Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 937 от 04.12.2025, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 2708/2025
Вид
Решение № 937
Подписан
04.12.2025
В сила
30.12.2025
Състав
ЯНА ДИЧЕВА АТАНАСОВА - МИТЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.7, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.177, ал.3, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.8 · Закон за движението по пътищата
  • чл.6, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 12, б. "б" · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 937 гр. Бургас, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА

Административно наказателно дело № 20252120202708 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по повод жалба на Д. Р. И., ЕГН: **********, с адрес:

********** чрез адв.А. И. А., срещу Наказателно постановление №25-7779000311/23.07.2025г., издадено от началника на РУП Камено при ОДМВР Бургас, с което за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, на основание чл.177, ал.3, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500 лева.

С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото НП, като се моли за неговата отмяна. В проведените пред настоящата инстанция съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява представлява от адв.А., който поддържа жалбата.

За административно - наказващия орган, редовно призован, не се явява представител.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:

На 14.07.2025г. в 14,00 часа, в община Камено, Д. Р. И., ЕГН: **********, управлявал влекач Даф ФТХФ105.460Т с рег.номер ********, с прикачено полуремарке Кьогел с рег.номер * **** **, и двете собственост на „ТИПИК“ ЕООД, ЕИК: 202452860.

По време на управление на МПС-то жалбоподателят И. се движел по на път трети клас № 539, в посока село Равнец-село Русокастро, като не съобразил поведението си с пътен знак В-4 с допълнителна табела 12 тона, забраняващ навлизането на МПС с размери, маса или натоварване на ос над означените.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните 1 по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.189, ал.8 ЗДвП, тъй като процесното НП е връчено на 23.07.2025г., а иницииралата производството жалба е депозирана с поставен входящ номер от 29.07.2025г. Жалбата е подадена и от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – М. И. Г., на длъжност началник РУП КАМЕНО, а АУАН е съставен от компетентен орган.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Жалбоподателят е подписал и е получил акта.

Съгласно разпоредбата на чл.6, т.1 ЗДвП участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

Съгласно § 6, т. 12, б. „б“ от Допълнителните разпоредби на ЗДвП товарни автомобили са за превозване на товари и/или за теглене на ремарке. Управляваният от жалбоподателя автомобил е представлявал влекач със закрепено към него полуремарке.

Следователно според предназначението си автомобилът е бил товарен по смисъла на § 6, т.

12, б. „б“ от Допълнителните разпоредби на ЗДвП.

В случая жалбоподателят е бил наказан за това, че е навлязъл с така посоченото ППС в зона на действие на пътен знак В4. Безспорно по делото се установява, че именно той е управлявал влекач Даф ФТХФ105.460Т с рег.номер ********, с прикачено полуремарке Кьогел с рег.номер * **** **, както и че е навлязъл в зона на действие на пътен знак В4, с допълнителна табела 12 тона, забраняващ навлизането на МПС с размери, маса или натоварване на ос над означените. В тази насока са както показанията на актосъставителя П., така и постъпилата схема на процесния пътен участък /л.64-65 от делото/. Върху последната е изобразено наличието и на пътен знак В4, и на допълнителната табела 12 тона, което обосновава извода, че в процесния участък действително е въведено ограничението за навлизане на ППС-та с маса над 12 тона.

В същото време, видно от справката на л.51 от делото влекач Даф ФТХФ105.460Т е с маса 8300кг., а прикаченото към него ремарке с маса 6150кг. или общо двете – 12,450 тона и то в ненатоварено състояние. Ето защо, дори и да се приеме, че ППС-то не е било натоварено /макар и свидетелските показания да сочат обратното/, същото е било с маса, която надхвърля позволената такава в процесния пътен участък. Предвид гореизложеното се явява изпълнен съставът на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение.

2

Съдът намира също така, че нарушението правилно е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба - нормата на чл. 177, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, която предвижда, че се наказва с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който без да спазва установения за това ред навлиза след пътен знак, забраняващ навлизането на моторно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос над означените. АНО е наложил именно така посоченото наказание, което е във рамките на законоустановения размер на същото.

Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, че процесният влекач с полуремарке е бил изтеглен от трактор по черен път до местоназначението си. На първо място, освен твърденията на самия И., липсват каквито и да е доказателства в тази насока.

Нещо повече, видно от показанията на актосъставителя П., самият водач е признал пред него, че управлявал и то няколко пъти ППС-то по „забранената“ отсечка от пътя /посочва, че това му е 4-ти курс/. Това движение е било възприето и от кмета на Община Камено, който е сигнализирал за извършваното на нарушението. Видно от приложеният снимков материал от настъпилото ПТП е също така, че последното е настъпило непосредствено преди пътен знак В4 и допълнителната табела 12 тона. В същото време влекачът е установен на крайното си местоназначение – на същия път до лозов масив, на който са разтоварвани колове. От наличните по делото снимки не се установява той да е позициониран върху черен път, а тъкмо напротив – върху забранената за преминаване пътна отсечка. Алогично се явява в този смисъл твърдението на жалбоподателя, че е изтеглен от багер по черен път на разстояние 4км., след което очевидно се очаква от съда да приеме, че и над 12 - тоновия влекач е придвижен по същия начин вече на процесния пътен участък, при това паркиран най – вдясно на пътното платно.

Дори и да се приеме, че ППС-то е било теглено обаче, съдът намира, че жалбоподателят е имал качеството „водач“ по смисъла на ЗДвП, макар да се касае за теглен автомобил, тъй като се касае за управление на същия. На първо място, съгласно чл. 83, ал. 3 от ЗДвП водачите на теглещото и на тегленото моторно превозно средство са длъжни да съгласуват предварително помежду си сигнали за взаимно разбиране по време на движение и по-специално - сигнала за спиране. Видно е, че самият закон сочи, че лицата, управляващи двата автомобила - теглещ и теглен, са водачи. На второ място, според задължителните указания на ВС, дадени в т.2а на ППВС № 1/1983г., понятието „управление“, включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, независимо дали превозното средство се намира в покой или в движение. Иначе казано, налице са всички признаци на нарушението от обектива страна. Съставът намира, че е налице и виновно поведение.

За да е налице административно нарушение от субективна страна, следва деянието да било извършено виновно - т.е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то умишлено или непредпазливо /съгласно указаното в чл.7, ал.1 от ЗАНН/. Управляваният от И. лек автомобил е бил с маса над 12 тона, поради което същият е бил наясно, че навлиза с него в пътен участък, по който е забранено придвижването му, с което впрочем и самият той 3 е заявил пред актосъставителя, че е наясно. Още повече, че това не е първи „курс“, който водачът извършва със същото ППС именно в този участък.

Съобразно разпоредбата на чл.63д ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, разноски се дължат в полза на АНО, който обаче не е направил искане за присъждане на такива, поради което и съдът не следва да се произнася в тази насока.

Така мотивиран, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №25-7779-000311/23.07.2025г., издадено от началника на РУП Камено при ОДМВР Бургас, с което за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, на основание чл.177, ал.3, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя - Д. Р. И., ЕГН:

**********, с адрес: ********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4