Решение № 102 от 18.05.2023, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Ихтиман, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радослава М. Йорданова при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Административно наказателно дело № 20231840200046 по описа за 2023 година производство по чл. 58д и сл. от ЗАНН

С. А. Б. ЕГН ********** от гр. Костенец, ул. „*“ №58 е обжалвал наказателно постановление № 22-1184-000257/20.09.2022 г. на Началника на РУ-МВР-Костенец, с което на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 500 лева и е лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

В жалбата се твърди, че при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като не са посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и доказателствата, които го потвърждават.

В съдебно заседание се навеждат доводи, за нарушаване на изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Въззиваемата страна не взема становище по жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 16 НПК, приема за установено следното:

От приложения АУАН № 555169/10.09.2022 г. се установява, че около 15,30 часа на 10.09.2022 г. С. Б. е бил спрян за проверка от служитЕ.те на РУ на МВР-Костенец П. К. и Н.

М., в района на ул. „*“ в гр. Костенец, докато е управлявал МПС „БМВ *“, рег. № *. При проверката водачът бил изпробван са употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 № ARBA 0094, което отчело положителен резултат от 0,57 промила.

Актосъставителят е приел, че водачът е допуснал нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП и е издал талон за медицинско изследване № 123975.

От представения по делото протокол № 84 от 11.10.2022 г. по НОХД № 555/2022 г. на РС-Ихтиман, се установява, че при същата проверка С. Б. е бил изпробван за употреба на наркотични вещества с техническо средство „DrugTest5000“, което е отчело положителен 1 резултат на канабис и амфетамин, като е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство и Б. е осъден за извършеното престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК на четири месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от три години, както и на лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, считано от 10.09.2022 г.

Съгласно представения по делото фиш за спешна медицинска помощ и амбулаторен журнал Б. е бил отведен във ФСМП-Костенец, където е отказал да даде проба за химическа експертиза /кръв и урина/.

Констатациите в акта са потвърдени от показанията на актосъставителя П. К., според когото в талона за изследване не е бил отбелязан час за явяване в болнично заведение, тъй като лицето е било задържано и отведено във ФСМП във връзка с констатираната употреба на наркотични вещества.

От показанията на свидетеля по акта Н. М. се установява, че при съставянето на акта на Б. е било разяснено правото да даде кръв за изследване, след което е бил отведен във ФСМП-Костенец.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, с което за констатираното нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП на С. Б. е наложена глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

С оглед установеното от фактическа страна, съдът стигна до следните правни изводи:

Съдът не констатира съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаването на НП, като прие, че те са издадени от териториални и материално компетентни органи, в кръга на тяхната дейност, при спазване на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, поради което не са налице обстоятелства за тяхната отмяна на формално основание.

На жалбоподателя е вменено извършването на нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, съгласно която на водачите на превозни средства е забранено да го управляват под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. От своя страна, в чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП е предвидено административно наказание за водач, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,5 до 0,8 на хиляда включително.

От обективна страна, от съставения АУАН и показанията на св. К. и М., бе установено, че жалбоподателят като участник в движението и водач на МПС е бил спрян за проверка и при извършената проба за алкохол с техническо средство - Алкотест Дрегер, то е отчело положителен резултат от 0,57 промила.

Макар и в хода на административнонаказателното производство да не са спазени стриктно изискванията на действащата към момента на извършване на проверката Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, обстоятелството, че в издадения талон за медицинско изследване не е посочен час за явяване на лицето в лечебно заведение за вземане на проба за установяване концентрацията на алкохол, не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, след като Б. е бил отведен във ФСМП Костенец от полицейските служитЕ. във връзка с установена употреба на наркотични вещества, където е отказал да даде кръв за изследване. Освен това липсата на поставен стикер на талона за медицинско изследване би било съществено нарушение на процедурата по установяване концентрацията 2 на алкохол само в случаите, когато лицето е дало кръвна проба за изследване, тъй като те удостоверяват съответствието на талона със взетата проба. В случая обаче, след като Б. е отказал да даде кръв за изследване, непоставянето на стикер върху талона за изследване е без правно значение. Несъставянето от лечебното заведение на протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози по образец по чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1 също не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, след като лицето е отказало да даде такива проби и отказът му е отбелязан в съставения фиш за спешна медицинска помощ и амбулаторния журнал.

Ето защо, съдът приема, че жалбоподателят правилно е бил санкциониран за това, че е управлявал МПС след употреба на алкохол – с концентрация под 0,8 промила, но над законоустановения минимум от 0,5 промила.

Неоснователно е възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за това, че след като е реализирана наказателната отговорност на Б. по отношение на установената употреба на наркотични вещества, то не следва втори път за същото деяние да бъде санкциониран за установената употреба на алкохол. При наличие на две отделни противоправни деяния – установена употреба на алкохол и на наркотични вещества при управление на МПС, те осъществяват съставите на две отделни нарушения.

Обстоятелството, че с оглед обществената им опасност едното деяние съставлява престъпление по Наказателния кодекс, а другото – административно нарушение по Закона за движението по пътищата, води до санкционирането им по различен процесуален ред и няма основания за „поглъщането“ на по-лекото деяние от по-тежкото такова, още повече че не е възможна съвкупност между правонарушения от различен правен порядък.

С измененията на чл. 174, ал. 1 ЗДвП /ДВ, бр. 101/20.12.2016 г., в сила от 22.01.2017 г./ бе предвиден абсолютен размер на санкцията за управление на ППС след употреба на алкохол в зависимост от конкретно установената концентрация, поради което и размерът на наказанието не зависи от преценката на обстоятелствата по чл. 27 ЗАНН. В случая наказващият орган правилно е опредЕ.л административното наказание предвид установената концентрация - глоба в размер на 500 лева и е лишил нарушителя от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Съдът приема, че не са събрани доказателства, които биха могли да квалифицират деянието като на маловажен случай, а и не би могъл да приложи чл. 28 ЗАНН в съответствие с изключението по чл. 189з ЗДвП и чл. 29 ЗАНН.

По изложените съображения настоящият състав приема, че атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-1184-000257/20.09.2022 г. на Началника на РУ-МВР-Костенец.

Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на АПК пред АССО в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________

3