Решение № 788 от 19.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 788 гр. Пловдив, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Радослав Георгиев при участието на секретаря Пенка Георгиева като разгледа докладваното от Фаня Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20265300500530 по описа за 2026 година

Производство по чл.258, ал.1 ГПК .

Делото е образувано по ВЖ на Община Пловдив , чрез И. Р.К., главен юрк.в дирекция ПНО в общината против Решение № 5224/ 27.11.2025г. по гр.д.№ 4881/ 2025г. по описа на ПРС, с което Община Пловдив е осъдена да плати на И. А.Б. обезщетение за имуществени вреди по две МПС, собственост на Б. в размер на 25 195 лева, поради паднало дърво / негови клони/ в резултат на инцидент от 25.26.11.2023г. в гр.Пловдив, ведно със законната лихва от 26.11.23г до окончателното погасяване , както и 4 992,80 лева разноски по делото.

Излагат се съображения за неправилност с доводите за недоказаност на кумулативните предпоставки по чл.49 ЗЗД , като не е проведено пълно и главно доказване от ищеца в тази насока, съгласно чл.154 ГПК, както и при ценене на неотносими гласни и писмени доказателства по делото. Посочена е съдебна практика. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковете, претендира се присъждане на юриск.възнаграждение.

Постъпил е ОВЖ от И. А.Б. от гр.П., чрез адв.Ж. Н., оспорва се основателността на ВЖ , по подробно изложение и съображения в отговора, въз основа на които се иска потвърждаване на обжалваното решение като правилно и обосновано. Представя се за приемане нововъзникнало доказателство – писмо изх.№ 3-9400-1553/1/ от 10.10.2025г. на р-н Северен.

ПОС като взе предвид представените доказателства, намери ВЖ подадена от надлежна страна, в законния по чл.259, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима следва разглеждането й по същество.

1

Съдът сезиран с обективно кумулативно предявени съединени искове от И. Ат. Б. в общ размер на 25 195 лева против Община Пловдив за присъждане на имуществени вреди, причинени от паднало дърво върху два автомобила, собственост на ищеца, с исковата молба на основание чл.49 вр. с чл.50 ЗЗД, уважена на основание чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД от съда.

С обжалваното решение районният съд е уважил изцяло предявените искове в размер за всеки от автомобилите от по 19405 лв и 5790 лв, при съобразяване с ангажираните писмени и гласни доказателства по делото, както и тези по чл.195 ГПК по приетите по делото съдебно-технически експертизи, кореспондиращи на заявените в исковата молба обстоятелства от ищеца в насока ангажиране безвиновната отговорност на ответника. С исковата молба са заявени обстоятелства за причинена вреда върху два автомобила, собственост на ищеца, описани в обстоятелствената част на молбата, с местонахождение чрез паркиране по местоживеене на ищеца на адрес в гр.П., ул.***, на датата ***, в резултат на паднало дърво върху двете МПС-та, за което жалбоподателят сигнализирал на тел.112 с повикване на екип на „ПАБ“ за отстраняване на счупен ствол от дървото, за което било издадено удостоверение от РДПБЗН от ****. За аналогични обстоятелства във връзка със съседно дърво жалбоподателят заявява, че са били подавани сигнали, в резултат на което били отрязвани части от долни клони от ОП „Градини и паркове“, но била заявявана липса на друга допълнителна възможност за поддръжка и санитарна сеч.

При посочената по-горе квалификация съдът е уважил като доказани по основание и размер исковите претенции, при установени всички обстоятелства от фактическия състав на непозволеното увреждане с оглед наличие на виновно и противоправно действие/бездействие/ на лица, за които отговаря ответникът за настъпване на процесния инцидент при описания механизъм, в причинна връзка с който са настъпили заявените имуществени вреди и размера на претендираните обезщетения. Отчетени са като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно собствеността на увредените МПС – „*** с ДК № **** и „****“, с ДК № ** , а за настъпилия инцидент са кредитирани събраните гласни доказателства / св. Т./, депозирани в резултат на лични впечатления относно случилото се на процесната дата вечерта ***., прибирайки се у дома като живущ на адреса, относно падането на масивен клон на дърво, находящо се срещу входа на ищеца, върху едно от процесните МПС. Така заявеното от разпитания свидетел в първоинстанционното производство е подкрепено от представеното по делото Удостоверение от ГД „ПБЗН“ – МВР относно случилото се на процесната дата, както и на заявеното в исковата молба обстоятелство относно подадения сигнал на тел. 112 относно инцидента на адреса на ищеца гр. П., ул. „***

, в което е удостоверено обстоятелството, че дежурен екип от сектор „СОП“ към РДПБЗН – Пловдив установеното на място паднало дърво върху процесните превозни средства с нанесени върху тях материални щети.

При така събраните доказателства е прието за реализирано насрещното доказване на ответната страна, а възраженията напълно оборени. В тази насока са взети предвид освен свидетелските показания, така описанието на местоположението на дървото от ВЛ на 2 кредитираното и неоспорено заключение по СМОЕ, съответстващо на представеното удостоверение от АГКК изх.№3-9400-450/1// **** на Община Пловдив , район „Северен“ относно характера на собствеността като частна общинска, в което се установява и сезирането на ответника през м.февруари на 2023г. относно искане за оглед на процесния участък във връзка с проблемни клони на дърво и предприемане на мерки от ОП „Градини и паркове“ съгласно изготвен график на предприятието. Видът, характерът и степента на причинени вреди по процесните МПС са приети установени от събраните доказателства в съвкупност, а по размер съобразно приетата по делото САТЕ.

Възраженията на ответника не са споделени от съда с оглед установеното по САТЕ, като компетентно изготвена и неоспорена от страните, вкл. във връзка с остойностяването на ремонта за възстановяване на МПС** - 19405 лева, а на ***– 5790 лева, съответстващ на посочените по размер повредите в представените по делото проформа фактури. Правилно са отчетени като неоснователни възраженията на ответника относно тяхната техническа изправност и движение към момента на инцидента като ирелевантни за спора, както и тяхното ползване по предназначение, както и при липса на доказателства за получени средства за обезвреда от друг източник. С оглед оспорването изцяло на предявения иск по основание , отчетена е относимата правна регламентация относно собствеността на озелените площи,ь съобразно изричната разпоредба на чл. 61, ал. 2 и 4 ЗУТ и чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОС, както и параграф 7, ал. 1, т. 4 ПЗР ЗМСМА, съгласно която зелените площи за обществено ползване са собственост на Общината, както и предвидената за това приета нарочна Наредба за развитие, поддържане и опазване на зелената система на Община Пловдив, според която ответникът стопанисва, изгражда и поддържа зелената система за терените общинска собственост, в която се включва и уличното озеленяване, поддържането на което се изпълнява от ОП „Градини и паркове”.

С оглед на горната нормативна уредба е приета от съда посочената правна квалификация на исковете, мотивирано с това, че ответната Община, в изпълнение на задълженията си по чл. 61 - 63 ЗУТ и посочената Наредба, чрез свои служители със задължения за поддържане и опазване на зелената система на Общината, в която вкл. и процесното дървото, както и неизпълнението им своевременно са причина за нанесените щети на автомобила с оглед задължението им да упражнят контрол в общинските озеленени площи и насаждения за извършване на подобрителна работа на дървесните видове, оформяне на короните на дърветата или премахване на опасни дървета. В горната насока и възражението за съпричиняване на вредоносния резултат е мотивирано като неоснователно, за което не са били ангажирани и доказателства, при отчитане на смисъла на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага относно възприемането за наличие на принос на увредения, обусловено от необходимостта поведението на ищеца да води до нарушаване на предписани правила и това да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, за което не са налице данни по делото, вкл. относно, местопаркирането на автомобилите. Обосновано е посочено, че приносът трябва да е установен като конкретен, съобразно постановките в т.7 на ППВС 17/1963 г. и трайната съдебна практика по чл. 290 ГПК - Решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 3

525/ 2008г. ВКС, II т.о.; Решение № 206/12.03.2010г. по т.д. № 35/ 2009г., ВКС, II т.о и др. , като защитно средство при пълно и главно доказване / така Решение № 67/15.05.2014 г. по т.д. № 1873/2013 г. на ВКС, I т.о./, непроведено по делото.

Не е прието за доказано и възражението за наличие на непреодолима сила/случайно събитие, което да е допринесло до вредоносния резултат, изключвайки отговорността на Общината, с оглед установеното в СМОЕ, от която не се извежда извод, че падането се дължи на силен вятър/буря, съобразено с данните от НИМХ. Що се касае до посочването в СМОЕ за наличие на усложнена метеорологична обстановка обуславя необходимостта от по – засилени мерки за защита и сигурност на гражданите и тяхното имущество и е неустановено да се явява извън рамките на допустимата й преодолимост.

Постановеното решение при определената за казуса правна квалификация по чл.49 вр с чл.45 ЗЗД е законосъобразно, фактическите и правни изводи са в съответствие с доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в съвкупност при разрешаване на спора между страните, поради което се споделя от настоящата инстанция като правилно и обосновано. На основание чл.269 ГПК въззивния съд се произнася по доводите във въззивната жалба, които се намират за неоснователни. При изяснена и безспорна фактическа обстановка относно местонахождението на вредоносното събитие е установена в съответствие със Закона собствеността на терена и находящите се върху него зелени насаждения , представляващи зелени площи по смисъла на ЗОС, ЗМСМА и ЗУТ, предопределящи ангажирана деликтната, но обективна безвиновна отговорност на ответника като възложител на работа, за репариране на причинени на ищеца вреди върху негово имущество. Неоснователен е доводът на жалбоподателя в насока на това вредоносният резултат да е причинен от природно -стихийно бедствие, довело до падане на процесното дърво върху превозните средства на ищеца. В случая следва да се отчете периодът към процесната дата – края на м. ноември 2005г., когато сезонът обичайно се характеризира с дъждовни и снеговалежи, съпроводени с вятър, каквато е характерната метеорологична обстановка в страната и което обуславя необходимостта от предхождаща превантивна дейност по обезпечаване безопасността на дървесната растителност с оглед осигуряване защита на населението. В насока на това по делото както в първоинстанционното производство писмо изх.№3-9400-450/1/06.03.2023г., така и пред въззивната инстанция са представени доказателства – Писмо изх.№ 3-9400-1553 /1/ 10.10.2025г. , установяващи, че живущи на територията на процесния адрес по местонахождение на деликтното събитие, са сезирали още в началото на 2023 година надлежно ответника за наличие на потенциална опасност от дървесната растителност , за което са получили отговор за предприети административно-организационни мерки за реализиране на дейности по обезопасяване в тази насока по график на общинско предприятие като изпълнител на специализираните дейности. Не е установено по делото тези дейности да са проведени в обем, обезпечаващ безопасността на дървесната растителност до зимния сезон, през който се допускат засилени снеговалежи и дъжд, съпроводени със силен вятър, поради което не може да се приеме, че в случая се касае за 4 такава непреодолима сила или природно бедствие, които да са нехарактерни за географския район на страната, в каквато насока е и депозираното становище на експерта по СМОЕ.

Видът, характерът и стойността на причинените вреди на имуществото на ищеца се явяват надлежно установено по депозираната компетентно изготвена и неоспорена от страните САТЕ на вещото лице М., която се явява и в съответствие с ангажираните по делото писмени доказателства относно детайлизацията на вида и стойността на разходите, необходими за възстановяване на причинените вреди по процесните превозните средства.