Решение № 391 от 14.12.2022, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 391 гр. гр. Д., 14.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20223200500336 по описа за 2022 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от ***-с.О.,общ.Б.,обл.Д. срещу решение №260088/30.12.2021 г. по гр.д.№3/2021 г. на Балчишкия районен съд в частта,с която уволнението на Р. Т. К. с ЕГН ********** от гр.Д.,*** е признато за незаконно,като е отменена заповед №РД-07-243/04.11.2020 г. на началника на ***-Д.;Р. Т. К. е възстановена на заеманата от нея длъжност „***“ в ***-с.О.;***-с.О. е осъдено да заплати на Р. Т. К. сума в размер на 13130,22 лв,представляваща обезщетение при незаконно уволнение за периода от 04.01.2021 г. до 04.07.2021 г.;***-с.О. е осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-Б. сума в размер на 625,21 лв-държавна такса за уважените обективно съединени искове и сума в размер на 643 лввъзнаграждение на вещото лице,както и да заплати на Р. Т. К. сума в размер на 1 275 лв съдебно-деловодни разноски съобразно уважената част от исковете.Въззивникът намира първоинстанционното решение за неправилно в атакуваната му част.Счита за доказано по безспорен начин,че ищцата К. е извършила визираните в заповедта за уволнение дисциплинарни 1 нарушения.Обсъдени са събраните по делото доказателства в тази насока.Изразява се недоволство от извода на първоинстанционния съд за процесуални нарушения от страна на работодателя при осъществяване уволнението на ищцата-неспазване на разпоредбите на чл.193 ал.1 от КТ и чл.195 ал.1 от КТ.След обсъждане на събраните доказателства въззивникът е сторил изводи,че работодателят е положил всички възможни усилия да връчи преди уволнението покана на ищцата за даване писмени обяснения във връзка с вменените й нарушения,както и че заповедта за уволнение е надлежно мотивирана.Сочи се процесуално нарушение на районния съд-разглеждане на непредявен от ищцата иск по чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяването й на длъжността „***“,като в тази връзка се излагат доводи за нарушени процесуални права на въззивника в производството по в.ч.гр.д.№418/2021 г. на Д.кия окръжен съд-неразглеждане на подаден от въззивника писмен отговор на частната жалба по това дело,както и подаване на частната жалба извън законоустановения срок.Настоява се за отмяна на решението в атакуваната му част и за отхвърляне на исковете по чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ.Претендират се сторените от въззивника разноски в двете инстанции.

В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемата страна Р. Т. К. изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение в атакуваната му част.Сочи,че изводите на районния съд са обосновани,като са изложени подробни доводи за наличие на сочените от ищцата основания за незаконосъобразност на уволнението й.Претендират се сторените от въззиваемата разноски в настоящата инстанция.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Д.кият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 21.02.2022 г.,а жалбата е подадена по пощата на 07.03.2022 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 07.03.2022 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лицестрана в производството по делото-с правен интерес от атакуване на първоинстанционното решение в неизгодната за него част.Разгледана по същество,същата е частично основателна и частично неоснователна.

2

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо в обжалваната част като постановено по предявените допустими искове по чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ.Неоснователни са доводите на въззивника ***-с.О.,че иск по чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на ищцата Р. Т. К. на заеманата от нея преди уволнението длъжност „***“ не е бил надлежно предявен с първоначалната искова молба,по повод на която е образувано делото.Навежда се недопустимост на първоинстанционното решение в частта на произнасянето по такъв според въззивника непредявен иск.Както е констатирал ДОС в определение №263/12.07.2021 г. по приложеното в.ч.гр.д.№418/2021 г.,образувано по повод частна жалба на Р. Т.К. срещу определение от 31.05.2021 г. по гр.д.№3/2021 г. на БРС за оставяне без уважение искането на ищцата по делото за допълване на доклада по делото в насока,че е предявен и иск по чл.344 ал.1 т.2 от КТ,първоинстанционният съд първоначално не е забелязал противоречието между заглавната част на исковата молба и петитума на същата.Гр.д.№3/2021 г. на БРС е образувано по повод искова молба вх.№260011/05.01.2021 г.,с която Р. Т. К. от гр.Д. предявява срещу ***с.О.,общ.Б. обективно кумулативно съединени искове,очертани като такива по чл.344 ал.1 т.1,2,3 и 4 от КТ в заглавната част на молбата,а в петитума словом като искове за отмяна на незаконното уволнение на ищцата;за осъждане на ответното училище да й заплати обезщетение за времето на оставане без работа вследствие на уволнението и за извършване на поправка на основанието за уволнение в трудовата книжка на ищцата.Очевидно е наличието на противоречие между заглавната част на исковата молба,където са посочени законовите текстове,на които се основават исковите претенции,и петитума на молбата.В заглавната част се заявява предявен иск по чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на ищцата на предишната работа,но в петитума липсва изрично формулирана искова претенция в този смисъл.Горното противоречие е нередовност на исковата молба по смисъла на чл.127 ал.1 т.5 от ГПК,процедурата по чието отстраняване по чл.129 ал.2 от ГПК следва да се предприеме от първоинстанционния съд,което е допустимо и в течение на делото според разпоредбата на чл.129 ал.4 от ГПК.В случая първоинстанционният съд не е предприел своевременно процедурата по чл.129 ал.2 от ГПК още при постъпване на исковата молба в съда и вместо 3 това по повод молба вх.№261149/17.03.2021 г. на ищцата /на лист 203 от делото на БРС/,с която се настоява за допълване на доклада по делото с включване и на искова претенция по чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на ищцата на предишната работа или евентуално да се приеме горната молба като такава за уточнение на исковата молба по реда на чл.129 ал.2 от ГПК,е постановил атакуваното определение от 31.05.2021 г. за оставяне без уважение на искането за допълване на доклада по делото.Следва да се вметне,че доводите на въззивника в жалбата му срещу първоинстанционното решение относно процесуални нарушения при произнасянето на ДОС по в.ч.гр.д.№418/2021 г. /за разглеждане на частна жалба,депозирана извън законоустановения преклузивен срок,което междувпрочем не отговаря на действителността и това е констатирано от ДОС в определението му по цитираното дело;за неразглеждане на доводите в писмен отговор на ответното училище-постъпил по делото след произнасяне на ДОС по частната жалба/ са ирелевантни за настоящото въззивно производство.Те биха били относими в производство по атакуване на определение №263/12.07.2021 г. на ДОС пред горна инстанция,каквото настоящото не представлява.След връщане на делото на БРС след произнасянето на ДОС по в.ч.гр.д.№418/2021 г. в изпълнение на констатациите на въззивния съд в мотивната част на определение №263/12.07.2021 г. първоинстанционният съд с разпореждане №260438/02.09.2021 г. /на лист 559 от делото на БРС/ указва на ищцата по делото да отстрани констатираната нередовност на исковата молба /противоречие между заглавна част,обстоятелства и петитум/ в едноседмичен срок,макар практически това вече да е било дори сторено от ищцата с цитираната молба вх.№261149/17.03.2021 г.Повторно с молба вх.

№262275/10.09.2021 г. в указания срок ищцата К. е потвърдила отново,че е предявила и иск по чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяването й на предишната работа.Поправената искова молба се счита редовна от момента на подаването й в съда-от датата 05.01.2021 г.Тъй като трудовото правоотношение между страните съгласно чл.195 ал.3 от КТ е прекратено с връчване на процесната заповед за дисциплинарно уволнение на ищцата,т.е. от 04.01.2021 г.,следва,че исковете са предявени с искова молба,депозирана в рамките на двумесечния срок по чл.358 ал.1 т.2 от КТ,изтекъл на 04.03.2021 г.В този смисъл възражението на работодателя за изтекъл срок за упражняване на правото на защита срещу незаконното уволнение чрез иска по чл.344 ал.1 т.2 от КТ е 4 неоснователно.

Изложено е в исковата молба,че ищцата е била заета по трудово правоотношение с ответното училище,възникнало от конкурс,по трудов договор,сключен с ***-гр.Д. /преди РИО/ по смисъла на чл.217 ал.2 от Закона за предучилищното и училищното образование във връзка с чл.62 ал.2 от КТ на 30.07.2010 г.Трудовото правоотношение било прекратено,считано от 04.01.2021 г.,поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ със заповед №РД-07-243/04.11.2020 г.Ищцата счита уволнението си за незаконно поради нарушение от работодателя на разпоредбата на чл.193 ал.1 от КТ,доколкото същият не поискал по надлежния ред от нея преди уволнението обяснения по повод вменените й дисциплинарни нарушения.Били отправени искания към нея по служебната електронна поща на училището и чрез нотариална покана в период,когато ищцата ползвала първо надлежно разрешен й платен годишен отпуск,а впоследствие отпуск поради временна неработоспособност заради извършена й ***.Сочи се,че заповедта за налагане на наказанието не била мотивирана според изискването на чл.195 ал.1 от КТне ставало ясно през кой период са извършени нарушенията и дали се изразяват в нарушаване на училищния служебен план в приети седмични разписания или в това,че реално с учениците са проведени по-малък брой часове;заповедта препращала към констатации от извършена проверка,които обаче не били достигнали до знанието на ищцата.По същество се твърди,че дисциплинарните нарушения,визирани в заповедта,не са извършени.Ищцата счита,че при налагане на наказанието не били взети предвид тежестта на нарушенията,обстоятелствата и поведението на служителя в разрез с чл.189 ал.1 от КТ.Нарушенията били извършени при извънредни обстоятелства и били с оглед опазване живота и здравето на учениците по време на извънредното положение в страната,обявено заради пандемията от Ковид-19.

Ответникът в писмен отговор на исковата молба оспорва исковете като неоснователни и настоява за отхвърлянето им.Твърди,че работодателят е положил всякакви усилия да покани ищцата да даде обяснения по вменените й нарушения,но тя създавала пречки да бъде открита.Не откликнала на покана,изпратена по електронната поща на училището,до която имала достъп през целия период на ползвания от нея отпуск.При връчването на нотариална покана не била открита на адреса,който била заявила пред работодателя.Ответникът намира заповедта за достатъчно мотивирана,като 5 сочи,че ищцата била запозната с констатациите от извършената проверка,за което свидетелствал подписът й в констативния протокол на проверяващата комисия.Счита,че нарушенията са извършени,като извънредната епидемична обстановка не можела да оневини ищцата и да оправдае тежестта на нарушенията.

Безспорно е установено по делото,че ищцата Р. Т. К. е била заета като *** на ***-с.О.,общ.Б.,обл.Д. по безсрочен трудов договор №РД 07-09/30.07.2010 г. /на лист 67 от делото на БРС/,сключен след проведен конкурс на основание чл.37 ал.4 от Закона за народната просвета /отм. ДВ,бр.79/13.10.2015 г. със Закона за предучилищното и училищното образование/ с началника на РИОгр.Д. като горестоящ спрямо работодателя орган,като по смисъла на чл.61 ал.2 от КТ трудовото правоотношение е възникнало с горното училище,явяващо се работодател на ищцата.Със заповед №РД-07243/04.11.2020 г. на началника на ***-гр.Д. /правомощия на последния съгласно чл.217 ал.2 от Закона за предучилищното и училищното образование,обн.ДВ,бр.79/13.10.2015 г./ на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ поради нарушения на трудовата дисциплина,квалифицирани като такива по чл.187 ал.1 т.3 и т.10 от КТ /неизпълнение на възложената работа,неспазване на техническите и технологичните правила;неизпълнение на други трудови задължения,предвидени в закони и др.нормативни актове,в ПВТР,в КТД или определени при възникване на трудовото правоотношение/.Описани са в заповедта четири нарушения в подточки 1.1,1.2,1.3 и 1.4-несъответствие в броя на учебните часове по физическо възпитание и спорт в 11 клас,като по учебен план са 2 часа седмично,а в променените седмични разписания е 1 час седмично;несъответствие в броя на часовете по учебна практика „сервиране“намалени от 3 на 2 часа и учебна практика „технология на кулинарната продукция“-намалени от 5 на 2 учебни часа седмично;несъответствие в броя на часовете за задължителна подготовка в 12 клас по учебен предмет „технология на кулинарната продукция“-по учебен план 2 часа седмично,намалени с променените седмични разписания на 1 учебен час седмично;несъответствие в броя на часовете по учебна практика в 12 клас по учебния предмет „технология на кулинарната продукция“-по учебен план 10 часа седмично,намалени със седмичните разписания на 3 учебни часа седмично.Посочен е нарушителят и са очертани нарушенията откъм 6 съдържание,но не е визиран времеви период,в който са били извършени от ищцата.В заповедта се съдържа препращане към извършената проверка в училището по заповед №РД-06-218/03.07.2020 г. на началника на ***-Д.,което е допустимо мотивиране на заповедта с придружаващи документи стига последните да бъдат връчени на уволнения работник/служител.В констативен протокол вх.№ ОМД КМД-04-10/14.07.2020 г. на назначената от началника на ***-Д. комисия /на листи 130-131 от делото на БРС/ подробно са очертани нарушенията на ищцата-издаване на заповеди за утвърждаване на седмични разписания с редуцирани часове,като е посочен и период от време,в който са извършени нарушенията-16.03.2020 г.-03.04.2020 г.Връчването на констативния протокол от проверката на ищцата К. преди уволнението или едновременно с връчване на заповедта за уволнение щеше да осигури достатъчно пълна мотивировка на уволнителната заповед и правото на защита на ищцата нямаше да е нарушено.Въпреки че констативният протокол от 14.07.2020 г. съдържа подпис за „запознат с протокола“,положен от името на Р. Т. К.,от обясненията на пълномощника на работодателя в съдебно заседание на 31.05.2020 г. пред БРС става ясно,че протоколът не е бил връчен на К.,а е подписан от нейно име със запетая от друг служител на училището.Свидетелят К. К.-участник в назначената проверка-споделя,че не е връчил на ищцата констативния протокол от 14.07.2020 г.,тъй като тя не е била на работа от началото на проверката до издаване на заповедта за уволнение,а връчването е осъществено на неин заместник.Липсват доказателства К. да се е запознала със съдържанието на протокола преди или към датата на уволнението й.Ищцата отрича последното,а работодателят,в чиято тежест е да докаже връчването на констативния протокол на ищцата,не е подкрепил с доказателства такъв факт.След като протоколът от 14.07.2020 г. не е връчен на ищцата,то заповедта за уволнение остава непълна по отношение времето на извършване на нарушенията.Дори и цитираната в уволнителната заповед нарушена от ищцата заповед №РД 09-361/27.04.2020 г. на министъра на образованието не може да ориентира коректно за периода на извършване на нарушенията-при посочена дата на издаване 27.04.2020 г. нарушенията на ищцата би следвало да са след тази дата.Оказва се обаче /в тази насока показанията на свидетеля К. К.-участник в проверката/,че датата на издаване на заповедта е сгрешена и се касае всъщност за заповед №РД 09361/27.04.2004 г. на министъра на образованието /на лист 544 от делото на 7