Определение № 238 от 16.03.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 238 гр. София, 16.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Татяна Грозданова

Петър Гунчев като разгледа докладваното от Мария Митева Въззивно частно наказателно дело № 20261000600273 по описа за 2026 година

С определение от 22.01.2026 г. по НОХД № 6281/2025 г. Софийският градски съд, Наказателно отделение, 32 състав е прекратил съдебното производство по горепосоченото наказателно дело и е върнал делото на Софийска градска прокуратура за отстраняване на посочените съществени процесуални нарушения.

За проверка на така постановения съдебен акт е постъпил частен протест от прокурор при Софийска градска прокуратура, в който са релевирани възражения за незаконосъобразност на постановеното определение. Сочи се, че при изготвяне на обвинителния акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, не е ограничено правото на защита на подсъдимия, защото тезата на прокуратурата е ясна.

Изтъква се, че обвинителният акт съответства на изискванията на чл. 246, ал. 2-3 НПК.

Излагат се пространни съображения защо обвинителният акт отговаря на законовите изисквания и с него ясно е определен предмета на доказване. Развиват се и доводи, че посочените от съда обстоятелства не водят до противоречия и непълноти в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Що се отнася до констатираната очевидна фактическа грешка се сочи, че тя следва да бъде отстранена по реда на чл. 248а, ал. 1 НПК.

В заключение се предлага атакуваното определение да бъде отменено и делото да върнато на СГС за продължаване на съдебното производство.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като се запозна с материалите по делото и обсъди изложените в частния протест доводи, намира за установено следното.

Частният протест е неоснователен.

1

С определение от 22.01.2026 г. по НОХД № 6281/2025 г. Софийският градски съд, Наказателно отделение, 32 състав е прекратил съдебното производство по горепосоченото наказателно дело и е върнал делото на Софийска градска прокуратура за отстраняване на посочените съществени процесуални нарушения.

Като се е запознал с материалите по делото и е взел предвид становището на страните първостепенният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК за прекратяване на съдебното производство по делото.

Първостепенният съд се е съобразил с указанията по прилагане на закона на САС, дадени с Решение от 09.07.2025 година по ВОНХД №618/2025 година, по описа на САС, 7 наказателен състав. Със същото решение въззивният съд е приел, че са налице основания за отмяна на присъдата и връщане на делото за разглеждане от друг състав, поради констатирани съществени процесуални нарушения, отстраними при новото разглеждане на делото, които не могат да бъдат отстранени по реда на въззивния контрол. Предвид на това, че процесуалният закон не позволява делото да бъде върнато директно на прокурора, то следва да бъде върнато за разглеждането му от друг състав на СГС, който следва да вземе решение за отстраняване на констатираните процесуални нарушения в разпоредително заседание. Именно такъв е бил подходът на първостепенния съд, който в съответствие с процесуалните изисквания е предприел мерки за изпълнение на задължителните указания на Софийския апелативен съд.

Първоинстанционният съдебен състав изцяло е възприел посочените от САС процесуални нарушения, а те се състоят в следното: следва да се съобразят противоречията във фактическите обстоятелства на обвинителния акт със съдебната практика, относно формите на изпълнителното деяние дава и предлага, както и неточността в квалификацията на престъплението подкуп, като продължавано престъпление. Първият съд се е дистанцирал в тази част по отношение на указанията на САС, касаещи правната квалификация, тъй като е счел, че не е в правомощията на съда да указва на прокуратурата каква следва да е конкретната правна квалификация, а може да дава указания във връзка с реализиране на гаранциите за правото на защита.

Независимо от изложеното първостепенният съд правилно се е солидаризирал с останалите констатирани непълноти на обвинението, а също и с установените противоречия.

Констатирано е несъответствие на обвинителния акт с изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК, с оглед необходимостта да се опишат и изложат относимите фактически обстоятелства за съставомерните признаци на деянието. В тази връзка в обвинението не са посочени конкретните правомощия на съответните длъжностни лица, полицейски служители от различни отдели в структурата на СДВР. Необходимо е да бъде преценено дали търсените от подсъдимия техни действия или бездействия са били обективно възможни, респективно, какво е било очакваното от тях поведение в рамките на служебната им компетентност. В тази връзка се установява в описанието на извършените деяния, че обвиняемият е заявил на добър български език, че парите са за полицейските служители, за да го пуснат да си ходи и да му върнат книжката - свидетелството за управление на моторно превозно средство, а при обобщението и правната квалификация на деянието в обстоятелствената част на обвинителния акт и в заключителната му част е посочено, че целта на действията му е била да не бъдат извършени действия по служба, определени като да не бъде задържан и да не му бъде отнето СУ МПС. Това е намерило отражение и в Решението на САС, касаещо извода за нееднозначно тълкуване дали става въпрос за физическо задържане, или такова по чл. 73, ал.

1, т. 1 от ЗМВР, съответно физическо отнемане на свидетелството за управление на МПС, или издаването на административен акт, съгласно чл. 171, т. 1, б. „Б" и чл. 172, ал. 2, т. З от ЗДвП.

Както правилно е отбелязал и първият съд налице е и друго противоречие в обвинителния акт, а именно при записването изявлението на подсъдимия за предназначението на сумата на л. 2, края на първи абзац е посочено, че е заявил, че сумата е 1 000 евро, а не както е отбелязано в останалата част на Обвинителния акт, че става въпрос за парична сума от 10 000 евро.

Въззивният съд намира, че по отношение на това несъответствие става въпрос за 2 очевидна фактическа грешка, но тя също следва бъде отстранена при изготвянето новия обвинителен акт, за да бъде той безпротиворечив.

В контекста на изложеното въззивната инстанция се солидаризира с вижданото първостепенния съд, че обвинителеният акт не носи изискуемото по чл. 246, ал. 2 НПК съдържание, което се преценява като съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.

249, ал. 4, т. 1 НПК и съответно подлежи на съдебна санкция, като се прекрати съдебно производство и делото се върне на прокурора за отстраняване на допуснатите отстраними съществени процесуални нарушения.

Що се отнася до това, че не е в правомощията на съдилищата да дават указания на прокурора, каква точно трябва да бъде правната квалификация на деянието и какво обвинение да повдигне, то това безспорно е така. При осъществяване на съдебния контрол обаче съдилищата имат право, а и са длъжни да укажат на прокурора дали е налице несъответствие между фактическото и юридическото описание на престъплението и ако се констатират несъответствия е нужно да се посочи, че следва да бъдат отстранени, за да бъде обвинителния акт, пълнен, точен, ясен и безпротиворечив. Именно такъв е конкретния случай.

Така, в настоящия казус прокуратурата не е положила нужните усилия и не е изложила всички обстоятелства, които са от значение за предмета на доказване. Описаната в обвинителния акт фактология не е достатъчно ясна, точна и конкретна, така че подсъдимият да е в състояние в пълнота да разбере обвинението и да се защитава адекватно.

В заключение може да се обобщи, че фактическите и юридическите предели на обвинението, не са ясно и разбираемо описани и така не е постигнато необходимото съответствие между фактите и възприетата правна квалификация от прокурора.

Обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2-3 НПК и не е в синхрон с постановките залегнали в ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС.

С оглед на изложеното атакуваното определение на СГС, следва да бъде потвърдено в частта, с която е прекратено съдебното производство по делото и то е върнато на прокурора за отстраняване на допуснати отстраними съществени процесуални нарушения.

Водим от изложеното и на основание чл. 345, ал. 1 вр. чл. 249 НПК, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НО, 8 състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 22.01.2026 г. по НОХД № 6281/2025 г. на Софийския градски съд, Наказателно отделение, 32 състав, с което е прекратено съдебното производство по горепосоченото наказателно дело и то е върнато на Софийска градска прокуратура за отстраняване на допуснати отстраними съществени процесуални 3 нарушения..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4