Решение № 2613 от 29.09.2026, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 2613

Русе, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - I състав, в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ИВАЙЛО ЙОСИФОВ

При секретар НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВАЙЛО ЙОСИФОВ административно дело № 20267200700246 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл.172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на Р. И. Р. от [населено място] против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 26-1085-000023 от 02.02.2026 г., издадена от началник група към ОД на МВР – Русе, сектор „Пътна полиция“, с която, на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на когото са отнети всички контролни точки и който не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. В жалбата са наведени твърдения за незаконосъобразност на оспорената заповед като постановена в противоречие с приложимия материален закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Основното възражение на жалбоподателя е, че последното издадено НП № 25-0296-000068, което било влязло в сила на 11.09.2025 г., не му е връчено лично и същото е обжалвано пред РС – Разград, за което е образувано АНД № 164/2026 г. Сочи, че предвид това обстоятелство към датата на връчване на ПАМ е имал още 10 контролни точки. Иска се отмяната на оспорената заповед като незаконосъобразна. Претендират се направените в производството разноски за процесуално представителство на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА.

Ответникът – началник група при ОД на МВР – Русе, сектор „Пътна полиция“, чрез гл. юрисконсулт Г. Д., счита жалбата за неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от лице с правен интерес от обжалването – адресат на акта, и е насочена срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт. Депозирана е до АС – Русе чрез административнонаказващия орган на 23.03.2026 г., в законоустановения 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, считано от съобщаването на акта на 11.03.2026 г., удостоверено в справка, представена на л. 5 от преписката.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка:

С оспорената в настоящото производство ЗППАМ, на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена ПАМ – „изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4“. В мотивите на заповедта е посочено, че водачът е загубил придобитата правоспособност да управлява МПС, тъй като са му отнети всички контролни точки от допустимия максимален размер (39) с влезли в сила НП, както следва:

НП № 22-1882-000052/24.03.2022 г. на началник РУ в ОД на МВР – Русе, РУ 01 Русе, влязло в сила на 15.04.2022 г., с което се отнемат 6 контролни точки (л. 32 от преписката);

НП № 23-1717-000493/05.10.2022 г. на началник сектор в ОД на МВР – Добрич, РУ 01 Добрич, влязло в сила на 15.11.2022 г., с което се отнемат 6 контролни точки (л. 29 от преписката);

НП № 24-4569-00050/09.04.2024 г. на началник РУ в ОД на МВР – Русе, РУ Две могили, влязло в сила на 25.06.2024 г., с което се отнемат 10 контролни точки (л. 26 от преписката);

НП № 24-0209-000538/23.10.2024 г. на началник група в ОД на МВР – Разград, РУ Кубрат, влязло в сила на 15.11.2024 г., с което се отнемат 10 контролни точки (л. 15 от преписката);

НП № 24-1882-000731/29.11.2024 г. на началник РУ в ОД на МВР – Русе, РУ 01 Русе, влязло в сила на 04.02.2025 г., с което се отнемат 10 контролни точки (л. 34 от преписката);

НП № 25-0296-000068/13.06.2025 г. на началник група в ОД на МВР – Разград, РУ Лозница, влязло в сила на 11.09.2025 г., с което се отнемат 10 контролни точки (л. 22 от преписката).

По преписката са приложени цитираните в ЗППАМ НП и е представена справка картон на водача (от л. 9 до л. 11 от преписката), в която са отразени издадените НП, датите на съставянето, връчването и влизането им в сила, наложените санкции и отнетите контролни точки на жалбоподателя.

Видно от разписките към първите пет НП, те са връчени лично на Р. Р., а от справката картон на водача се установява, че наложените по тях административни наказания са платени. Същевременно няма данни тези НП да са били обжалвани. Общият брой на отнетите контролни точки с НП, посочени по-горе от т. 1 до т. 5, е 42. С влизането в сила на НП по т. 6 отнетите точки са 52.

От справката картон на водача се установява още, че с Протокол № 016/02.11.2024 г. на Р. Р. са възстановени 13 точки от общите 39 (виж т. 12 и т. 29 на стр. 1 от справката).

По преписката е приложено и шестото НП № 25-0296-000068/13.06.2025 г. на началник група в ОД на МВР – Разград, РУ Лозница, в което е отразено, че същото е връчено на лицето на основание чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и е влязло в сила на 11.09.2025 г. От справката картон на водача се установява, че наложеното по него административно наказание не е платено.

Според справка УРИ към 296р-4465/14.08.2025 г. (л. 20 от преписката) относно връчването на последното НП № 25-0296-000068/13.06.2025 г. на адресата – жалбоподател в настоящото производство, на адрес: [населено място], [улица], е установено, че посоченият адрес е необитаем от 2023 г., в имота не съществува жилищна сграда и той е собственост на община Русе. От същата справка се установява, че след проведен телефонен разговор със сина на жалбоподателя е изяснено, че Р. Р. живее и работи в Кралство Испания и няма данни кога ще се върне на територията на Република България. След извършена справка в АИС – ГК било установено, че лицето е напуснало територията на Република България на 12.05.2025 г.

Видно от придружително писмо УРИ 3393р-3997/13.03.2026 г. (л. 6 от преписката), при връчването на оспорената ЗППАМ и изземването на СУМПС Р. Р. е представил копие от жалба до РС – Разград против НП № 25-0296-000068/13.06.2025 г. на началник група в ОД на МВР – Разград, РУ Лозница.

Във връзка с горното и предвид възраженията, наведени в жалбата, с Определение № 939/01.04.2026 г., постановено по настоящото дело, съдът изиска от РС – Разград писмена справка по чия жалба е образувано АНД № 164/2026 г. по описа на същия съд, кой е конкретният акт, срещу който е подадена жалбата, приета ли е тя за допустима от съда и на какъв етап се намира производството по делото. В случай че то е окончателно приключило с влязъл в сила съдебен акт, е изискан и заверен препис от него.

Съгласно получения от РС – Разград отговор с вх. № 1738/16.04.2026 г. по описа на АС – Русе (л. 14 от делото), АНД № 164/2026 г. е образувано по жалба на Р. И. Р. против НП № 25-0296-000068/13.06.2025 г. на началник група в ОД на МВР – Разград, РУ Лозница, и е насрочено за 23.04.2026 г.

От приложената по делото Справка за движение на АНД № 164/2026 г. по описа на РС – Разград (л. 22 от делото), извършена от деловодителя на настоящия състав на съда съгласно протоколни определения от 21.04.2026 г. и от 15.09.2026 г., се установява, че към 11.08.2026 г. делото е изпратено в АС – Разград по постъпила частна жалба срещу Определение № 78/08.07.2026 г., с което било прекратено производството по делото, а жалбата – върната. На 31.08.2026 г. АНД № 164/2026 г. било върнато в РС – Разград за администриране – определен бил 7-дневен срок за заплащане на държавна такса. Съобщението било изпратено на 15.09.2026 г., като към 17.09.2026 г. то не било връчено на частния жалбоподател.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

На основание чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, изречение първо: „Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.“ Със Заповед рег. № 336з-5066/22.12.2023 г. на директора на ОД на МВР – Русе (л. 4 от преписката) са делегирани правомощия на посочени длъжностни лица да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по ЗДвП. С т. 2 от тази заповед с тези права са оправомощени и началниците на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе. Поради това съдът приема, че процесната заповед е издадена от административен орган, действащ в условията на делегация и разполагащ с териториална и материална компетентност.

Оспореният индивидуален административен акт е постановен и в предвидената в чл. 172, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП писмена форма – мотивирана заповед, съдържаща всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. В заповедта е посочено правното основание за издаване на акта – чл. 171, т. 4 от ЗДвП, както и фактическите основания, мотивирали органа да постанови заповедта – на водача са отнети всички контролни точки с влезли в сила шест НП, изчерпателно посочени в нея, с което той е загубил придобитата правоспособност да управлява МПС. Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за издаването на заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право, съдът намира, че е спазена установената форма за издаване на административния акт.

Съгласно чл. 171, т. 4 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага следната принудителна административна мярка – изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

От своя страна, разпоредбата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП предвижда, че водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.

Съгласно приложената по делото справка картон на водача, към датата на влизане в сила на първото НП № 22-1882-000052/24.03.2022 г. на началник РУ в ОД на МВР – Русе, РУ 01 Русе, а именно 15.04.2022 г., с което на жалбоподателя са отнети 6 контролни точки (л. 32 от преписката), същият е притежавал 39 контролни точки. Така Р. Р. е останал с 33 контролни точки.

С второто НП № 23-1717-000493/05.10.2022 г. на началник сектор в ОД на МВР – Добрич, РУ 01 Добрич, влязло в сила на 15.11.2022 г., на жалбоподателя са отнети още 6 контролни точки (л. 29 от преписката). Така Р. Р. е останал с 27 контролни точки.

С третото НП № 24-4569-00050/09.04.2024 г. на началник РУ в ОД на МВР – Русе, РУ Две могили, влязло в сила на 25.06.2024 г., на жалбоподателя са отнети още 10 контролни точки (л. 26 от преписката). Така Р. Р. е останал със 17 контролни точки.

С Протокол № 016/02.11.2024 г. от общо отнетите с цитираните по-горе три НП 26 контролни точки на Р. Р. са възстановени 13 точки. Следователно към датата на влизане в сила на четвъртото НП № 24-0209-000538/23.10.2024 г. на началник група в ОД на МВР – Разград, РУ Кубрат, а именно 15.11.2024 г., с което на жалбоподателя са отнети 10 контролни точки (л. 15 от преписката), същият е притежавал 30 контролни точки. Така Р. Р. е останал с 20 контролни точки.

С петото НП № 24-1882-000731/29.11.2024 г. на началник РУ в ОД на МВР – Русе, РУ 01 Русе, влязло в сила на 04.02.2025 г., на жалбоподателя са отнети още 10 контролни точки (л. 34 от преписката). Така Р. Р. е останал с 10 контролни точки.

По делото няма спор досежно тези пет НП.

Разпечатката съдържа 43 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e5680a7d-6ceb-4364-9066-54fa0e925d12