Определение № 19008 от 11.09.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 9458/2026
- Вид
- Определение № 19008
- Подписан
- 11.09.2026
- В сила
- 11.09.2026
- Състав
- Калина Анастасова, Темислав Малинов Димитров, Ивона Веселинова Енчева
Цитирани разпоредби
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 36, ал. 3 и 4 · Закон за адвокатурата
- чл. 36, ал. 3 и 4 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 19008 гр. София, 11.09.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Калина Анастасова
Членове:
Темислав М. Д.
Ивона В. Енчева като разгледа докладваното от Темислав М. Д. Въззивно частно гражданско дело № 20261100509458 по описа за 2026 година
Производството е по чл. 274 – 279, вр. чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по частна жалба от адв. А. Д., процесуален представител на ищеца К. Д. Г., срещу определение № 30826/25.08.2026 г. по гр.д. № 7173/2026 г. по описа на СРС, 173 състав, с което е отхвърлена молба на адв. А. Д. за изменение на решение № 14549/20.07.2026 г. в частта, касаеща разноските, като бъде присъдено адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер в полза на адв. Д..
Жалбоподателят поддържа, че в негова полза следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, съобразно претендирания размер от него в първоинстанционното производство за всеки един от предявените искове. Счита, че присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 200 евро се явява несправедливо с оглед положения от адвоката труд. Моли обжалваното определение да бъде отменено, като искането за присъждане на адвокатско възнаграждение бъде уважено изцяло.
Насрещната страна – „Стик-кредит“ АД, оспорва жалбата, като счита, че обжалваното определение е правилно и моли същото да бъде потвърдено.
Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:
Предвид нормата на чл. 248, ал. 3 ГПК и доколкото частната жалба е депозирана в рамките на законоустановения срок за обжалване, следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
1
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че в полза на процесуалния представител на ищеца в производството се дължи адвокатско възнаграждение в общ размер на 200 евро, предвид фактическата и правна сложност на делото, както и с оглед обстоятелството, че адв. Д. е процесуален представител по множество идентични дела, поради което е налице злоупотреба с право.
В рамките на производството пред СРС е постановено решение № 14549/20.07.2026 г. по гр.д. № 7173/2026 г. по описа на СРС, 173 състав, като са уважени исковете, предявени от К. Д. Г. срещу „Стик-кредит“ АД, съответно – прогласен е за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК и чл. 143 и чл.
146 ЗЗП договор за потребителски кредит № 1683170/08.03.2026 г., сключен между страните, както и ответникът е осъден да заплати в полза на ищеца на основание чл.
55, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 325,07 евро, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за кредит, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 18.03.2026 г., до погасяването. Осъдителният иск е отхвърлен до пълния предявен размер от 639,11 евро.
Предвид основателността на главните искове, евентуалните такива са оставени без разглеждане.
Следователно и на основание чл. 78, ал. 1 ГПС ищецът и процесуалният му представител имат право на разноски по производството съобразно уважената част от исковете.
В рамките на първоинстанционното производство ищецът е бил представляван от адвокат, който е осъществявал безплатна правна помощ на основание чл. 38 ЗА (съгласно приложеното пълномощно и договор за правна защита и съдействие). Ето защо и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът на ищеца има право на адвокатско възнаграждение. Съдът при определяне на разноските за адвокат прилага чл. 36, ал. 3 и 4 ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Критериите за определяне на размера на адвокатското възнаграждение, предвидени в чл. 36, ал. 3 ЗА, са следните фактическата и правна сложност на случая, засегнатият интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им, квалификацията, опита и специализацията на адвоката. Съгласно Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело № С438/2022 г., при определяне на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от размерите, предвидени в наредбата.
Действително, в конкретното производство са предявени няколко иска, но исковете имат общ предмет, делото е решено само въз основа на представени писмени доказателства, касаеща всички искове, в рамките на едно открито съдебно заседание, 2 което е проведено без участието на процесуалния представител на ищеца.
Следователно, делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, над средната такава при дела с подобен предмет, поради което настоящият съдебен състав счита, че се дължи едно адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца, което е в минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, а именно – 400 лв. (204,52 евро).
Неправилен е изводът, формиран в обжалваното определение, че е налице злоупотреба с право от страна на процесуалния представител на ищеца. Чрез предявените искове ищецът претендира установяване на недействителност на договор за кредит, сключен между страните, и търси защита на негово притезателно право да получи плащане на дължима от ответника сума, което по никакъв начин не може да се квалифицира като недобросъвество упражняване на процесуални права. Правото на иск е гарантирано от закона, като самото уважаване на предявения иск означава, че същото е упражнено добросъвестно.
Въпреки цитираните мотиви първоинстанционният съд е присъдил адвокатско възнаграждение в размер на 200 евро, т.е. в близък до размера, посочен по-горе, което се явява справедливо и съответно на извършената от адвоката работа по делото, както и на критериите, предвидени в чл. 36 ЗА.
Ето защо, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 30826/25.08.2026 г. по гр.д. № 7173/2026 г. по описа на СРС, 173 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3