете, съгласно “Общи условия” на предлаганата застраховка.

Твърди се, че на 04.07.2021г., в гр. София, на ул.„Софийско шосе“ е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което процесния л. а. марка „Ауди“, модел „Ку 7“, с рег. номер *** е увреден. Водачът А. Г., макар и да се движила с разрешената за района скорост, при сухо време, но през тъмната част на денонощието, поради внезапно излязло животно на пътя е изгубила контрол при управление на процесния автомобил. Вследствие на това, автомобилът преминал през острова на кръговото движение и самокатастрофирал от дясно на пътя.

Сочи се, че в резултат на гореописаното събитие и подадено Уведомление за щета по застраховка „Каско на МПС”, в ЗАД „Армеец” е била образувана преписка по щета № 42021030100156/2021г. Основанието за ангажиране на договорната отговорност на ответното дружество е настъпилото застрахователно събитие „авария“.

Твърди се, че с писмо с изх. № 100-3981/16.08.2021г., ответникът е уведомил ищеца, че отказва да изплати застрахователно обезщетение по преписка по щета №42021030100156/2021г., поради проява на „умишлени или с груба небрежност действия“ от страна на водача на застрахования автомобил, „който се е движил с несъобразена скорост, надвишаваща съществено максимално допустимата за конкретния пътен участък“, както и поради „неизпълнение на задължението за ползване на застрахованото МПС с грижата на добър стопанин“.

Ищецът не е съгласен с изводите на застрахователя, които са неоснователни и бланкетно изложени, като допълнително се мотивира и с факта, че на водача на лекия автомобил А. Г. е ангажирана административно-наказателна отговорност за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и управление на МПС с несъобразена скорост, а не по чл. 21 от ЗДвП за управление на МПС с превишена скорост.

Твърди че произшествието е възникнало, поради внезапното излизане на животно на пътя, което е изненадало водача Г. и предизвикало уплаха у нея и преминаване през острова на кръговото движение за да не прегази животното. Същата се е движила с разрешената за мястото на настъпване на произшествие скорост, като единствено внезапната поява на животното на пътя е довело до изменение траекторията на движение на МПС и настъпване на пътнотранспортното произшествие.

Ответникът ЗАД“Армеец“ в срока за отговор на исковата молба е оспорил изцяло предявения срещу него иск по основание и по размер.

Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество „Армеец” по имуществена застраховка „Каско“ на МПС като се позовава на това, че е реализиран риск, изрично изключен от застрахователното покритие по т. 14.5 от Общите условия. Сочи че в цитираната разпоредба изрично било договорено между страните, че „застрахователят не покрива пълна загуба или частична щета на 3 застрахованото МПС, причинени при от или вследствие на умишлени или с груба небрежност действия на застрахования, член на неговото семейство, негов служител, трето ползващо МПС лице, водача на МПС, превозваните с МПС лица, чиито действия са предизвикали застрахователното събитие", т е. не може да се ангажира отговорността му за изплащане на застрахователно обезщетение.

В конкретния случай твърди се, че в хода на експертната проверка по доброволно заведената претенция пред застрахователя е било установено, че единствена причина за настъпване на вредите са действията на водача на застрахования автомобил, който в тъмната част на денонощието се е движил със скорост, по-голяма от максимално разрешената за съответния пътен участък; движил се е с технически несъобразена скорост, съобразно радиуса на завоя, в който е навлязъл, поради което е загубил контрол върху МПС и не е предприел действия по аварийно спиране с цел предотвратяване на ПТП.

При ликвидацията на щетата от експерти на застрахователя е установено, че в зоната на кръстовището, където е настъпило ПТП, по посока на движението на автомобила, на около 80 м. преди мястото на катастрофата отдясно на пътя, имало поставен знак В26 „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената 40 км./ч.“.

В тази връзка, твърди, че водачът на МПС се е движил със скорост, значително надвишаваща разрешената такава за съответния пътен участък, като същата е надвишавала критичната скорост за преодоляване кривата на завоя. Водачът на МПС е нямал техническата възможност да предотврати ПТП при избраната скорост на движение,съобразно радиуса на завоя. Той обаче е имал техническата възможност да намали скоростта под границата на критичната преди завой или да намали скоростта до максимално разрешената. Това действие е следвало да се осъществи на достатъчно голямо разстояние, като по този начин е имал техническата възможност да предотврати ПТП.

Твърди, че водачът на лекия автомобил съзнателно, при избора си на скорост, сам се е поставил в техническа невъзможност да предотврати ПТП. Той е нямал техническа възможност да предотврати ПТП при избраната от него скорост на движение и съобразно радиуса на завоя.

Оспорва твърдението в исковата молба, че появата на животно на платното за движение е причина за загубата на контрол върху автомобила и настъпване на ПТП. Счита, че единствената причина за настъпване на произшествието е неправилно подбраната съобразно пътната обстановка скорост от водача на автомобила.

На самостоятелно основание, твърди, че поведението на водача на застрахованото МПС представлява изключен риск по т. 14.11 от Общите условия за застраховка „Каско“ на МПС. Съгласно цитираната разпоредба, „не се покриват пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени при, от или ... неспазване на предписанията на компетентните органи /движение по забранени и сигнализирани участъци, пътища, проходи, движение без вериги, движение с ремаркета и др./. В случая, водачът на автомобила съзнателно не е съобразил поведението си с указанията на компетентните органи, съобразно 4 допустимата скорост на движение в процесния пътен участък, движил се е със скорост, значително надвишаваща разрешената от 40 км./ч., загубил е контрол върху автомобила при навлизане в десен завой и е допуснал ПТП с материални щети.

При условията на евентуалност, твърди на самостоятелно основание, че ответникът дължи изплащане на застрахователно обезщетение в намален размер, поради неизпълнение от страна на ищеца на задължението му по т. 50.2, т. 50.3 и т. 50.5., във връзка с т. 50.9 от Общите условия за застраховка „Каско“ на МПС.

Освен по основание, при условията на евентуалност, оспорва предявения иск и по размер, като завишен, както счита, че същият не отговаря на действително претърпените вреди.

При условията на евентуалност, в случай че се установи, че е налице тотална загуба на процесното МПС, твърди, че дължимото обезщетение следва да се определи като от действителната стойност на автомобила към датата на събитието следва да се приспадне стойността на запазените части на автомобила, които могат да бъдат реализирани на вторичния пазар.

За установено от фактическа страна, настоящият състав намира следното :